Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Седемте навика на високоефективните хора

Стивън Кови

"Седемте навика на високоефективните хора" е книга за качествата, които трябва да притежават хората, стремящи се към успех, книга за хармоничното развитие на човека, за търсенето на смисъла на живота и реакциите при различни обстоятелства.

В книгата Стивън Кови представя цялостен подход за разрешаването на личните и професионалните проблеми. Проницателно и интригуващо авторът разкрива пътя към постигане на живот, изпълнен с честност, справедливост и човешко достойнство. Запознава ни с принципите, които ни дават сигурност, мъдрост и сила, откривайки ни нови възможности за промяна.

  • Корица: Мека
  • Страници: 500
  • Тегло: 0.386 кг
  • Издадена: 2010 г
  • Издателство: Кибеа
  • Виж още от Стивън Кови
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Стивън Кови е проучил огромно количество литература за лидерството, успеха, анализирал е живота на много велики хора и е стигнал до извода, че основа на дългосрочния успех и самореализация на всеки човек е придържането  към няколко основополагащи принципа и вечни истини, които са валидни при всяка ситуация и обстоятелства.

Кови се опитва на съвременен език и с близки на всички нас примери да разкаже за тези морални ценности, които проповядват всички световни религии (и в този смисъл книгата изглежда като опит за създаване на съвременните „10 заповеди“, макар и без понятието за Бог). Интересното е, че авторът не се позовава на Библията, макар и да казва почти същото.

Основата на философията на Кови се заключава в това, че човек винаги е свободен да избира как да реагира на една или друга ситуация. Дори в най-безизходното положение, при случаи на абсолютно отсъствие на свобода (като например затвора), човек винаги има свободата да действа по един или друг начин, което показва, че човек не е робот, не е марионетка на ситуацията, а активен творец на съдбата си.

И наистина, много често човек изпада в ситуация, в която му се струва, че няма изход, че е в цайтнот. Точно в тези случаи позитивният подход на Кови може да бъде изключително полезен.


През 2011 г., "Седемте навика на високоефективните хора"  е определена от сп. Time за една от най-влиятелните книги за бизнес.

"Тази книга има дарбата да бъде необикновена, когато говори и за най-необикновените неща." - Морган Скот Пек

Биография и факти за автора

Стивън КовиД-р Стивън Кови (Stephen Covey) e уважаван авторитет с международно признание в областта на лидерството, семеен експерт, учител, организационен консултант и автор на книги по мениджмънт.

Стивън Кови получaвa мaгиcтъpcкa cтeпeн от Xapвapдcкия унивepcитeт и доктоpcкa -  от унивepcитeтa „Бpигaм Йънг“, къдeто пpeподaвa оpгaнизaционно повeдeниe. B пpодължeниe нa повeчe от чeтиpидeceт години той учи милиони xоpa, включитeлно пpeзидeнти нa дъpжaви или голeми коpпоpaции, нa пpeобpaзявaщaтa cилa нa пpинципитe, упpaвлявaщи личнaтa и оpгaнизaционнaтa eфeктивноcт.

Стивън Кови е автор на редица забележителни монографии, включително световния бестселър Седемте навика на високоефективните хора“, който е No 1 сред най-влиятелните бизнес книги на двадесети век и една от десетте най-влиятелни книги по мениджмънт в историята.
От нея са продадени над 15 милиона екземпляра на 38 езика.

Други негови бестселъри са „Първите неща – първи“, „Лидерство, центрирано върху принципи“, Седемте навика на високоефективните семейства и, разбира се, безспорният фаворит -"8-ят навик", "Третата алтернатива", "Принципите на Стивън Кови", от които са продадени общо над 20 милиона екземпляра.

Като баща на девет деца и дядо на четиридесет и трима внуци, през 2003 г. Стивън Кови е удостоен с наградата на Националната инициатива за бащинство, която посочва като най-смисленото отличие, което някога е получавал.

Сред другите отличия на д-р Кови са медал на „Томас Мор Колидж“ за служба в името на човечеството, „Лектор на годината“ за 1999 г., наградата „Международна личност на мира“ на сикхите за 1998 г., наградата „Международен предприемач на годината“ за 1994 г. и националната награда за цялостен принос за предприемаческо лидерство „Предприемач на годината“.

Д-р Кови е посочен от списание „Тайм“ като един от 25-те най-влиятелни американци и е удостоен със седем почетни докторски титли. Той е съосновател и вицепрезидент на компанията „ФранклинКови“ – водещ световен доставчик на професионални услуги с офиси в 123 държави. Хората в компанията споделят визията, дисциплината и страстта на д-р Кови да стимулира, оптимизира и да предоставя инструменти за промяна и израстване на организациите и техните служители по целия свят.

Стивън Кови напусна този свят на 16 юли 2012 г. поради усложнения вследствие на злополука.
Този инцидент отне на човечеството един учител с огромно влияние както върху организациите, така и върху личния живот на много хора. Той превърна преподаването на начина на живот и лидерството, центрирани върху принципи, в делото на своя живот, воден от дълбокото убеждение, че на тях се крепят успешните семейства и организации.

Без съмнение, неговото творческо наследство ще продължи да вдъхновява и идните поколения.

 

Откъс от книгата

ОТВЪТРЕ – НАВЪН

 

На този свят няма истинско съвършенство,

което да може да бъде отделено

от правилния начин на Живот.

 

ДЕЙВИД СТАР ДЖОРДАН

В над двадесет и пет годишната си работа с хора от бизнеса, академичните среди, както и с много семейства, имах възможност да контактувам с личности, постигнали изключителен успех, но в същото време изпитващи вътрешно неудовлетворение, имащи дълбока нужда от личностна цялост и ефективност, и стремящи се към здрави и градивни отношения с другите. Предполагам, че някои от проблемите, които те споделиха с мен, са ви познати:

„Постигнах своите цели в кариерата си и имам изключителен професионален успех. Това, обаче, ми костваше личния и семейния живот. Не разбирам вече жена си и децата си. Дори не съм сигурен дали познавам себе си и не мога да преценя кое наистина е важно за мен.

Задавам си въпроса-дали наистина си е струвало усилията?"

„Започнах нова диета - за пети път през тази година. Знам, че съм пълна и наистина искам да се променя. Прочетох всички нови книги по въпроса, поставях си цели, опитвах се да се организирам и да мисля позитивно и си казвах какво трябва да направя. Но не успявах. След няколко седмици, отново се провалях. Просто не мога да устоявам и не мога да спазвам обещанията, които съм дала пред себе си."

„Посещавам курс след курс по ефективен мениджмънт. Очаквам много от моите служители и се старая с всички сили да се държа приятелски и да се отнасям добре с тях. Но в отговор не чувствам никаква лоялност от тяхна страна. Мисля си, че ако отсъствам дори само един ден по болест, те ще прекарат времето в приказки на чашка кафе. Защо не мога да ги науча да бъдат независими и отговорни или пък да намеря служители, които биха могли да бъдат такива ?"

„Синът ми е тийнейджър - непокорен е, не ме слуша, започнал е да взема наркотици. Каквото и да се опитам да кажа е напразно - той не ме слуша. Какво да правя?"

„Имам толкова много неща за вършене и все нямам достатъчно време. Чувствам се потисната по цял ден, всеки ден, седем дни в седмицата. Посещавах курсове за организация и управление на времето и опитах половин дузина системи за лично планиране. Но те твърде малко ми помогнаха, защото все още не чувствам, че живея щастливия, продуктивен, спокоен живот, който бих искала да водя"

„Бих искала да науча децата си да ценят труда. Но за да ги накарам да свършат нещо, трябва да вися над главите им, да слушам мънкалия и оплаквания. По-лесно ми е аз да свърша работата. Защо те сами не могат да изпълнят задълженията си с радост, без постоянно да им ги напомням?" „Аз съм заета - наистина заета, но понякога се чудя дали това, което правя в края на краищата, има някакво значение. Наистина бих искала да вярвам, че има смисъл в моя живот и, че по някакъв начин съм допринесла за доброто в света."

„Когато виждам, че мои приятели или роднини постигат успех или признание, аз ги поздравявам и се усмихвам ентусиазирано, но отвътре нещо ме яде., Защо се чувствам така?"

„Имам силен характер и знам, че в почти всички отношения с хората мога да контролирам резултатите в дадена ситуация. Често го правя, влияейки върху другите да вземат решението, което аз предпочитам. Премислям всичко внимателно и смятам, че моите идеи са най-доброто решение за всички, но се чувствам неудобно. Винаги се чудя какво ли в действителност си мислят хората за мен."

„Бракът ми пропада. Ние не спорим и не се караме, но просто вече не се обичаме. Съветвали сме се със семеен консултант, опитвали сме различни неща, но нищо не помага."

Това са дълбоки и болезнени проблеми - проблеми, които не могат да се разрешат набързо. Преди няколко години моята съпруга Сандра и аз се сблъскахме с подобен проблем. Един от синовете ни имаше затруднения в училище. Не успяваше да се справи с преподавания материал, дори не знаеше как да използва инструкциите за решаване на изпитните тестове, да не говорим за решаване на самите тестове. Той беше социално незрял и затова често поставяше хората около себе си в неудобно положение. Беше нисичък, кльощав и с некоординирани движения - например, замахваше с бейзболната бухалка още преди да са му подали топката. Околните го бяха взели на подбив.

Сандра и аз много искахме да му помогнем. Чувствахме, че ако по принцип е важно да се постигне успех в някоя област от живота, то за нас е изключително важно да успеем като родители. Затова бяхме особено внимателни в отношението си към него, опитвайки се да променим неговото поведение и държание. Стараехме се да го подкрепяме психически чрез техники за позитивно мислене. Казвахме му: „Хайде, сине! Можеш да го направиш! Знаем, че можеш! Премести си ръцете малко по-високо на бухалката и внимавай за топката! Не замахвай, преди тя да е дошла съвсем близо до теб!" Ако той постигнеше малък напредък, започвахме още по-ентусиазирано да го насърчаваме - „Това е добре, сине, давай! Продължавай!..."

Когато другите му се присмиваха, внимателно ги смъмряхме:

„Оставете го. Не му досаждайте, той още се учи." А синът ни през сълзи казваше, че никога няма да успее да стане добър в тази игра, а освен това и никак не харесвал бейзбола. Изглеждаше, че с нищо не можем да му помогнем и бяхме сериозно разтревожени. Нашата безпомощност се отразяваше и върху неговата самооценка. Опитвахме се да бъдем позитивни и да му вдъхваме смелост, но след поредния си неуспех се отдръпнахме и се опитахме да погледнем на ситуацията от друг ъгъл.

Професионалните ми ангажименти по това време бяха свързани с проблема за усъвършенстването и обучението на ръководните кадри. Работех с много групи из цялата страна и два пъти месечно изготвях учебни програми върху комуникацията и възприятието за участниците в програмата на Ай Би Ем (IВМ) за развитие на ръководителите.

Докато правех проучвания и се подготвях за лекциите, силно се заинтересувах от това как се формира възприятието, как то определя начина, по който виждаме света, и как, от своя страна, този начин на виждане влияе върху нашето поведение. Този интерес ме доведе до теорията за „очакването" и за самоосъществяващите се предсказания или т. нар. „Ефект на Пигмалион".

Той ме доведе и до осъзнаването на това колко дълбоко обусловени са нашите възприятия. Разбрах, че трябва да обръщаме внимание не само на света, който е край нас, но и на призмите, през които гледаме този свят, защото именно те определят нашите интерпретации на света.

Докато със Сандра обсъждахме нещата, които преподавах на групата от Ай Би Ем, и коментирахме нашата собствена проблематична ситуация, започнахме да осъзнаваме, че това, което правим, за да помогнем на сина си, не е в хармония с начина, по който самите ние, неговите родители, го виждаме. Вглеждайки се честно и откровено в най-дълбоките си чувства, открихме, че дори и ние го възприемаме като изостанал и неадекватен. Нямаше никакво значение колко много внимавахме в отношението и поведението си спрямо него. Усилията ни бяха напразни, защото въпреки действията и думите ни това, което наистина му съобщавахме, беше: „Ти не си способен за нищо и трябва да бъдеш закрилян." Започнахме да осъзнаваме, че ако наистина искахме да променим ситуацията, първо трябва да променим себе си. А можем да променим себе си, само ако променим своите възприятия.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: