Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях." Пърл Бък

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

Слънчогледите се прераждат в слънца

Кристина Митева

"Това е духовна книга, книга за най-широка читателска аудитория. Книга, която показва полезните неща за духа, които са заложени в основата на умението да живееш. Оттук нататък - насладете се - Кристина Митева всичко е казала: ясно, разбираемо и затрогващо." - от предговора на Стефан Кръстев, писател

Книгата е разнолика, но цялостна като посока и замисъл - съставена е от есета, стихове и дори един кратък разказ, в който става дума за сътворението на един нов свят.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

10,00 лв.

 

Истината за волята ще ви накара да забравите всичко, което сте си мислили, че знаете за нея...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"В тази своя втора книга, реших да дам път изцяло на светлината, доброто, красивото... На житейския и духовния  оптимизъм. Така повелява душата ми. Така повелява опитът ми. Събрах достатъчно светлина в себе си и сега искам да я даря на хората. На читателите. На колкото може повече души..." - Кристина Митева 

"В континента на нейната светла душа, струва ми се, има и мъчителни територии; но къде ли ги няма. Тя е въодушевен пътешественик и минава и през тях – без страх. За да излезе пак на вечни поляни, където има и дъхави ягоди, и слънчеви петна, и радостен смисъл."Калин Терзийски за книгата

Биография и факти за автора

КРИСТИНА МИТЕВАКазвам се Кристина Митева и съм... най-вече майка от четири години насам. Имам прекрасен син, Любомир, който е основният извор на вдъхновение и радост в живота ми днес. И въобще семейството, което създадох. Но всъщност се чувствах майка, още преди да стана такава – наистина някак майчински се вълнувам за хората, по принцип. Като родител... И вярвам, и чувствам, че всички сме деца на Бога.

След училище, завърших и Софийския Университет - специалност "културология" , а след това няколко години се лутах в търсене на своя истински път в Живота, на своята реализация и в крайна сметка - на своето щастие. Слава Богу намерих този път и това щастие, които търсех, макар и на 30 години - когато станах майка. "Излязох на светло", така да се каже, и заявих пред себе си и пред другите ясно онова, което дълго носех само в сърцето си. А именно - че моето призвание е да пиша и с написаното от мен да помагам на хората. А и на себе си. Като че ли най-добре умея да пиша поетична проза. Наистина вярвам в лечебната сила, която потенциално носят думите - стига да са подредени в изречения от Душата. От човешката душа...

Като споменах за нея – това, че се вълнувам и ми е безкрайно интересно да надниквам в нейните дълбини, както и в съзнанията на различни хора, за да разбера по-добре и обикна още повече Човека (тоест човечеството) ме наведе на идеята да създам проекта си „Един от нас споделя", който е за интервюта с едни и същи въпроси – за най-важните неща в живота ни. Защото именно това е, което винаги ме е вълнувало най-много – общочовешкото. Онова, което е отвъд пола, възрастта и националната или религиозна принадлежност на хората. Онова, което е вечно в нас.
Ето и един кратък словесен автопортрет. Обичам полята и реките, маковете и слънчогледите, залезите и вятъра, музиката и децата, мъдростта, изразена с благост и обич, звездното небе, спокойствието, чувството да си у дома, разходките по морския бряг сутрин и вечер, красивите човешки прояви и взаимоотношения... И истинските творби на изкуството - тоест на човешкия дух. И сълзите от радост и вълнение!

На корицата на първата си книга, наречена "Планетата Земя е тъжно-синя", написах за себе си: "Аз съм човек на вярата, надеждата и любовта." Тук ще добавя - и именно това ме сродява с добрите хора по света. А те не са никак малко, повярвайте ми!

Много обичам Достоевски, който казва: „Красотата ще спаси света." Вярвам в това. Но още повече в това, че Любовта го спасява. Всеки ден.
Приятно четене и всичко най-добро ви желая!

Откъс от книгата

Може би не през цялия си живот, но винаги идва момент, в който копнежът за дом става твърде силен...

У ДОМА...

Веднъж, преди време, видях в интернет снимката на един бездомен човек, който бе нарисувал до себе си своя дом – върху стена или кашон, не помня точно... Беше трогателно. И стъписващо. Не бях виждала дотогава подобно нещо. И идеята ми хареса, макар да е доста тъжна. Беше като детска рисунка.

...Всъщност всички ние сме като деца на този свят, които рисуват своя мечтан дом. Където и както можем. Защото всички ние дълбоко в себе си (може би най-дълбоко дори!) мечтаем за Дома и копнеем за него...

Домът ни е там, където се чувстваме обичани и където сме винаги приети.

Там, където сме родени.

Там, където можем да творим и да раждаме и самите ние, на свой ред.

Там, където можем да растем и да се развиваме. И където имаме подкрепа, за да се случва това.

Там, където са и най-скъпите ни и обичани същества (души).

Там, накъдето ни води сърцето, защото то знае и помни винаги Пътя към Дома и може да го намери дори в мрака, дори със „затворени очи”. Пътя обратно към началото, откъдето сме тръгнали да опознаваме Света и Всичко, което е извън Дома...

Там, за където имаме ключове. В джоба или в душата си.

Там, където са събрани най-ценните ни спомени, които да ни напомнят изминатия до този момент Път-Живот...

Там, където никой не ни осъжда или вини, а получаваме разбиране и прегръдка. Или усамотение и спокойствие, ако са ни нужни.

Значи няма да сме далеч от истината, ако кажем или си помислим, че невидимата нишка, която ни свързва с Дома ни е същата, която ни свързва с Любовта. С Началото. Началото на Всичко...

Затова е и този вечен копнеж на човешките същества по уюта и сигурността на Дома. Кой няма нужда от всички тези неща по-горе?

Всички ние имаме нужда от Дом. Същата, както от Любов.

Това са най-насъщните ни нужди.

Ние смътно носим спомена за такова място, където са родени душите ни и откъдето са тръгнали за този свят.

И винаги ще имаме нужда от подкрепата, която можем да получим от невидимото Там. От онова място, което е отвъд всичко видимо.

Нашият истински Дом.

...

Да бъдеш, да се чувстваш бездомен – това е най-тежкото усещане, наред със самотата. Защото значи изолация, неразбиране, липса на топлина и възможност за развитие. Тоест – липса на Любов.

...Затова от цялото си сърце желая на всички хора най-вече да се чувстват у Дома и тук, на този свят. Да имат, да намерят или да построят сами своя Дом, в който да се почувстват отново спокойни и разбрани. И обичани.

 

***

 

АЗ, ТИ, НИЕ... НИЕ, ТИ, АЗ

...В началото всеки от нас е просто „Аз”. Един мъничък „аз”. Сред толкова много „ти”... Сред всички останали хора. Една-едничка гледна точка – своята, сред много, много чужди.

После разбираме, бавно и постепенно, с времето, че сме и „ти” за толкова много други хора. За всички останали... които са „аз” и имат своята си гледна точка. Започваме да разбираме, че нашата е много често чужда за тях. И се разминаваме... Като влакове по гарите и коловозите на Живота.

Докато един хубав ден не осъзнаем някак, че можем да престанем „играта” на „аз” и „ти”. Че можем някак първо да приближим, а после и обединим гледните си точки. И своите различни светове... Не че е лесно. И не че е абсолютно. Но все пак... научаваме, че можем да бъдем „ние”, вместо „аз” и „ти”. Заради Любовта...

...

...А може би първо сме „ние” – всички, заедно, в Създателя. И в неговата Мечта...

И после... се разделяме. Раждаме се за Живота, като отделни Души, като отделни същества. С отделна памет. С отделно битие. Със свое собствено съзнание. Вече имаме „своето”... И вече има „ти”. Ти си Другият. Не си мен...

...А аз съм само себе си. Само „Аз”.

И всъщност всеки от нас е „аз”, вътре в себе си. И ако забравим за миг, че има „ти” – остават само много, много „аз”... Милиарди! Че и повече... Минали, настоящи и бъдещи хора, които са „себе си”. Остават само „аз”-ове, ако всеки се обърне навътре, към себе си.

И всъщност май това е Бога. Или поне част от него – човечеството. „Аз”. Само и единствено „аз” и нищо друго. „Аз” в милиарди проявления. В милиарди същества. Едно-единствено огромно „Аз”. Всевиждащо с милиарди очи, и изпълнено с милиарди съзнания... И цялостно, някак.

Просто АЗ.

14.10.2015

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.