Сенките на забравените прадеди

Карл Сейгън (1934-1996) е професор по астрономия и космически науки и бивш директор на Лабораторията за космически изследвания в университета в Корнел. Има огромни заслуги в експедициите на апаратите „Маринър”, „Вайкинг” и „Вояджър” до планетите от Слънчевата система, за което получава медалите на НАСА за Изключителни научни постижения и (два пъти) за Всеотдайна служба към обществото.

В началото на кариерата си Сейгън е асистент на генетика Х. Дж. Мюлер – лауреат на Нобелова награда – като продължителните му изследвания в областта на произхода на живота започват през 50-те години на ХХ в. В текста към наградата „Мазурски”, присъдена му от Американското астрономическо общество, се казва, че той има „...изключителен принос за развитието на космическите науки... Тъй като е специалист и в областта на астрономията и в биологията, д-р Сейгън има творчески принос към изследването на планетните атмосфери и повърхности, към историята на Земята и към екзобиологията. Мнозина от най-плодотворните съвременни специалисти в областта на планетните науки са бивши негови ученици или сътрудници.”

Ан Друян е секретар на Федерацията на американските учени, основана през 1945 г. с цел да се противопоставя на злоупотребата с науката и високите технологии. Като творчески директор на проекта на НАСА „Вояджър Интерстелар Рекърд” тя е отговорна за изпращането в космоса на два апарата с рокендрол записи (и още много други неща) на борда. Тя е автор и продуцент на серията „Нова”, както и на много други специализирани телевизионни програми. Съавтор е на телевизионните серии „Космос” и изпълнителен продуцент на техните осъвременени нови версии. Ан Друян е автор на романа „Известно разбито сърце” и – заедно със Сейгън – на бестселъра „Комета”. Участва и в написването на други книги, речи и многобройни статии. Също така е директор на „Ню Йорк Чилдренс Хелт Проджект”.