Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Сестрите Калхун - книга 1: Да ухажваш Катрин

Нора Робъртс

Любовта – и легендите са изградени от истории като тази!

„Да ухажваш Катрин“ е първият от поредицата бестселъри за сестрите Калхун, посветен на най-малката от тях – Катрин. Неотразимият Трентън Сейнт Джеймс иска да купи семейната им къща на брега на океана, за да я превърне в луксозен хотел. Той се надява да осъществи сделката без проблеми. И почти успява, докато не попада на пламенната и независима Катрин, която настръхва като дива котка само при мисълта, че любимият й дом ще се превърне в брънка от някаква си хотелска верига. Ала Трент е от мъжете, на които трудно може да се откаже...

  • Корица: Мека
  • Страници: 196
  • Тегло: 0.250 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Нора Робъртс
 

Наличност: Да

11,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Любовта – и легендите са изградени от истории като тази!

Книга първа от трилогията Сестрите Калхун (книга 1: Да ухажваш Катрин;  книга 2: Съпруг за Амандакнига 3: Любовта на Лайла)

Четирите чаровни сестри от фамилията Калхун не са единствените „семейни съкровища“ – някъде в невероятния им роден дом, напомнящ замък, прабаба им е скрила преди години безценна изумрудена огърлица. Ужасно много зависи от това дали ще я намерят. Но внезапно се оказва, че и друг търси огърлицата, при това е готов на всичко, за да се добере до нея пръв!

„Да ухажваш Катрин“ е първият от поредицата бестселъри за сестрите Калхун, посветен на най-малката от тях – Катрин. Неотразимият Трентън Сейнт Джеймс иска да купи семейната им къща на брега на океана, за да я превърне в луксозен хотел. Той се надява да осъществи сделката без проблеми. И почти успява, докато не попада на пламенната и независима Катрин, която настръхва като дива котка само при мисълта, че любимият й дом ще се превърне в брънка от някаква си хотелска верига. Ала Трент е от мъжете, на които трудно може да се откаже...

Биография и факти за автора

Нора РобъртсНора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнадесет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиридесет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. 

След няколко преработки и откази се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година. Нора среща втория си съпруг – Брус Уайлдър, когато го наема да направи етажерки за книги в дома й. Женят се през 1985 година. От този момент те разширяват дома си, обикалят света и заедно отварят книжарница и хотел в съседното градче Бунсборо, което играе важна роля по време на Гражданската война в САЩ като средище на две битки. Именно той е в основата на най-новата трилогия на авторката – „Хотелът“, чието първо заглавие – „Сега и завинаги“, се превръща в бестселър още с появата си на пазара. Нора и Брус купуват стария хотел за близо 3 милиона долара през 2007 г. и за две години го обновяват и превръщат в основна туристическа атракция. Оригиналното хрумване на авторката да кръсти различните стаи с имената на литературни двойки – като Елизабет и Дарси от „Гордост и предразсъдъци“, Титания и Оберон от „Сън в лятна нощ“ и Джейн и Рочестър от „Джейн Еър“, допринася за неповторимата атмосфера на хотела. 

Въпреки че средно на година бестселъровата авторка от ирландски произход изкарва по 60 милиона долара, тя продължава да бъде скромна и здраво стъпила на земята. През 2007 г. списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на романтичните писателки и книгите й са прекарали общо 893 седмици – близо шестнадесет години – в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. 

На въпроса коя от собствените й книги й е любима, Нора с усмивка отговаря: „Тази, която се продава“.

Сред най-популярните й романи, издадени у нас са трилогията „В градината“ (Синя далия - книга 1; Черна роза - книга 2; Червена лилия - книга 3); Далас в смъртта; Наслада в смъртта; Родът О`Дуайър (книга 3- Магията на кръвта; книга 2: Магията на сенките; книга 1 Тъмната вещица); Полунощ в стаята на сенките; трилогията Сестрите Калхун (книга 1: Да ухажваш Катрин;  книга 2: Съпруг за Аманда; книга 3: Любовта на Лайла); Колекционерът; Слава в смъртта; Лъжецът; Наташа и др.

 

Откъс от книгата

1.

Бар Харбър

1991 г.

Трентън Сейнт Джеймс беше в лошо настроение. Той бе от хората, които очакват вратите да се отварят пред тях, когато почукат, и телефоните да отговарят, когато позвънят. Това, което не очакваше и което го вбеси, бе колата му да се счупи на петнайсетина километра от мястото, закъдето бе тръгнал по това тясно двупосочно шосе. Добре поне, че телефонът в колата бе наред и успя да повика най-близката пътна помощ. Не му харесваше много и мисълта, че ще трябва да пътува в колата на пътна помощ до Бар Харбър.

След десетина минути чу пронизителен клаксон и спасителят му спря до него, изключи двигателя и измуча между две хапки от огромния сандвич, който бе преполовил.

– Викай ми Ханк – рече шофьорът и надигна бутилка сода. – И не се тревожи. Кейти ще те оправи за нула време. Най-добрият механик в щата Мейн, и не взема скъпо.

Трент реши, че при създалите се обстоятелства ще е най-добре да повярва на „викай ми Ханк“. За да спести време, той тръгна с шофьора, който го свали в селището с напътствия как да намери сервиза и бутна в ръцете му мръсна карта, която Трент разгледа, като я държеше едва-едва за краищата.

Както винаги, когато попаднеше в непредвидена ситуация, реши да се възползва доколкото може от нея. Докато поправяха колата му, проведе половин дузина телефонни разговори с офиса си в Бостън, с което уплаши и създаде суматоха сред секретарките, служителите и вицепрезидентите. Това повиши малко настроението му. Обядва на терасата в малък ресторант, като обърна повече внимание на документите, които извади от куфарчето си, отколкото на отличната салата от раци и на свежия пролетен бриз. По навик често поглеждаше часовника си. Изпи няколко кафета и уби остатъка от времето, като наблюдаваше движението по улицата.

Две сервитьорки не сваляха очи от него и го одумваха от разстояние. Беше в началото на април, няколко седмици преди откриването на сезона, и ресторантът бе полупразен. Момичетата бяха единодушни, че е хубавец. От върха на тъмнорусата му коса до токовете на идеално лъснатите му италиански обувки. Явно беше също така, че е бизнесмен. При това голям и важен. Личеше си както по скъпото кожено куфарче, така и по прекрасния сив костюм и вратовръзката. Освен това носеше златни копчета за ръкавели. Наистина златни.

Докато сгъваха салфетки, те решиха, че е доста млад, не повече от трийсет. А когато взеха празната му чаша от кафе и го разгледаха по-отблизо, установиха, че всъщност е неприлично хубав. Чисти фини черти и кожа като полиран въздух, което би му придавало кукленски вид, ако не бяха очите. Те бяха тъмни, замислени и някак неспокойни, което накара сервитьорките да решат, че може би е бил изоставен от жена. Макар да не можеха да си представят коя нормална жена би направила такова нещо.

Трент не им обърна внимание дори когато плати сметката.

Това ги разочарова. Щедрият бакшиш, който им остави, не ги зарадва. А той би се изненадал, ако случайно разбереше, че момичетата биха се зарадвали много повече на една негова усмивка, отколкото на парите. Затвори куфарчето и се приготви да отиде при монтьора, който бе на другия край на градчето.

Не беше студен човек и не се възприемаше като надменен или високомерен. Като истински Сейнт¬ Джеймс беше израсъл заобиколен от прислуга, която винаги се бе грижила да направи живота и работата му по-прости. Плащаше им добре, може да се каже дори щедро. Ако не показваше открито привързаност или някакъв личен интерес, то бе само защото никога не го бяха спохождали подобни чувства. Не му се беше случвало.

В момента мисълта му бе заета с работата, която се надяваше да приключи до края на седмицата. Беше наследил от баща си голяма хотелска верига. И я управляваше със здрава ръка.

Предното лято, докато бе плавал с яхтата и четвъртата си жена в Залива на французина, баща му бе попаднал на нещо интересно. Инстинктите на Трентън Сейнт Джеймс Втори спрямо жените бяха известни с непостоянството си, но неговият нюх към бизнеса бе безпогрешен. Целта винаги бе на мушката и той не я пропускаше дори когато почиваше.

Огромната каменна къща с изглед към Залива на французина му бе направила неотразимо впечатление и почти веднага бе започнал преговори за закупуването й.

Апетитите му бяха изострени от съпротивата на собствениците да продават нещо, което бе абсолютно неподходящо за частен дом. Както обаче трябваше да се очаква, старият Трентън успя да обърне нещата в своя полза и работата вече вървеше към успешен край.

Ала изведнъж цялата сделка се изсипа върху Трент, защото баща му започна за пореден път сложно бракоразводно дело. Съпруга номер четири се задържа почти осемнайсет месеца.

Цели два повече от съпруга номер три. Трент дори предполагаше, че зад ъгъла вече се навърта съпруга номер пет. Старецът бе върл привърженик на женитбата, така както обичаше парите.

Трент се надяваше да приключи с покупката на „Замъка“ преди мастилото от поредния развод на баща му да е изсъхнало. Веднага след като вземеше беемвето си от гаража, щеше да отиде и разгледа мястото, което баща му толкова много хвалеше.

Той тръгна из града. Много от магазините бяха затворени поради все още неоткрития сезон. Но въпреки това успя да прецени възможностите, които предлагаше селището.

Знаеше, че по време на сезона улиците на Бар Харбър са претъпкани от туристи с кредитни карти и пътнически чекове, готови да ги изпразнят. А туристите, както е известно, се нуждаят от хотели. В куфарчето му лежеше направеното от експертите му маркетингово проучване. При едно солидно планиране замъкът щеше да възвърне капиталовложенията за не повече от петнайсет месеца.

Това, което трябваше да направи, бе да убеди четири сантиментални жени и тяхната стара леля да вземат парите и да бягат.

Трент си погледна часовника и зави към авторемонтната работилница. Беше решил, че два часа стигат, за да се справи монтьорът с онова, от което страдаше беемвето. Два часа според него бяха напълно достатъчни.

Разбира се, можеше да вземе самолета на фирмата от Бостън. Би било по-разумно и по-практично, а той бе практичен мъж. Ала този път му се искаше да покара. Необходимо му бе. Нуждаеше се от тези няколко часа спокойствие и самота.

Бизнесът му процъфтяваше, но личният му живот вървеше към пълен провал. Кой би помислил, че Марла така неочаквано ще постави ултиматум? Женитба или раздяла. Все още бе объркан и разстроен.

Тя беше предупредена още от самото начало на връзката им, че при него бракът никога не е бил на дневен ред. Той нямаше намерение да повтаря безум¬ните грешки на баща си.

Не че не бе привързан към нея. Марла бе хубава и умна, интелигентна и известна в областта, в която работеше – моден дизайн. При нея всичко си бе на мястото, дори всяко косъмче на прическата й, а Трент приемаше и уважаваше този вид педантичност у жените. Така както приемаше нейното практично отношение към връзката им. Тя уж твърдеше, че не иска брак, нито деца, и не се кълнеше във вечна любов. За Трент бе почти предателство, че така неочаквано промени отношението си и започна да иска нещата, за които казваше, че не я интересуват. Жени!

Той не бе в състояние да й ги даде. Разделиха се преди две седмици като непознати. Само две седмици, а Марла вече бе сгодена за един прочут професионален играч на голф.

Болеше го. И въпреки това болката му доказваше още веднъж, че е бил прав. Жените бяха непостоянни, променливи същества, а бракът бе един вид безкръвно самоубийство. Марла явно не го обичаше. И слава богу! Просто бе искала „сигурност и стабилност“, както му бе казала. Трент се надяваше много скоро тя да открие, че бракът е последното място, където може да ги намери. Тъй като знаеше, че е безполезно да прави подробен анализ на грешките, просто я остави да излезе от мислите му. Време беше да си почине от жените, реши той. За известно време.

Спря пред пепелявосива сграда с много паркирани коли. Надписът над вратата на сервиза гласеше „Кейти – Авторемонти“. Под него се мъдреше допълнение, че сервизът работи двайсет и четири часа, че тук се прави пълен ремонт на всякакви чужди и местни автомобили и безплатна техничес¬ка профилактика. Стори му се малко прекалено.

През вратата се чуваше рок. Капакът на неговото беемве бе вдигнат, а под колата се виждаха два крака, обути в износени мръсни ботуши. Монтьорът от време на време потропваше с тях в такт с музиката. Трент се начумери и се огледа. Миришеше на грес и на нещо сладко. Смешна комбинация.

Беше разхвърляно. Навсякъде се търкаляха инструменти и авточасти. Имаше смачкана броня от автомобил и кафе машина, от която течеше нещо като черна тиня. На стената висеше надпис: „Чекове не се приемат. На вересия – дотук“.

На няколко листа пишеше какви услуги предлага работилницата и на какви цени. Трент реши, че са поносими, макар да не беше специалист. Имаше два монетни автомата до стената, единият за безалкохолни напитки, другият за сандвичи.

– Извинете – обади се той. Ботушите продължиха да потропват. – Извинете – повтори по-високо.

Музиката се ускори, заедно с нея и танцът на ботушите. Трент побутна единия с крак.

– Какво, какво? – извика някой изпод колата. Гласът бе приглушен, но личеше, че е раздразнен.

– Искам да ви попитам за колата ми.

– Чакайте си реда! – Чу се дрънкане на инструменти и сподавено проклятие.

Веждите на Трент се вдигнаха и се събраха по онзи начин, който караше подчинените му да треперят.

– Аз съм пръв на опашката.

– И все пак сте след този идиот с неговото фамозно возило. Пази боже от нахакани баровци, които си купуват такива страхотни коли, а хич не правят разлика между карбуратор и джанта. Имай малко търпение, приятелче, или потърси Ханк. Сигурно е наблизо.

Трент бе застинал още на думата „идиот“.

– Къде е собственикът?

– В момента е зает. Ханк! – изрева монтьорът. – По дяволите! Ханк! Къде се е дянал?

– Не мога да ви кажа. – Трент отиде до радиото и намали музиката. – Ще бъде ли прекалено невъзпитано, ако ви помоля да излезете отдолу и да ми кажете какво е състоянието на моята кола?

– Аха... – От легналото си положение под беемвето Кейти се озърна и видя чифт италиански обувки. Веднага не ги хареса. – Ръцете ми са заети в момента. Ако искаш, ела тук и ми помогни, щом толкова бързаш. Или пък си закарай колата до сервиза на Макдърмит в Северозападен Харбър.

– Трудно ще ми бъде, докато сте под нея – вмет¬на Трент, макар че идеята доста му хареса.

– Какво? Това вашата кола ли е? – Кейти подсмръкна и затегна болта. Този тип имаше бостънски акцент, който много пасваше на модните му италиански обувки. – Кога за последен път сте ходили на профилактика? Да смените маслото, да проверите туй-онуй?

– Аз не съм...

– Сигурно не сте. – В гласа имаше толкова задоволство, че Трент стисна зъби. – Знаете ли, вие не просто си купувате кола, и край. Трябва да проявявате и отговорност. На много хора годишната заплата е по-малка от цената на тази красавица. С повече грижи и поддръжка това бебче ще може да го карат дори внуците ви. Колата не е обикновена стока. Хората са или прекалено мързеливи, или прекалено глупави, за да се грижат за автомобилите си. Още преди шест месеца е трябвало да отидете на сервиз.

Трент стисна дръжките на куфарчето си.

– Младежо, плащам ви да оправите колата ми, а не да ми четете лекция за отговорностите ми. – По навик, който му бе като дишането, той си погледна часовника. – Така че искам да знам кога ще стане готова колата ми, защото имам насрочени няколко срещи. И освен това бързам.

– Лекцията е безплатна. – Кейти се изтласка с крака и се измъкна изпод колата. – Освен това не съм ви никакъв младеж.

Това вече беше очевидно. Макар че лицето бе доста мръсно и тъмната коса бе подстригана по момчешки, тялото в изцапания с грес и масло работен гащеризон определено беше женско. Всеки сантиметър от него. Трент не бе от мъжете, които лесно могат да бъдат изненадани, но този път направо си глътна езика, докато гледаше как непознатата се измъква изпод колата и застава пред него с гаечен ключ в ръка. Въпреки черните следи по лицето й, веднага се виждаше, че кожата й е много бяла в сравнение с косата. Очите й с цвят на млада трева бяха присвити под дългите тъмни мигли. Плътните сочни устни бяха извити в нещо, което при други обстоятелства би могло да се окачестви като много секси усмивка. Беше висока и добре сложена, с тяло на богиня, както се казва. „Значи тя мирише на масло и „орлови нокти“, помисли си той.

– Какво има? – попита момичето.

Много добре осъзнаваше, че я оглежда от главата до петите и обратно. Беше свикнала мъжете да я гледат по този начин. Все едно я събличаха. Не й беше приятно.

Гласът й имаше абсолютно различен ефект, когато човек осъзнаеше, че дрезгавият му нюанс принадлежи на жена.

– Значи вие сте монтьорът!

– Не, дизайнер съм. Занимавам се с вътрешно обзавеждане – с явен сарказъм отвърна тя.

Трент огледа гаража, пълен с какво ли не. Подът бе изцапан с масло и боя, по масите имаше разхвърляни инструменти и части. Той не се сдържа.

– Имате много интересна работа.

Момичето въздъхна и остави ключа на тезгяха.

– Трябваше да сменя масления и въздушния филтър. Карбураторът ви се нуждаеше от настройка. Все още има нужда от почистване на радиатора и смяна на маслото.

– Ще върви ли?

– Да, разбира се. Ще върви. – Кейти извади парцал от джоба си и започна да бърше ръцете си. Беше го преценила като човек, който обръща повече внимание на вратовръзките си, отколкото на колата си. Сви рамене и мушна обратно парцала в джоба си. Това не я засягаше. – Елате в офиса да уредим сметката.

Поведе го към задната част на сервиза, през тесен коридор до стаичка, оградена със стъклени стени. В нея имаше бюро, върху което цареше пълен безпорядък. Дебели каталози, пишеща машина, калкулатор и два въртящи се стола. Кейти седна и по чудноватия начин, по който хората намират върху бюрата си необходимия документ въпреки бъркотията, извади фактурите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: