Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Щедрият

Тор Норетрандерс

Добре дошли в тази книга за секса или може би по-точно казано за това как да го получите.

Инструкциите са прости – стремете се към противоположното. Не получавате секс, само като си мислите за него. Получавате го, като си мислите за всякакви други неща, като давате всичко от себе си в нещо, в което сте добри, например да свирите на цигулка, да сте дружелюбни, да спасявате света или да рисувате картини.

Вие демонстрирате на какво сте способни, когато вършите нещо трудно. Това е главен, макар и напълно пренебрегван фактор в развитието на живота на Земята. Всъщност това е основен факт в живота на всеки.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

14,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Добре дошли в тази книга за секса или може би по-точно казано за това как да го получите.

Инструкциите са прости – стремете се към противоположното. Не получавате секс, само като си мислите за него. Получавате го, като си мислите за всякакви други неща, като давате всичко от себе си в нещо, в което сте добри, например да свирите на цигулка, да сте дружелюбни, да спасявате света или да рисувате картини.

Вие демонстрирате на какво сте способни, когато вършите нещо трудно. Това е главен, макар и напълно пренебрегван фактор в развитието на живота на Земята. Всъщност това е основен факт в живота на всеки.

Проучвания в областта на биологията от последните няколко десетилетия показват една проста взаимовръзка – за да спечелят брачен партньор, хората и животните демонстрират най-добрите си страни. Те се стремят към съвършенство, доказват, че имат желание да помагат на другите, дават от себе си една идея повече, съобразяват се и се стараят. С други думи, те са щедри.

Тази книга изследва как характеристики като щедрост, сътрудничество и интелигентност произтичат от инстинктивното сексуално и любовно привличане към другия, към обекта на желание. Както ще видим, до голяма степен именно нашето привличане към сексуалния партньор е онова, което изважда на показ най-доброто у нас – мъдрост, красота и филантропия.

Откъс от книгата

1. Експерименти

Homo economicus е измислица

Да изиграем една игра? Правилата са следните. Ще получите 100 долара при едно условие – да си ги поделим по приемлив за мен начин. Можете да ми отправите само една оферта. Ако откажа, всички оставаме с празни ръце. Това е играта на ултиматум.

Колко ще ми предложите? Половината? Е, бихте могли, но сте в по-изгодна позиция. Първият ход е ваш и аз мога само да приема или отхвърля офертата ви. Може би трябва малко да наклоните везните в своя полза и да ми предложите 40 долара, а да задържите за себе си 60? Или пък да вземете 70, като ми оставите 30? Или 80 срещу 20? Докъде ще се осмелите да стигнете? Колко ниска оферта мислите, че съм склонен да приема?

Нека си разменим ролите. Сега аз имам 100 долара. Вие трябва да приемете или отхвърлите предложението ми.

Бих могъл да ви предложа половината. Но не, аз искам по-голям дял от плячката.

Затова ще съм нагъл и ще ви предложа 5 от 100 долара. Или това, или нищо. Това прави 95 долара за мен.

Какво ще кажете? „Я се разкарай!“? Отвратени сте от алчността ми? Мислите ме за кучи син, че ви предлагам толкова нечестна подялба? Иска ли ви се да ме цапардосате с тухла и да ме оставите да се пръскам от яд, че съм бил толкова алчен? Ще ме оставите ли да се пържа в собствен сос? Ще ви достави ли удоволствие да ме накажете?

Но всъщност вместо да изпишете вежди, ще избодете очи. Можехте да изкарате 5 долара от нищото. Трябваше само да приемете и щяхте да получите 5 долара ей така.

Наистина ли ще си навредите – само за да ми отмъстите?

Оказва се, че ще го направите. Двадесет години след създаването ѝ от Вернер Гот и неговите колеги от университета „Хумболт“ в Берлин, в играта на ултиматум са взели участие хиляди хора. Резултатите са забележителни всеки път! Хората отказват парите, ако преценят, че другият играч е прекалено алчен. Когато предложената оферта е по-ниска от 20 % от цялата сума, обикновено бива отхвърлена.

С други думи, хората не са особено егоистични. Защото не е егоистично да откажете 5 долара от 100. Това съвсем не отговаря на предположението на най-модерната икономическа теория, според която човекът е Homo economicus, себелюбив и осланящ се на разума. Не е нито особено егоистично, нито пък разумно да откажете пари, само защото ви е подразнила алчността на другия.

Егоистично би било да приемете, дори и когато са ви предложили само 5 цента. Въпреки това повечето опитни мишки отхвърлят ниските оферти. Все пак трябва да има някакви граници. Но защо?

В играта са използвани всевъзможни варианти – анонимни играчи; едни и същи участници не играят заедно повече от веднъж; вдигане на залозите до няколко месечни заплати; проверяване на пола, образованието и математическите способности на участниците. Но резултатите винаги са същите.

При едно голямо изследване, публикувано през 2001 г., редица видни експерти в областта на поведенческата икономика работят редом с единадесет антрополози, за да изследват резултатите от играта на ултиматум в култури без бизнес колежи. Успяват ли да открият по-егоистично поведение при все още съществуващите и разпръснати из планетата култури на ловци-събирачи?

Независимо дали играта се играела от хадза в Танзания, казаците в Монголия, аче от Парагвай или племената ау и гнау от Нова Гвинея, отговорът си оставал един и същ: Homo economicus не съществувал. Ниските оферти били отхвърляни.

Наблюдават се различия между отделните култури, но историята на човешкото поведение датира много по-назад във времето от историята на егоистичните, рационални индивиди, които се грижат само за себе си и не се интересуват от останалите.

Историята на човечеството не се състои само от Homo economicus.

Най-интригуващото в играта на ултиматум е може би това, че човек, играещ срещу компютър, е по-склонен да приеме по-ниско предложение, отколкото някой, който играе срещу друг човек.

Моля?! В крайна сметка парите са си пари! Ако се сдобия с 10 долара, ще ми е все едно дали ще ги получа от компютър или от студент в бизнес колеж, не е ли така?

Защо вие или пък аз бихме отказали предложението на човек, а да приемем същото предложение от компютър?

Очевидно защото ние, хората, имаме и други интереси и приоритети в своя живот освен парите. Когато опонентът ни прояви алчност, ние изпитваме нуждата да го накажем. Когато компютърът е алчен, не ни е грижа. Все пак той не може да си вземе поука.

Става ли дума обаче за представител на нашия вид, ние сме склонни да си платим, но да демонстрираме ненавистта и презрението си към дребнавостта. Ние изразяваме своята гордост, възмущението си и своята жажда за отмъщение – „О, така значи!“ – дори когато това може да ни ощети.

Освен това експериментите разкриват, че ако ролите на играчите – т.е. въпросът кой поставя ултиматума и кой решава дали да приеме или не – се определят от някакъв тест, а не чрез хвърляне на ези-тура, отговарящият е по-склонен да приеме съвсем малка сума. За нас има значение дали играем с човек, когото уважаваме.

Дали икономистите са алчни, защото да си икономист те прави алчен, или защото алчните хора стават икономисти?

Това е добър въпрос, защото няма съмнение, че шансът студентите по икономика да не са склонни да си сътрудничат в подобни игри е по-голям, отколкото при други групи студенти. Това е открито още през 1981 г. Но защо?

За да се изследва този феномен, играта на ултиматум била играна от две групи студенти. Едната група се състояла от студенти по икономика,а другата – от студенти в различни специалности. Например астрономия.

След като резултатите били анализирани, двете групи били разделени още веднъж – първокурсници и студенти в по-горни курсове. Идеята на това разделение била да се провери дали начинаещите икономисти и по-опитните им състуденти проявяват различна степен на алчност. Ако алчността е нещо, което можете да придобиете като учите икономика, то тя трябва да се засилва с времето.

Но и обратното, ако студентите по икономика винаги са от група хора, които са родени алчни, не би трябвало да има никаква промяна с напредването на обучението.

Учените, провели това изследване, искали да разберат дали алчността при икономистите е следствие от обучението или е въпрос на отбор.

Първият етап на изследването включвал игра на думи. Играчите трябвало да образуват колкото се може повече думи от няколко букви – упражнение, което няма нищо общо с икономиката. Най-добре справилите се играчи били избрани да поставят ултиматум на другите.

След това първите по ред написали на листче хартия сумата на залога, която били склонни да споделят с другия студент. Залогът бил 10 долара, а офертите трябвало да бъдат кратни на 50 цента. Така най-голямата сума, която някой можел да задържи, била  9,50 долара. В същото време втората група студенти трябвало да запише най-ниската сума, която биха приели от първите на ход. Най-ниската възможна сума била 50 сента.

Накрая листчетата хартия били комбинирани по двойки на случаен принцип. Ултиматумът можел да бъде 2,50 долара например, което би било добре, ако другият участник е посочил 2 долара като най-ниска граница. Ако ултиматумът бил 1,50 долара, никой от двамата участници не получавал никакви пари.

Резултатите ли? Най-напред, икономистите се оказали по-алчни от студентите в други специалности. Но разликата отслабвала с всяка изминала година – икономистите са алчни, защото алчни хора стават икономисти. Това се смекчава с напредването на обучението. Добри новини за професорите по икономика.

В началото младите студенти по икономика искали да задържат средно 6,30 долара, когато поставяли своя ултиматум, докато студентите от по-горните курсове искали само 6 от 10 долара. Младежите от други специалности изисквали средно 5,70 долара, докато по-възрастните се задоволявали и с 5,20 долара.

Ако обърнем внимание на това с колко малък дял от пая биха се задоволили, когато отговарят на офертата, наблюдаваме забележително развитие с напредването на колежанското им образование. Младите икономисти отказвали дял по-малък от 1,40 долара, докато по-възрастните искали най-малко 2 долара. Младите студенти от други специалности искали 2,90 долара, за да участват, но след известно време разбирали, че могат да се задоволят и с 2 долара; точно като опитните студенти по икономика.

Двете групи се сливат. Наистина можем да научим нещо в университета. А може би го научаваме от живота.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: