Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Савската царица

Тоска Лий

Чувствен и драматичен портрет на легендарната древна владетелка, чиято история вълнува и до днес.

За да подсигури бъдещето на народа си, Савската царица поема на дълъг и опасен път. В края му я очаква не само мъдрият и харизматичен цар. Там тя ще намери любовта. Така се ражда легендата за срещата на Савската царица и Соломон, която векове наред вълнува ума и въображението на хората. Противоречивият образ на тази загадъчна жена – обрисувана и като демон, и като основателка на царски династии – остава неразгадана енигма.

За пръв път гласът й долита до нас през вековете в тази красиво написана история, която ни пренася в древни дворци и прохладни оазиси.

  • Корица: Мека
  • Страници: 352
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 19.11.2015 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Тоска Лий
 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Чувствен и драматичен портрет на легендарната древна владетелка, чиято история вълнува и до днес.

Легендите разказват за красивата млада принцеса, наследила от баща си трона на приказно богатото Савейско царство преди три хиляди години. При управлението й народът живее в мир и изобилие, а търговията със злато, тамян и екзотични подправки процъфтява. Скоро обаче ключовите търговски пътища, от които зависи благоденствието на царството, са заплашени от север. Там, в земите на израилтяните, новият цар Соломон отказва да се кланя на чужди богове и да се съобразява с чужди владетели. Дори с владетелката на най-богатото царство. За да подсигури бъдещето на народа си, Савската царица поема на дълъг и опасен път. В края му я очаква не само мъдрият и харизматичен цар. Там тя ще намери любовта.

Така се ражда легендата за срещата на Савската царица и Соломон, която векове наред вълнува ума и въображението на хората. Противоречивият образ на тази загадъчна жена – обрисувана и като демон, и като основателка на царски династии – остава неразгадана енигма. За пръв път гласът й долита до нас през вековете в тази красиво написана история, която ни пренася в древни дворци и прохладни оазиси.

Биография и факти за автора

Тоска Лий е родена в Роанок, щата Вирджиния. Дължи екзотичното си име на баща си, който е от корейски произход и който я кръщава на любимата си опера на Пучини.

Като дете Тоска е свирила на пиано и се е занимавала много сериозно с балет, докато тежки травми я принуждават да се прости с мечтата си да стане примабалерина. Тя завършва английски език и литература в Смит Колидж, Масачузетс, и международни икономически отношения в Оксфорд. Тоска започва да пише професионално през 1992 г. като съавтор на две книги по компютърни игри. Междувременно по идея на приятел на майка й се явява на конкурси за красота и печели титлите Мис Небраска Америка 1996 г., Мисис Небраска САЩ 1998 г., като същата година става първа подгласничка на Мисис САЩ. Титлите й са обвързани с много социални ангажименти и дейно участие в благотворителни кампании. Въпреки огромната си заетост, Тоска не се отклонява от основната си цел – да пише романи. Тя се оттегля от света на конкурсите и модата и се отдава на проучвания и писане. Заглавията от поредицата, написана в съавторство с Тед Декър, стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Същият успех спохожда и самостоятелните й романи – „Хава“, „Юда“, „Савската царица“. Тоска Лий бързо се утвърждава като автор с богато въображение и лиричен език, а запазената й марка стават противоречивите исторически личности.

Авторката живее в Небраска със съпруга си и четирите им деца. Обича историята и теологията, а любимите й занимания са готвенето и пътешествията. 

"Искам хората да разсъждават, да поставят под съмнение наложените ни модели" - Тоска Лий

 
Интервю с Тоска Лий 

Кога разбрахте, че искате да станете писателка?

Винаги съм обичала да чета, но когато в гимназията прочетох „Мъглите на Авалон“, бях завладяна от идеята да се създаде толкова вълнуващ свят, в който се потапяш изцяло. Исках и аз да се науча да пиша такива истории, които пренасят читателя в друго време и на друго място.

От какво друго се интересувахте в гимназията? Каква бяхте като тийнейджърка?

Странна, ако трябва да се опиша с една дума. Интересувах се от класическа музика и балет, а всички около мен се вълнуваха само от спорт. Трудно се вписвах.

И все пак момчетата сигурно са ви харесвали. Имате титли от конкурси за красота...

По-скоро приписваха домашните от мен, отколкото да ме канят на срещи. В тийнейджърските ми години не беше готино да си от смесена раса, а идеалът за красота беше синеока блондинка със спортна фигура като Кристи Бринкли. А и конкурсите дойдоха по-късно. Вече учех в либералния феминистки Смит Колидж, който се гордее с възпитанички като Нанси Рейгън и Барбара Буш. Нашият випуск носеше тениски с надпис: „Трябва да има по-добър начин жена да влезе в Белия дом“. Вече разбирате защо идеята за конкурси за красота изглеждаше глупава, направо немислима. Но аз се запалих да участвам, исках да видя дали ще се справя. Честно казано, нуждаех се от доказателство, че съм привлекателна.

Как се възприе това от околните? В крайна сметка помирихте ли двете идеи за красота и интелект?

Някои от колежанките сметнаха, че това е неподходящо занимание, защото противоречи на концепциите на феминизма. За мен обаче феминизмът не се изразява в равноправието или равното заплащане, а във възможността жената да развие пълния си потенциал по отношение на интелект, духовност и женственост. Сама да решава дали да прави, или да не прави дадено нещо.  

Какво доведе до прехода от конкурси за красота към писане на книги?

Вече имах две заглавия в съавторство зад гърба си, когато започнах да се явявам на конкурси за красота. Покрай титлата Мис Небраска Америка 1996 г. имах 60 ангажимента, свързани с благотворителност и обществени прояви. Писането остана на заден план, но получих ценен опит, който впоследствие ми помогна в консултантската работа. Давах много интервюта, а това сега ми е от полза в медийните изяви и срещите с читатели. Освен това успях да набера доста средства за борбата против рака на гърдата. Когато обаче станах първа подгласничка на Мисис САЩ 1998 г., осъзнах, че трябва да се заема с нещо ново. В моя случай, с една позабравена мечта – писането. Тогава създадох първия си роман – „Демон“.

Защо избирате за главни герои противоречиви образи от древната история и митология?

Първо, защото робуваме на вече утвърдени представи за тези образи. Второ, често забравяме, че постъпките им са продиктувани от норми и мироглед, доста различни от съвременните. Искам хората да разсъждават, да поставят под съмнение наложените ни модели, да се опитват да се поставят на мястото на другите.

Известна сте с пространните и задълбочени проучвания, които правите за книгите. Имате ли изграден начин на работа?

Проучванията са съществена част от писането. Използвам всички възможни източници: интернет, библиотеки, документални филми, разговори с експерти. Накрая отсявам основното и най-любопитното, стараейки се да не затрупвам читателите с твърде много информация.

Какво обичате да правите в свободното си време?

При четири деца у дома отговорът е: да спя. В малкото свободно време покрай писането, консултантската работа и семейството не пропускам тренировката си по пилатес за нищо на света. Освен това обичам да готвя, да ям (бекон), да чета книги, да ходя за риба (но да не я чистя след това). Пътешествията са голямата ми страст.

Откъс от книгата

Древна легенда разказва за царица от пустинята, която потеглила на север с керван с разкошни дарове, за да отдаде почит на един цар и неговия единствен бог. Легенда за царица, покорена от велик владетел и отрупана с богатства, преди да се завърне в своята земя.

Това е историята, на която са ви накарали да повярвате.

Но всъщност голяма част от нея е лъжа.

Истината е много по-невероятна, отколкото дори разказвачите могат да си измислят. Богатствата са много по-безценни. Тайните – по-гибелни. Любовта и предателството – по-страстни и по-опустошителни, и двете.

Любов... Самата дума е обвивка, изсъхнала под слънцето на пустинната шир, сърцевината й е отдавна изгубена в пясъците. Разказът ми ще е за тези, които бродят из безплодните й пътища, по които вече няма следи от моите стъпки, сякаш никога не съм минавала от там. Планините не ме помнят, водите на уади* Дана не шепнат легендата за мен, докато напояват плодородните равнини. Далеч от пустинята речните наноси се трупат неумолимо. Намирам това за проява на милост.

Отвъд тясното море, на стълбовете на великия храм някога бе изсечено моето име: Билкис, Дъщеря на луната. Тук, на запад, на колоните на двореца пише друго: Македа, Огнената жена.

За тези, на които служех като жрица и обединителка, носех името на царството си – Сава.

За израилтяните бях царицата от страната на подправките, която те наричаха Шева.

Те ме наричаха и „блудница“.

Пазителите на миналото, без съмнение, ще представят историята ми по свой начин, жреците ще разкажат друго. Изглежда, именно историите на мъжете за завоевания оцеляват през времето, а нашите деяния се забелязват едва когато излезем от мрака на спалнята и семейното огнище. И така се сдобиваме с печална слава, имената ни са опозорени, защото вече не сме невидими, а истината за живота ни се оказва ефимерна като димящ ливан.

За цариците, които не могат да си позволят смирение, е още по-трудно. Историята не може да приеме и съвмести амбицията и силата ни, които ни правят достатъчно могъщи, за да оцелеем. Жреците имат нетърпимост към тези от нас, които са изпълнени с божествената лудост на любознателността. Затова нашите истории са почернени от огъня на праведното възмущение на тези, които завиждат на въображаемите ни прелюбодеяния. Те ни заклеймяват като прелъстителки, блудници и еретички.

Била съм всичко това и в същото време нито едно от тези неща в зависимост кой разказва историята.

От другата страна на морето, в Сава, в планините дъждовният сезон вече е отминал, водите на могъщата уади Дана са се изпарили над полетата на зазоряване. След няколко месеца търговците от Севера ще тръгнат по пътя на тамяна и златото... носейки новини от царя, който ги изпраща.

Не съм изричала името му от години.

Да, наистина има една легенда. Но ако желаете да ви разкажа истинската история, тя започва така:

Никога не съм искала да бъда царица.

***

Майка ми, Исмени, е родена под знака на Кучешката звезда, която омайва хората със светлината си и те се лутат безпътни.

Казваха, че е омагьосала баща ми, замъглила е разума му и затова той я взел за съпруга. Защото нито един цар не би избрал жена от своя народ, когато може да укрепи съюза си с друго племе, като си вземе съпруга оттам.

Но аз виждах погледите, които я следваха всеки път, когато минаваше под дворцовите портици. Разговорите секваха и наставаше напрегната тишина, докато не се скриеше от погледите им. В редките случаи, когато Исмени заемаше мястото си до баща ми в съдебната зала, хора прииждаха като приливни вълни.

С бронзова кожа, вежди като криле на гълъбица и устни, сътворени за нашепване на молитви, майка ми беше най-изящното създание в Савското царство. Капките дъжд, ромолящи по високопланинските тераси, не можеха да се сравнят с музиката от мънистата по подгъва на робата й, а най-скъпият тамян от Хадрамаут не можеше да си съперничи на уханието на парфюма й.

Докато поспивах на дивана й в горещите следобеди, сплитах пръстите си с нейните и се дивях на тюркоазените й пръстени. Надявах се, че китките и глезените ми ще бъдат тънки като нейните. Само на това се надявах; не вярвах, че някоя друга частица от красотата й може да бъде дарена повторно на друг смъртен.

Често получавахме подаръци от баща ми: редки цитруси, внасяни от север, изненадващо сладки във вътрешността под горчивите си кори. Пойни птици и гребени от слонова кост от другия край на тясното море. Топове финоегипетско ленено платно, от което майка ми правеше рокли за мен, досущ като нейните.

Но за мен най-ценни бяха приспивните песни, които тя нашепваше в ухото ми. Обредните молитви, на които ме научи, докато коленичехме пред нейните идоли, сладкият полъх на ливан, носещ се от косата й. Нито веднъж не ме отблъсна, когато се притисках към нея, дори да бе облечена в одеждите си на царица. Нито веднъж, когато се оттегляше в покоите на баща ми през нощта, не пропускаше на сутринта отново да се сгуши до мен в нашето легло.

Отвъд двореца Сава се простираше от отвесните склонове на крайбрежните планини до началото на необятната пустиня. Но аз бях доволна, че моят свят се ограничава до покоите на майка ми.

Вечер сядах пред ковчежето й с бижута и украсявах ушите си с камъни лапис лазули, раменете ми се свеждаха от тежестта на огърлиците й, които тя сваляше и оставяше на масичката си. Тя беше покрита със злато и сияеше сред мъждивата светлина на лампата и всичко наоколо сякаш ставаше златно – лицето на майка ми, сребърната чаша в ръката й.

И тогава аз танцувах, а тя пляскаше с ръце; гривните звънтяха на глезените ми, докато се носех в танца на мусонния дъжд, стичащ се из долините, и на нежните летни пръски, които приканваха просото да поникне от кафявата, все още помнеща зимата земя. Танцувах като високопланинския ибекс, с извити над главата ръце, наподобяващи огромните му сърповидни рога, и като лъвовете, които го преследваха.

Танцът ми винаги я разсмиваше. После тя скачаше на крака и се присъединяваше към мен, а нанизите с мъниста от червен карнеол на шията й подрънкваха при всеки подскок.

– Ти ще станеш по-красива от мен – каза ми тя една нощ, след като се строполихме от умора на възглавниците.

– Никога, мамо!

Не бих допуснала и за миг мисълта, че това е възможно.

Тя протегна ръка и аз се отпуснах до нея.

– На твоята възраст не бях толкова красива – каза мама и ме целуна по косата. – Но внимавай, моя малка Билкис. Защото красотата е оръжие, което можеш да използваш само веднъж.

Преди да успея да попитам какво има предвид, тя свали от китката си една тежка гривна, широка колкото дланта ми, обсипана с рубини.

– Виждаш ли тези камъни? Те са по-твърди от кварца и изумрудите. Не се чупят лесно, не омекват с годините. Нека да ти напомня, гълъбице моя, че мъдростта е трайна и затова е по-ценна. – При тези думи тя плъзна гривната на ръката ми.

– Но...

– Шшш... Сестрите звездици изгряха – това е време, когато се случват нови неща.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: