Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Самира

Боримир Дончев-Борей

Годината е 1683-та. Османската империя е в зенита на своята мощ. Безбройни пълчища мюсюлмански воини се струпват на подстъпите към Виена, а цяла Европа е стаена в ужас пред смъртната опасност. Обединени както никога досега, християните са готови на всичко, за да отблъснат завоевателите под знака на полумесеца.

Освен огромна армия, османците имат и тайно, неподозирано от никого в тези времена оръжие – корпус от красиви и смъртоносни еничарки, водени от безмилостната Самира. Женското коварство е съчетано със страховити военни умения: християнските воини ще открият, че адът може да бъде и тук, на земята, прикрит сред загадъчна красота и греховни изкушения.

Организирайки съвършената клопка за самия полски крал – Ян III Собиески, – Самира дори не подозира какво я очаква след битката за Виена. Съдбата й е предначертала участие в драматичен дворцов заговор в столицата Константиние, а никой, забъркан в голямата политика на империята, не може да се отърве невредим. А там някъде, сред родопските дебри, зовът на кръвта и една наглед проста мисия сред хайдути-размирници се превръщат в откровение.

 

Наличност: Да

17,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Пролог

Има-няма да бе минал час, откак слънцето се бе скрило зад планината, а малкото селце, сгушило се в пазвите ѝ, вече показваше първите признаци, че се готви за сън. Тук-там ще изблее овца, я вол ще измучи, а тихият звън на хлопатари сякаш идеше да потвърди, че стоката се е прибрала на сигурно по домовете. Пасторалната картина се разваляше единствено от някое куче, което, лаейки, предупреждаваше, че е нащрек и няма никакво намерение да спи.

В една от къщите, накацали по левия склон край реката, в малка одая семейството вече се бе събрало около трапезата. Пламъкът от една-единствена свещ хвърляше бледа светлина върху лицата им. Мъж, жена и двете им невръстни дечица – момче и момиче. Току-що бяха казали молитвата и малките с нетърпение чакаха баща им да разчупи току-що извадената от огнището погача. Освен нея на масата имаше сирене, лук и паница мляко. Оскъдна, ала едновременно с това и богата вечеря – зависи от кой ъгъл ще я погледнеш, дали от този на гладен или на сит. Също както и онова, което предстоеше да се случи. И така, още преди да докоснат храната, отвън избухна яростен кучешки лай, чуха се викове и писъци. Възрастните се ослушаха, спогледаха и по лицата им се изписа тревога.

– Бързо! – скокна мъжът. – Скрий детето!

Жената, без да губи време, хвана за ръка момченцето и се запъти към съседната стая. Мъжът пък се изправи пред иконата на Света Богородица и занарежда молитви. Малкото момиченце не разбра за какво е това бързане, но усети, че е нещо важно, затова притихна на масата в очакване какво ще се случи по-нататък. Скоро жената се върна, погали го по косата и тримата отново седнаха край масата, все едно нищо не е било. Напрежението обаче се настани във въздуха, плътно, гъсто, сякаш в очакване някой да го разреже с нож. И този някой не закъсня.

Вратата с трясък се отвори и в стаичката нахлуха въоръжени мъже. Този най-отпред, вероятно предводителят им – едър мъж, с тъмносиня чалма и лице, украсено с продълговат червеникав белег, властно се изправи пред масата. Огледа тримата и тихо рече:

– Къде е момчето?

Мъжът и жената бавно се изправиха.

– Ние... такова... нямаме мъжко чедо, ага. Само... тя ни е.

– Как така нямате, бре? Казаха ми, че имате две деца. Къде е другото? Момчето?

– Другото... – спогледаха се двамата. – То се спомина... Отиде си от този свят още миналата есен.

– Така ли? – ухили се той. – Да не ме лъжете, ей, че одма ви подпалвам чергата?

– Кащяло да лъжем, ага. Самата истина ти казвам.

– Я проверете из къщата – обърна се той към спътниците си. – Изтарашувайте всичко! До последната шумка.

И докато от съседните стаи долиташе шум и трясък от усърдното издирване, жената и мъжът стояха прави пред човека с белега с каменни лица. Ни най-малко притеснение или уплаха не личеше в държанието им.

– Няма, ага! – влезе в одаята единият от войниците. – Май наистина им е само това момиченце.

– Казахме ти, ага – един през друг заговориха мъжът и жената, свалили огромния товар напрежение. – Истината ти рекохме. Ние сме верни поданици на Падишаха.

– Верни, ба! – сопна им се той. – Само гледате как да излъжете, нещо...

После приближи до масата и с два пръста отчупи парче от сиренето. Примлясна със задоволство и ги огледа. И тук изглежда някаква мисъл го осени, защото се приближи до момиченцето. То дори не го погледна, а стоеше сякаш вкаменено.

– Я, каква си ми хубавица – погали я по косите мъжът. Неочаквано даде знак на войниците. – Щом нямате мъжко, ще вземем нея. Таман, като поотрасне, да краси харема на султана. Хванете я!

Войниците хищно се спуснаха и начаса грабнаха момиченцето. Единият от тях го метна на рамо, все едно да бе чувал с картофи. А то изведнъж се разпищя и, обляно в сълзи, го заблъска с малки юмручета по гърба. Миловидното му личице се намръщи от възмущение и обида от извършеното посегателство.

– Ай, каква се е наежила... – ухили се мъжът с белега. – Пък и се съпротивлява. Явно има характер.

– Недей, ага, жив да си! – свлече се в краката му жената. – Не ни вземай единственото ни чедо.

– Сус, мари – ритна я той. – Взимам я за добро, не за лошо. Ще се изучи в харема, ще живее охолно, а не тук... в тая кочина.

Жената обаче се бе увила около краката му и не го пускаше. Мъжът ѝ стоеше отстрани безучастен, нищо не можеше да направи – другите двама въоръжени го бяха заградили и не му даваха да мърда. Единият от войниците хвана жената за дрехите и я задърпа. Тя обаче изведнъж се изви, скокна пъргава като котка и грабна ножа от масата. Налетя върху човека с белега, щеше да го прониже на мига, ала той бе по-бърз от нея. Извади пищова си и я гръмна. Ей така, в упор, все едно да бе подивяло псе, налетяло на господаря си. Тялото на жената политна, блъсна се в масата и се свлече на пода. Паницата с мляко се прекатури и падна, пръскайки се на стотици парченца. Млякото се разля, превръщайки се в голямо бяло петно. Мъжът понечи да се втурне към жена си, но войниците го заблъскаха с прикладите. Момиченцето, което наблюдаваше сцената от рамото на войника, запищя.

– Глупава женска! – рече предводителят и се наведе над жената. Разгърна дрехата на гърдите ѝ и откъсна наниза пендари, който висеше на шията. Разгледа го на светлината, сякаш за да го оцени дали си струва. Жълтиците заблестяха, ярко съзвездие, с изключение на една-единствена – с дупка по средата. През нея бе минал куршумът. Той обаче не обърна внимание на това, ухили се доволно и пусна наниза в джоба си. Звездиците угаснаха в миг.

– Хайде! Да тръгваме!

Един по един всички се изнизаха навън. В одаята остана само мъжът. Спусна се върху мъртвото тяло на жена си и зарида. Тънка червена струйка се проточи в белотата на разляното мляко, подобно на прясна рана от нож.

Доскоро тихото планинско селце се огласи от писъци и викове.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: