Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Роден да оцелява

Винс Флин, Кайл Милс

Той е Мич Рап, той е роден да оцелява!

Джоузеф Рикман, бившето златно момче на ЦРУ, изнася огромно количество секретни компрометиращи данни като част от изкусен план за предателство на страната си. По петите му е изпратено най-опасното оръжие – топ агентът Мич Рап.

Рап бързо ликвидира предателя, ала той се оказва смъртоносна заплаха дори и от гроба. В различни точки на земното кълбо започва да изтича информация от откраднатите документи.

Тайните служби на враждуващи държави се впускат в надпревара с всички непозволени средства да се доберат до съучастниците на Рикман и поверителните данни, които те разкриват пред очите на целия свят.

За да стигне пръв, Мич Рап ще се бори да надбяга, надхитри и елиминира най-смъртоносните си врагове. А всички знаят, че той е роден да оцелява.

  • Корица: Мека
  • Страници: 360
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 21.01.2016 г
  • Издателство: Ера
  • Виж още от Винс Флин
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Винс Флин е безспорният майстор на динамичния политически трилър, който винаги безмилостно точно улавя пулса на времето и умело използва информация от източниците си в разузнаването в своите книги.

Завършва Академията „Св.Тома” през 1984 г. и Университета „Св. Тома” на Минесота през 1986 г. с диплома по икономика. Започва работа като счетоводител и маркетинг специалист в „Крафт Фуудс”.

През 1991 г. напуска компанията и постъпва в морските войски на САЩ, като кандидатствува за обучение в авиацията на морската пехота на САЩ, но е освободен по здравословни причини.  Постъпва на работа като агент на недвижими имоти в компанията „Юнайтед пропъртис” в Минеаполис и Сейт Пол. Започва всекидневно да чете и да пише.

 „Започнах да чета всичко, което ми попадне – Хемингуей, Кланси, Лъдлъм, Толкин, Видал” – споделя той. „Четях художествена и документална литература, но най-много харесвах шпионските истории”. Наученото в армията и от книгите го мотивира сам да започне да пише по своя идея свързана със смъртта на негов приятел.

След две години в „Юнайтед пропъртис” той я напуска и отива в Чикаго, за да пише. Както много други преди него, той работи през нощта като барман, а през деня твори.

Макар да не е „прочел нито една книга за това как се пишат трилъри”, той създава първия си роман „Крайни мерки”.

През 1996 г. обикаля издателствата с ръкописа си, но навсякъде получава категоричен отказ с мотиви от типа – „много е остър, много е краен, руши престижа на институциите, в които всеки американец твърдо вярва“. Автор е на общо 14 романа, 13 от които са с главен герой Мич Рап.

След ненавременната му смърт Кайл Милс получава единодушна подкрепа от семейството, издателите и феновете на Флин да дооформи почти завършения му последен роман.

Откъс от книгата

ПРЕДИСТОРИЯ

Истанбул, Турция

Скот Колман отмести очи от цветния монитор и погледна надясно. Микробусът изглеждаше като играчка по американските стандарти - задната му част едва побираше един човек и екипировката за следене. Още по-тясна беше предната седалка, където Джо Маслик бе свил 110-килограмовото си тяло зад кормилото. По предното стъкло ръсеха дъждовни капки и замъгляваха гледката към долепените една до друга стари къщи и уличките, толкова тесни, че за да минеш, трябваше да качиш две гуми на тротоара.

След няколко дни обикаляне из града, където за културно шофиране можеше да се смята, ако закачиш по-малко от трима души на седмица, вече се бяха примирили с невъзможността да следят мишената, движеща се пеша, и се местеха от едно забранено за паркиране място на друго, опитвайки се да уловят максимално добър сигнал. А това бе немалко постижение в град, строен почти изцяло от камък.

-   Как си, Джо?

-   Добре.

Лъжа, разбира се. Но очаквана.

В действителност бившият боец от подразделение „Делта“ наскоро бе ранен при засада в Кабул, при която доста афганистански полицаи бяха изгубили живота си, а Мич Рап бе попаднал твърде близо до заложен от самия него взрив и се беше принудил да действа в съюз с Луи Голд - наемния убиец, ликвидирал семейството му.

Маслик трябваше да ходи на рехабилитация за ра¬мото, но сам настоя да го включат в тази операция. Да уреди идването си се оказа трудна задача. Лекарите се опасяваха от трайни нервни увреждания, но в някои случаи е по-добре човек да се върне на седлото възможно по-скоро - преди съмнението да се загнезди в него.

-   Радвам се, че си прекарваш добре. Засега всичко изглежда нормално. Целта се движи на север по доста широка улица. Можем да останем известно време така, но бъди готов да потеглиш.

-   Добре.

Едносричните отговори на Маслик нямаха общо със силната болка в ръката, която той със сигурност изпитваше. Маслик по принцип избягваше да съчетава повече от две-три думи освен при абсолютна необходимост.

Колман отново насочи вниманието си към монитора, закрепен за стената на микробуса. Картината се люлееше силно в такт с дамската чантичка, в която беше скрита камерата. Небе. Бездомни котки, излежаващи се върху контейнер за боклук. Дебели глезени, издути над чифт елегантни обувки „Хъш Пъпис“.

Краката принадлежаха на Биби Кинкейд, пълничка жена с прошарена коса - нетипичен служител на подразделението им, а именно Отряда за разрушение и спасяване към Военноморските тюлени. През по-голямата част от съзнателния си живот бе работила като експерт по следене и наблюдение на ФБР благодарение на две свои природни дадености. Безличните и черти, безформената фигура и леко приведената стойка я правеха незабележима като противопожарен кран на улицата. Но по-важното бе, че имаше фотографска памет.

Това е етикет, който лесно лепваме на хора, запомнящи добре, но Биби беше истински феномен. Безотказната и памет дори бе станала причина за ранното и пенсиониране по настояване на психолозите от ФБР Колкото повече остаряваше, толкова по-трудно успяваше да разграничи неща, случили се вчера, от събития преди години, дори десетилетия. За нея всички спомени бяха еднакво ясни. Във ФБР може да не я искаха вече, но Мич Рап и беше позвънил по телефона още докато разчистваше бюрото си в старата служба.

Колман трябваше да признае, че малко се бе подразнил, когато жена, напомняща на майка му, се появи на вратата му, за да благодари не само за назначението, а и за благоприятния ефект, който то щяло да има за ду¬шевното и здраве. Както обикновено обаче, Рап се оказа прав. Биби беше истинско съкровище.

Колман погледна втори екран, на който се виждаше сателитен изглед от Истанбул с една-единствена синя точка, показваща местоположението на Биби. Тя изведнъж свърна вляво и тръгна по някакво стълбище надолу към крайбрежната улица.

-   Хайде, Джо. Зави на изток и ще я изгубим. Можем ли да се приближим?

-   Мамчето много припка - измърмори Маслик.

Въпреки раздразнението, че пак ще трябва да се набута в трафика, в гласа му прозвуча неохотно уважение.

Микробусът потегли и Колман се усмихна. Хората му до един бяха бивши служители от подразделението на тюлените, „Делта“ и разузнаването на Морската пехота. С подходящия модел ластични чорапогащи обаче Биби можеше да сложи всичките в задния си джоб.

Той подпря с крак свръхмодерната електронна екипировка, за да не се размести, докато микробусът се изкачва по мократа стръмна улица. На монитора камерата на Биби се отърка за момент в мъжа, когото следяха. Той не изглеждаше кой знае какво: среден на ръст, с леко азиатски черти и не особено хубав костюм, с който се беше загърнал плътно заради дъжда. В действителност обаче Василий Жутов беше най-високопоставеният двоен агент на ЦРУ в руската Служба за външно разузнаване. С псевдоним Седящия бизон, той бе сред най-дълбоко законспирираните и трудно вербувани шпиони на Управлението.

Проблемът беше, че никой не беше сигурен дали ролята му е все още тайна. Нещо по-лошо - имаше опасност да бъде разкрит не само той, а на практика всеки агент на ЦРУ от последния четвърт век. Екипи като този на Колман работеха по цялото земно кълбо - разположени твърде нарядко, за да имат нещо повече от догадки относно това, кой би могъл да бъде поставен на мушка.

И всичко това заради един човек - покойния Джоузеф Рикман, или „Рик“.

Рикман беше работил в Джелалабад осем години и ръководеше до голяма степен операциите на ЦРУ във войната в Афганистан. Говореше се, че имал коефициент на интелигентност двеста, и като съдеше от срещите си с него, Колман нямаше основания да се съмнява в това.

С течение на годините през ръцете на Рикман бяха минали близо милиард долара - за купуване на оръжие, подкупи на местни политици и бог знае още какво. Рик познаваше на практика всеки важен играч в страната и имаше невероятната способност да следи сложните сили, раздиращи региона. Ако го попиташ за икономическите ефекти от търговията с хероин върху военния конфликт, можеше да ти изнесе лекция като харвардски професор. Със същата компетентност бе в състояние да говори и за някой дребен семеен спор между никому неизвестни планински селца. Единственият в Управлението, който можеше да се надява да разбере какво става в главата на този тип, беше Айрини Кенеди, а тя имаше прекалено много други задължения, за да се занимава с него.

За съжаление къщата от карти, която Рикман бе построил, се беше срутила миналия месец, когато той напълно полудя. Дали заради напрежението в работата, семейни проблеми, или просто от хаоса и безизходицата в Афганистан, никой не знаеше. Знаеха само, че Рик е влязъл в заговор с генерал Ахтар Дурани от пакис¬танската разузнавателна служба ИСИ да предаде ЦРУ и доскорошните си бойни другари.

Рикман бе убил телохранителите си и симулирал собственото си отвличане. Стигна дори дотам, че да пусне потресаващ видеозапис, на който се виждаше как го изтезават двама мъже, представящи се за ислямски екстремисти. Това подейства като бомба в цялата система на американските разузнавателни служби. При този невероятен интелект и десетилетен опит в ЦРУ никой не знаеше каква информация му е известна и каква част от нея ще издаде, когато бъде подложен на мъчения. Настъпи паника и многобройни агенти под прикритие започнаха да искат изтегляне от терен, да търсят политическо убежище в американските посолства или по принцип да привличат нежелано внимание върху шпионската мрежа на САЩ.

По време на мнимия разпит Рикман изпелтечи няколко имена, но най-вече едно причини вълна от паника в Лангли. Седящия бизон. Русия не беше в полето на действие на Рик и самоличността на този агент се пазеше в най-дълбока тайна от ЦРУ Дали беше фалшива тревога? Просто две незначещи нищо думи, които е дочул случайно и феноменалният му мозък е запомнил? Или наистина му бе попаднала информация, с която да компрометира руснака?

Жутов зави наляво в един сокак и Биби изостана малко. Истанбулските улици по принцип гъмжаха от хора по това време на деня, но бяха навлезли в квартал с порутени, необитавани къщи. Доколкото се виждаше на трептящата картина от камерата, на улицата имаше само двама-трима души.

-   Джо - каза Колман, - гледаш ли картата? Той зави на север. Можем ли да го изпреварим?

-   Може би. Много движение - измърмори Маслик, като се качи на тротоара, за да заобиколи един камион за доставки.

-   Биби, идваме - каза Колман в микрофона, закачен на яката му. - Подмини тази уличка и мини по следващата. Излизат на един и същи площад.

-   Разбрано.

Парите бяха добри, но Колман се питаше колко още ще го пращат на задачи за следене, които все повече му се струваха губене на време. Рикман и Дурани бяха мъртви и това би трябвало да сложи край на проблема. От друга страна, не трябваше да подценяват способността на Рик да планира с петнайсет хода напред. Всички в Управлението бяха убедени, че е изтекла и друга секретна информация, а не само онази от видеото, което Рикман бе публикувал в интернет. Кенеди имаше и още едно опасение. Страхуваше се, че Рик може да е измислил план да продължи личната си вендета срещу ЦРУ от гроба. На Колман му се струваше излишна параноя, но все пак той бе един прост войник. По-добре да остави стратегическите решения на Кенеди и Рап. Това им се удаваше.

-            Скот - каза Биби по радиостанцията. - Виждаш ли това?

Клатещата се картина, с която Колман бе свикнал, се стабилизира и на екрана се видя мъж с кожено яке и дънки. Тъкмо палеше цигара и с нищо не се различаваше от всички други милиони турци, живеещи в града.

-              Виждала съм го вече - каза Биби. - Преди два дни. Беше с количка на пазарската улица. Излезе от един магазин и вървя след субекта шест и половина пресечки, преди да завие.

Колман изпсува тихо. Мъжът тръгна небрежно по уличката, където бе свърнал руснакът. Обикновено в такъв случай Колман би попитал дали е сигурна, но нямаше смисъл. Досега нямаше случай Биби да е сгрешила по отношение на нечие лице.

-   Какво мислиш, Биби? Каква е вероятността да е съвпадение?

-   Едно на милион.

-   Добре. Продължи до следващата уличка и да видим дали този тип ще се смени с друг, когото ще разпознаеш.

-   Отивам.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: