Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Слънчогледите се прераждат в слънца

Кристина Митева

"Това е духовна книга, книга за най-широка читателска аудитория. Книга, която показва полезните неща за духа, които са заложени в основата на умението да живееш. Оттук нататък - насладете се - Кристина Митева всичко е казала: ясно, разбираемо и затрогващо." - от предговора на Стефан Кръстев, писател

Книгата е разнолика, но цялостна като посока и замисъл - съставена е от есета, стихове и дори един кратък разказ, в който става дума за сътворението на един нов свят.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"В тази своя втора книга, реших да дам път изцяло на светлината, доброто, красивото... На житейския и духовния  оптимизъм. Така повелява душата ми. Така повелява опитът ми. Събрах достатъчно светлина в себе си и сега искам да я даря на хората. На читателите. На колкото може повече души..." - Кристина Митева 

"В континента на нейната светла душа, струва ми се, има и мъчителни територии; но къде ли ги няма. Тя е въодушевен пътешественик и минава и през тях – без страх. За да излезе пак на вечни поляни, където има и дъхави ягоди, и слънчеви петна, и радостен смисъл."Калин Терзийски за книгата

Биография и факти за автора

КРИСТИНА МИТЕВАКазвам се Кристина Митева и съм... най-вече майка от четири години насам. Имам прекрасен син, Любомир, който е основният извор на вдъхновение и радост в живота ми днес. И въобще семейството, което създадох. Но всъщност се чувствах майка, още преди да стана такава – наистина някак майчински се вълнувам за хората, по принцип. Като родител... И вярвам, и чувствам, че всички сме деца на Бога.

След училище, завърших и Софийския Университет - специалност "културология" , а след това няколко години се лутах в търсене на своя истински път в Живота, на своята реализация и в крайна сметка - на своето щастие. Слава Богу намерих този път и това щастие, които търсех, макар и на 30 години - когато станах майка. "Излязох на светло", така да се каже, и заявих пред себе си и пред другите ясно онова, което дълго носех само в сърцето си. А именно - че моето призвание е да пиша и с написаното от мен да помагам на хората. А и на себе си. Като че ли най-добре умея да пиша поетична проза. Наистина вярвам в лечебната сила, която потенциално носят думите - стига да са подредени в изречения от Душата. От човешката душа...

Като споменах за нея – това, че се вълнувам и ми е безкрайно интересно да надниквам в нейните дълбини, както и в съзнанията на различни хора, за да разбера по-добре и обикна още повече Човека (тоест човечеството) ме наведе на идеята да създам проекта си „Един от нас споделя", който е за интервюта с едни и същи въпроси – за най-важните неща в живота ни. Защото именно това е, което винаги ме е вълнувало най-много – общочовешкото. Онова, което е отвъд пола, възрастта и националната или религиозна принадлежност на хората. Онова, което е вечно в нас.
Ето и един кратък словесен автопортрет. Обичам полята и реките, маковете и слънчогледите, залезите и вятъра, музиката и децата, мъдростта, изразена с благост и обич, звездното небе, спокойствието, чувството да си у дома, разходките по морския бряг сутрин и вечер, красивите човешки прояви и взаимоотношения... И истинските творби на изкуството - тоест на човешкия дух. И сълзите от радост и вълнение!

На корицата на първата си книга, наречена "Планетата Земя е тъжно-синя", написах за себе си: "Аз съм човек на вярата, надеждата и любовта." Тук ще добавя - и именно това ме сродява с добрите хора по света. А те не са никак малко, повярвайте ми!

Много обичам Достоевски, който казва: „Красотата ще спаси света." Вярвам в това. Но още повече в това, че Любовта го спасява. Всеки ден.
Приятно четене и всичко най-добро ви желая!

Откъс от книгата

Може би не през цялия си живот, но винаги идва момент, в който копнежът за дом става твърде силен...

У ДОМА...

Веднъж, преди време, видях в интернет снимката на един бездомен човек, който бе нарисувал до себе си своя дом – върху стена или кашон, не помня точно... Беше трогателно. И стъписващо. Не бях виждала дотогава подобно нещо. И идеята ми хареса, макар да е доста тъжна. Беше като детска рисунка.

...Всъщност всички ние сме като деца на този свят, които рисуват своя мечтан дом. Където и както можем. Защото всички ние дълбоко в себе си (може би най-дълбоко дори!) мечтаем за Дома и копнеем за него...

Домът ни е там, където се чувстваме обичани и където сме винаги приети.

Там, където сме родени.

Там, където можем да творим и да раждаме и самите ние, на свой ред.

Там, където можем да растем и да се развиваме. И където имаме подкрепа, за да се случва това.

Там, където са и най-скъпите ни и обичани същества (души).

Там, накъдето ни води сърцето, защото то знае и помни винаги Пътя към Дома и може да го намери дори в мрака, дори със „затворени очи”. Пътя обратно към началото, откъдето сме тръгнали да опознаваме Света и Всичко, което е извън Дома...

Там, за където имаме ключове. В джоба или в душата си.

Там, където са събрани най-ценните ни спомени, които да ни напомнят изминатия до този момент Път-Живот...

Там, където никой не ни осъжда или вини, а получаваме разбиране и прегръдка. Или усамотение и спокойствие, ако са ни нужни.

Значи няма да сме далеч от истината, ако кажем или си помислим, че невидимата нишка, която ни свързва с Дома ни е същата, която ни свързва с Любовта. С Началото. Началото на Всичко...

Затова е и този вечен копнеж на човешките същества по уюта и сигурността на Дома. Кой няма нужда от всички тези неща по-горе?

Всички ние имаме нужда от Дом. Същата, както от Любов.

Това са най-насъщните ни нужди.

Ние смътно носим спомена за такова място, където са родени душите ни и откъдето са тръгнали за този свят.

И винаги ще имаме нужда от подкрепата, която можем да получим от невидимото Там. От онова място, което е отвъд всичко видимо.

Нашият истински Дом.

...

Да бъдеш, да се чувстваш бездомен – това е най-тежкото усещане, наред със самотата. Защото значи изолация, неразбиране, липса на топлина и възможност за развитие. Тоест – липса на Любов.

...Затова от цялото си сърце желая на всички хора най-вече да се чувстват у Дома и тук, на този свят. Да имат, да намерят или да построят сами своя Дом, в който да се почувстват отново спокойни и разбрани. И обичани.

 

***

 

АЗ, ТИ, НИЕ... НИЕ, ТИ, АЗ

...В началото всеки от нас е просто „Аз”. Един мъничък „аз”. Сред толкова много „ти”... Сред всички останали хора. Една-едничка гледна точка – своята, сред много, много чужди.

После разбираме, бавно и постепенно, с времето, че сме и „ти” за толкова много други хора. За всички останали... които са „аз” и имат своята си гледна точка. Започваме да разбираме, че нашата е много често чужда за тях. И се разминаваме... Като влакове по гарите и коловозите на Живота.

Докато един хубав ден не осъзнаем някак, че можем да престанем „играта” на „аз” и „ти”. Че можем някак първо да приближим, а после и обединим гледните си точки. И своите различни светове... Не че е лесно. И не че е абсолютно. Но все пак... научаваме, че можем да бъдем „ние”, вместо „аз” и „ти”. Заради Любовта...

...

...А може би първо сме „ние” – всички, заедно, в Създателя. И в неговата Мечта...

И после... се разделяме. Раждаме се за Живота, като отделни Души, като отделни същества. С отделна памет. С отделно битие. Със свое собствено съзнание. Вече имаме „своето”... И вече има „ти”. Ти си Другият. Не си мен...

...А аз съм само себе си. Само „Аз”.

И всъщност всеки от нас е „аз”, вътре в себе си. И ако забравим за миг, че има „ти” – остават само много, много „аз”... Милиарди! Че и повече... Минали, настоящи и бъдещи хора, които са „себе си”. Остават само „аз”-ове, ако всеки се обърне навътре, към себе си.

И всъщност май това е Бога. Или поне част от него – човечеството. „Аз”. Само и единствено „аз” и нищо друго. „Аз” в милиарди проявления. В милиарди същества. Едно-единствено огромно „Аз”. Всевиждащо с милиарди очи, и изпълнено с милиарди съзнания... И цялостно, някак.

Просто АЗ.

14.10.2015

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: