Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Шаман

Робърт Шей

Шаман“ (1991) е последната публикувана книга на преждевременно отишлия си писател. Изградена е по същите правила, по които са създадени и другите исторически романи на Шей – наситен с действия и драматични обрати сюжет, вълнуващо проследени отвътре съдби на мъже и жени от епохата, които ни стават близки, и максимална историческа достоверност. Еднакво убедително са представени известни личности от американската история, мистични практики на индианските шамани и житейските пътеки на обикновени хора от двете враждуващи раси в страшните години преди и по време на Войната на Черния Ястреб. Особено ярко постижение на автора е образът на Огюст / Бяла Мечка. Син на французин и индианка, той живее между два свята в прекия и в преносния смисъл: света на племената сак и фокс и този на белите завоеватели, материалния свят и света на духовете... защото призванието му е да стане шаман.

 

Наличност: Да

22,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Американският писател и журналист Робърт Шей (1933–1994) става известен главно като съавтор на Робърт А. Уилсън в създаването на култовата фантастична трилогия „Илюминатус!“. Тя жъне успехи и като поредица от пиеси, поставяни на сцената на Британския национален театър и на други места по света, печели престижни награди и служи като основа на популярни игри. Голямата страст на Шей обаче са историческите романи, чиито вълнуващи сюжети отвеждат читателя в Япония от епохата на самураите („Шике“, 1981), в средновековна Франция на катарите и трубадурите („Всичко е светлина“, 1986) и във времената на Кръстоносните походи (двата тома на „Сарацинът“, 1989).

Откъс от книгата

Леговището на Костенурката

Черната мечешка кожа, омекнала от непрекъснато носене, покриваше ръцете и раменете на Сив Облак и предпазваше тялото му от студа, който режеше като с нож страните и челото му. Горната част от черепа на мечката покриваше главата му и тегнеше над нея така, както и ужасният страх от предстоящото изпитание над духа му.

Мокасините му шумоляха из полегналата пожълтяла трева, покрила пътеката. Той бе изминал дълъг път и пръстите му бяха премръзнали, независимо от поставените в мокасините листа.

Пътеката внезапно свърши и пред очите му се изпречи само небето. Той стоеше на ръба на една скала, от която на изток се виждаше замръзнала Великата Река. Стисна дръжката от еленов рог на ловджийския нож.

Измъкна го от кожената кания на кръста си, така се чувстваше по-сигурен. Стоманеното острие проблесна на бледата светлина, тъмно като небето над него.

„Ножът, който баща ми остави за мен - помисли си той. - Къде си тази нощ, татко мой?“

Облаците бяха толкова близко, сякаш щеше да успее да ги докосне. Бяха като навяти преспи от снежни вълни в светлини и сенки. Над реката небето бе потъмняло, почти черно и Сив Облак усети по въздуха, че ще завали сняг.

Той забеляза силуета на ястреб с разперени криле да кръжи над земята на Илиной и реката - лов в последните мигове преди спускането на нощта.

„Нека духът на ястреба ми помогне да оцелея при това из-питание. Да отнеса велико послание за моя народ и да стана могъщ шаман“

Мъничкото черно петънце се зарея във въздуха, докато се загуби от погледа му.

„Може би той прелита над снежната тишина на Сакенук“

Прибра отново ножа си. Обърна гръб на небето и реката и погледна на запад към пътя, по който бе дошъл.

Докъдето поглед стигаше, се простираше пустош от полюшваща се изсъхнала трева, висока почти човешки ръст. Попарена от студа, тревата все още стърчеше изправена на премръзналите си мъртви стъбла. Хълмовете, които се издигаха в далечината на запад, бяха покрити сякаш с кафява пухена мантия.

Оттук той не можеше да види зимния ловен бивак на свое¬то племе; беше сгушен някъде там сред онези хълмове, закътан в гората край река Айова. Загледан нататък, той си представи Червена Птица. Нейните очи - черни и искрящи - блестяха пред него. Изпита страстен копнеж да я зърне, да поговори с нея, да чуе гласа и, да докосне с пръсти страните и. Мисълта, че може никога да не я види отново, да не се завърне никога при своя народ, го вледеняваше повече, отколкото зимния студ.

„О, Земни Създателю, направи така, че да се завърна жив при Червена Птица"

Той коленичи и се надвеси над ръба на скалата, а мечата кожа покри земята, на която стоеше. Сив варовик, напукан и набразден като сбръчканото лице на някой старец, се спускаше надолу към тъмните очертания на останалите без листа шубраци по брега на реката. Очите му се взираха в тъмнината и откриха в скалата черна сянка. Ако беше дошъл малко по-късно този ден, може би нямаше да успее да намери отвора на пещерата в мрака.

Тогава можеше да се наложи да чака до сутринта. Или пък, когато се опитваше да слезе, да загуби пътя, да падне и да намери смъртта си. Стомахът му се сви на ледена топка. Щеше да е толкова лесно да се подхлъзне.

Достатъчно вече за това, какво можеше да се случи. Плашеше го онова, което ще се случи. Може да умре не от падане, а от това, което ще намери в пещерата.

Или онова, което ще го намери.

Опитвайки се да пропъди и тази мисъл от главата си, той се надвеси над ръба на скалата, намери място, където да стъпи здраво с краката си и стъпка по стъпка се запридвижва настрани и надолу. На места пътечката отпред се разширяваше и беше почти толкова лесно да се върви по нея, колкото и по тази в гората. После изведнъж ронещите се камъни ставаха така стръмни, че той трябваше да забива здраво обутите си в еленова кожа нозе и се чувстваше, сякаш няма здрава опора. 

Пред входа към свещената пещера имаше широка издатина. Той пое дъх с дълбоко облекчение, когато краката му стъпиха здраво върху равната скала.

Отвън не виждаше нищо вътре в пещерата, но когато влезе, почувства внезапна топлина, сякаш влизаше в някое добре затворено жилище, в което гори голям огън. Усети миризмата от някогашни огньове, както и някаква друга - миризма на животно, от която ледена тръпка пробяга по тялото му. Но тя не беше отскоро. Благодари на бога за това, защото бе сигурен, че е на мечка.

Издялал Бухала бе използвал тази пещера, когато бе разговарял с духовете преди много, много зими, а никога не бе споменавал за мечка.

Сив Облак застана нерешително на входа и изчака очите му да привикнат към тъмнината. Той забеляза кръгли, светлеещи форми върху черната стена и една неподвижна фигура, на височина стигаща до кръста му, със силно извит клюн и разперени криле.

При вида на всичко това отново го прониза хлад. Сега забеляза, че кръглите предмети по пода бяха черепи и той знаеше, че са на неговите предци, велики мъже и жени от племето. Зеленикави и бели камъни, от някогашни огърлици, проблясваха край челюстите на великите мъртви. Фигурата с разперени над тях криле беше духът на Бухала, който направляваше стъпките на мъртвите по Пътеката на Душите. Издялал Бухала бе получил името си, когато бе създал статуята и я беше поставил тук.

От една кесия на кръста си Сив Облак извади шепа свещено семе от тютюн и разпръсна своя дар за мъртвите по пода на пещерата.

- Разрешете ми да вляза в тази пещера, родители на моето племе - каза той. - Вие ме познавате. Аз съм ваш син.

За миг се поколеба. Само по линия на своята майка, Слънчева Жена, той беше дете на тези предци, които пазеха входа на свещената пещера. Баща му беше бял, а ясните очи  нямаха близки тук. Щяха ли мъртвите да го отхвърлят?

Не последва никакъв знак или звук откъм черепите на пода, но сега той можеше да вижда по-навътре в мрака и забеляза, че пещерата извива и този завой се охранява от друга свещена фигура. Взря се в неясните и очертания за миг и реши, че

Робърт е мечка, но такава, каквато никога преди не бе виждал. Тази беше бяла от главата до петите. Издялал Бухала не беше споменавал нищо за такава статуя.

Той пое ужасен дъх и усети спазъм в стомаха.

Опита се да се успокои, че е тук за свое добро. Беше дошъл, за да овладее тайните на изкуството на шаманите. За този миг беше мечтал, откакто за пръв път бе видял Издялал Бухала да се появява на светлината на пламтящия огън с дълга, бяла коса, огърлица от черупките на езерни обитатели и украсен с глава на бухал магически кедров жезъл. В онази отдавна отминала нощ Издялал Бухала бе напявал не с човешки глас, а с гласа на духовете тайнствени слова, които бяха уплашили и очаровали Сив Облак.

Шаманът на племето бе най-великият и най-храбрият измежду храбрите, най-могъщият от всички вождове. Той владееше тайнството да лекува болните и да предсказва бъдещето. Сив Облак искаше да се издигне сред саките и да се отправи натам, където шаманът можеше - в света на духовете. Искаше да проникне в най-дълбоките тайнства и да намери отговор на всеки въпрос.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: