Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Синестезия

Диана Петрова

Начинаещ психолог набира клиентела от голяма софтуерна фирма в България; работата му се увенчава с необичайно бърз успех. Сесиите му са както наелектризирани от споделената тъга на клиентите, така и често предизвикват усмивки заради изтънченото му умение за самоирония.Той успява да помогне елегантно на хора, които имат най-разнообразни проблеми: семейни кризи, травматични спомени от детството, загуба на любим човек, говорни дефекти – до обикновена скука във философското търсене на смисъла. Колегите му от психотерапевтичната школа разкриват причината за рядката му дарба и решават да се възползват. През това време животът на Радослав тече пълнокръвно – той изневерява, с удоволствие кара мотора си, пие с приятели... докато не се случва нещо разтърсващо, след което всичко се обърква и... подрежда по изненадващ начин.

На какво се дължат изключителните му умения и дали общността постига своето? Каква е съдбата на клиентите му и защо те се запознават в края на романа? Въпроси, чиито отговори ще усладят удоволствието от четенето.

 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Кабинетът

Трупах книги на етажерката в ъгъла. В началото ги държах там, за да си придам тежест пред клиентите. Може и да ми се е струвало, но нямаше клиент, който да не ги огледа, преди да заговори.

Кабинетът ми се намираше зад една гимназия в сграда с общински сдружения зад площад „Славейков“. Стаята беше малка и когато я взех под наем, в нея открих само разхвърляни бюра и ста¬ри монитори. Плащах наем на Сдружението за фотоси на оцелели от произшествия. Това бяха десетина души, които се събираха веднъж месечно в офиса под предлог, че обсъждат кои от събраните или направени снимки да качат на сайта си. Те имаха право на офис, където да провеждат дейността си, тъй като бяха спечелили европейски проект преди години.

Наемът, който щях да им плащам на черно, беше символичен - шейсет лева на месец. Хлапетата, каквито ми се струваха тези двайсет - двайсет и пет годишни ентусиасти, искаха някой да се грижи за имуществото и да получават парите, които щяха да стигнат за не повече от скромна почерпка по време на сбирките им.

Стигнах до тях през една жена от членовете на Управителния съвет, която познавах. Свалях я преди години и се разделихме без особена драматичност. Не поддържахме връзка след това, но веднъж я срещнах на площад „Славейков“, когато отиваше на среща на сдружението. Разбъбрихме се и споделих, че следвам във фромската школа по психотерапия и сега търся кабинет. Тогава вярвах, че първо трябваше да намеря място, а след това да привлека клиенти. Тя ми предложи да плащам без договор и ми уговори среща с Управителния съвет, който се състоеше от трима души. Обсъдихме подробностите около офиса и най-вече факта, че не се налагаше да плащам за сметки за ток, вода, електричество, защото за общинските офиси те се поемаха от общината. Уговорката ни включваше правото ми да ползвам офиса всеки ден в седмицата без сряда вечер.

Извиках Светльо - мой приятел, който пишеше поезия в промеждутъците на редовната си работа като чирак на негов приятел - майстор на бани. Двамата се хванахме да свалим старата мазилка в неугледната стая и да шпакловаме дупките. После минахме стените с водоразтворим латекс. Смесихме го с бледожълта боя. Исках да изглежда свежо и да гони депресиите на бъдещите ми клиенти още с влизането. Сложихме и лента тапет на метър и петдесет от пода, което се падаше малко по-високо от нивото на седнал човек. Светльо се опасяваше тази моя приумица да не превърне стаята в бебешка, но всъщност лентата внесе уют.

В почивките приятелят ми ме разсмиваше с псевдопоезията си. Когато го прихванеше, можеше да говори в рими с часове:

Пия оранжева бира
и между бирата - свиря.
Ах, тапети и боя!
Как далечна е смъртта!
Как далечна е смъртта с бирарано сутринта!

Извън контекста тези треторазрядни стихове звучаха идиотски, но си бяха съвсем на място по времето и на мястото, в което ги рецитираше. Не ми се искаше малкият ни ремонт да приключва. Работехме с ръцете си, купувахме евтини попълнения за миниатюрната стая. Чувствах се много добре, макар да усещах притеснението за това, което трябваше да се случва след това. Дали щях да намеря клиенти, или щях да повися в този офис няколко месеца и да го напусна пораженчески? Спестяванията ми нямаше да стигнат за повече от стотина дни. Трябваше да действам бързо, много бързо.

Една вечер се обадих на Милена. Бях чул, че съпругът и я е уредил като психоаналитик на голяма компютърна фирма по една програма на чуждестранна компания. Компютърната фирма се обърнала към тази компания, за да открие подходящи психоаналитици в България. От компанията се свързали с българска фирма за набиране на персонал, чийто шеф бе съпругът и, и той препоръчал, познайте кого, за психоаналитик на компютърни специалисти. Доколкото разбрах, все още не беше започнала работа.

Никога не сме били близки с нея и от тази гледна точка нямах големи шансове. Милена не приятелстваше с почти никого от фромската школа, където се бяхме запознали. Хапвахме по семинарите, но нищо повече.

Понеже помнех вицове за психоаналитици, бях станал любимец на групата и тя ме забеляза покрай това. Бяхме нарекли малката ни отцепническа компания „Палавите деца на Фром“. Първоначално се изявявахме, като контрастирахме сериозните физиономии на участниците от семинарите. Когато публичният интерес към нашата подобщност секна, и ние разредихме срещите си. Престанах да бъда любимец на група, защото такава вече нямаше.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: