Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Шътао и неговите беседи за живописта

Евгения Завадска

Този труд е посветен на китайския естетически трактат „Беседи за живописта на монаха Горчива тиква”, излязъл изпод четката на Шътао, най-големия художник и теоретик на изкуството от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

В най-дълбоката древност не е имало Правила. Висшата простота още не е била разделена. Но щом тази висша простота се раздели, установява се Правилото. А на какво се основава Правилото? На Единната черта. Единната черта е източник на цялото съществуване и корен на всички явления. Нейното действие е явно за духа [на Природата] и скрито в човека, ала профанът не разбира това. Ето защо трябва най-напред да установиш Правилото за единната черта в самия себе си. Основанието на Правилото за единната черта е в липсата на правила, която поражда правилата, и това Правило пронизва множеството от правила.

Шътао

Откъс от книгата

Етапи в живота и творчеството на Шътао

Този труд е посветен на китайския естетически трактат „Беседи за живописта на монаха Горчива тиква“ (Хуа юлу хъшан Кугуа), излязъл изпод четката на Шътао, най-големия художник и теоретик на изкуството от края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Биографията на Шътао е разгледана в няколко монографии, от които особено детайлна е тази на Фу БаошъA. Най-вече на това изследване се основава и нашият биографичен очерк.

Истинското му име е Джу Жуодзи, монашеските – Даодзи и Юандзи, а Шътао – негов официален псевдоним (дзъ). Китайските поети и художници са обичали да си измислят най-различни фантастични прозвища (хао), но малцина могат да се мерят с Шътао, който е използвал цели трийсет и осем – загадъчни, шеговити и дълбокомислени. Най-известни са Старецът от Дзинсян [Дзинсян лаожън], Ученикът на Великата чистота [Дацидзъ], Горчива тиква [Кугуа], Високопочитаемият слепец [Сядзунджъ] и т.н.

Псевдонимите на Шътао се определят въз основа на 30-те печата, факсимилно възпроизведени в албума на Виктория Контаг и Уан Дзициен (Wang Jiqian) „Печати на китайски художници и колекционери от периодите Мин и Цин“.

Вече споменахме един от най-популярните – „Монахът Горчива тиква“ (Кугуа хъшан), който и досега озадачава мнозина.

Ключ към загадката като че ли дава Цю Дацюн, съвременник на Шътао и известен ерудит, който описва свойствата на въпросния плод така:

Кугуа, наричана и тиква на дзюндзъA, е доста горчива. Но сложат ли я да се вари с други продукти, те не придобиват горчив вкус. С други думи, тя съхранява своята горчивост, без да я натрапва на околните, в което се състоят и истинските достойнства на съвършеномъдрия дзюндзъ.

Според Джън БанцяоB тъкмо това изобилие от псевдоними е и причина за относителната „неизвестност“ на Шътао. За сравнение Бада ШанжънC, единственият псевдоним, използван от другия крупен майстор на четката от този период [Джу Да], се запечатва по-лесно в паметта.

Шътао е близък родственик на императорската фамилия. Семейството му произлиза от по-големия брат на Джу Юанджан, основателя на Минската династия.

Въпросният по-голям брат на императора имал син на име Джу Уънджън, проявил се като блестящ стратег и изиграл решаваща роля в омиротворяването на провинция Дзянси. Впоследствие обаче изпаднал в немилост пред императора, тъй като подчинените му се оплакали от мизерните си възнаграждения и бил отстранен от длъжността си. Така или иначе неговият син, Джу Шоуцян, бил възпитан в императорския двор. Нещо повече, в чест на победата на баща му бил удостоен с титлата принц [уан] на Дзиндзян и му поверили префектурата Гуйлин. Уви, управленските методи на Джу Шоуцян били толкова брутални, че императорът се принудил да го отзове. Неговият син, Джу Дзан’и, наследил титлата принц на Дзиндзян. За разлика от баща си имал спокоен и уравновесен характер и затова управлението на Гуйлин отново било поверено на представител на фамилията Джу. Шътао е пряк потомък (десето коляно) на въпросния Джу Дзан’и. Художникът е отразил този факт в един от своите печати – „Дзан джъ шъшъ дай“.

Знае се, че Шътао е роден в провинция Гуанси (Дзянси?), но не и точно в кой град, дали Уджоу или Цюанджоу. Годината на раждането му дълго е била обект на дискусии, но напоследък почти единодушно се приема, че е 1641, а не 1630, както се смяташе преди.

Мненията на някои учени относно рождената дата на Шътао наистина представляват интерес, особено във връзка с едно негово писмо до Бада Шанжън. Разчитането на този текст кара повечето синолози да отхвърлят предишните си съмнения и да приемат 1641 г. като най-сигурна рождена дата. Има и възражения: есеистичният характер на самото писмо не ни позволява да установим с математическа точност тази дата. Изтъкват се и други аргументи. Първо, в един наскоро открит свитък със стихове на Шътао се съдържат като че ли по-конкретни данни – „последният ден на годината гънчън (= 7 февруари 1701 г.), когато Шътао вече е прехвърлил шейсетте. Второ, в края на едно стихотворение, написано на албумен пейзажен лист, е поставена и дата – годината гъну (= 1690 г.) с пояснението, че тогава Шътао е бил на петдесет години. Ако от 1690 извадим 49, ще получим 1641. Но комбинацията от двата йероглифа у [„пет“] и шъ [„десет“] може да означава и „петдесет години“, и „пето десетилетие“, така че не става ясно дали Шътао е навършил петдесетте или ги е наближавал (т.е. стихотворението да е писано между 45-ата и 50-ата му година).

Ако се върнем на споменатото писмо до Бада Шанжън, ще видим, че и тук хронологическите данни не са особено прецизни и позволяват различни интерпретации. Шътао казва за себе си, че „наближава шейсетте“, докато кореспондентът му бил вече на седемдесет и четири. Знаем, че Бада Шанжън е роден през 1624/1625 г. Така че ако съпоставим наличните данни, можем да приемем за сигурно само това, че Шътао е роден между 1638 и 1641 г.

За уточняването на рождената дата, макар и донякъде, може да помогне едно друго стихотворение на художника, в което се визират драматичните събития от 1645 г.A Шътао твърди, че съвсем малък се е сблъскал с премеждия (по думите му, „на шест-седем години“) и добавя, че не помни как е изглеждал покойният му баща. От това можем да заключим, че през 1645 г., когато бащата [Джу Къндзя] загива, синът е бил още в „младенческа възраст“.

И накрая, в известния свитък „Ужуйту“ Шътао сам споменава възрастта си – седемдесетата година от живота му. Но за този свитък и въпросния надпис от дълги години тече широка дискусия. Явно остарялото мнение, че Шътао е роден през 1630 г., се дължи на това, че Фу Баошъ се е подвел от една грешка на колекционера Чън Линшън, с когото са си кореспондирали. Чън разчита неправилно годината и мао като 1699 г. Уън Фън забелязва тази грешка, но пък решава прибързано, че първият йероглиф (и) е с по-различно значение, при което се получава съвсем друга година – 1675 г. Но тогава излиза, че Шътао се е родил през 1605 г., което пък звучи крайно неправдоподобно. Тези несъответствия го навеждат на извода, че целият свитък е фалшификат, тъй като се различава драстично от всички творби на Шътао, най-вече с незавидните си художествени достойнства.

На противоположно мнение е един друг китайски изследовател на творчеството на Шътао, Джън Джуолу, който също се опира на стилистическия анализ. Според него свитъ кът е напълно автентичен. П. РикманA доказва, че и двете интерпретации – на Фу Баошъ и Уън Фън – са погрешни. Впрочем Уън Фън също признава, че тази датировка е „нереална“ и я отхвърля, без да навлиза в подробности, тъй като неговата концепция се основава на други материали и точно този извод не се вписва в нейните рамки.

Ако приемем буквално казаното за „седемдесетте години“ (като Джън Джуолу), то Шътао би следвало да е роден през 1636 г. Но самият Джън на няколко места пояснява, че датата е приблизителна и трябва да се приема в по-широк смисъл – от порядъка на три-четири години.

Едва откритието на този нов текст – писмото на Шътао до Бада Шанжън („Фънчън шу ъ шъ дао“) – позволи на учените да доуточнят интересуващата ни дата и да я поставят в периода между 1638 и 1641 г. В такъв случай нека приемем, че Шътао е използвал тези „седемдесет години“ като поетически образ и думите му трябва да се тълкуват метафорично.

Установяването на точната хронология при Шътао се усложнява допълнително от факта, че на нито една от творбите му не са посочени датата и възрастта на художника. Единствено в трите текста, на които се спряхме, откриваме датата на написването им и някои пестеливи данни за възрастта на автора. Тези алюзии обаче са „обвити с поетическа мъгла“ (според тогавашната литературна мода) и не ни позволяват да определим с математическа точност годината на раждането и датировката на някои важни събития от живота на художника.

Макар и приблизителна, годината на раждането поражда и други проблеми от хронологическо естество. Знаем например, че през 1651 г. Шътао е бил посетен от Сяо Шъуей и Цян Цян’и, двама от най-изтъкнатите художници и мислители на епохата. Възможно ли е едно десет-дванайсетгодишно момче да бъде удостоено с подобни височайши визити? За да избегнат конфузната ситуация, някои изследователи се отказват от 1641 г. и решават, че Шътао е роден по-рано. Но дори да приемем, че през 1851 г. Шътао е бил поне петнайсетгодишен, това също не обяснява въпросните визити. Според Уън Фън единственото възможно решение е, че тук става дума за друг Шътао, което пък буди основателни възражения. Покрай този смущаващ факт П. Рикман разкрива още три проблема: 1) отношенията между Шътао и Сяо Шъуей; 2) стихотворението, в което Сяо споменава за „монаха Шъ“ и „Достопочтения Шъ“; 3) появата на знаменития книжовник Цян Цян’и и стихотворението, което посвещава на „високоуважавания Шътао“.

Що се отнася до първото, в едно свое изследване У Тун обяснява необичайната визита на Сяо Шъуей с това, че неговите предци са служили в минския двор, а Шътао е родственик на императорската фамилия. Това звучи доста правдоподобно. Нещо повече, Уън Фън изказва предположението, че именно Сяо Шъуей е избрал манастирската обител в Лушан, където Шътао намира убежище. На пръв поглед стихотворението, посветено на „достопочтения Шъ“, с когото Сяо е водил дълбокомислени беседи за поезията и будизма, едва ли се отнася за едно десет-дванайсетгодишно момче. Но ако Сяо е имал предвид друг Шъ, ще трябва да приемем, че в Лушан е имало двама монаси с еднакви имена, което също е доста спорно. Третият проблем е разяснен най-убедително от Уън Фън – Цян Цян’и е нарекъл Шътао кайшъ („високоуважаван, височество“) в качеството му на потомствен принц, а не на монах. Тук трябва да поясним, че покровителственото отношение на Цян (който веднага преминава на служба при манджурите) намира само едно обяснение – Шътао се е нуждаел от подобна защита, защото е бил още момче, а не самостоятелно мислеща личност, което отново ни отпраща към 1641 г. като най-вероятната рождена дата.

Казаното не хвърля особена светлина върху загадката, защото звучи уклончиво и проблематично. Ранните години на Шътао остават забулени в тайна (най-вероятно по политически причини), което допълнително затруднява неговите биографи. За да приключим темата, нека кажем няколко думи за известното писмо на Шътао до Бада Шанжън.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: