Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Шекспир 3D

Иво Сиромахов

В малък български провинциален театър актьорите репетират "Ромео и Жулиета".

Внезапно се появява духът на Шекспир и се намесва в играта.

Невероятна история, в която съвременни българи се сблъскват с исторически личности като Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд.

  • Корица: Мека
  • Страници: 152
  • Тегло: 0.210 кг
  • Издадена: 03.2016 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Иво Сиромахов
 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Само 2 месеца след като излезе сборникът „Любовни истории” Иво Сиромахов издухва праха от класиката и съживява не кой да е, а самия бард на английската литература – Уилям Шекспир  –  в романа си „Шекспир 3D”. И ако историите напомняха театрални пиеси, в „Шекспир 3D” (ИК „Сиела”) театрално-любовният сюжет следва естественото си продължение.

В малък български провинциален театър репетират Ромео и Жулиета. Застаряващи актьори, надут режисьор, лоша постановка. Но този път нещата са различни. Шекспир няма да допусне безсмъртната му трагедия да бъде провалена за пореден път. Бардът решава да вземе участие… и духът му се появява зад кулисите и се намесва в играта, за да я спаси. И той не е единственият.

Когато Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд също се набъркват в невероятното българско съвремие, гибелните звезди на младите веронци ги очаква спектакъл, какъвто не са си и представяли…

Биография и факти за автора

Иво Сиромахов е български писател, сценарист и драматург.

Роден е на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура. Работил е като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия.“ Сценарист е в “Шоуто на Слави” и автор на политически фейлетони във в. “24 часа”, публикувал е статии в списанията Playboy, Hustler и MAX. 

През 1995 г. печели „Наградата за дебют в областта на изкуствата“, а през 2014 г. - наградата за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“ -  „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“.  

Автор е на книгите „7 жени“, „Моят таен любовен живот“, „Български работи“, „Дневници и нощници“, „Българско криминале“ и др.

Откъс от книгата

Финалните аплодисменти след спектакъла „Бурята“ бяха отшумели преди повече от два часа. Всички актьори се бяха разотишли. Театърът беше пуст, светеше само една гримьорна.

Ива седеше самичка пред огледалото и плачеше. Беше още с костюма на Миранда. Едва се беше сдържала да не ревне още по време на спектакъла. След онази нощ с Асен за нея беше мъчение да си партнират на сцената. Всеки път, когато го видеше, слабините ѝ потръпваха от желание, а стомахът ѝ се присвиваше от обида. За пръв път в живота ѝ се случваше хем да мрази някого, хем ужасно да го желае.

Беше изпаднала в депресия. Почти не се хранеше, усмивката ѝ изчезна, нищо не я радваше. Вече не ѝ се влизаше и във фейсбук. Не искаше други мъже, искаше Асен. А той очевидно не я искаше. Нима не му е харесал сексът с нея? Тя беше всеотдайна в леглото и досега всички мъже, с които бе спала, я обожаваха. Защо точно Асен я отблъсна, питаше се младата актриса, докато се давеше в ридания. Нямаше кой да ѝ помогне. Бе съвсем самичка в тоя безчувствен свят.

– Миранда? – чу глас отнякъде.

„Ето, вече и халюцинирам от мъка – помисли си. – Причуват ми се реплики от пиесата. Напът съм да полудея.“

– Миранда? – каза отново същият глас. Ива се обърна и видя, че от огледалото я гледа плешив мъж с брада, облечен в костюм, с каквито играеха актьорите в театъра. Обърна се рязко, но зад нея нямаше никой. Мъжът беше само в огледалото.

– Кой сте вие? – уплашено попита актрисата.

– Желание – това е мойто име!

Ти много си желала, пожелай

И мен – едно желание, вземи ме

В желанията място ми отдай!

– Не ви разбирам, господине... – смути се Ива, която още не можеше да разбере дали сънува, или това е някаква тъпа шега на някой от колегите ѝ.

– Аз съм твоят автор, Миранда. Аз съм те измислил.

– Уилям...

– ...Шекспир. Самият той.

– Но Шекспир е....

– ...умрял отдавна. Разбира се. Разбира се. И затова днес нямам плът и кръв. Това, което виждаш като отражение, е плод на твоето въображение.

– Искате да кажете, че халюцинирам?

– Съвсем не, Миранда. Ти наистина ме виждаш. Само че това не съм аз, а моят дух. Духът на Шекспир. Триизмерен.  3D.

Мъжът излезе от огледалото и седна до Ива. Тялото му беше прозрачно, очертано от контури синя светлина. И все пак – човешки контури.

– А другите хора виждат ли ви?

– Аз решавам кой да ме вижда и кой не. Засега ме виждаш само ти. Съветвам те да не разказваш на никого за мен. Така или иначе няма да ти повярват.

Ива кимна.

– Защо ми се явихте?

– Защото пиесата ми е застрашена. Дойдох да я спася.

– От какво е застрашена?

– От теб! – извика Шекспир. –  Виж се на какво приличаш. Как ще играеш Жулиета в това състояние?

– Ще се оправя – въздъхна Ива.

– Ще се оправиш, друг път! Доколкото разбирам, млада жено, Тибалт те е ебалт? Или греша?

– О, моля ви, недейте за това! Не ми припомняйте. Бездруго страдам.

Ива ревна с глас, без да се усети, че неволно и тя е започнала да говори в петостъпен ямб като великия бард. Шекспир търпеливо я изчака да си издуха сополите в хартиена салфетка и философски заключи:

– Да, плачат дамите, щом жезълът омекне. Кажи си всичко и ще ти олекне!

– Той ме обиди много. Никой не се е отнасял с мен така. Свикнала съм аз да зарязвам мъжете, а не те мен.

– Все някога се случва и обратното.

– Да... предполагам. Но защо точно той? Аз бях готова да се влюбя в него.

– Хайде, хайде. Не се самозалъгвай. Боя се, че не страдаш зарад него, а зарад накърненото си его.

– Престанете с тия рими! Изобщо не знам защо споделям тези неща с напълно непознат човек.

– Защото нямаш никого, с когото да ги споделиш. Не е ли тъй?

Ива кимна.

– Но това не е важно сега – каза Шекспир. – Важното е да спасим спектакъла. Няма да допусна безсмъртната ми пиеса да се провали.... Нощта тежи на морните ти клепки... Прибирай се да спиш!

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: