Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Родени сме да бъдем щастливи

Кристиан Боарон

„Между удоволствието и щастието няма пряка връзка.

Удоволствието да имаш семейство, дом, удоволствието да ти се възхищават, да си богат и здрав, да имаш партньор до себе си, да хапнеш добре, да имаш работа или да не ти се налага да работиш, да се изкъпеш в морето, да се изтегнеш на слънце – всички тези неща несъмнено са приятни, но те не водят до щастие – нито пък самите те са някаква форма на щастие... поне не и онова щастие, определяно като състояние на пълнота, дължащо се на отсъствие на хронична нужда. Можем да бъдем едновременно щастливи и болни, та дори и на смъртно легло, можем да бъдем щастливи и бедни, щастливи и грозни...

Удоволствието и щастието са усещания на различни нива, усещания, които се отличават едно от друго по самата си същност“. - Кристиан Боарон

  • Корица: Мека
  • Страници: 252
  • Тегло: 0.320 кг
  • Издадена: 2012 г
  • Издателство: Изток-Запад
 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

“Да открием в себе си потенциала, който ни позволява да се разтворим напълно в съществуването. Кристиан Боарон е един от авторите, които най-добре съумяват да обяснят изключително важната разлика между „удоволствие“ и „щастие“ – две уж родствени понятия, които, без да си противоречат, все пак в никакъв случай не могат да се приемат като равнопоставени, както обикновено се прави. Представата, че щастието се състои от безкрайна поредица от приятни усещания, прилича по-скоро на рецепта за пълно изтощение. Удоволствието, казва една индийска поговорка, е само сянката на щастието. То е рожба на приятни сетивни, естетични или интелектуални стимули. Усещането за потъване в блаженство зависи от обстоятелствата, от мястото, от невероятния момент. По природа то е нестабилно и телесните сигнали, които го обуславят, лесно могат да станат неутрални и дори неприятни. Повторението му често води до избледняване, та дори и до отвращение: едно вкусно ястие може да ни достави истинско удоволствие, но щом се заситим, то вече не ни интересува. Ако продължим да ядем от него, ще се почувстваме зле. Същото е и при запалената камина: ако се застанем близо до нея, след като сме измръзнали навън, изпитваме невероятно удоволствие, но бързо трябва да се отдръпнем, за да не се изгорим от прекомерната близост.” - Матийо Рикар      

Откъс от книгата

Един ден един възрастен професор от Националното висше училище по публична администрация (ENAP) бил нает да проведе обучение по ефикасно планиране на времето на група от петнадесет мениджъри на големи американски компании. Неговият курс бил един от петте, през които трябвало да преминават студентите всеки ден, и възрастният преподавател имал само час, за да „преподаде материала“. Той се изправил пред елитната група, готова да запише всяка негова дума, огледал бавно всеки един от студентите и казал:

– Сега ще направим един експеримент.

Професорът извадил изпод бюрото си огромен стъклен буркан и го поставил внимателно пред себе си. След това извадил и десетина камъка, големи колкото топка за тенис, и ги поставил внимателно един по един в буркана. Когато бурканът се напълнил до ръба и нямало място за повече камъни, преподавателят вдигнал очи към студентите си и ги попитал:

– Пълен ли е бурканът?

– Да – отвърнали всички.

Той изчакал няколко секунди и добавил:

– Наистина ли?

След това се навел отново и извадил изпод масата кофичка с чакъл. Изсипал го внимателно върху камъните и разтърсил леко буркана. Чакълът се наместил в кухините... до самото дъно. Възрастният професор отново вдигнал очи към аудиторията и попитал:

– Пълен ли е бурканът?

Този път блестящите студенти започнали да разбират какво се опитва да им покаже. Един от тях отвърнал:

– Май не!

– Добре – отговорил преподавателят. Навел се отново и този път извадил изпод масата тенджера с пясък, който изсипал внимателно в буркана. Пясъкът бързо запълнил кухините между големите камъни и чакъла. И този път въпросът бил същият:

– Пълен ли е бурканът?

Този път, без капка колебание, студентите отговорили в един глас:

– Не!

– Добре – отговорил възрастният професор. И както очаквали студентите, той взел каната с вода на масата и напълнил буркана до самия ръб. След това вдигнал очи към тях и ги попитал: – Каква велика истина ни показва този опит?

Най-дръзкият студент, които наистина искал да усвои всичко от този курс, отговорил:

– Показва ни, че дори да смятаме, че нямаме вече време за каквото и да е, ако наистина искаме, винаги можем да добавим още срещи и ангажименти в разписанието си.

– Не – отговорил възрастният професор. – Не е това. Великата истина, която научихме от този опит, е следната: ако не сложим в буркана първо големите камъни, след това изобщо няма да можем да ги пъхнем вътре.

Възцарила се дълбока тишина – всеки от студентите бавно смилал това твърдение. Преподавателят продължил:

– Кои са големите камъни във вашия живот? Здравето? Семейството? Приятелите? Мечтите? Да правите онова, което искате? Да учите? Да защитавате някаква кауза? Да си почивате? Или пък нещо съвсем различно? Онова, което трябва да запомните, е, че най-важното е да поставяте на първо място в живота си ГОЛЕМИТЕ КАМЪНИ, иначе рискувате да не успеете – в каквото и да е. Ако отдавате приоритет на дреболиите – на чакъла или пясъка, – те ще изпълнят живота ви и няма да имате достатъчно от най-ценния си ресурс – времето – за важните моменти пред себе си. Затова не забравяйте да си задавате непрекъснато въпроса: „Кои са ГОЛЕМИТЕ КАМЪНИ в живота ми?“ И когато намерите отговора, ги поставете в недрата на живота си.

Сетне с приятелски жест професорът се сбогувал със слушателите си и бавно напуснал залата. Този невероятен учител можеше да добави следното:

„Не търсете големите камъни. Те сами ще се изпречат на пътя ви. Доверете се. Оставете се на най-дълбоко вкоренените си желания – те ще ви поведат и ще придадат смисъл на живота ви.“

Големите камъни са „целите в живота“, „плановете“ ни, и като цяло тъкмо те представляват онова, което ние възприемаме като смисъл на живота си.

Виктор Емил Франкъл, австрийски невролог и психиатър (1905–1997), е посветил целия си живот на този въпрос. Още през 1921 г., едва шестнадесетгодишен, той изнася първия си доклад, посветен на смисъла на живота. По-късно започва да води редовна кореспонденция с Фройд, завършва медицина и специализира психология.

След като преживява депортацията си в Аушвиц, където изучава поведението на затворниците и доразвива тезите си, той издава книга, която разнася името му по целия свят: „Смисълът на живота“ (Вижте Виктор Франкъл, Увод в логотерапията: смисълът на живота, Планета 3 / НБУ, С., 2000. – Б.пр.)

С нея той създава третата психотерапевтична виенска школа – след тази на Фройд, според когото нуждата от щастие е основна за човека, и тази на Адлер, за когото основополагаща е нуждата от власт. Франкъл на свой ред заявява: именно СМИСЪЛЪТ е онова, от което човек има най-голяма нужда.

Намирането на смисъл може да направи човека „щастлив“, дори и в най-тежките материални условия и при най-разклатено здраве. И обратно, липсата на проект, който да е в състояние да постави определени рамки на човешкия живот, може да породи чувство на „екзистенциална празнота“, способна да разруши индивида физически. Франкл нарича психотерапевтичния метод, който помага на човека да намери смисъл в живота си, логотерапия. Според него има три пътя към този смисъл: чувството за осъщественост (да създадеш нещо), любовта (да се разтвориш в любов към другите) и страданието (да намериш смисъл в наложено отвън страдание).

Книгата на Франкъл е преиздавана безброй пъти, преведена е на 22 езика – достатъчно свидетелство за силата й навсякъде по света. Въпреки това обаче тези представи далеч не са разпространени навсякъде. Често се отдава предпочитание на физическото удоволствие, на властта, на съблазънта...

Щастието е на една ръка разстояние, но никой не знае за това, никой не го вижда. И все пак ние всички сме създадени за щастие. Какво чакаме тогава? 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: