Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Шантави истории, или грешката е неизбежна

Златимир Коларов, Валя Коларова, Калин Коларов

Жанровото уточнение „фамилна фантастика“ предизвиква любопитството дали авторите-семейство са писали заедно или общо своята книга. Тя, обаче, е конструирана от три автономни сектора и удивлява колко различно и свежо мислят и творят хора, живеещи под един покрив. Що се отнася до „шантавостта“ на историите – от всички тълкувания и синоними на тази дума – най-близка до енергията на книгата е думата „щурави“ в най-хубавия смисъл. Елегантната ирония на двамата учени и техния син е към състоянието на „смахнатост“, което тласка нормалния сериозен човек към писането. „Грешката е неизбежна“ звучи аксиоматично и предизвиква доверието на наслаждаващия се и на стилната корица читател. Защото „грешка“ върви с „прошка“, а „волно-неволността“ отразява относителността на „вината – съд“. Все по-отдалечена хуманистична дидактика в полза на лекотата на мисълта – впечатлява писането на Златимир Коларов всеки, който е чел досегашната му проза. Отблизо наблюдава тварите в Ноевия ковчег-космически кораб, създава картинност, подобна на Йеронимус Бош, и индивидуалности в масовостта – а-ла Питър Брьогел. Авторът ни въвежда в пространството на своята хипотеза, като еднакво осветява и доказателства, и грешки. Защото без грешките движението във времето застива, изгубило изначален смисъл. В Програматора от едноименния разказ е персонализирана идеята за сътворението. Изключително тежка роля, която довежда до съкровена изповед.

 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

ШАНТАВОСТТА НА ИСТОРИИТЕ СЕ ДЪЛЖИ НА:

Златимир – лекар, ревматолог, професор. Пише от детските си години – романи, разкази, новели. Досега е публикувал седем художествени книги и заснел с жена си седем сценария – един за игрален и шест за документални филми. За книгите и филмите си е печелил национални и международни награди.

Валя – кинорежисьор, главен асистент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. И тя пише от детските си години, преди – разкази, сега – сценарии. Автор е на четири изкуствоведчески книги и режисьор на един игрален, четири игрални новели и на повече от двайсет документални филма. За разказите и филмите си е печелила национални и международни награди.

Калин – ученик в Трета английска гимназия в София. Учи се да пише. Автор е на пет разказа и две приказки. Футболът го влече повече от писането и от всичко друго. Подложен е на „интелектуална и битова агресия“ от майка си и баща си, но не го приема на сериозно. Това си личи и от последния разказ в книгата.

Мая Кисьова:

ПИРШЕСТВО на ПЛАТОН, АРИСТОТЕЛ и СТИВ ДЖОБС

впечатления за книгата на Златимир, Валя и Калин Коларови

„Шантави истории“ или грешката е неизбежна“ – фамилна фантастика

Жанет 45, П., 2015

Жанровото уточнение „фамилна фантастика“ предизвиква любопитството дали авторите-семейство са писали заедно или общо своята книга. Тя, обаче, е конструирана от три автономни сектора и удивлява колко различно и свежо мислят и творят хора, живеещи под един покрив. Що се отнася до „шантавостта“ на историите – от всички тълкувания и синоними на тази дума – най-близка до енергията на книгата е думата „щурави“ в най-хубавия смисъл. Елегантната ирония на двамата учени и техния син е към състоянието на „смахнатост“, което тласка нормалния сериозен човек към писането.

„Грешката е неизбежна“ звучи аксиоматично и предизвиква доверието на наслаждаващия се и на стилната корица читател. Защото „грешка“ върви с „прошка“, а „волно-неволността“ отразява относителността на „вината – съд“.

Все по-отдалечена хуманистична дидактика в полза на лекотата на мисълта – впечатлява писането на Златимир Коларов всеки, който е чел досегашната му проза. Отблизо наблюдава тварите в Ноевия ковчег-космически кораб, създава картинност, подобна на Йеронимус Бош, и индивидуалности в масовостта – а-ла Питър Брьогел. Авторът ни въвежда в пространството на своята хипотеза, като еднакво осветява и доказателства, и грешки. Защото без грешките движението във времето застива, изгубило изначален смисъл. В Програматора от едноименния разказ е персонализирана идеята за сътворението. Изключително тежка роля, която довежда до съкровена изповед.

Атмосферата на еволюцията в сектора на проф. Коларов носи чудото на „2001: космическа Одисея“. Ценностната система на поколението български интелектуалци от края на 80-те и началото на 90-те, които бяха жадни за всяко качествено взаимопроникване между източноевропейската и западната фантастика. Процеси и празници, които нямат нищо общо с информационните излишества и преобладаващата съмнителна естетика от началото на 21 век.

Идентификацията с божествения промисъл в разказа „Искрата“ превръща повествованието в монолог: „Проблясвам, озарявам, изгасвам, настава тъмнина и отново проблясвам, озарявам и изгасвам…“ Едновременно философия, литература и холографско изображение, фантастичната проза на Златимир Коларов е дружелюбно-провокативна към читателя. Любопитно веселата фантасмагория може да поведе младия човек към Светото писание; може да въвлече в светкавично лично прозрение; може да предизвика и нечия научна страст.

Подобно четиво: „Бридж на Вила Терра“ от Рали Мейдър – теолог. А хуморът е индиректно благословен от Марк Твен, който казва: „Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.“

Секторът на майката, жената и вълшебницата в „Шантави истории“ – Валентина Фиданова-Коларова – е именуван „Преди това“ – отличаван в конкурси за фантастика разказ. Авторката е майстор на детайлите, диалога и словесното шоу. Спокойното и ведро излъчване са съчетани с благосклонно, но хладнокръвно „виждане“ чрез думите. Лек, точен и индивидуален подход към своите студенти, сред които съм имала щастието да бъда, с оригинален филтър към сценариите на филмите, които снима. С типичен режисьорски рефлекс за едновременно предвиждане на картината и чуване на словото. За седемте истории на Валя важи метафоричната синастрия „виждане на словото и чуване на картината“. Темите – зрънца от ежедневието – завихрят фантазното от мисълта към формата. Естетика на неочаквания обрат – от съкровената драма „В мъглата“, до Гоголевата приемственост във „Вещерица“.

Въпросът за „грешката“ е в основата на разказа „Мисионерът“. Човешкото същество е част от сложна отражателна система, а паметта му е контролирана от цяла йерархия божества. Има поправими грешки, както и такива, които висшестоящите заличават, поради етична невъзможност за разбиране от страна на човека. Разказ, в чийто контекст и гледната точка към киното като изкуство е необичайна. Професионалната лексика е сполучливо съчетана с фантастични ракурси към природното явление, архетипния спомен или мисълта в настоящия миг. Валя напластява блестяща парадигма - логика, оценка, традиция – за да стигне до поетичния катарзис: „Не искам да бъда богиня. Искам да съм жена…“

А аз като читател искам автограф от 10-годишния Калин Коларов. Спечели ме метафоричното първо изречение от неговата единствена в книгата „Шантава история“: „Един ден отидох на училище.“ Именно училището е мястото за регламентирано правене на грешки по пътя на развитието. Разбира се, след това ударно изречение, разказът се разгръща така скоростно и естествено, както едно момче отваря „прозорци” в Интернет и блясъкът на усмихнатите му очи е по-ценен от който и да бил бележник, пълен с шестици. А ние, по-големите деца, се сещаме за „Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер. И докато се питаме дали е честно победените на народна топка да капитализират всичките джобни парички на класа, гласът на мама връща разказвача в личното пространство на всички момчета във всички времена – с рефрена: „Оправи си стаята.” И започваме да се чудим кое точно не й е оправено на стаята...

И всичко започва отначало по същия шантав начин. Прочетете тази книга.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: