Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Смисъл и разбиране

проф. Георги Фотев

Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране – смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята – затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята.

 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни). Издателство „Изток-Запад“ е публикувало негови фундаментални съчинения като ,,Диалогична социология“ (2004), „Дисциплинарна структура на социологията“ (2006), „Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), „Ценности срещу безпорядък“ (2009). Той е съставител на престижната поредица на „Изток-Запад“ „Социологическо наследство“.

Откъс от книгата

Предговор

Въпросът е в сърцевината на човешкото начало. Вероятно краят на човека ще бъде неговата безвъпросност или загубата на способността да се пита. Всеки от нас е надмогнал своята естественост след раждането си в онзи момент, когато пита, макар не в словестна форма. Немият и безсловесен по рождение човешки индивид е равноценно питащо същество. Всяко човешко постижение отваря нови въпроси. Нови въпроси увенчават постиженията на човечеството, и, ако то има воля за живот, търси отговорите на въпросите, пред които се изправя. В настоящата книга се отстоява тезата, че всеки отделен смисъл или смисълът е отговор на въпрос. Търсенето на отговор на въпрос, пред който сме изправени, е търсене на смисъла на нещо. Смисълът има диапазон, което в Глава ІІІ наричам места на смисъла. Когато се говори за място на нещо се има предвид обичайно физическо място. Но смисълът не е нещо, а се отнася за нещо, приписва се или принадлежи на нещо; всичко това е проблем, който винаги е бил централен и има осево значение за човешкото мислене и дейност.

Въпросът е началото на човека (човешкото начало), което означава, че с него той се разграничава от всички останали същества. Въпросът е гласът на човека в бездънното мълчание на вселената. С въпроса питащият екзистира, тоест той е извън себе си, бидейки себе си. Питането е трансцендиране. Питането е потребност от смисъл, което е напълно валидно и за първоначалния въпрос. Потребност от смисъл предполага смисъл, с което се влиза в кръг... Може ли да се говори за смисъл преди да се преживява неговата лишеност? Предпоставя се прасмисъл, който като факт на съзнанието се превръща в смисъл. Само в полето на съзнанието има място за смисъл, защото смисълът е смисъл на нещо в полето на съзнанието. Съзнанието притежава чудната способност на човека да пита и да трансцендира. В полето на съзнанието се отделя светът на човека от съзнаващия човек. Пита човекът от плът и кръв – същество, което е в света и което е абсолютно немислимо извън реалния свят. Човекът от плът и кръв е този, който се намира във време-пространствената си вплетеност сред емпиричните процеси и неща. Това е осъзнаващото и преживяващото своята крайност същество. Бог не пита, защото владее безкрайността безусловно.

Същностно свойство на съзнанието, без което то е пуста и следователно абсурдна форма, е неговата интенционалност. Но на български се нуждаем или от разширяване на понятието съзнание, за да се включи съдържанието на понятието дух, или да заменим термина съзнание с термина дух, който, изглежда, звучи архаично. Компликацията с термина съзнание се дължи на забелязаната и разисквана тема за съзнание и подсъзнание или на скрити планове на човешкото съзнание. Без интенционалността на съзнанието, ако можем да понесем такова допускане, между съзнанието и външния свят би съществувала бездънна пропаст. Такава пропаст е немислима между човека като чисто природно същество, като организъм, и неговата жизнена среда. Понятието интенционалност ни подготвя за разнообразните места на смисъл. Смисълът не е изначално самоочевиден, смисълът се постига. Интерпретацията е начинът за постигне на смисъл. Интенционалността е пътепоказател на интерпретацията, чийто завършек е разбирането. Разбирането винаги е разбиране на смисъл. В Глава ІV се разглеждат интимните връзки между интерпретация и разбиране. Но въпросът не приключва в тази глава; разискванията се подемат отново и отново, което е характерно и за други основни теми на настоящето съчинение.

Интенционалните предмети могат да са реални и съвършено фиктивни. Фикцията не е лишена от смисъл. Привидностите имат онтологичен статус на очевидна реалност, която бива взривявана по някакви причини и тогава се разбира, че тя е била привидност. Ние се научаваме в опита да се отнасяме критично към собственото си отнасяне към света, което е превъзмогване на наивното съзнание, което е по дефиниция пасивно. Единствено хората могат да са в плен на създадени от тях самите заблуди като част от конструирането на реалността.

Подозрението се издига в основен методологически принцип на херменевтиката, която не се ограничава с тълкуване на текстове. В Глава V се занимаваме с великите майстори на подозрението, каквито според Рикьор са Маркс, Фройд и Ницше, като присъединяваме към тройката Фойербах, особено ценен, както е известно, от Маркс. Великите майстори на подозрението създават част от предпоставките за осъществяването на поврата в херменевтиката, осъществен от Хайдегер, който третира разбирането като фундаментален екзистенциал.

Различна от тази на Хайдегер „херменевтична вселена“ са приносите и перспективата на езиковите игри и формите на живот, в светлината на които Витгенщайн третира въпросите на смисъла и разбирането. Разпитванията като прокарване на пътища, разпитвания, понякога изглеждащи срамежливи, ни водят до социологията, където „ние“ излиза на преден план. Слeд разбиращата социология идва необходимостта да се спрем на символния интеракционизъм. В Глава Х се обсъжда смисловото конструиране на социалния свят; светът е винаги социален, което не е пречка да се говори за множественост на световете. Етнометодологията и анализът на разговора поставят на изпитания социологическите традиции, в т.ч. тези, в които изглежда че имат корени и не е случайно, че се отказват фактически от титула социология. И все пак те са една от възможните перспективи в един свят, който не е един-единен и монолитен, а човешкото мислене и познание не могат по никакъв начин да надмогнат изначалната си перспективност.

В Глава ХІІ Комуникативно действие, социалната система и комуникация се разискват централни социологико-херменевтични идеи на Хабермас и Луман, между които има трайни напрежения и манифестирани стремежи за взаимни опровержения. Освен всичко друго ние преследваме изпитанията към диалогичния разум, на който залагаме поначало. Но има път за извървяване. По никакъв начин не може да се заобикалят релативизмът на интерпретациите и разпадането на смисъла, до които води релативизмът без граници, а това е драмата на постмодернизма.

Разпадането на смисъла в късно модерното (постмодерното) общество е сериозна тема и мъчен проблем. Нужни са преглед на това, което са принципно аргументите, и съпоставка на обяснението и разбирането. Следващата глава е посветена на диалогичния разум, който не е просто разговор, дискусия, спор и нещо подобно. Диалогът се разглежда като фундаменталната форма на живота на човека като социално същество, на човешкостта или форма на социалните форми на живот. Напускайки диалогичното пространство, човешките същества са обречени на взаимно изтребление, тоест хора убиват себеподобните, което е дефиниция на войната (Реймон Арон).

Като питащо, тоест търсещо смисъл същество, и с осъзнаването на своята крайност човек се изправя пред въпроса над всички въпроси, какъвто е този за смисъла на неговия живот. Обръщайки се към осевия въпрос на собствения си живот, човек влиза в историята, защото всяка биография е вписана в нея и ако перефразираме Аристотел, бихме могли да кажем, че извън историята човек би бил мислим като животно или бог, които са наистина неисторични. Чрез смисъла или безсмислието на историята се хвърля светлина върху смисъла или безсмислието на човешкия живот, както и разбирането на историята е основа за разбирането на човешкия живот.

Няма да се спирам на мотиви и обстоятелства, на трудности, съмнения и източници на решителност да се доведе съчинението до това, което е, и на редица други въпроси, които могат вероятно да интересуват някои от читателите – все въпроси, отнасящи се до личността на даден писател. Вебер казва, че личността на автора е в неговото произведение. Тази максима ми е близка.

Изпълнен съм с благодарност към всички, които по някакъв начин са ме подкрепяли и насърчавали в моите занимания. Всеки ще долови, че благодарноста ми е за него, а тя е неделима.

Авторът Юли 2013

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: