Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Сянка върху Босфора

Джевад Чапан

Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДЖЕВАД ЧАПАН

Поезия, в която си дават среща и дружелюбно съжителстват всички възможни (и наглед невъзможни) традиции, тенденции, влияния и направления – такова вероятно би трябвало да бъде най-краткото определение за творчеството на съвременния турски поет Джевад Чапан. И още: в клоните на поетическото му дърво гнездят всички видове птици; по листата му шепнат разнопосочни ветрове.

Обяснението на тази разноликост и събирателност, традиционност и модерност, разбира се, не е лишена от своите биографични и професионални основания.

Роден в Даръджа (недалече от Стамбул, на азиатския бряг на Мраморно море) през 1933 г., той не само израства край морето, но и се сраства трайно с него, което в значителна степен предопределя и плътното му присъствие в поетическата му образност: с корабите, с плясъка на вълните, с пристана, с чайките и (особено) с отражението на лунното сияние върху водата – характерна за ясните летни нощи природна картина, за която в турския език съществува много поетична и изразителна дума – yakamoz. Но Джевад Чапан не е маринист в конкретния смисъл на тази дума, той не е възторжено прехласнат описател на морето. При него морето е нещо много повече от обикновен пейзаж или фон, който може да се предаде с няколко краски и драски. Морето е преди всичко бряг, на който лирическият герой застава и се обляга, онази отправна точка и линия, от която се наблюдават и съзерцават светът и животът.

В личната семейно-родова биография на Джевад присъства още една значима подробност, която силно се отразява и върху творческата; това е фактът, че майка му, заедно с още три сестричета и три братчета сирачета (според обстоятелствата на времето и турско-гръцките отношения) е принудена да напусне родния Крит – най-големия остров на Средиземноморието, една от люлките на античната цивилизация, и прекосявайки Егея, да отседне на брега на Мраморно море.

Тази биографична подробност, непрекъснатите споменни разкази за миналото пренасят в поезията на Чапан мотива на болката и травмата от раздялата с родното място, изселението, което времето не изцелява; физическата и духовната разпокъсаност (и разпънатост) между старата и новата родина, напрегнатата невъзможност да забравиш миналото и принудата да свикнеш с настоящето; честите състояния на унеса, на съня, пътя, пътуването, превръщането на реалния свят в спомен и на спомена в реалност; срещата (и сблъсъка) на острова с континента, на водата със сушата, от което се разместват ценности и пластове не само в душата и съзнанието.

Именно затова островът, като обграден и откъснат, но и защитен и приласкан от морето топос, люшкането в морето, безбрежието, слизането на брега, хвърлянето на котва... присъства като силен мотив в неговите стихотворения, като едновременно с това придава на творчеството му едно медитеранско излъчване и обаяние.

От друга страна, тази поезия е недвусмислено степна и континентална, в нея с цялата си сурова красота и естествена първичност битува източноанадолският пейзаж (именно от тези географски предели произхожда баща му, с вроден скиталчески дух) с планинските върхове и скатове, с тунелите и влаковете, с пропастите и крепостите, които, окъпани в багрите и звуковете на поезията, придобиват фантастични и митологични измерения.

Джевад завършва знаменития Роберт колеж (1953) край Босфора, където още веднъж се озовава до водата, на брега, който свързва и разделя, и английска филология в Кеймбриджския университет (1956) – отново на Остров, след което известно време работи в редакцията на Би Би Си Лондон.

 След завръщането в родината започва академичната му кариера – постъпва като асистент в Катедрата по английски език и литература на Стамбулския университет, където става и професор (1975). Междувременно преподава в Театралния отдел на Академията за изящни изкуства, както и в Мармарския, Босфорския, Анадолския и в частния университет Йедитепе, в който основава Литературния факултет и повече от десет години е негов декан.

Дългогодишните му строго научни и професионални занимания с английска литература го сближават с богатата й поетическа традиция; преводите на Шекспирови пиеси, задълбочените изследвания върху ирландския театър няма как да не се отразят и повлияят върху поетическия му слог и стилистика.

Без да е ерудитска, тази поезия е белязана с безспорната културно-литературна ерудираност на своя автор; в нея се кръстосват образи, фигури и имена от турския фолклор, източната повествователна традиция през Башо до Осип Манделщам, Анна Ахматова, Валтер Бенямин и мн. др. разнопосочни интертекстуални отправки, които изискват от читателя определено усилие, поне едно общо познаване на световната традиция, за да се почувства повече приобщен към нея.

През годините Джевад Чапан участва активно в редакционните колегии на редица списания и енциклопедии. Фактът, че посвещава цялата си творческа енергия за претворяването на световната поезия (антологиите „От Перу до Китай“, „Съвременна гръцка поезия“, „Съвременна английска поезия“, „Съвременна американска поезия“ и др.) на родния си език, не погубва собствения му глас.

Изкусният преводач и театрален критик от дълги години завежда страницата „Поетичен атлас“ в седмичната литературна притурка на всекидневника „Джумхуриет“, като безспорен е приносът му за представянето на десетки български поети, към които, както споделя в едно свое интервю, изпитва нещо повече от симпатия. (По време на една от поредните Международни Шекспирови конференции в Страдфорд се запознава и сближава с покойния Валери Петров и по негова препоръка българският лирик бе преведен и представен в същата страница. Същото се отнася и за родения в Стамбул Христо Фотев.)

Когато излиза първата му стихосбирка, той вече е прехвърлил 50-те. Дебютната „Кръжи, кръжи, гълъбче“ (1985) е последвана от „Естествена история“ (1989), „Пораждаща любов“ (1994), „Какво прекрасно пътешествие беше, незабравимо!“ (2001). Удостоен е с множество национални и международни награди за поезията и за преводите си.

 Джевад Чапан, когото близкият му приятел Тургай Фишекчи определя като красноречив пример за това как животът се превръща в поезия или как поезията се превръща в живот; критерий за правилност и точност, че едното не се разминава с другото, не е непознато име за българските почитатели на изящната словесност. Той е един от шестимата автори в „Съвременна турска поезия“ („Жанет 45“, 2007); с кратко интервю и няколко стихотворения (в превод на Несрин Исмаил) е представен и в „Литературни Балкани“ (бр. 1, г. V, 2007).

 Преводите в настоящата книга са подбрани от антологичната „Разкажи ми сънищата си“ (2011) и последната (засега) стихосбирка на автора „Глас на вода“ (2013), като с колежката ми Кадрие Джесур се постарахме да обхванем от начало до край целия тематичен и стилистичен диапазон, както и пълния регистър от образи и мотиви, за да го представим максимално многоизмерно и плътно.

Както ще се убеди и добронамереният читател, поезията на Чапан не измъчва със сложна и заплетена образност, не проповядва, а предпочита да изповядва, не главозамайва с резки обрати и новаторски похвати; изчистена от високи интонации и гръмогласност, тя е чужда на фалшивеещия патос; това е повече опоетизиране на душевно състояние и настроение, на мига, на бита; поезия, породена от пренесен от миналото спомен; изведена от някаква делнична и банална случка и лаконично изразена; често завършва неочаквано, но с точна поанта; от нея струи медитеранска светлина и многобагреност, монотонността на степта, която поражда тъга и плаха надежда; описва магията на планинските върхове. Тя се сипе като тих сняг върху пепелта на всеобщата духовна замърсеност (Ердал Алова).

Хюсеин Мевсим

23 октомври 2014, Анкара

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: