Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Сестри

Даниел Стийл

Със своята безпогрешна интуиция и съпричастност Даниел Стийл ни разказва вълнуващата история на четири сестри, които обичат, смеят се, борят се и триумфират... С невероятна смесица от брилянтен хумор и трогваща сърцето искреност, авторката ни отправя силно послание за крехкостта... и чудото на живота.

Четири сестри, всяка от които гради професионалната си кариера в различните краища на света, се събират заедно, за да се потопят в уюта на къщата от кафяв пясъчник в Ню Йорк, да бъдат опора една на друга и на сломения си баща и да се опитат да съберат разбитите късчета на живота си...

  • Корица: Мека
  • Страници: 368
  • Тегло: 0.390 кг
  • Издадена: 2008 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Какво се случва, когато четири много различни млади жени се съберат под един покрив?

Четири сестри, всяка от които гради професионалната си кариера в различните краища на света, се събират заедно, за да се потопят в уюта на къщата от кафяв пясъчник в Ню Йорк, да бъдат опора една на друга и на сломения си баща и да се опитат да съберат разбитите късчета на живота си, докато една от тях се опитва да излекува болното си тяло и наранената си душа. Така спонтанно започва нова глава в техния живот в шумната и оживена къща, която много скоро се изпълва със своеволни кучета, смях, сълзи, приятели, мъже... и онази открита и безусловна обич, която може да съществува само между сестри. Но докато свикват с новото си всекидневие, младите жени са принудени да се сблъскат с желанията и стремежите на всяка от тях.

Със своята безпогрешна интуиция и съпричастност Даниел Стийл ни разказва вълнуващата история на четири сестри, които обичат, смеят се, борят се и триумфират... С невероятна смесица от брилянтен хумор и трогваща сърцето искреност, авторката ни отправя силно послание за крехкостта... и чудото на живота.

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

СЕСТРИ - ДАНИЕЛ СТИЙЛ

 

Фотосесията на площад "Конкорд" в Париж продължаваше от осем часа сутринта. Районът около фонтана бе ограден с лента, а скучаещите парижки жандарми наблюдаваха снимките. Моделът стоеше във фонтана вече от часове - подскачаше, смееше се, отмяташе глава назад със заучена радост. Но всеки път, когато го правеше, беше убедителна. Облечена бе във вечерна рокля, стигаща до коленете, с наметка от визон. Мощен вентилатор разпиляваше в златист облак зад нея прекрасната й, дълга руса коса.

Минувачите се спираха да погледат, очаровани от сцената, докато гримьорката по шорти, с горнище без ръкави, излизаше и влизаше във фонтана, за да поправи грима на манекенката. Дори когато наближи времето за обяд, отстрани продължаваше да изглежда сякаш тя се забавлява, тъй като между снимките се смееше и разговаряше с фотографа и двамата му помощници. Минаващите коли намаляваха, а две американски тийнейджърки се спряха и втренчиха смаяни погледи в манекенката - бяха я разпознали.

- О, Боже! Това е Канди! - възкликна удивено по-голямото момиче. Бяха дошли от Чикаго, за да прекарат ваканцията си в Париж, но дори парижаните лесно разпознаваха Канди. Откакто навърши седемнадесет, тя беше най-успешният супермодел не само в Америка, но и на международните подиуми. Сега Канди беше на двадесет и една и бе спечелила значително богатство, дефилирайки по подиумите в Ню Йорк, Париж, Лондон, Милано, Токио и десетина други градове. Агенцията едва смогваше да се справи с многобройните й ангажименти. Поне два пъти в годината тя беше на корицата на "Вог" и постоянно я търсеха. Несъмнено беше най-популярният модел в бизнеса, а името й бе известно дори на онези, които не се интересуваха особено от мода.

Пълното й име беше Канди Адамс, но тя никога не използваше фамилията си - беше просто Канди. Не се нуждаеше от повече. Всички я познаваха - лицето й, името, репутацията й като една от водещите манекенки в света на модата. Умееше да превръща работата си в удоволствие, независимо дали газеше с боси нозе из снега, по бикини в мразовита Швейцария, дали се разхождаше през зимата във вечерна рокля покрай брега сред плискащите се вълни в Лонг Айланд или позираше, облечена в дълго самурено палто под палещото слънце на хълмовете край Тоскана. Каквото и да правеше, изглеждаше така, сякаш искрено се забавляваше. Да стои през юли във фонтана на площад "Конкорд" беше лесно, макар сутрешното слънце да напичаше - според парижките стандарти бе нахлула поредната лятна гореща вълна. Фотосесията беше за корицата на "Вог", за октомврийския брой, а фотографът Мат Хардинг беше едно от големите имена в бизнеса. През последните четири години двамата с Канди бяха работили стотици пъти заедно и той обичаше да я снима.

За разлика от останалите известни модели Канди винаги беше непринудена и естествена - мила, забавна, открита, сладка и изненадващо наивна след огромния успех, на който се радваше от началото на кариерата си. Тя наистина беше много мил човек и невероятна красавица. Изглеждаше страхотно. Лицето й бе идеално за камерата - без никакви дефекти и недостатъци. Притежаваше изяществото на камея, с фини изваяни черти, прекрасна естествено руса коса - която през повечето време носеше дълга - и с огромни сини очи с цвета на небето. Мат знаеше, че тя обича купоните до късно през нощта. Удивително, но това не й се отразяваше на следващия ден. Бе една от малцината щастливци, които можеха да будуват цяла нощ, а на сутринта да изглеждат съвсем свежи. Е, нямаше винаги да е така, но засега можеше да си го позволи. Канди ставаше по-красива с всяка изминала година, пък и едва ли би могло да се очаква на двадесет и една да бъде засегната от опустошенията на времето. Ала при някои модели годините започваха да личат дори на толкова млада възраст. Но това не важеше за Канди. Природната й прелест и очарование бяха все същите, както когато Мат я видя за пръв път. Тогава момичето беше на седемнадесет и той за пръв път я снима за "Вог". Фотографът я обичаше. Всички я обичаха. Нямаше мъж или жена в модния бизнес, които да не бяха покорени от чара на Канди.

Тя беше висока метър и осемдесет боса, тежеше петдесет и два килограма и Мат знаеше, че почти не се храни. Каквато и да бе причината за удивително малкото й тегло, изглеждаше страхотно. Въпреки че на живо беше изключително слаба, винаги изглеждаше великолепно на снимките. Затова и често присъстваше на корицата на "Вог". Именно от "Вог" го бяха наели, за да заснеме тази фотосесия и той с радост прие, защото Канди наистина беше любимият му модел.

В дванадесет и половина приключиха със снимките и тя излезе от фонтана, сякаш бе прекарала там само десетина минути, а не четири часа и половина. Същия следобед щяха да снимат отново на фона на Айфеловата кула. Канди никога не се оплакваше от трудните условия на работа или от дългите часове, и това бе една от причините фотографите да обичат да работят с нея. А също и фактът, че снимките й винаги излизаха идеалн. Лицето й бе най-прекрасното и най-желаното на тази планета.

- Къде искаш да отидем за обяд? - попита я Мат, докато помощниците му прибираха фотоапаратите, статива и заснетия филм. Канди бе свалила визоновото палто и подсушаваше краката си. Тя се усмихваше, изглеждаше така, сякаш работата бе удоволствие за нея.

- Не знам. Какво ще кажеш за "Л'Авеню" - предложи с непринудена усмивка.

Разполагаха с доста време. Щяха да са нужни поне два часа на помощниците му, за да разположат оборудването пред Триумфалната арка. Предишния ден Мат бе обсъдил с екипа си всички подробности и сега нямаше нужда да е там, преди хората му да са подготвили всичко за снимките. Така двамата с Канди разполагаха с два часа за обяд. Много от моделите и моделиерите предпочитаха "Л'Авеню", както и "Косте", "Буда бар", "Мен Рей" и други парижки елегантни ресторанти и барове. Мат също харесваше "Л'Авеню", а и заведението се намираше недалеч от мястото, където щяха да снимат същия следобед. Не че имаше голямо значение къде ще отидат, защото тя едва ли щеше да яде много - както всички модели и Канди изпиваше по няколко литра вода на ден. Те се промиваха непрекъснато с вода, за да не качат нито грам. А и с двете листа маруля, от които обикновено се състоеше обядът й, едва ли имаше опасност да напълнее. С всяка година ставаше все по-слаба, но въпреки това изглеждаше здрава - независимо от високия си ръст и абсурдно ниското тегло. Костите й изпъкваха под кожата на раменете и таза, а ребрата й се брояха. Както беше най-известната и предпочитаната сред повечето си колежки, така беше и най-слабата сред тях. Теглото й понякога тревожеше Мат, макар че тя отминаваше със смях загрижените му забележки, че може би има проблеми с храненето. Канди никога не коментираше теглото си. Повечето известни модели кокетираха с него, често страдаха от анорексия, че и по-лошо. Това беше част от бизнеса. Обикновено хората след деветгодишната си възраст нямаха подобни мерки. Дори по-възрастните жени, които ядяха наполовина от нормалното, не бяха толкова слаби.

Двамата разполагаха с кола и шофьор, който ги откара до авеню "Монтен". Както обикновено, по това време на годината мястото гъмжеше от хора. Следващата седмица имаше ревю на висшата мода и дизайнери, фотографи и модели се стичаха от всички краища на света. А и през юли бе разгарът на туристическия сезон в Париж. Американците, както и модните парижани, обичаха ресторанта. Той винаги приличаше на оживена сцена. Един от собствениците мигом забеляза Канди и ги поведе към една маса на остъклената тераса, наричана "Верандата". Това беше любимото място на Канди. Харесваше й, че може да пуши във всеки ресторант в Париж. Не беше заклета пушачка, но понякога си позволяваше да запали някоя и друга цигара и й доставяше удоволствие да го прави, без да й хвърлят недоволни погледи или да чува грозни коментари. Мат често казваше, че тя е една от малкото жени, които изглеждат привлекателно и когато пушат. Канди вършеше всичко с елегантност и грация и можеше да изглежда секси дори когато завързваше връзките на обувките си. Просто притежаваше стил и класа.

Мат си поръча чаша бяло вино за аперитив, а Канди помоли за бутилка минерална вода. Беше оставила в колата голямата бутилка, която постоянно мъкнеше със себе си. За обяд си избра салата без дресинг. Мат си поръча стек тартар и двамата се отпуснаха на столовете си, докато хората от околните маси се взираха в нея. Всички я бяха познали. Носеше джинси и горнище без ръкави, а краката й бяха обути в сребристите сандали без ток, които си бе купила миналата година в Портофино. Често си поръчваше сандалите там или в Сен Тропе, където обикновено ходеше всяко лято.

- Ще дойдеш ли за уикенда в Сен Тропе? - попита Мат, уверен в положителния отговор. - Валентино устройва парти на яхтата си. - Знаеше, че Канди ще е сред първите поканени, а тя рядко отказваше, не вярваше да отклони и тази. Обикновено отсядаше в хотел "Библо" с приятели или на някоя яхта. Младата манекенка винаги получаваше милион предложения, отвсякъде я търсеха, искаха да бъдат в компанията й - защото бе знаменитост, красива жена и приятен гост. В добавка присъствието й привличаше и други знаменитости. Хората я използваха като примамка, доказваха чрез нея социалния си просперитет. Подобно бреме не беше леко и често граничеше с експлоатацията, но като че ли тя нямаше нищо против. Явно бе свикнала. Отиваше там, където искаше и където смяташе, че ще прекара най-добре. Но този път го изненада. Въпреки невероятната си външност, тя бе жена със сложна душевност, а не някоя безмозъчна и повърхностна красавица, както мнозина очакваха. Канди беше не само прекрасна, но мила и благородна, и много умна, а и все още по младежки наивна независимо от успеха си. Точно това Мат харесваше у нея. У Канди нямаше нищо превзето или пресилено и тя открито се радваше на живота и на всичко, което правеше.

- Не мога да отида в Сен Тропе - рече тя и бодна парченце от марулята си. Невероятно, но вече я бе видял да преглъща две хапки.

- Имаш други планове?

- Да - отвърна тя с усмивка. - Трябва да се прибера у дома. Родителите ми устройват празненство всяка година за Четвърти юли и майка ми ще ме убие, ако не се появя. Това е задължително за мен и сестрите ми. - Мат знаеше, че беше много близка с тях. Нито една от сестрите й не беше модел. Доколкото си спомняше, тя беше най-малката. Канди обичаше да говори за семейството си.

- Следващата седмица нямаш ли ревюта? - Почти винаги беше булката на "Шанел", както и на Сен Лоран, преди да прочутият дизайнер да сложи край на изявите си. Беше невероятна булка.

- Не и тази година. Ще си взема две седмици отпуск. Обещала съм. Обикновено си отивам у дома само за празненството и се връщам навреме за ревютата. Тази година планирам да остана две седмици и да си почина. От Коледа не сме се събирали всички заедно. Доста е трудно, след като живеем далеч от вкъщи, най-вече аз. От март почти не съм била в Ню Йорк и мама се оплаква. Затова ще остана две седмици, а след това ще замина за Токио, за да се снимам за японския "Вог".

Тъкмо в Токио доста от моделите печелеха големите си пари, а Канди - най-вече. Японските модни списания се избиваха за нея. Обичаха русите й коси и високата й тънка фигура.

- Мама наистина се вбесява, когато не се прибера у дома - додаде Канди и Мат се засмя. - Какво ти е толкова смешно?

- Ти. Ти си най-желаният модел в бизнеса, а все още се тревожиш, че майка ти ще ти се ядоса, ако не си у дома за барбекюто, пикника или каквото там устройва по случай Четвърти юли. Точно това ми харесва у теб. Ти наистина все още си дете.

Тя сви рамене с дяволита усмивка.

- Обичам мама - честно заяви след миг. - Както и сестрите си. Мама наистина се разстройва, ако не се приберем у дома. Независимо дали е за Четвърти юли, Деня на благодарността или Коледа. Веднъж пропуснах Деня на благодарността и тя цяла година ми три сол на главата. За мама семейството е на първо място. Мисля, че е права. Когато имам деца, и аз ще искам същото. Животът, който водя в момента, е забавен, но няма да трае вечно. А семейството е нещо трайно.

Канди все още се придържаше към ценностите, в които бе възпитана и отгледана, и вярваше безусловно в тях, без значение колко много й харесваше да е супермодел. Но семейството й беше най-важното за нея. Много повече от мъжете в живота й. Връзките й до този момент бяха краткотрайни и мимолетни и според Мат, мъжете, с които бе излизала, все бяха негодници: или младоци, които единствено искаха да се изфукат с нея, или доста по-възрастни, при това понякога доста зловещи. Както много други красиви млади жени, тя беше магнит за мъжете, които искаха да я използват, да се покажат с нея и да се насладят на плодовете на славата й. Последният й приятел беше един италиански плейбой, известен с красивите жени, с които бе имал връзки - за около две минути. Преди него беше с един млад английски лорд, който изглеждаше нормален, но й бе предложил секс с камшици и белезници, а по-късно Канди бе открила, че е бисексуален и пристрастен към наркотиците. Това я бе шокирало и тя бе побягнала надалеч като от огън, макар че не й се случваше за пръв път да получава подобни предложения. През последните четири години се бе наслушала на какво ли не. Повечето от връзките й не траеха дълго. Нямаше време, нито желание да се обвърже сериозно, а и мъжете, които срещаше, не бяха от тези, с които би искала да остане. Винаги казваше, че никога досега не се е влюбвала, макар да бе излизала с доста мъже. Никой от тях не струваше за разлика от момчето, което й беше гадже в гимназията. В момента той учеше в колеж и двамата бяха изгубили връзка.

Канди никога не бе ходила в колеж. Първият й голям пробив на модния подиум бе станал, когато беше в последния клас на гимназията. Беше обещала на родителите си, че по-късно ще се върне в училище, за да си довърши образованието. Искаше да се възползва от възможностите, които имаше и докато ги имаше. Беше спестила доста пари, макар че бе похарчила голяма сума за апартамента си в Ню Йорк, както и за красиви дрехи и развлечения. Колежът й се струваше все по-далечна перспектива. Просто не виждаше смисъл. Винаги изтъкваше пред родителите си, че не е толкова умна като сестрите си. Близките й винаги го отричаха и все още вярваха, че един ден ще постъпи в колеж, когато животът й навлезе в по-спокойно русло. Но дали ако това изобщо щеше да се случи някога? Засега живееше на пълни обороти и се наслаждаваше на всяка минута и на огромния си успех.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: