Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Случайности, съвпадения и щастливи открития в историята

Грегорио Довал

Ще бъдете изумени от изобилстващите в историята случайности, от неволните открития, от всички щастливи попадения и обрати, в които се намесва късметът, от най-невероятните съвпадения, довели до неочаквани последствия... Научете за случайното откриване на захарина и за предсказанията, свързани с потъването на кораба "Титаник". Запознайте се с литературни произведения, предрекли катастрофи, корабокрушения, и дори с картини, чрез които стават известни случаи на канибализъм. Тази книга съдържа любопитни анекдоти, шокиращи теории, необясними събития и невероятни подробности, които ще накарат читателя да остане без думи. Той ще надникне в кухнята на официалната история, разказана с чувство за хумор.

  • Корица: Мека
  • Страници: 336
  • Тегло: 0.400 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Най-нечуваните случайности, най-невероятните съвпадения, най-изненадващите изобретения и открития.

Книга от поредицата "Historia incognita".

Ще бъдете изумени от изобилстващите в историята случайности, от неволните открития, от всички щастливи попадения и обрати, в които се намесва късметът, от най-невероятните съвпадения, довели до неочаквани последствия...
Научете за случайното откриване на захарина и за предсказанията, свързани с потъването на кораба "Титаник". Запознайте се с литературни произведения, предрекли катастрофи, корабокрушения, и дори с картини, чрез които стават известни случаи на канибализъм.
Тази книга съдържа любопитни анекдоти, шокиращи теории, необясними събития и невероятни подробности, които ще накарат читателя да остане без думи. Той ще надникне в кухнята на официалната история, разказана с чувство за хумор.

Знаете ли, че:

  • петнадесет години преди стъпването на човека на Луната, един писател научен фантаст, го предрича със следното изречение в свой роман: "Първият космически кораб кацна на Луната... и от него слезе майор Армстронг"?
  • писателят Марк Твен се появява на бял свят с Халеевата комета и както самият той обичал да казва, го напуска заедно с нея?
  • през живота си американският горски пазач - Рой Съливан, е поразяван седем пъти от мълнии, без да претърпи кой знае какви поражения, а накрая... се самоубива, депресиран от смъртта на жена си?
  • през месец май 1863 г. близо до река Мисисипи се осъществява единственият случай на "изкуствено оплождане с куршум"?

Откъс от книгата

Значителна част от творчеството на гръцкия философ Аристотел (384–322 г. пр.Хр.) ни е известна благодарение на щастлива случайност. Към 80 г. пр.Хр. завоювалите Мала Азия римски легионери открили в един кладенец гръцки ръкописи и ги предали на своя генерал Сила. Образованият воин веднага разбрал, че са важни, и наредил незабавно да бъдат изпратени в Рим. Там учените установили, че са копия на оригинални трудове на Аристотел, за които дотогава се знаело само по косвен път. След спешното им преписване заради опасения, че могат да се разпаднат, друг гръцки философ – Андроник от Родос, се заел да ги подреди и издаде. На него се дължи заглавието, под което тези творби са станали известни – „Метафизика“, тоест „онова, което е след физиката“.

Астрономът Николай Коперник (1473–1543) бил не само каноник в катедралата във Фромборк (Фрауенбург), без да е свещеник, но и военачалник, съдия, бирник, главен викарий и лекар. Големият му научен принос се състои в подкопаване на основите на западната астрономия с прочутия труд „За въртенето на небесните сфери“ („De revolutionibus orbium coelestium“). Не можал обаче да стане свидетел на успеха на произведението си, разбунило духа на научните среди в цяла Европа, тъй като починал според хрониките на 24 май 1543 г. – в деня, когато били отпечатани първите екземпляри на книгата. В нея Коперник развива теорията за хелиоцентричната система, потвърдена по-късно от наблюденията на Галилей и изчисленията на Кеплер, предизвиквайки революция в класическата астрономия.

Италианският учен Галилео Галилей (1564–1642) обявил поредица открития, използвайки шифровани анаграми, за да не попаднат в ръцете на недоброжелатели. Това дава началото на серия случайности, които щели да накарат съвременника му Йоханес Кеплер (1571–1630) да достигне до много погрешни, но уместни заключения, докато напразно се опитвал да ги разчете. По изключително любопитен и напълно случаен начин, макар да се заблуждавал силно при тълкуването на действителното съдържание на анаграмите и да разшифровал нещо съвсем различно от написаното от Галилей, Кеплер открил например двете луни на Марс и петното на Юпитер.

В първото загадъчно писмо на Галилей, което Кеплер се опитал да разчете по поръчка на тосканския посланик в Прага през 1610 г., се съдържал кратък и странен текст. Когато дипломатът го получил, се изумил и решил да го изпрати на гениалния учен Кеплер, радващ се на световна известност. Математикът го разчел като латински текст, определяйки го за „бедна граматика“ и „простонароден латински стих“, гласящ: Salve umbistineum geminatum Martia proles („Здравейте, огнени близнаци, синове на Марс“). Кеплер веднага открил съответствие със собствената си геометрична представа за вселената и решил, че Галилей е наблюдавал двата спътника на планетата Марс. Разбира се, не това е преводът на написаното, но по невероятна научна случайност свободното тълкуване на Кеплер не било погрешно. Векове по-късно са открити марсианските спътници Деймос (Ужас) и Фобос (Страх). След като Галилей видял, че истинското послание все още не е правилно преведено, няколко месеца по-късно решил да разкрие съдържанието на император Рудолф, а то гласяло: Altissimum planetam tergeminum observavi („Наблюдавах най-високата планета в тройна форма“), желаейки да обяви откриването на пръстените на Юпитер. След няколко месеца Галилей изпратил на Джулиано Медичи друга анаграма:Haec immatura a me jam frustra legunturoy. Кеплер, решен да я разчете, макар и само за да защити честта си, извършил задълбочено проучване и открил следния текст: Macula rufa in Jove est gyratur mathem(„На Юпитер има червено петно, което се върти математически“). В случая Кеплер отново грешал (макар два века по-късно да се установило, че на Юпитер има голямо въртящо се червено петно). Галилей решил да се откаже от анаграмите и да разкрие истинското съдържание, а то гласяло: Cynthiae figuras aemulatur mater amorum(„Майката на любовта си съперничи с формата на Синтия“). Съобщава, че наблюдавал на Венера фази, наподобяващи лунните, което означавало, че планетата се върти около Слънцето.

Кеплер обаче невинаги грешал. Твърди се например, че за организацията на тържеството по случай втората му сватба посетил винопродавец и му поръчал две бъчви вино. За негова изненада собственикът на избата изчислил с разграфена пръчка, че съдържат различно количество, макар и двете да били еднакви. Убеден, че тази система далеч не е научна, Кеплер набързо пресметнал действителния им обем, като преформулирал известния изчерпателен метод, използван преди това от Архимед и от предшественика му Евдокс.

Според старинен (и вероятно апокрифен), но красив разказ, Леонардо да Винчи (1452–1519) рисувал „Тайната вечеря“ в продължение на седем години. Изображенията на дванайсетте апостоли и Иисус били на действителни личности. Говори се, че когато се разбрало за намерението на художника да се заеме с картината, много младежи се явили с желание да бъдат избрани за модели. След дълги размисли Леонардо се спрял за образа на Иисус на деветнайсетгодишен младеж. Работил шест месеца върху изписването на главното действащо лице. През следващите шест години продължил да търси и рисува единайсетте апостоли, като оставил последен Юда. Намирането на подходящ за образа мъж със суров и студен израз му отнело седмици. Трябвало му лице на човек, способен да предаде най-добрия си приятел. Научил, че в римски затвор има осъден на смърт за обир и убийство мъж, отговарящ на изискванията. Със специално разрешение затворникът бил преместен в Милано. Месеци наред мъжът позирал мълчаливо пред художника. Когато Леонардо нанесъл последната мазка върху платното, се обърнал към пазачите и им заповядал да го отведат. На излизане обаче злодеят се отскубнал от стражите и изкрещял към художника: „Погледни ме! Не ме ли познаваш?“ Леонардо се вгледал в него и отвърнал: „Никога не съм те виждал, преди да те срещна в килията в Рим.“ Разплакан и като отправял молитви към Бога, престъп-никът му казал: „Маестро, аз съм младежът, когото избрахте, за да нарисувате Христос на същата тази картина.“

През 1634 г. дърводелецът Палмър произвел първите „китайски пранги“ в Бостън и пръв се озовал на този уред за мъчение, представляващ нещо като кутия с дупки за глезените и устройство за затягане, докато се счупят костите на стъпалата. Когато поискал за труда си една лира и тринайсет шилинга, старейшините на града решили, че цената е много висока и го обявили за измамник. Осъдили го да плати една лира глоба и да прекара половин час на едно от току-що изработените средства за изтезание. Опитът да спечели добри пари му излязъл скъпо.

Ако Наполеон Бонапарт (1769–1821) се бе родил една година по-рано, щеше да бъде италианец и без съмнение съдбата му (а и световната история) нямаше да е същата. Корсика се превръща официално във френска територия, собственост на краля на Франция, по силата на Версайския договор от 15 май 1768 г., а Наполеон се родил на 15 август 1769 г. – точно петнайсет месеца, след като островът престанал да бъде италиански. В действителност, за да прикрие далеч нефренския си произход, Наполеон променил фамилното име Буонапарте със звучащото „по-патриотично“ Бонапарт.

През 1784 г. силна буря връхлетяла насред Тихия океан японски кораб с търсачи на съкровища. След като моряците се борили почти цяла нощ с природната стихия, плавателният съд потънал с част от екипажа. По силата на съдбата (както лоша, така и добра) четирийсет моряци успели да доплуват до коралов остров и да се спасят. В продължение на няколко дни трябвало да понасят безмилостното слънце без сладка вода и под заплахата да умрат от жажда. Мнозина подлудели от изпитата от отчаяние солена вода, хвърлили се в морето и загинали във водите на океана. Други обаче останали на островчето в очакване на чудодейно спасение. Така се случило и с капитана на потъналия кораб – Чунозуке Мацуяма, който изпаднал в отчаяние и с последни сили издълбал върху парчета кора от кокосови палми описание на плаването, сложил ги в бутилка и ги хвърлил във водата с надежда някой ден посланието да достигне до семейството му. За нещастие бутилката се носела повече от столетие във водите на океана. През 1935 г., сто петдесет и една години след като Чунозуке хвърлил бутилката, японски берач на водорасли я намерил и отнесъл в село Хиратуремура – родното място на Чунозуке.

В разгара на Войната за независимост на Съединените американски щати вирджинецът Джордж Вашингтон (1732–1799) изпратил офицери да реквизират конете на земевладелците в района, където действала армията му. Стигнали до старо имение и когато възрастната стопанка излязла на прага, є казали: „Госпожо, идваме да вземем конете ви в името на правителството“. „С чие разпореждане?“ „На генерал Джордж Вашингтон, главнокомандващ американската армия“, отвърнали. Старицата се усмихнала и приключила въпроса: „Вървете си и кажете на генерал Вашингтон, че неговата майка отказва да предаде конете му.“

Говори се, че епична поема номер деветнайсет на английския поет Уилям Каупър (1731–1800) описва толкова подробно и точно бъдещото превземане на Бастилията, че дълго време френските власти смятали, че бунтовниците използвали поемата като указание.

Според френския историк Робер Кристоф на 19 април 1789 г. Луи ХVI (1754–1793) приел на кратка частна аудиенция парижкия палач Шарл-Анри Сансон, който си тръгнал толкова впечатлен от отношението на краля, че на задаваните му въпроси успявал само да отговори: „Той е голяма глава“. На 21 януари 1793 г. палачът Сансон трябвало да докаже твърдението си, като гилотинирал краля.

Всъщност младият крал бил предупреден от астролог, че трябва да внимава на всяко 21-во число от месеца. Младежът се изплашил и оттогава на тази дата избягвал да предприема важни действия. Усилията му обаче отишли напразно. На 21 юни 1791 г. Луи и съпругата му били арестувани в селището Варен, докато се опитвали да напуснат Франция, бягайки от революцията. На 21 септември следващата година Франция отхвърля монархията и се обявява за република. А на 21 януари 1793 г. Луи ХVI е екзекутиран на гилотината.

Сутринта на 30 май 1896 г. нюйоркчанката Ивлин Томас потеглила както обикновено с велосипеда си на работа. Междувременно Хенри Уелс изпробвал с вълнение по една от пресечните улици ослепителната си и скъпа придобивка – автомобил „Дюрея Мотор Вагон“. За зла участ съдбата решила да се сблъскат. Несъвършените спирачки не проработили, колата не могла да спре навреме и прегазила Ивлин, макар за радост да се движела достатъчно бавно, за да не є нанесе тежки травми. Както и в днешно време, така и тогава, на мястото на инцидента незабавно се струпали любопитни. Полицаите дълго умували дали да арестуват шофьора, тъй като не били сигурни дали металното чудовище се движело самостоятелно, или било управлявано от Хенри. Накрая решили, че вината е на господин Уелс. Ивлин била отведена в болница, превръщайки се в първата пострадала, настанена в лечебно заведение поради пътна катастрофа, а „опасният“ водач прекарал в затвора няколко дни и станал първият задържан за автомобилно произшествие.

Погледнато по-сериозно, първият смъртен случай, предизвикан при автомобилен инцидент, е регистриран същата година в Лондон, когато четирийсет и пет годишната Бриджет Дрискол била прегазена от Артър Джеймс Едсал, управлявал модел на Англо-френската автомобилна компания на демонстрация за клиентката Алис Стандинг. И макар Едсал да твърдял, че се движел само с 6,5 км/час, придружаващата го госпожица Стандинг споделила, че Едсал бил видоизменил двигателя, за да може колата да се движи „като болид“.

Заслужава да се отбележи и странният случай с Мери Уорд, която била блъсната и убита през 1869 г. от експериментален автомобил с парен двигател, създаден от братовчедите є.

Пътешественикът Жул Дюмон д’Юрвил (1790–1842), който между другото е откривател на статуята на Венера Милоска и организатор на първата експедиция до Антарктида, починал в околностите на Париж при първата железопътна катастрофа в историята по линията Париж-Версай. На 8 май 1842 г. Дюмон, съпругата и синът му се качили на влака от Версай за Париж, след като присъствали на празненства в двореца в чест на краля. По неизвестни причини съвсем близо до град Мьодон локомотивът дерайлирал, пътническите вагони се преобърнали и въглищата от предната част на влака се запалили. Цялото семейство Дюмон загинало в пламъците, както и още петдесет и двама пътници. Тленните останки на Дюмон, идентифицирани от доктор Дюмонтие, придружавал приживе пътешественика в пътуванията му, и от един френолог, били погребани в парижкото гробище Монпарнас.

На 30 януари 1795 г., в разгара на войните след Френската революция кавалерийски ескадрон от френски хусари изненадващо разбил и пленил мощната неприятелска обединена флота от холандски, британски и австрийски кораби. Генерал Шарл Пишегрю (1761–1804) командвал тази странна земноводна битка, разгоряла се на пристанището на остров Тексел, близо до Амстердам, където флотата се парализирала в ледените води на Северно море. Свирепата зима с температура, ненадвишаваща минус 17 градуса по Целзий, покрила с лед реки и канали, по които кавалерията осъществила победоносната си атака.

Френският учен Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832) посетил музея в Торино и докато обикалял хранилищата, забелязал сандък, пълен с парчета папируси. След като никой не можал да му обясни за какво точно се отнасяли и установил, че са класирани като почти ненужен материал, започнал да изследва късовете. Търпеливо ги събрал и подредил и стигнал до изненадващото заключение, че става дума за единствения съществуващ списък на египетските династии с уточнение на имената и хронологията на фараоните. Така открил документ с несравнима историческа стойност.

Розетският камък – ключов за разгадаването на египетските йероглифи, бил открит случайно на 15 юли 1799 г. от френския капитан Пиер-Франсоа Бушар в разположеното на делтата на Нил египетско село Розета (или Рашид), когато предвожданите от Наполеон Бонапарт войски водели боеве срещу Великобритания на африканска земя. Макар и бавно, надписите били разчетени окончателно през 1831 г. от френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион (1790–1832), опирайки се на един и същ текст, изписан на гръцки, демотски (писменост от VII век пр.Хр.) и с йероглифи от епохата на първата династия, като старогръцката версия била напълно разбираема.

На 2 февруари 1852 г. свещеникът Мартин Мерино и Гомес (1789–1852), който не трябва да се бърка с по-известния брат Мерино (изтъкнат герой от Войната за независимост и Карлистките войни в Испания), се опитал да убие кралица Исабела II (1830–1904), докато се отправяла към базиликата „Нуестра Сеньора де Аточа“ за отслужване на благодарствена литургия по случай успешното раждане на престолонаследник. Обаче камата, с която я нападнал свещеникът, се заплела в банелите на кралския корсет, а силата на удара бил омекотен от златната бродерия върху роклята є. Нейно величество била само леко одраскана. По онова време антимонархическата дейност на свещеника била вече доста продължителна и за нея се знаело. Привърженик на либералните идеи, още през 1819 г. той избягал във Франция. По-късно участвал в събитията от 1822 г. в Мадрид срещу крал Фернандо VII. След неуспешния си опит за атентат срещу кралицата бил осъден на смърт и екзекутиран чрез удушаване с гарота на 7 февруари.

По време на Кримската война (1853–1856) били намерени два снаряда (руски и френски). По вида им личало, че се били пресрещнали във въздуха. Подобно явление се смята за почти невъзможно, тъй като двата снаряда трябва да се движат по една линия, за да могат да се ударят един в друг. Според статистиката възможността това да се случи е едно на един милиард.

В Централната историческа библиотека на Университета в Саламанка случайно били открити презервативи между листовете на учебник по медицина от ХVI век. Според експертите по тези въпроси (а такива съществуват), презервативите са изработени от свински черва и носят на върха си съответната синя лента, служеща за поставяне на въпросното спомагателно средство върху мъжкия член. Противозачатъчните били намерени по време на проверка и изготвяне на нов каталог на част от историческите фондове на библиотеката, смятана за една от най-богатите в Европа заради количеството и качеството на съхраняваните текстове. Били „съвършено“ опаковани във вестникарска страница от 1857 г., поставена в медицинско помагало от ХVI век. По-късни проучвания установили, че презервативите са от ХIХ век, поради което се предполага, че някой студент ги е поставил там, докато учел. Един от презервативите е изложен във витрина като част от експозиция на странни предмети, намерени между страниците на книгите в библиотеката.

Младият Йоханес Брамс (1833–1897) не можел да намери издател за композициите си. Един от тях му казал: „Музиката ви е прекалено тъжна. Хората предпочитат по-весели неща“. Готов да отговори на поръчката, Брамс се опитал да създаде по-жизнерадостни произведения и убеден, че е успял, отново посетил издателя, който попитал: „Е, носите ли ми по-радостни композиции?“ Музикантът отвърнал: „Да, това как ви се струва?“ И показал няколко песни с общото заглавие „Весело се отправям към гроба“.

През Гражданската война в САЩ превозвали група янки с влак към пленнически лагер в Солсбъри, Северна Каролина. Няколко от тях непрекъснато си шушукали нещо. Говорели на диалект от швейцарския кантон, откъдето произхождали, и възнамерявали да избягат, сигурни, че никой не ги разбира. На междинна гара извършили опита си за бягство... обаче попаднали под прицела на щиковете на цялата стража, напълно подготвена и осведомена за намеренията им. Янките имали нещастието в охранителния отряд да се намира седемнайсетгодишен младеж на име Бевърли Тюкър – вероятно единственият от цялата армия на Конфедерацията, който разбирал този далечен диалект, тъй като учил в същия швейцарски кантон.

Американецът Едмънд Ръфин (1794–1865) бил най-обикновен човек с единствената лична заслуга, че напълно случайно станал главно действащо лице в два ключови момента в историята на Съединените американски щати. На 11 април 1861 г. дивизия от седем хиляди войници от Конфедерацията обкръжили осемдесет и пет бойци на Севера при Форт Съмтър. След като изчакали няколко часа, се получила заповед от върховното командване – трябвало да атакуват. Шейсет и шест годишният Ръфин – един от най-старите войници в армията, пристъпил напред и се приготвил да изпълни заповедта. В 4:30 часа сутринта на 12 април 1861 г. гръмнало първото оръдие срещу Форт Съмтър. Така започва официално американската Гражданска война. Изстрелът на Едмънд Ръфин отбелязва началото на една от най-кръвопролитните войни в историята.

Почти сигурно е, че Ръфин никога нямало да влезе в историята, ако не се случило следното: на 9 април 1865 г., след четири години война генерал Робърт И. Лий се предал с последната вирджинска армия в Апоматокс. Когато Едмънд Ръфин научил за поражението, написал писмо, заявявайки вечната си омраза към янките и тяхното разбиране за новата държава. Завършил писмото, извадил револвера си от кобура, почистил го и се застрелял в слепоочието. Този изстрел слага край на поредица от драматични събития, започнали на 12 април 1861 г., и превръща Едмънд Ръфин в човека, произвел първия и последния изстрел в Гражданската война на САЩ.

От 1861 до 1878 г. марсилецът Анри Тране се бил на дуел с четирима мъже и спечелил всичките. Дуелите били свързани с особено обстоятелство, което не се среща често или по-скоро е невъзможно да се повтори. Според свидетели при четирите дуела не бил изстрелян нито един куршум. Всички мъже, победени от Тране, умрели от естествена смърт. Ето защо никой не се учудил, че през 1878 г., когато отново се изправил срещу съперник на смъртен дуел, се случило същото и един от двамата паднал мъртъв, без дори някой да посегне към оръжието. Този път обаче покосеният от смъртта бил самият Анри Тране.

Един ден бедният шотландски земеделец Флеминг усилено работел на нивата, когато чул викове за помощ от съседното блато. Хвърлил мотиката и се втурнал към мястото. Видял затънало до кръста в черната кал уплашено момче, което напразно се мъчело да се измъкне. Стопанинът спасил детето от бавна и ужасна смърт. На следващия ден пред фермата спряла луксозна каляска. От нея слязъл елегантно облечен благородник и се представил като баща на пострадалото момче. „Искам да ви се отблагодаря – казал благородникът. – Вие спасихте живота на сина ми.“ „Не, не мога да приема отплата за това, което сторих“, отвърнал шотландският земеделец. В този момент синът на селянина се появил на входа на колибата. След като разбрал, че момчето е син на фермера, благородникът казал: „Предлагам да се споразумеем. Разрешете ми да осигуря на детето ви същото образование като на моя син. Ако момчето прилича на баща си, не се съмнявам, че един ден ще се превърне в мъж, с когото и двамата ще се гордеем.“ След като размислил, стопанинът приел сделката. Синът на селянина Флеминг посещавал най-добрите колежи и след време завършил Медицинската школа към лондонската болница „Сейнт Мери“. Посветил се на научна дейност и станал световноизвестният доктор Александър Флеминг (1881–1955). След години синът на аристократа се разболял от пневмония и се спасил благодарение на пеницилина, открит от Флеминг. Въпросният благородник бил сър Рандолф Чърчил (1849–1895), баща на сър Уинстън Чърчил. Макар да звучи прекрасно, тази история буди доста съмнения. Според биографията на Кевин Браун „Човекът, открил пеницилина – Александър Флеминг, и антибиотичната революция“ („Penicillin Man: Alexander Fleming and the antibiotic revolution“) Флеминг разказал историята на своя колега и приятел Андре Гратия само като любопитна приказка.

Днес парижката Айфелова кула можеше да се намира в сърцето на Барселона, където сега се издига скромна триумфална арка. Когато Айфел представил проекта си на местните власти по случай Световното изложение през 1888 г., кулата им се сторила странна, прекалено висока и много скъпа. В Париж я одобрили само с един глас в повече с намерение да бъде разрушена след известно време, както настоявали различни обществени среди. Намерил се само един човек, проявил далновидност, който я спасил, като убедил останалите, че може да послужи като кула за далекосъобщения.

Биография и факти за автора

Грегорио Довал 

Грегорио Довал завършва журналистика. Следва психология, социология и философия. Повече от двадесет и пет години съчетава дейността си като сценарист, автор и режисьор на телевизионни програми и издател със заниманията си като писател. Автор е на книгите "Кратка история на Дивия запад", "Кратка история на американските индианци", "Кратка история на каубоите", "Кратка история на завладяването на Запада" и "Кратка история на хилядолетен Китай".

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: