Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ПРОМОЦИОНАЛНИ ЦЕНИ НА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията е валидна до 17 юни до 30 юни 2017 г.

Господарката на седемте камъка - книга 1: Ръката на съдбата

Ванина Божилoва, Евгения Танева

На пръв поглед седемнайсетгодишната Алекс е съвсем обикновено момиче, което няма търпение да настъпи краят на учебния ден. Животът й се преобръща безвъзвратно, когато научава за съществуването на тайната организация Ордена на Светлината. Членовете й вярват, че именно Алекс е преродената Джорджиана, призвана да спаси света. Единствено тя може да открие и обедини седемте камъка, за да се възцарят завинаги добрината и равенството сред хората.

 

Наличност: Да

9,95 лв.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: ПРОМОЦИОНАЛНИ ЦЕНИ НА ВСИЧКИ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО!

Промоцията е валидна до 17 юни до 30 юни 2017 г.

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Според древна легенда светът е творение на двама братя – Мороз и Луминус, в прослава на сестра им.

Омраза завладявала душите им и сковавала в лед сърцата им. Единствено по-малката им сестра Джорджиана била способна да укроти гнева им. Тя обаче не могла да понесе противоборството на братята и се отпуснала в прегръдките на смъртта. Тогава настъпил Мрак.

Седем дни и нощи преминали в безмилостна битка, докато накрая любовта победила омразата. Мороз и Луминус разделили скъпоценната гривна на Джорджиана на седем камъка. Всеки от тях имал силата да удържи злото, а всички заедно – да го унищожат завинаги. Скрили ги далеч от човешкия поглед. Свитъка със Забраненото заклинание – ключ на Злото към света – положили в гробницата на сестра си.

На пръв поглед седемнайсетгодишната Алекс е съвсем обикновено момиче, което няма търпение да настъпи краят на учебния ден. Животът й се преобръща безвъзвратно, когато научава за съществуването на тайната организация Ордена на Светлината. Членовете й вярват, че именно Алекс е преродената Джорджиана, призвана да спаси света. Единствено тя може да открие и обедини седемте камъка, за да се възцарят завинаги добрината и равенството сред хората.

Алекс е изправена пред сложна дилема: дали да забрави всичко научено и да продължи живота си постарому? Или да приеме необикновената си дарба като благословия? Ще успее ли момичето, въпреки силите на Злото, да спаси света? Или ще спомогне за унищожаването му?

Откъс от книгата

II глава

Призрак от миналото

Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, замята - в напукала се твърд, и правеше живота в пустинята Сахара невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.

Професорът беше 46-годишен мъж, с черна като катран коса и яркoсини очи.Човек рядко се осмеляваше да погледне открито в тях.Те оставяха чувството, че виждат не само на повърхността, но и отвъд нея: душата, мечтите, надеждите. Кожата му бе бледа, но цялостното му излъчване говореше за един милостив човек. Есмунд боледуваше толкова рядко, че дори не можеше да си спомни последния път, когато не се чувстваше добре. Животът му беше непрестанно приключение, надпревара с времето.

Фарамунд беше израснал в сравнително заможно семейство. Майка му беше частна учителка, която обучаваше младежите на богати представители на буржоазната прослойка в Лондон. Като отдадена на работата си жена, тя прекарваше почти цялото си време с чуждите деца. За повечето хора баща му си остана особняк до сетния си час. Обикновено седеше в кабинета си с книга в ръка или правеше поредното си зашеметяващо проучване. Трудът на живота му беше ръкопис за магическите животни, който в крайна сметка се наложи да потъне в забвение, защото иначе щеше да нанесе множество беди.

Най-голям отпечатък върху живота му остави неговият учител. Часовете, прекарани с него, бяха прекрасни. Пред него се разкриха множество нови и непознати светове.

Понастоящем професор Фарамунд беше преподавател по история в „Оксфорд”. Обичаше работата си: познанието винаги го бе привличало. Заниманията с млади и напористи хора бяха истинско удоволствие за него. Животът му сега обаче бе тръгнал в посока, коренно различна от академичната. Предстоеше му да реши множество проблеми, които през последните години непрестанно занимаваха съзнанието му. Беше почти сигурен, че ще се справи, стига Фортуна да бъде на негова страна.

Въпреки че климатикът на колата беше настроен на 16 градуса, Фарамунд все още усещаше жегата. Беше изтощен от дългото пътуване. Компютърът отчете покачването на температурата - 41 градуса. Времето в Сахара определено нямаше нищо общо с това в родната му Северна Англия, която все още често посещаваше. Струйките пот по челото му се стекоха към очите и за миг замъглиха зрението му. Мъжът посегна към бутилката с вода на седалката до него, ала тя бе празна. Оставаше му още половин час път до селото Доя Кол – „мъртвата” зона, към която се бе отправил. Точка, която не присъстваше на нито една карта.

Шофирайки по жалкото подобие на шосе, което бе осеяно с толкова неравности, че наподобяваше лунен пейзаж, професорът отново потъна в мислите си. В главата му подобно на буйна река нахлуха спомени, които го засмукаха като във водовъртеж. Неканени, дори нежелани, но същевременно толкова дълго заключени в най-потайните кътчета на ума му, че беше неизбежно да не изплуват на повърхността. Картината измести пътя пред него. Толкова реална. Толкова жива.

Той седеше на един от многото продънени от употребата столове в болницата. Покрай него бързаха хора, жената срещу него плачеше, а детето до нея я гледаше неразбиращо. То бе твърде малко. Неговите собствени страхове започваха да го завладяват. Не, не трябваше да им се поддава. И все пак... Белите врати на операционната зала се отвориха. Докторът, облечен в зелената си престилка, излезе, под очите му се бяха появили черни кръгове. Той го погледна и поклати глава:

- Съжалявам, направихме всичко по силите си, но не успяхме да я спасим. Детето обаче оцеля.

Всичките му надежди се сгромолясаха. Нима бе възможно! Нима жената, която обичаше още от малък, вече я няма! Но детето, поне то бе живо. По ирония на съдбата обаче никога не го видя. То беше изчезнало в онази нощ. Бяха му го отнели и въпреки неимоверните усилия, които положи, никога не го намери. От момента, в който напусна клиниката, Есмунд отдаде живота и силите си на каузата на Ордена.

Болницата в миг изчезна, сякаш отмита от пороен дъжд или по-точно от годините. И тогава като мираж пред него изплува пещерата. Баща му и чичо му се опитваха да надвият противника си. Той бе един, но твърде силен. Чичо му падна първи. Тласкан от болката, баща му се хвърли напред. Не съобрази, подведен от гнева си. Нова студена вълна заля пространството и той се строполи мъртъв върху замръзналата скала. Обърна се и видя брат си - висеше на ръба на пропастта. Есмунд обаче трябваше да изпълни мисията, трябваше да загърби чувствата и желанията си. Той се втурна към каменната маса. Чуваше свистенето на дългите, черни манта на преследвачите си. С периферното си зрение долови как брат му пада в бездната. Чу вика му. Трябваше да продължи. Пресегна се и го взе.

Отново се бе върнал в реалността, ала миналото му тежеше. Погледна направо и установи, че неусетно беше стигнал селото. В момента, в който слезе от колата, нещо го удари отзад по тила. Той падна на земята и чак тогава забеляза, че в селото беше необичайно тихо. Усети как някой завързва китките му. После пропадна в мрака.

***

Когато отвори очи установи, че е здраво завързан. Беше тъмно и навън почти със сигурност бе паднала нощта. Писъци пронизваха въздуха и се забиваха остри като ками в съзнанието му. От сенките изплува човешка фигура. Постепенно придоби очертания. Това бе той. Същите черни високи ботуши, мантото, което носеше въпреки горещината. Убиецът на семейството му - неговият заклет враг. Омраза. Страх. Ненавист. Огорчение. Болка. Какво изпитваше в момента? Нищо. Знаеше обаче едно: нямаше да доживее да види отново зората. Сети се за операта „Кармина Бурана”: „Фортуна е изменчива”.

Мъжът бе застанал до него, гледаше го от високо. Усмихна му се, но Есмунд извърна поглед.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: