Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Скитникът и синовете

Александър Секулов

Под издутите платна на БЪРБОЛЕТА, яхта с две мачти, дървен борд, тъмнозелен корпус и синя палуба, изправен срещу изстрел от пиратска гемия, капитан Йосиф приема, че ще живее в празнота. Капитанът е неотразим мъж, тъжен любовник, ведра душа. Знае, че две неща примиряват мъжа с времето – жените и лодките. Висок, зеленоок, със сребрееща коса и огромни ръце, капитан Йосиф има щастливата усмивка на човек, комуто Бог е дал всичко, което e пожелал: него самия. Ако има нещо, което не умее ни по суша, ни по море, то е общуването с деца на борда на собствената му лодка. Още повече когато едно от тях е собственият му син.

 

Наличност: Да

12,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Под издутите платна на БЪРБОЛЕТА, яхта с две мачти, дървен борд, тъмнозелен корпус и синя палуба, изправен срещу изстрел от пиратска гемия, капитан Йосиф приема, че ще живее в празнота. Капитанът е неотразим мъж, тъжен любовник, ведра душа.

Знае, че две неща примиряват мъжа с времето – жените и лодките. Висок, зеленоок, със сребрееща коса и огромни ръце, капитан Йосиф има щастливата усмивка на човек, комуто Бог е дал всичко, което e пожелал: него самия.

Ако има нещо, което не умее ни по суша, ни по море, то е общуването с деца на борда на собствената му лодка. Още повече когато едно от тях е собственият му син.

Биография и факти за автора

Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 година в Пловдив.

Автор  е три книги със стихове : “Седмо небе“ /1988/; “Високо, над далечината“ /1997/;  “Възхитително и леко“ /2003/.  Издал е  книга с есета “ Майсторът и камъните “ /1996/, книга с фрагменти “Високите каменни хълмове/ 2006/, както и публицистичната книга „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона”.  Автор е  на пиесата “Светли хотелски стаи” /2005/.

Автор е на изящния роман „Колекционер на любовни изречения” / издателство „Сиела”, 2007 / и на романа „Малката светица и портокалите. История на изчезването” /издателство Сиела, 2009/ Превеждан е на английски, сръбски , унгарски, немски, македонски и хърватски.

Драматург на Пловдивския драматичен театър, чиито усилия възраждат интереса на родната сцена към българските разказвачи.

Откъс от книгата

Диспутът е на език, който с годините го затруднява все повече. Три дни плаване с хлапето са убедили петдесет и четири годишния мъж, че философската кавга за разликата между видимо и съществуващо може да завърши с оглушителна загуба, и то пред погледа на останалите курсисти.

Не бива да го допуска. Минава към конкретика, предполагаща еднозначни отговори:

– Кой бе на руля?

Без отговор. Сменя въпроса.

– Кой стоесе на вахта?

– Аз – отговоря Алекс, – но не бях на руля.

Капитан Йосѝф чеше прошарена брада. Хваща чело, разтрива енергично. Абсурден кълвач отговаря с почукване от вътрешната страна на черепа му.

– Вахтеният стои на руля. Нали?

– Стоях до руля, сър.

– А кой дързесе сибания рул, с извинение?

– Автопилотът. С извинение, сър.

– Кой е дал заповед лодката да е на автопилот?

– Вие, сър. Преди да започнете играта.

– Аз ли?

– Начертахте маршрута и казахте да пуснем автопилота.

– Юнга – започва маневра за отстъпление капитанът, – не висдас ли с оците си, че вървим тоцно срещу сусата?

– Не, сър. Останалите пречеха да виждам... сусата.

– Намирас, че останалите са виновни, це стяхме да се разбием в сибания албански бряг, така ли?

– Не, сър. Виновен е автопилотът. Не работи.

Бърз поглед върху състоянието на механичната ръка, водеща лодката при сравнително спокойно време, потвърждава диагнозата на хлапето. Капитанът се смъква по стълбите към щурманската маса, където се намира електрическото табло на яхтата. Не минават и пет секунди, когато от каютата долита рев на тигър:

– Кой е пипал последен електрицеското табло?

Редицата се споглежда. Пълничкият Димитрис поема вината. Признава:

– Аз, капитане. Пратихте ме да изключа радиостанцията. Последното копче вляво.

Капитанът пълзи обратно. Разследването е приключило, но ситуацията е в същата задънена улица. Димитрис е осемгодишен и съвсем очевидно е изключил последното копче вдясно, а с него и цялото табло. Автопилотът е спрял да работи, лодката е тръгнала в собствен курс към ужасния дори само на пръв поглед албански бряг. Трябва да се наложи правосъдие, но какво, колко? И най-важното – на кого?

Погледът на капитан Йосѝф се плъзва по лицата на момчетата, които най-малко от всичко изглеждат притеснени.

Димитрис пристъпва на пухкави пети, сякаш ще хукне по водата.

Алекс е монтирал изпитателна, съвършено двусмислена усмивка.

Николaс е скръстил ръце, чака развръзка, която видимо не го касае.

В този момент очите на капитана виждат цифрата на последния хвърлен зар. Не е шестица.

Целият екипаж също вижда, че не е  сестица.

Стълбите скърцат, като че ли някой поема предсмъртен дъх. От каютата се разгъва гигант с дълга до кръста коса на възраст около 18–19 години. Сънят като гигантски октопод съхне върху лицето му с индиански черти.

Капитан Йосѝф мята отчаяно поглед към хоризонта. Появата на божество повече от всякога е наложителна.

И без резултата от последния зар е ясно, че ветроходният курс на БЪРБОЛЕТА е пълна катастрофа.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: