Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Щрихи

Йордан Василев

Започнах да правя план и набелязал десетина имена. След това поразмислих и ги увеличих двойно. Паметта обаче е коварна, знам го, и затова направих справки. Така се стигна до повече от 40 профила.

Те не могат да бъдат еднакви по страници. С някои хора съм общувал дълго и отблизо, а други съм зървал бегло, но затова пък съм забелязал интересни детайли.

Стремя се да бъда пределно кратък и затова профилите варират от две-три до пет-шест страници. А и знам, че съвременният читател няма търпение да прелиства дебели томове - ако изобщо посегне към такава книга.

Все пак, би трябвало да съм акуратен към онзи, който разтвори на сергията това томче, и да му дам предварително информация за включените герои. Те са от няколко категории.

 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Героите на книгата са от няколко категории.

На първо място са хора на перото, писатели: Симеон Радев (заради „Строителите на съвременна България“ аз го смятам и за писател, не само за историк, журналист, дипломат, мемоарист), Владимир Василев, Елисавета Багряна, Христо Радевски, Атанас Далчев, Емилиян Станев, Стефан Гечев, Александър Геров, Валери Петров, Лумир Чиврни (Чехия), моята съпруга Блага Димитрова, Радой Ралин, Булат Окуджава (Русия), Владимир Солоухин (Русия), Георги Марков, Йордан Радичков, Цветан Стоянов, Владимир Башев, Едвин Сугарев, Георги Рупчев.

Други са хора на науката, религията, журналистиката, театъра, музиката и др: Екзарх Стефан, проф. Димитър Михалчев, проф. Георги Цанев, проф. Тодор Боров, акад. Дмитрий Лихачов (Русия), проф. Петър Динеков, Петър Увалиев, Иванка Димитрова, Адам Михник (Полша), Борис Димовски, проф. Исак Паси, Георги Парцалев, Тончо Жечев, Минко Николов, Джоко Росич, проф. Стоян Попкиров, проф. Александър Фол, Кръстьо Куюмджиев, Стефан Кожухаров, Анастасия Димитрова-Мозер, Румяна Узунова, Георги Божилов (Слона), Райна Кабаиванска, Кеворк Кеворкян.

Накрая (но не по важност) са роднини, приятели, политици: Брайко Кофарджиев, Иванка Хаджиева, Стефан Савов, сестра ми Илияна Василева, Иван Татарчев, Петър Стоянов, Филип Димитров, Илко Илиев, проф. Христо Харалампиев, Георги Денков, Тихомир Юруков.

Биография и факти за автора

Йордан Василев е български литератор, автор на 15 сборника, между които и две книги за Багряна в съавторство с Блага Димитрова. През март 1948 г. семейството му е изселено от София. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г. Става студент по българска филология, а през 1956 г. след въстанието в Унгария е изключен от Софийския университет. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа, след което започва като уредник в сп. „Литературна мисъл“, но и оттам е уволнен. Работи като специалист в Института за литература на БАН. Защитава дисертация за Иван Хаджийски. Хабилитира се през 1990 г.

Той е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и на СДС. Бил е председател на Националния клуб за демокрация, както и депутат в 7 Велико Народно събрание и в 36 НС, в което е избран за председател на Комисията за национална сигурност. Като член на „групата на 39-те“, отказва да подпише новата конституция..

Откъс от книгата

ФИЛОСОФ,

РЕДАКТОР, ДИПЛОМАТ

Проф. Димитър Михалчев (1880—1967)

 

Веднъж в разговор със Симеон Радев стана дума за неговите младини, от които го деляха към 60 години. Разказа ми, че още като студент в Швейцария започнал да сътрудничи на един от големите тогава софийски всекидневници, „Вечерна поща“. След завръщането си през 1903 г. постъпва вече на работа там като журналист.

- Но аз бях завършил в Цариград френския лицей, а след това в Женева пишех на френски, българският ми куцаше - поясни г-н Радев и продължи:

- Коректорът на вестника ми поправяше езика.

- Кой бе този коректор? - попитах аз, съмнявайки се, че ще помни името му.

- Студентът Димитър Михалчев.

Така се срещнах задочно с големия философ, след като вече познавах добре от читалнята на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ неговото знаменито списание „Философски преглед“, издавано от 1929 до 1943 г. В него той печата видни автори, но също и млади сътрудници, включително марксисти.

Случаят си прави какви ли не шеги в живота. От 1966 г. започнах да се занимавам усърдно с творчеството на Иван Хаджийски. Бях срещал името му под есета в списанието на проф. Михалчев и от разговори с колеги узнах с почуда, че е

жив. Намерих телефон и адрес, уговорих посещение. Къщата бе двуетажна на улица, пряка на „Цар Иван Асен II“, мисля „Светослав Тертер“, с голям двор отпред.

Посрещнаха ме родственици и ме въведоха в хола. Той седеше на люлеещо се кресло. Достолепен, побелял, очевидно висок човек. Бил е тогава над 85 години.

Започнах по младежки - право в целта - да питам за Иван Хаджийски, защото пишех дисертация за него. Той се усмихна благо, изрече ласкави думи за своя бивш студент и после постоянен сътрудник и отведнъж се отплесна да ми се оплаква от някакви слугини, които обирали къщата и изчезвали.

Изслушах учтиво и отново насочих разговора към Хаджийски и към сп. „Философски преглед“, в което проф. Михалчев си задаваше под измислено име въпроси и отговаряше в края на всяка книжка. Бяха крайно интересни.

Няколко думи за Хаджийски и за списанието и пак отплесване към крадлите.

Постоях към половин час, колкото изисква доброто възпитание, и си тръгнах. Уважението ми към големия философ и към неговата обществена фигура бе огромно и не исках да го

видя още веднъж с тежките поражения на склерозата. Не се вестих втори път. А след по-малко от година той си отиде.

Помня, че във „Философски преглед“ бях чел две негови статии по повод кървавите репресии на Сталин през 30-те години, написани с познаване на обстановката, и започнах да се ровя - откъде така добре познава нещата?

Освен виден философ, член на Академията на науките, той е бил и неин председател (1944-1947), след което е прогонен и поставен в забвение за десетилетия, защото най-голям философ на комунистическа България е трябвало да бъде съветският възпитаник Тодор Павлов. Апроф. Михалчев е били дипломат, пълномощен министър - първо в Прага от 1923 до 1927 г., и после в Москва от 1934 (след сключването на дипломатически отношения между двете държави) до 1936 г. Той просто е бил свидетел на събитията.

Отначало толериран от комунистическата власт у нас, защото съпругата му е дъщеря на убит през 1923 г. левичар, той е изпратен повторно в Москва през 1944 г., но е отзован през 1946 г. Тогава участва във философска дискусия в БАН и Университета. Почти половин век името му тъне в забрава, макар че младият философ Кирил Дарковски успя да издаде през 1981 г. един том с негови избрани съчинения от многобройните му творби.

Дори сега за проф. Михалчев се знае повече по университети в чужбина (особено в Германия, родината на неговия Ремке, който може би е позабравен за разлика от ученика си), отколкото у нас.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: