Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Сбогом, лято

Рей Бредбъри

Дългоочакваното продължение на “Вино от глухарчета”

Един от най-почитаните разказвачи на Америка – Рей Бредбъри, се завръща сред свежата зеленина на може би най-любимата за читателите негова творба, “Вино от глухарчета”. Съзрявало над пет десетилетия, отдавна чаканото продължение “Сбогом, лято” е истинско съкровище – прекрасно, затрогващо, печално, смешно, тъжно, прочувствено, мъдро и незабравимо... 

Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на “Вино от глухарчета” остава по езика като лелеян спомен...

  • Корица: Мека
  • Страници: 176
  • Тегло: 0.210 кг
  • Издадена: 2008 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Рей Бредбъри
 

Наличност: Да

9,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Дългоочакваното продължение на “Вино от глухарчета”

Едно лято, което не иска да свърши...

През лято, което не иска да свърши, в измамната топлина на ранния октомври в Грийн Таун, Илинойс, започва гражданска война. Прастарият сблъсък – младите срещу старите, борба кой да владее часовника, чието тиктакане тласка напред живота им. Първият изстрел от пистолет с капси, отекнал из града, е смъртоносно точен и поваля на място един стар човек. Това подтиква градския първенец и деспот на училищното настоятелство Калвин С. Куотърмейн да призове своите побелели съратници и да обяви безпощадна война срещу убиеца – тринадесетгодишния Дъглас Споулдинг и неговите още голобради сподвижници. Дъг и съзаклятниците му обаче са твърде достойни противници и не бива да бъдат подценявани. Противопоставят срещу опита и хитроумието на стария Куотърмейн въодушевлението на младостта и безогледната решимост да се вкопчат завинаги в лятото на детството. Но времето ще се окаже крайният победител и ще донесе скъпоценни прозрения на стоящите от двете страни в стълкновението. А животът дебне в засада, за да връхлети Дъг Споулдинг с могъщите си загадки – неустоимия възход на мъжествеността, сладкото поражение от първата целувка...

Един от най-почитаните разказвачи на Америка – Рей Бредбъри, се завръща сред свежата зеленина на може би най-любимата за читателите негова творба, “Вино от глухарчета”. Съзрявало над пет десетилетия, отдавна чаканото продължение “Сбогом, лято” е истинско съкровище – прекрасно, затрогващо, печално, смешно, тъжно, прочувствено, мъдро и незабравимо... 

Върнете се с майстора Рей Бредбъри там, където е вечният дом на сърцето, във времето на сбогуване и недоловима, изумителна промяна, където силният вкус на “Вино от глухарчета” остава по езика като лелеян спомен...

 

Великан... един от най-любимите и плодовити автори. - Лос Анджелис Таймс

 

След повече от половин век в занаята Бредбъри не е загубил усета си на майстор. - Сейнт Луис Пост Диспеч

 

Неговите разкази и романи са се превърнали в неразделна част от световната култура. - Уошингтън Пост

Биография и факти за автора

Рей Бредбъри

Рей Бредбъри е сред най-известните писатели на съвремието и един от най-почитаните разказвачи на Америка.

За себе си Бредбъри казва: „Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Дъглас Бредбъри (понякога погрешно се счита, че името му е Реймънд) е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката „Карнеги“ в Уокигън. Произведенията му Вино от глухарчета и „Чувствувам, че идва нещо зло“ описват Уокигън под името „Зеления град“, и са полуавтобиографични.

Често бива описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.

„Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е „451 градуса по Фаренхайт“, която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че „Марсиански хроники“ не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго.“ 

Някои от най-популярните му произведения са “451 градуса по Фаренхайт”, “Марсиански хроники”, “Вино от глухарчета”. Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по “Моби Дик” на режисьора Джон Хюстън.

Номиниран е за наградата “Оскар”. Адаптирал е шейсет и пет от своите разкази за телевизионната поредица “Театърът на Рей Бредбъри”. Има награда “Еми” за телевизионната си пиеса “Дървото на вси светии”.

През 2000 г. Рей Бредбъри е удостоен от Националната фондация за книги с медал за изключителни заслуги към американската книжовност.

Сред известните му творби са и „Хайде всички да убием Констанс“, „Смъртта е занимание самотно“  , "Зелени сенки, бял кит", "Гробище за лунатици", "Сбогом, лято", както и сборници като "Лекарство за меланхолия", "Париж завинаги" и "Възпявам електрическото тяло". 

 

Великан... един от най-любимите и плодовити автори. - Лос Анджелис Таймс 

Неговите разкази и романи са се превърнали в неразделна част от световната култура. - Уошингтън Пост

 

Откъс от книгата

I.

Почти като Антитъм

 

1.

Има и такива дни, които сякаш си поемат дъх, задържат го и цялата земя замира в очакване. Някои лета не искат да свършат.

А покрай пътя избуяват цветя и щом ги докоснеш, поръсват облачета от ръждивокафяв прашец. Навсякъде изглежда, че е минал съвсем овехтял пътуващ цирк и с всяко завъртане на колелата е оставял следа от прастаро желязо. Прашецът се е разстлал под дървета, по речни брегове, има го и при релсите, по които някога минаваше локомотив. Тъй изронените цветчета и релсите се преобразяваха заедно в изронения ръб на есента.

- Погледни, Дъг - каза дядото, докато пътуваха от фермата към града. Зад тях в пикапа "Кисъл Кар" бяха наредени шест големи тикви от бостана. - Виждаш ли тези цветя?

- Да, сър.

- "Сбогом, лято", Дъг. Така се казват. Усещаш ли във въздуха? Август се е върнал. Сбогом, лято...

- Ама че тъжно име - промълви Дъг.

Бабата влезе в кухнята и усети вятъра от запад. Замесеното тесто бухваше в купата като кръгла глава - глава на извънземен, надигаща се от реколтата на отминали години. Тя докосна издутината под тензуха. Това беше земята в утрото след идването на Адам. Това беше утрото, след като Ева се събрала с онзи непознат на ложето от цветя.

Бабата погледа през прозореца как слънчевата светлина огрява двора, как изпълва ябълковата градина със злато, и изрече като ехо същите думи:

- Сбогом, лято. Ето ти го и първи октомври. Двайсет и седем градуса. Сезонът просто не иска да си иде. Кучетата се излежават под дърветата. Листата все не пожълтяват. На човек му се приплаква, а пък се смее. Дъг, я се качи на тавана и пусни лудата си леля стара мома от тайната стаичка.

- А има ли луда леля стара мома на тавана? - попита Дъг.

- Няма, но би трябвало да има.

Облаци минаха над моравата. И когато слънцето се показа, в кухнята бабата почти прошепна: "Лято, сбогом".

На верандата отпред Дъг стоеше до дядо си, надяваше се да прихване малко от неговата зоркост, достигаща отвъд хълмовете, от желанието да заплачеш, от древното веселие. Ароматът на тютюн за лула и лосион след бръснене "Тигър" май стигаха. В гърдите му се завъртя пумпал - ту светъл, ту тъмен, в един миг побутваше езика му към смях, в друг пълнеше очите му със солена вода.

Плъзна поглед по езерото от трева - глухарчетата вече ги нямаше, по дърветата тук-там се показваше кафяво, а вятърът носеше от далечния изток миризмата на Египет.

- Я да си хапна поничка и да подремна - каза Дъг.

 

2.

Завит на леглото в съседната къща с мустаче от пудра захар на горната устна, Дъг се отпусна в съня, който се спотайваше в главата му и полека го обгърна в тъма.

В далечината оркестър свиреше странна бавна мелодия, преливаща от приглушени духови инструменти и отмерено удряни барабани.

Дъг се заслуша.

Струваше му се, че далечният оркестър е излязъл от пещера на слънце. Някъде цял рояк сприхави косове изпърхаха нагоре, за да се превърнат във флейти-пиколо.

- Парад! - прошепна Дъг и скочи от леглото и се отърси от съня и захарта.

Музиката се засилваше, по-бавна и по-звучна, заприлича на огромен буреносен облак, препълнен с мълнии и тъмнеещ над покривите.

Дъглас примига зад прозореца.

Защото на моравата с тромбон в ръце беше Чарли Удман, най-добрият му приятел от училище, Уил Арно, приятелче на Чарли, надигаше тромпет, а градският бръснар господин Уинески бе обвит от цугтромбон като от боа удушвач и... я почакай!

Дъг се обърна и претича през къщата.

Излезе на верандата.

Насред оркестъра стояха дядо му с валдхорна, баба му с дайре, брат му Том с бръмчило.

Всички крещяха, всички се смееха.

- Ей - извика Дъг, - какъв ден е днес?

- Как какъв - провикна се бабата. - Твоят ден, Дъг! Довечера ще има фойерверки. Туристическото корабче чака!

- За пикник ли?

- По-скоро пътешествие. - Господин Уинески нахлупи сламената си шапка с цвят на зърнени люспици. - Чуй!

Звукът от далечен кораб долетя плачливо откъм брега на езерото.

- Напред!

Баба разтърси дайрето, Том наду бръмчилото и пъстрата тълпа помъкна Дъг по улицата, а цяла сюрия кучета джафкаха по петите им. В центъра на града някой метна накъсан телефонен указател от покрива на хотел "Грийн Таун". И щом конфетите докоснаха тухлите, парадът изчезна.

Край брега мъгла се стелеше над водата.

Навътре в езерото се чуваше печалният вопъл на сирена за мъгла.

Чисто бял кораб се подаде внушително от мъглата и се отърка в пристана.

Свирката изпищя. Тълпата се струпа и избута Дъглас по подвижното мостче.

- Първо ти, Дъг!

Оркестърът изсипа цял тон медни звуци и десетина фунта гръм на чинели в мелодията на "Той е мил, чудесен човек", докато го тикаха към палубата, после всички скочиха обратно на пристана.

Бам!

Подвижното мостче падна.

Хората не бяха изоставени на брега. О, не.

Той беше изоставен във водата.

Параходът се отдели с писък от пристана. Оркестърът засвири "Кълъмбия", океанската перла".

- Довиждане, Дъг - провикнаха се градските библиотекари.

- Сбогом - шептеше всеки.

Дъглас се озърташе към кошниците с лакомства за пикник, наредени по палубата, и си спомни музея, където веднъж бе видял египетска гробница с играчки и купчинки спаружени плодове около малка ладия, издялана от дърво. Пред очите му сякаш припламна барут.

- Сбогом, Дъг, сбогом...

Жените вдигаха кърпички над главите си, мъжете махаха със сламени шапки.

Скоро корабът се озова сред студената вода и мъглата го обви, а оркестърът избледня.

- Приятно пътуване, момчето ми.

Той вече знаеше, че потърси ли, няма да намери капитан, нито екипаж, но двигателите боботеха под палубата.

Долови изтръпнал, че ако се пресегне надолу да опипа носа на кораба, ще открие името му прясно боядисано - "Сбогом, лято".

- Дъг... - стигаха до него гласовете. - О, довиждане... о, сбогом...

После пристанът опустя, шествието вече го нямаше, корабът наду сирената за последен път и му разкъса сърцето, то се изля на сълзи през очите му, докато той викаше имената на всички обични хора, останали на брега.

- Бабо, дядо, Том, помощ!

Дъг падна от леглото сгорещен, премръзнал и разплакан.

 

3.

Плачът на Дъг секна.

Той се надигна и отиде пред огледалото, за да види как изглежда тъгата - ето я, оцветила целите му бузи, и когато протегна ръка да докосне другото лице, то беше хладно.

От съседната къща уханието на хляб във фурната насищаше късния следобед. Той изтича през двора към кухнята на баба си и я видя да вади чудните вътрешности на пиле, после поспря до прозореца и зърна Том високо в клоните на любимата му ябълка, сякаш опитваше да се покатери в небето.

Някой стоеше на верандата отпред и пушеше любимата си лула.

- Дядко, ти си тук! Олеле... И къщата е тук. И градът си е тук.

- Като гледам, момко, и ти си тук.

- Да. Ами да!

Дърветата наклониха сенките си към моравата. Някъде последната лятна косачка подстригваше годините и ги трупаше на приятни купчинки.

- Дядко, дали... - Дъглас затвори очи и изрече в мрака: - Дали смъртта е все едно плаваш на кораб, а всички твои хора остават на брега?

Дядо му разчете няколко облака в небето.

- Горе-долу това е, Дъг. Защо питаш?

Дъглас се вторачи във висок реещ се облак, който никога досега не бе имал тази форма и никога нямаше да я има отново.

- Кажи го, дядко.

- Какво да кажа? "Сбогом, лято" ли?

"Не и ако аз мога да спра това!" - помисли Дъглас.

И в главата му започна бурята.

 

4.

Чу се могъщ шум на фучащо, плъзгащо се желязо, все едно острието на гилотина разсече небето. Ударът се стовари. Градът потръпна. Но това беше само вятърът от север.

А долу, насред дерето, момчетата се заслушаха в очакване на новия тежък удар на вятъра.

Стояха на брега на потока да пуснат по една вода под хладните слънчеви лъчи, сред тях беше умисленият Дъглас. Всички се усмихваха, докато изписваха имената си по пясъка до потока с изпускащи пара лимонадени струи. "Чарли" - изписа един. А нататък бяха "Бо", "Пийт", "Сам", "Хенри", "Ралф" и "Том".

Дъг издълба инициалите си със завъртулки, пое си дъх и добави послепис - "Война".

Том присви очи, загледан в пясъка.

- Какво?!

- Война, тъпчо, то се знае. Война!

- Кои са враговете?

Дъглас Споулдинг погледна над зелените склонове на тяхното голямо потайно дере.

И тутакси, като задействани от часовников механизъм, в четири вехти, посивели, олющени, големи къщи четирима старци, слепени от изсъхнали листа и пожълтели сухи пръчки, показаха ликовете си на мумии от веранди или в прозорци с форма на ковчег.

- Те - прошепна Дъг. - О, те са! - Извъртя се с крясък: - В атака!

- Кого ще убиваме? - попита Том.

 

5.

Над зеленото дере, в суха стая на последния етаж в древна къща, старият Брейлинг се наведе треперещ от прозореца като някакво таванско чудовище. Под него тичаха момчетата.

- Господи! - извика той. - Накарай ги да престанат с този техен проклет смях!

Вкопчи се немощно в гърдите си, сякаш беше швейцарски часовникар, стараещ се да поддържа хода на нещо с чудатото самовнушение, което той наричаше молитва.

- Бий, веднага: раз, два!

В нощите, когато се боеше, че сърцето му ще спре, той слагаше тиктакащ метроном до леглото си, та кръвта му да продължи пътуването си към утрото.

Застъргаха стъпки, почукваше бастун по верандата долу. Сигурно идваше старият Калвин С. Куотърмейн, за да обсъдят работата на училищното настоятелство, седнали на олющените плетени столове.

- Куотърмейн!

Калвин С. Куотърмейн седеше като пощуряла механична играчка, възголяма и ръждива, на люлеещия се стол от ратан.

Брейлинг се засмя.

- Още се крепя!

- Няма да е вечно - отбеляза Куотърмейн.

- По дяволите - отвърна Брейлинг, - някой ден ще те погребат в консервена кутия от калифорнийски плодове. За Бога, какво ги е прихванало онези идиотчета?

- Тичат като пощурели насам-натам. Чуй ги само!

- Бум!

Дъглас претича край верандата.

- Махни се от моравата! - кресна Брейлинг.

Дъг се завъртя и насочи пистолета с капси към него.

- Бум!

Пребледнял и ококорен, Брейлинг викна:

- Не ме улучи!

- Бум!

Дъглас се качи със скок по стъпалата на верандата. Зърна две паникьосани луни в очите на Брейлинг.

- Бум! В ръката!

- Че кому е притрябвала ръка? - присмя се Брейлинг.

- Бум! В сърцето ти!

- Какво?

- В сърцето: бум!

- Равномерно: Раз, два! - прошепна си старият човек.

- Бум!

- Раз, два! - извика Брейлинг на ръцете си, вкопчени в ребрата. - Божичко! Метрономът!

- Какво?!

- Метрономът!

- Бум! Мъртъв си!

- Раз, два! - задъха се Брейлинг.

И се свлече мъртъв.

Стиснал пистолетчето с капси, Дъглас изтрополи надолу по стъпалата към сухата трева.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: