Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Soy Luna: Началото на лятото

-

Лято е, горещо е, а учебната година тъкмо е приключила за Луна Валенте.

Ваканцията идва с обещание да бъде повече от невероятна – пълна с дълги следобеди и нови пътеки, подходящи за каране на ролкови кънки. Но това далеч не е всичко!

Лятото ще донесе на Луна много вълнуващи предизвикателства, страхотни приятели и нови преживявания, но най-вече неочаквани промени, които ще направят живота й едно голямо приключение, което й предстои да открие тепърва!

  • Корица: Мека
  • Страници: 160
  • Тегло: 0.250 кг
  • Издадена: 04.2016 г.
  • Издателство: Егмонт
 
Остават само 5 бройки

Наличност: Да

6,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Вдишваш дълбоко. Издишваш бавно. Отваряш ръце и усещаш как вятърът преминава през пръстите. Чуваш плисъка на вълните. Усещам и си представям всяка малка подробност и се усмихвам със затворени очи. Всичко това прави усмивката ми все по-голяма. Обичам да изпълвам дробовете си с този хладен въздух. Обожавам шума на вълните. Харесвам усещането на пясъка под краката си. Чувствам как сърцето ми ще се пръсне от толкова много щастие. Знам, че няма как да бъда на по-добро място.

Хората ме гледат странно, когато идвам и затварям очи, отварям широко ръце и се опитвам да прегърна идващия вятър. Обичам да усещам как гали лицето ми и развява косите ми. Чувството е като в сън. Сън, който е само мой, защото не го споделям с никого. За него знам само аз. Щом отворя очи и усетя, че някой ме гледа, се усмихвам още по-широко, защото този миг е бил само мой.

Ще покарам още малко. Да, искам да остана още мъничко на кънки, преди да се прибера. Никога не знам колко време съм се пързаляла. Знам само,  че когато слънцето започне на залязва, вече е време да се връщам у дома. А вкъщи е чудесно, защото там ме чакат мама и татко. Ммм! Мама трябва да е сготвила някое мое любимо ястие. Майка ми готви много вкусно. Сигурна съм, че е сред най-добрите готвачи в цял Канкун. Не! Не, не в цял Канкун - в цяло Мексико! Не! Не, не в цяло Мексико - в целия свят! Точно така! Майка ми е най-добрият готвач на света!

Макар и понякога строга, мама е много добра и грижовна. Знам, че винаги много се притеснява за мен и иска да съм щастлива. Знам, защото постоянно ми го повтаря. Когато започне ваканцията, ме глези много и винаги знае точно какво искам. Е, да... нали ми е майка!

Двете се разбираме наистина чудесно. Харесва ми, че винаги знае какво да ми каже, за да се почувствам добре. Умее да ме изслушва, когато имам нужда от това, и да казва най-милите думи, за да ме успокои, което винаги ми помага.

Когато си мисля за куп неща, тя идва в стаята ми и си говорим известно време. Знам, че понякога не разбира всичко, което и разказвам. Не знам дали защото говоря твърде бързо, или защото в главата ми винаги се въртят толкова много неща. Сякаш милиони пеперуди пърхат в мен и всяка от тях е отделна мисъл, която бих искала да мога да изкажа, да обясня. Не знам. Понякога ми се иска да говоря по-бързо, много по-бързо, светкавично, за да мога да облека в думи всяка моя мисъл. Представям си, че ако успея да изкажа на глас всичко, което си мисля, изведнъж то ще се случи.

Ех! Май пак се увлякох. Винаги става така. Говорех за мама. Докъде бях стигнала? А, да! Сетих се. Както казвах, не знам дали мама се досеща за всичко, което и разказвам, но съм сигурна, че ме разбира. Сложно е да се обясни, но сякаш отвъд всички думи, бихме могли да се разбираме, без да е нужно да говорим. Понякога не казва нищо. Изслушва ме, прегръща ме и ме кара да се чувствам уверена и щастлива. Много я обичам! А, да! Тя се казва Моника.

Докато карам кънки край морето, мисля много за всички неща, които обичам, но най-вече как ми се иска винаги да мога да карам. Мисля, че няма нищо, което да харесвам повече от това да се придвижвам на колела. Наистина. Дава ми велико усещане за... свобода, за щастие. Дано винаги намирам начин да се пързалям. Ако зависеше от мен, щях да правя всичко на кънки. Дори щях да спя с тях!

Майка ми постоянно ми казва, че й е странно, ако не ги види на краката ми. Обичам да си представям колко забавно би било, ако в училищата позволят придвижването с кънки навсякъде. Виждам как лицата на всички греят от щастие. Освен това ще стигаме много по-бързо където и да е.

Леле! Колко ли е часът? Сега ще погледна. Със сигурност, докато карам и си мисля за кънките, не съм усетила колко време е минало, а вече трябва да съм на друго място. Но няма проблем, аз обичам високите скорости.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: