Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Руската балерина

Дафни Калотай

Нина Ревская – бивша примабалерина на Болшой театър – обявява на търг забележителната си колекция от бижута. Изненадващо професор по руска литература изпраща колие, което се оказва част от кехлибарен комплект на Ревская. Неочакваната поява на бижуто връща балерината към болезнените спомени за събития, променили драматично живота й. 

 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Нина Ревская – бивша примабалерина на Болшой театър – обявява на търг забележителната си колекция от бижута. Изненадващо професор по руска литература изпраща колие, което се оказва част от кехлибарен комплект на Ревская. Неочакваната поява на бижуто връща балерината към болезнените спомени за събития, променили драматично живота й. Нина си припомня миналото си в Русия, където открива магията на балета и се влюбва в поета Виктор Елсин. С натежало сърце тя си спомня и за най-добрите си приятели – красивата балерина Вера и гениалния композитор Герщайн, станал жертва на сталинския терор. Ревская отново изживява и болката от жестоко предателство, станало причина тя да изостави близките си и родната си страна завинаги.

Бившата балерина обаче пази ревниво тайните от миналото си и отказва да разкрие историята на кехлибареното колие. Но професорът по руска литература и служителка на аукционната къща се заемат да разбулят загадката около бижуто и свързано с него любовно писмо.

Откъс от книгата

Стиховете на Виктор Елсин действително бяха истинско удоволствие за превеждане. Прост език, ярки литературни образи. На Григори не му се налагаше да губи много време в разплитане на лингвистични възели или в тежки въпроси за значение и умисъл. С изключение на последните две поеми: „Нощно къпане” и „Край реката”. Някога Григори бе приемал и тях за ключове към загадката – като списанието „Хелоу” и черно-белите фотографии, и болничното свидетелство със съветския символ в центъра. Като писмата и поразително красивото късче кехлибар...

Онази жълтеникава смола, като застинали сълзи, сякаш дървото е знаело бъдещето.

Григори можеше да предостави всички тези неща на Нина Ревская – веднъж се бе пробвал да го направи, най-добрият му опит, преди години, на прага й, и в леко умолителното писмо, което тогава й бе изпратил. Но какво биха могли да докажат на практика? На снимките имаше и други хора, нямаше начин да потвърдят дали са били нейни или нечии чужди копия (макар че тя със сигурност би си спомнила откъде са, повтаряше си Григори), писмата бяха неразгадаеми, с прякорите и инициалите им, и двусмислени изрази на места, заради цензурата. Писмата бяха единствените неща, които Григори някога бе показвал на когото и да било друг освен Кристин – което доказваше каква грешка е било да ги показва изобщо на някого.

...хладна, прекрасна, пъстрата сянка на онези клони. Понякога си мисля, че за това живея, за дни като този, съвършени.

По онова време беше на двайсет и една и за пръв път се чувстваше толкова горд от своя писмена работа. Предаде темата си с огромно вълнение – „Боровете плачат: Интерпретация на „Нощно къпане” и „Край реката” от Виктор Елсин, базирана на едно непубликувано писмо”.

Първата му година като докторант. Преподавателят му беше нисък мъж с големи уши и монголско фамилно име, което Григори по-късно бе изтрил от паметта си. Подаде му с треперещи ръце темата, която трескаво беше напечатал с пишещата машина на брат си.

— Благодаря – отвърна Ушатко, без дори да погледне заглавната страница. – Ще те уведомя, когато я прочета.

Григори чака цяла вечност, или поне така му се стори, макар че телефонът звънна след по-малко от седмица от коридора до стаята му под наем. Ушатко имал само един въпрос, каза, но бил много важен:

— Къде е това писмо, чийто текст си включил?

— Ще ви го покажа – отвърна Григори, нетърпелив, доволен и съвсем мъничко разтревожен.

Когато му подаде ръчно изписаните страници (фотокопие от оригинала), Ушатко чете известно време и каза:

— Колко интересно...

Григори не се стърпя и погледна над рамото му към първия параграф.

Скъпа моя, моля те, прости ми. Не мисля, че ми вярваш, когато казвам, че те обичам. И все пак знаеш, че е така. Ти разбираш какво значи да си завлядян, тази голяма мрежа, толкова необятна и неизбежна – като слънцето на езерото онзи ден, когато не искахме нищо друго, освен да намерим подслон под някое дърво. А после земята беше влажна и ти се тревожеше, че няма да успееш да изчистиш петното смола от полата си. Все още усещам мириса на боровите иглички, скритата зима в тях, хладна, прекрасна, пъстрата сянка на онези клони. Понякога си мисля, че за това живея, за дни като този, съвършени. Ала се появи смолата от дървото, естествено, която изцапа полата ти. Онази жълтеникава смола, като застинали сълзи, сякаш дървото е знаело бъдещето.

Докато Ушатко четеше писмото, Григори крачеше из стаята с разтуптяно сърце.

— Очарователно, да – каза Ушатко, когато приключи. После добави: – Но кое те кара да мислиш, че Виктор Елсин го е написал?

— Подписал го е.

„Твой и само твой”, така бе подписано всъщност, но съзнанието на Григори смело препускаше напред.

— Няма име, Григори. Би могъл да е всеки. А ние дори не знаем до кого е адресирано.

— До съпругата му – каза Григори. – Те често са общували с писма. Тя редовно е обикаляла по турнета, той също е пътувал. И често е отсядал във вилата си в Пределкино. – Селото на писателя недалеч от Москва; Григори бе направил проучване, за да го докаже.

Ушатко кимна, но се мръщеше.

— Проблемът е следният: как да сме сигурни, че Виктор Елсин е написал това писмо? Григори, всеки би могъл да го напише, наистина.

— Но... темата, която написах... там е цялата истина. Там изтъквам как същите неща, които споменава в писмото, ги има и в стиховете!

— Защото си ги търсил, Григори. Не разбираш ли? Не е трудно да направиш сравненията, когато сам си повтаряш, че те са някъде там. Ще ти е нужно повече от няколко свързани думи или подобни фрази, за да ме убедиш в идеята си. Не е изключено някой просто да е плагиатствал от творбите на Елсин. – Той въздъхна дълбоко.

Григори бавно затвори очи. Надяваше се, че след като ги отвори...

— Но...

— Как си се сдобил с това писмо всъщност? Виждам, че е фотокопие. Някой каза ли ти, че авторът е Виктор Елсин?

— Сам стигнах до този извод. – Ала в гласа на Григори се усещаше не гордост, а болка.

— Как стигна до този извод?

— Принадлежало е на съпругата му, а после...

— Наистина ли? Е, това вече е нещо конкретно и е добро начало. Ако можеш да осигуриш потвърждение от нея, тогава...

— Не, не мисля, че бих могъл.

Ушатко направи гримаса. Онази гримаса, която Григори щеше да вижда отново и отново, години наред, при всяко поредно разочарование. Ушатко притвори клепачи в подигравателно тъжен поглед, устните му се свиха нацупено, по онзи унизителен начин, като към малко дете, направило очарователна беля.

— Григори. – Той поклати глава. – Без каквито и да било доказателства, това писмо може да е написано от... всеки. Чичо ми Василий може да го е написал! Или някоя бабичка, която и двамата не познаваме. Как изобщо да сме сигурни кое се е появило първо, стихотворението или писмото? Авторът на това писмо може просто да е прочел стиховете на Елсин и да е заимствал някои образи. – Щом видя унилото изражение на Григори, той добави: – Чуй ме, Григори, темата ти е много добре написана, прекрасен пример за ясно обяснен текстов анализ. Оценил съм я с „отличен”.

Григори кипеше от гняв. Отличен? До това ли опираше всичко? Отличен?

— Моля те – продължи Ушатко, – приеми поздравленията ми за добре свършената работа. Но аз наистина те съветвам да оставиш нещата така. Докато не намериш по-конкретен начин да подкрепиш предположението си относно този крайно любопитен документ.

Григори бе изхвърлил есето във вонящата кофа за боклук, пълна с празни консерви от говеждата яхния, която съквартирантът му ядеше непрекъснато.

И все пак писмото – заедно с другото, което притежаваше – имаше все същото значение за него като преди, дори и частите, които нямаха нищо общо със стихотворенията.

Обичам да затварям очи и да си спомням. Целувките ни в парка, когато онзи кокалест полицай дойде и ни нахока. Часовете, дните и седмиците не бяха нищо повече от маркировка – между всеки шанс, който щеше да ми се удаде да те целуна.

Нашият скъп В. казва, че бихме могли да излезем на приятелска разходка заедно. Какви късметлии сме, че имаме такива приятели! Но моля те, скъпа, само ако времето е хубаво. И не забравяй да си вземеш документ за самоличност. В главата ми непрекъснато звучи една песен, за онзи съпруг, чиято съпруга му липсвала така, както на вълната й липсва брегът – всеки път, отново и отново. Ето така ми липсваш ти.

Всичко звучеше логично и смислено, когато го обясни на Кристин. Тя му повярва още в мига, в който й го показа.

Колкото до кехлибара, преди се съмнявах, че някога ще срещна жената, която би могла да ме развълнува дотолкова, че да й подаря тези късчета слънце... Особено обеците. Всяко камъче крие свой собствен свят. Напомнят ми за извънградската дача (с всички онези насекоми!) и слънцето късно вечер, което сякаш цопваше право в езерото. Невъзможното съвършенство на онова лято... Изчаквах идеалния момент да ти ги дам. Ще ми се да не бях чакал толкова дълго.

Настанен зад тясната масичка в хладното помещение, Григори се опита да пропъди тази мисъл, все същия упорит стар спомен.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: