Неговото писане няма особени традиции в българската литература, макар да е натежало от историзираща стилистика, но има своя ярък и любим предшественик – Чавдар Мутафов, който в началото на миналия век е звучал донякъде също толкова необичайно, колкото днес звучи Милчев. Всяка книга на Любомир Милчев представлява удоволствен наръчник по провиждане отвъд повърхностите и автоматизмите на всекидневието, боравещ с богат регистър от повествователни, философски и стилистични стратегии. Игрово се четат културни кодове, впечатани във вещното и телесното. Постигат се отвъдности от тленности, благодарение на едни подострени до счупване сетива за странното в докрай баналното. И всичкото това в загадъчна гледка, на която предстои проглеждане...