Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях." Пърл Бък

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето...

Промоцията продължава до 31 август 2020 г. при поръчка онлайн!

Русалката

Камила Лекберг

Eдин мъж тайнствено изчезва във Фелбака. Инспектор Патрик Хедстрьом и колегите му напразно се опитват да го открият. Три месеца по-късно тялото му е намерено замръзнало под леда. В същото време писателят Кристиан Тюдел издава своята първа книга, „Русалката“, но сякаш не се радва на огромния й успех. От известно време той и приятелите му получават загадъчни заплашителни писма.

Ерика Фалк, която му помага в първите крачки на писателското поприще, приема писмата на сериозно и без знанието на Патрик започва собствено разследване. Постепенно става ясно, че всички нишки водят към миналото и че Русалката от живота, прототип на Русалката от романа, е в основата на отвратително престъпление. Иначе Патрик и Ерика очакват близнаци, сестрата на Ерика, Ана, е все така щастлива, а началникът Мелберг, при всичките си недостатъци, става все по-симпатичен.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

18,00 лв.

 

Истината за волята ще ви накара да забравите всичко, което сте си мислили, че знаете за нея...

Промоцията продължава до 31 август 2020 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Роман в романа, „Русалката“ е един от най-завършените психологически трилъри на Камила Лекберг с една от най-изненадващите развръзки.

Eдин мъж тайнствено изчезва във Фелбака. Инспектор Патрик Хедстрьом и колегите му напразно се опитват да го открият. Три месеца по-късно тялото му е намерено замръзнало под леда. В същото време писателят Кристиан Тюдел издава своята първа книга, „Русалката“, но сякаш не се радва на огромния й успех. От известно време той и приятелите му получават загадъчни заплашителни писма. Ерика Фалк, която му помага в първите крачки на писателското поприще, приема писмата на сериозно и без знанието на Патрик започва собствено разследване. Постепенно става ясно, че всички нишки водят към миналото и че Русалката от живота, прототип на Русалката от романа, е в основата на отвратително престъпление. Иначе Патрик и Ерика очакват близнаци, сестрата на Ерика, Ана, е все така щастлива, а началникът Мелберг, при всичките си недостатъци, става все по-симпатичен.

Очаквайте седмия роман за Патрик и Ерика, „Пазачът на фара“.

Биография и факти за автора

Камила Лекберг

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, след феномена Стиг Ларшон и неговата трилогия „Милениум“, последното откритие на световния литературен пазар се оказва една млада дама, която в родната си Швеция е културно явление – Камила Лекберг. Продажбите на произведенията й надминават тези на Ларшон, а шведският премиер-министър публично заяви, че само за едно лято е прочел четири от нейните романи на един дъх.

Родена през 1974 г. в малко селце на западния бряг на Швеция – Фиелбака, Лекберг избира родното си място за арена на своите романи – перфектната сцена, изолирана от света, подвластна само на снежния си антиутопичен декор и на ужасяващите интриги, които задушават капсулираното му общество.

Дебютният роман на Лекберг „Ледената принцеса“ (2002) се завихря като северен ураган от измами и скрити истини около убийството на приятел от детинство на главната героиня Ерика Фалк. Писателката преплита историите на зловещото престъпление и неговите ужасяващи мотиви с личните търсения и тревоги на Ерика, в които може да се припознае всеки.

Две години по-късно, през 2004 г., излиза и вторият роман на Лекберг, „Проповедникът“, който я „обрича“ на слава – текст, разгръщащ напълно таланта й на завършен криминален автор, с автентичен почерк, психологическа дълбочина и ненадминато въображение.

Лекберг има в портфолиото си седем романа, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

У нас са издадени и Русалка, Немското дете, Прокоба, Каменоделецът

 

Откъс от книгата

Камила Лекберг - „Русалката“

– Дебелана.

– Кой го казва!

Ана погледна сестра си и посочи многозначително към корема й.

Ерика Фалк се завъртя, застана с профил към огледалото, също като сестра си, и бе принудена да се съгласи. Мили боже, колко беше огромна. Изглеждаше като гигантски корем, към който е прикрепена една малка Ерика, колкото да го докарва на вид. И тя точно така се чувстваше. Докато беше бременна с Мая, тялото й бе небивало гъвкаво в сравнение със сега. Но този път имаше двама бебоци в корема.

– Наистина не ти завиждам – заяви Ана с бруталната откровеност на малка сестра.

– Благодаря – каза Ерика и я бутна с корем.

Ана я бутна на свой ред и в резултат двете за малко да паднат. Размахаха ръце във въздуха, за да си възвърнат равновесието, но се разсмяха така силно, че се наложи да седнат на пода.

– Ама че майтап! – каза Ерика и избърса няколко сълзи от крайчетата на очите си. – Човек не може да изглежда така. Приличам на кръстоска между Татко Барба и онзи мъж от скеча на Монти Пайтън, който се пръсна, след като изяде ментовата сладка.

– Да, вечно ще съм ти благодарна за близнаците, защото, застанала до теб, се чувствам като силфида. Наистина ти благодаря.

– Няма защо – отвърна Ерика и направи опит да се изправи. Не се получи.

– Чакай, ще ти помогна – каза Ана, но дори тя изгуби битката с гравитацията и тупна тежко по дупе. Погледнаха се с разбиране, след което викнаха в унисон: „Дан!“

– Да, какво има? – чу се от долния етаж.

– Не можем да станем! – отговори Ана.

– Какво каза? – попита Дан.

Чуха го как се качва по стълбите по посока на спалнята, където се намираха.

– Ама какво правите? – каза той развеселен, когато видя половинката и балдъзата си на пода пред стенното огледало.

– Не можем да станем – отвърна Ерика с всичкото достойнство, което успя да събере, и протегна ръка.

– Чакайте, ще докарам електрокара – каза Дан и се престори, че се обръща и тръгва обратно надолу.

– Ей – викна Ерика, а Ана се разсмя толкова силно, че легна по гръб.

– Добре де, може и така да се получи. – Дан хвана ръката на Ерика, за да я издърпа.

– Оох!

– Спести си звуковите ефекти, ако обичаш.

Ерика се изправи с усилие.

– Леле, ама че си грамадна – възкликна Дан и Ерика го удари по ръката.

– Това вече си го казвал около сто пъти и не си единствен. Ще бъдеш ли така добър да спреш да ми го натякваш и вместо това да се фокусираш върху своята си дебелана.

– С удоволствие.

Дан издърпа и Ана и се възползва от случая, за да я целуне по устата.

– Намерете си стая – рече Ерика и сръчка Дан отстрани.

– Вече сме си в стаята – отговори Дан и отново целуна Ана.

– Да, така че може да се концентрираме върху причината и аз да съм тук – каза Ерика и отиде до гардероба на сестра си.

– Не знам защо мислиш, че мога да ти помогна – каза Ана и се заклатушка след нея. – Едва ли имам нещо, което да ти става.

– Не, но какво да правя иначе? – Ерика зарови из дрехите по закачалките. – Рилийз партито на Кристиан е довечера и единствената ми алтернатива е индианската палатка на Мая.

– Окей, все нещо ще намерим. Панталоните, които носиш, си изглеждат добре, а мисля, че имам и една блуза, която може да те побере. На мен така и така ми е малко голяма. Ана измъкна от гардероба лилава бродирана туника. Ерика свали тениската си и с помощта на сестра си нахлузи туниката през глава. Да я смъкне над корема беше като да пълни коледна наденица, но се получи. Тя се обърна към огледалото и инспектира критично отражението си.

– Страшно си хубава – каза Ана, а Ерика изсумтя в отговор.

Със сегашната й фигура „страшно хубава“ звучеше като утопия, но поне изглеждаше що-годе прилично и почти издокарана.

– Върши работа – каза тя и направи опит сама да свали туниката, но се отказа и остави Ана да й помогне.

– Къде ще е партито? – попита Ана, приглади дрехата и я окачи обратно на закачалката. – В „Стура Хотелет“.

– Много любезно от страна на издателството да организира рилийз парти за дебютиращ автор – каза Ана и тръгна към стълбите.

– Много са ентусиазирани. Продажбите са невероятно добри за дебютен роман, затова издателката ни с радост организира партито. От нея чух също, че щяло да има солидно медийно присъствие.

– Ти самата какво мислиш за книгата? Предполагам, че ти харесва, иначе нямаше да я препоръчаш на издателството. Но колко е добра?

 – Тя е... – Ерика се замисли, докато слизаше внимателно по стъпалата, следвайки малката си сестра. – Магична. Мрачна и красива, обезпокоителна и въздействаща и... да, магична е най-добрата дума, с която мога да я опиша.

– Кристиан сигурно прелива от щастие.

– Да, да – Ерика провлачи думите. Отиде в кухнята и тъй като знаеше къде се намира всичко, направо започна да пълни кафеварката. – Щастлив е. Но в същото време... – Тя млъкна, за да не изгуби бройката, докато отмерваше кафе във филтъра. – Страшно се зарадва, когато одобриха романа, но имам чувството, че работата с книгата го е разтревожила по някакъв начин. Не мога да кажа с какво, всъщност не го познавам толкова добре. Не съм съвсем наясно защо се обърна към мен, но, естествено, се отзовах, когато ме помоли за помощ. Все пак безспорно имам известен опит с подготовката на ръкописи, макар и да не пиша романи. И в началото всичко вървеше много добре, Кристиан беше позитивно настроен и отворен за всякакви предложения. Но към края, когато исках да обсъдим определени неща, започна да се отдръпва. Не мога да го обясня точно. Но той си е малко ексцентричен, може би всичко се дължи на това.

– Значи, е открил правилната професия – каза Ана тържествено и Ерика се обърна към нея.

– Искаш да кажеш, че съм не само дебела, ами и ексцентрична?

– Че и разсеяна. – Ана кимна към кафеварката, която Ерика тъкмо беше включила. – Помага, ако сипеш и вода.

Кафеварката изпъшка в знак на съгласие и хвърляйки намръщен поглед на сестра си, Ерика я изключи. Вършеше всички домакински задачи механично. Постави чиниите и приборите в миялнята машина, след като първо ги беше изплакнала, после събра с ръка остатъците храна от мивката и я изтърка с четката за съдове и малко препарат. След това навлажни кърпата, разгъна я и мина с нея кухненската маса, за да обере трохите и мръсотията.

– Мамо, може ли да отида в Сандра? – Елин влезе в кухнята и непокорното изражение на петнайсетгодишното й лице разкри, че от самото начало се е настроила да получи отрицателен отговор.

– Знаеш, че не става. Баба и дядо ще идват довечера.

– Но те започнаха да идват толкова често, защо трябва да съм тук всеки път?

Гласът й придоби онзи хленчещ тон, който Сия едва издържаше.

– Те искат да се видят именно с теб и Лудвиг.

Добре разбираш, че ще са разочаровани, ако не сте вкъщи.

– Ама толкова е скучно! И баба винаги се разплаква и после дядо й казва да престане. Искам да отида в Сандра. Всички ще са там.

– Не преувеличаваш ли? – каза Сия, докато плакнеше кърпата, след което я окачи на кранчето. – Не вярвам, че „всички“ ще са там. Ще отидеш друга вечер, когато баба и дядо няма да идват.

– Татко би ми позволил да отида.

Дробовете на Сия сякаш се свиха. Не издържаше. Не издържаше яда и непокорството точно сега. Магнус щеше да знае как да постъпи. Щеше да е в състояние да се справи със ситуацията, с Елин. Тя не можеше. Не и сама.

– Татко го няма сега.

– А къде е тогава? – викна Елин и сълзите й потекоха. – Къде се е дянал? Сигурно му е омръзнало от теб и мрънкането ти. Проклета... вещица!

В главата на Сия настана абсолютна тишина. Сякаш звуците изведнъж изчезнаха и всичко наоколо се превърна в сива мъгла.

– Той е мъртъв.

Гласът й звучеше така, сякаш идваше от някъде другаде, сякаш говореше някой непознат.

Елин я зяпна.

– Той е мъртъв – повтори Сия. Чувстваше се странно спокойна, като че се носеше над себе си и дъщеря си и просто мирно наблюдаваше сцената.

– Лъжеш – каза Елин и гръдният й кош се изду, все едно бе тичала няколко мили.

– Не лъжа. Полицията мисли така. И знам, че е така.

Щом се чу сама да го казва, разбра колко е вярно. Дотогава отказваше да го осъзнае, беше се вкопчила в надеждата. Но истината бе, че Магнус е мъртъв.

– Откъде можеш да знаеш? Откъде може да знае полицията? – Той не би ни изоставил. Елин клатеше глава, сякаш за да попречи на мисълта да се загнезди. Но Сия виждаше, че дъщеря й също знае. Магнус никога не би си тръгнал просто така. Тя направи няколко крачки по кухненския под и обви ръце около дъщеря си. Елин се опита да я отблъсне, но после се отпусна и се остави да бъде прегърната, да бъде малко момиче. Сия галеше косата й, докато плачът набираше сила.

– Шш – успокои я тя и усети как собствената й сила по странен начин се възвръща, докато дъщеря й ридаеше в прегръдките й.

– Можеш да отидеш в Сандра довечера. Аз ще обясня на баба и дядо.

Осъзна, че вече тя ще е тази, която взима всички решения.

Кристиан Тюдел се наблюдаваше в огледалото. Понякога не знаеше как точно да реагира на външния си вид. Беше на четирийсет. По някакъв начин годините се бяха изнизали покрай него и сега виждаше мъж, който е не просто зрял, ами дори леко посивява по слепоочията. Сана се появи зад него и обви ръце около талията му.

– Ама че си стилен.

Кристиан се сепна.

– Изплаши ме. Не се промъквай така.

Измъкна се от прегръдката й и успя да мерне разочарованото й изражение в огледалото, преди да се обърне.

– Извинявай. Тя седна на леглото.

– И ти изглеждаш добре – каза той и се почувства още по-виновен, когато видя как малкият комплимент накара очите й да светнат. Но същевременно се подразни. Мразеше, когато тя се държи като кученце, което маха с опашка при най-малката проява на внимание от страна на господаря си. Съпругата му беше с десет години по-млада от него и понякога той имаше чувството, че разликата спокойно би могла да бъде и двайсет.

– Ще ми помогнеш ли с вратовръзката? – каза той и застана до нея.

Тя се изправи и умело върза възела. Получи се съвършен още от първия опит и тя отстъпи назад, за да огледа произведението си.

– Довечера ще си блестящ.

– Мм... – отвърна той, главно защото не знаеше какво се очаква да каже.

– Мамо! Нилс ме бие!

Мелкер влезе на бегом, като че го гонеше глутница вълци, и с лепкави от яденето ръце грабна най-близкия обект, предлагащ закрила: крака на Кристиан.

– По дяволите! – Кристиан се изтръгна грубо от петгодишния си син.

Но вече бе късно. И по двата крачола имаше ясни следи от кетчуп на нивото на коленете. Помъчи се да запази спокойствие. В последно време му беше все по-трудно да го прави.

– Не можеш ли да държиш малките под око! – изръмжа той и започна демонстративно да разкопчава официалните си панталони, за да се преобуе.

– Сигурно мога да ги изчистя – каза Сана и тръгна след Мелкер, който се беше запътил с лепкавите си пръсти към леглото.

– И как ще стане, като трябва да съм там след час? Ще ги сменя.

– Но... В гласа на Сана се прокрадваше плач.

– По-добре се погрижи за децата.

Сана мигаше на всяка сричка, сякаш я беше ударил. Мълчаливо хвана Мелкер за ръка и го изведе от спалнята. Когато остана сам, Кристиан седна тежко на леглото. С крайчеца на очите си се видя в огледалото. Мъж, стиснал зъби, със сако, риза, вратовръзка и по долни гащи. Прегърбен, сякаш на раменете му тежаха всички тревоги на света. Изправи гръб и изпъчи гърди. Веднага придоби по-представителен вид. Това беше неговата вечер. Никой не можеше да му я отнеме.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.