Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Скала за агресия и виктимизация от връстниците

Пламен Калчев

Ръководството представя скала за оценка на три важни параметъра на интеграцията в социалната мрежа на връстниците: агресия, виктимизация и социална подкрепа. Описани са конструирането и психометричните характеристики на инструмента (надеждност и валидност), процедурата на изследване и интерпретацията на резултатите. Книгата ще бъде полезна на специалисти с професионални интереси в областта на психологичното оценяване.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

1. Агресия. Агресията най-общо се определя като поведение, целящо причиняването на вреда на друг човек (напр. Бэрон, Ри- чардсон, 1997), като различаването на формите на агресия следва традиционните критерии, дефинирани още в работата на А. Бъс: (1) физическа и вербална; (2) директна и индиректна; и (3) активна и пасивна. Въпреки че от теоретична гледна точка и трите посочени параметъра са широко приети, само първият е послужил за основа за многобройни операционализации и измервания. Към физическата агресия се отнасят действията, включващи физически контакт (или намерение за такъв контакт) с цел причиняване на физическа вреда – например в училище това са: удряне, ритане, хапане, дращене, спъване, блъскане, плюене, скубане, затваряне в стаята или в тоалетната. В по-широк смисъл към тази форма могат да се отнесат и чупенето/увреждането на лични вещи, както и заплахите за физическа саморазправа, макар да не съответстват изцяло на приетата дефиниция. Вербалните форми включват обиди, неприлични прякори, подигравки, дразнене, осмиване, викове, крясъци и др.

За разлика от физическата и вербалната агресия, индиректната е значително по-слабо проучена. Приетото в представяното изследване разбиране за индиректната агресия следва тезата на К. Лагерспец и К. Бьорквист, които я операционализират като вид социална манипулация – агресорът манипулира другите, за да атакуват те жертвата вместо него. На практика агресорът използва социалната структура (взаимоотношенията в групата), за да причини вреда, без лично да участва в атаката, което до голяма степен му позволява да остане неидентифициран и да избегне ответните действия (евентуалното отмъщение). Една от най-често използваните и лесни за реализация форми на индиректна агресия е разпространението на слухове и клюки с цел дискредитация и изолация в групата. Със сходно съдържание са и два други термина: релационна и социална агресия.

Релационната агресия включва опит за увреждане на приятелските отношения на жертвата или изолацията ѝ от групата с цел нараняване на другия или установяване на контрол върху него (напр. разпространяване на слухове и клевети, водещи до дискредитиране и отхвърляне на детето). В някои случаи вместо отдръпване се наблюдава приемане на другия, за да бъде по-лесно засегнат или контролиран.

Социалната агресия според М. Ъндърууд и колеги се определя като насочена към увреждането не само на социалния статус, но и на самооценката и от тази гледна точка се разграничават от релационната, чийто предмет са само взаимоотношенията. Социалната агресия може да се изразява и невербално чрез негативна лицева експресия или телесни движения.

Посочените възгледи за релационната и социалната агресия, от една страна, пораждат проблеми с разграничаването им от вербалната агресия, а от друга, по-същественият въпрос е дали индиректната, релационната и социалната агресия като частично припокриващи се по съдържание конструкти, чиято същност се свежда до увреждащо другите поведение по подмолен, прикрит начин чрез манипулиране на взаимоотношенията, трябва да се означат с различни термини. Независимо от теоретичните дискусии върху дефиницията, от практическа гледна точка разликите между трите вида агресия не изглеждат толкова фундаментални, особено ако се има предвид, че емпиричното им изследване се базира на редица общи признаци. Освен това една от най-честите (и най-лесни за осъществяване) форми и на индиректна, и на релационна/социална агресия е разпространението на клюки и слухове – необходимо е само наличието на „заинтересован“ слушател и отсъствието на засегнатото лице. Затова, докато няма изследвания, потвърждаващи от емпирична гледна точка разграничаването на трите вида агресия, е по-добре да се даде предимство на един от термините, в случая – на индиректната агресия (Vaillancourt, 2005). Този подход е възприет и тук, защото ясно разграничава директните атаки (независимо дали са насочени към взаимоотношенията на жертвата, статуса, самооценката или други аспекти на физическото/психичното благополучие), от индиректните опити (с помощта на трета страна) за нанасяне на вреда. Съответно айтемите за индиректната агресия оценяват действия от типа: разпространяване на клюки, слухове с цел дискредитиране на мишената, опити за настройване на останалите и за отмъщение по начин, който да позволи на извършителя да остане неизвестен.

Очевидно е също така, че индиректната агресия може да се осъществява и във физически форми (т.е. да е насочена към и да причинява физическо увреждане, например когато агресорът манипулира друго лице, за да нападне то физически жертвата), но на практика типични са вербалните опити за манипулация. От тази гледна точка оценяваните в настоящото изследване три вида агресия в по-строг смисъл трябва да се обозначават като директна физическа, директна вербална и индиректна вербална агресия, но за краткост по-долу те ще се назовават „физическа“, „вербална“ и „индиректна агресия“.

Разграничаването на физическата, вербалната и индиректната агресия има и възрастови аспекти. Според К. Бьорквист трите вида агресия (директна физическа, директна вербална и индиректна) са не само три различни агресивни стратегии, но и три фази в развитието на агресията, които частично се припокриват. От социална гледна точка агресията по правило се разглежда като неприемлива форма на поведение и постепенното осъзнаване на този факт от децата води до промяна на агресивните стратегии към не толкова очевидни форми. Малките деца, които все още не са развили достатъчно вербални или социални умения, разчитат предимно на физическата агресия (момчетата, които са по-активни и често физически по-силни, е по-вероятно да използват физическа агресия, докато за момичетата е по-типично отдръпването от ситуацията или търсенето на помощ). С развитието на речта и вербалните умения се появяват повече средства за изразяване на агресията, без да се разчита на физическата сила. В резултат на това се развива вербалната агресия, в която момчетата и момичетата като че ли са еднакво умели. Поради ефективността на вербалната агресия, както и заради явно социално неприемливия характер на физическата агресия, тя започва да се замества с вербална.

Преходът от една агресивна стратегия към друга се определя от промяната в съотношението ефект–опасност (полза–цена), отразяващо субективната оценка за очаквания ефект и вероятните отрицателни последици от действията. Агресорът оценява: (1) ефекта от избраната стратегия и (2) опасността (физическа, психична и социална), за да постигне максимален ефект при минимум опасност. Например физическата агресия може да е много ефективна, но е рискована и затова с напредването на възрастта тя постепенно се измества от други форми. При индиректната агресия отношението ефект–опасност е по- благоприятно: тя също може да е много ефективна (увреждаща, болезнена за жертвата), но агресорът има възможност да остане неидентифициран и да избегне отмъщението. Индиректната агресия обаче се развива най-късно, защото успешната манипулация на отношенията на жертвата с другите изисква определено равнище на социална интелигентност.

В допълнение към посочените САВВ съдържа и нова скàла за оценка на т.нар. киберагресия и кибервиктимизация – опити за нанасяне на вреда чрез съвременните електронни средства за комуникация – интернет и мобилни телефони. Към тази форма се отнасят разпространението на клюки, слухове, обиди, лична информация, снимки, видеоклипове и др., чрез социалните мрежи, форуми, чатове, електронна поща, други системи за комуникация (Скайп), с цел злепоставяне, дискредитиране и изолация на жертвата; към киберагресията спадат и кражбите на самоличност, когато чрез разбиване на пароли от името на жертвата и без нейно съгласие се изпращат съобщения до трети лица. В други случаи – вместо опити за дискредитация – жертвата може директно да е заплашвана или изнудвана, напр. чрез заплаха за разпространение на дискредитираща я информация. Освен чрез интернет, киберагресията може се извършва и чрез мобилните системи за комуникация – чрез обаждане, изпращане на текстове и мултимедийни съобщения, разпространение на снимки, видеоклипове и др. Макар възможностите за киберагресия чрез мобилните телефони да са по-ограничени, а освен това анонимността на агресора се съхранява по-трудно, двете системи на комуникация – чрез телефони и интернет, не са независими: обидни, унижаващи и злепоставящи снимки/видеоклипове на жертвата, заснети с мобилен телефон, без нейно знание/съгласие могат да се разпространяват по-късно в мрежата. С разпространението на средствата за електронна комуникация честотата на киберагресията (тормоз) значително нараства през последните години и отрицателните последици са по-силно изразени при юношите, които в по-голяма степен разчитат на социалните мрежи за подкрепа и насочване.

Как би могла да се дефинира киберагресията от гледна точка на посочените по-горе два параметъра: вербална/невербална и директна/индиректна? От една страна, това е вербална форма на агресия, която в някои случаи (разпространяване на клюки, слухове, обиди, дискредитираща информация) отговаря на критериите за индиректна агресия – целта е нанасяне на вреда чрез структурата на групата, т.е. чрез манипулиране на мнението на околните за жертвата. От друга страна, директните персонални заплахи с цел сплашване или изнудване (по мобилен телефон или електронна поща), на които не се придава публичен характер, не се вписват в дефиницията за индиректна агресия, макар агресорът в много случаи да прикрива самоличността си, което е типично за социалната манипулация. Освен това заплахите за физическа саморазправа, макар и във вербална форма, от гледна точка на предизвикания у жертвата ефект могат да се възприемат от нея поскоро като физическа, а не като вербална агресия. Затова, въпреки вербалната си форма не всички видове киберагресия могат безусловно да се определят като вербални.

Съществува и мнение, според което релационната и киберагресията са две различни форми на индиректна агресия, но подобна теза също е проблематична, тъй като, от една страна, киберагресията обикновено е насочена към увреждане на отношенията и дискредитиране на жертвата – характеристики, дефинитивни за релационната агресия, а от друга, релационната агресия може да се прояви както в директни, така и в индиректни форми. От тази гледна точка изглежда по-обосновано киберагресията да се раздели на индиректна (релационна) (например разпространяване на клюки/слухове в социалните мрежи) и на директна (лични заплахи).

Въпреки трудностите с дефинирането на киберагресията в параметрите на другите форми на агресия, има основание да се очаква, че тя е по-тясно свързана с индиректната агресия най-малко по две причини:

(а) и в двата случая типични са опитите за нанасяне на вреда чрез социална манипулация и (публично) дискредитиране на жертвата;

(б) агресорът остава до голяма степен неидентифициран и така избягва риска от възможно отмъщение (прикриването на самоличността зависи от използваните форми, но възможностите за съхраняване на анонимността са най-големи при комуникацията в социалните мрежи). От тази гледна точка и двата вида агресия – индиректна и киберагресия, могат да се означат като анонимни форми (с неидентифициран източник) и това е допълнително основание да се допусне по-силна корелация между тях. Подобно предположение се подкрепя и от данните в представеното тук изследване, според които индиректната и киберагресията формират общ фактор.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: