Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Ритъмът на спомените

Алисън Ричман

Саломе произхожда от заможно лекарско семейство. Тя се влюбва в бедния студент Октавио, който обожава поезията и й посвещава пламенни стихове. Въпреки неодобрението на родителите си, Саломе се омъжва за него.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Саломе произхожда от заможно лекарско семейство. Тя се влюбва в бедния студент Октавио, който обожава поезията и й посвещава пламенни стихове. Въпреки неодобрението на родителите си, Саломе се омъжва за него.

Филмов агент забелязва Октавио и решава, че лицето му е създадено за големия екран. Той се явява на пробни снимки и скоро се превръща в най-голямата звезда на чилийското кино. С хонорара от първия си филм купува огромна къща за съпругата си и трите им деца.

Един ден на прага на дома им се появява известният поет Пабло Неруда. Той споделя с младия актьор, че е голям негов почитател, и го моли за услуга. Октавио не е в състояние да откаже на своя кумир. Той се съгласява да помогне на кандидат-президента на социалистическата партия Салвадор Алиенде в предизборната му кампания. На 11 септември 1973 г. в Чили е извършен военен преврат и Алиенде е убит. Начело на страната застава генерал Пиночет.

Противниците на Алиенде отвличат Саломе заради съпруга й. След два месеца в плен тя се завръща у дома и се затваря в себе си. Измъчван от чувство за вина, Октавио осигурява политическо убежище на семейството си в Швеция.

Ще успее ли Саломе да се отърси от болезнените спомени и да прости на съпруга си?

Биография и факти за автора

Алисън Ричман е родена в Ню Йорк в семейство на художници. Завършва история на изкуството в престижния Уеслиански дамски колеж в щата Масачузетс. Двайсет и пет годишна, амбициозната Алисън си съставя план да се омъжи, да има деца и да напише първата си книга, преди да навърши трийсет. Две години по-късно на пазара се появява дебютният й роман, но истинският успех идва с четвъртата й книга - "Изгубената съпруга". Историята на Ленка и Йозеф за няколко месеца се превръща в международен бестселър, преведен на четиринадесет езика.

"Изгубената съпруга" печели ежегодната награда на читателите за най-добър роман на автор от Ню Йорк за 2012 година. Алисън живее в  Ню Йорк със съпруга си и двете им деца. В свободното си време обича да готви, да кара колело, да танцува балет и да пътува.

Откъс от книгата

Сантяго, Чили

февруари 1974-та

 

Събуди се от птичите песни. Утринната роса се изпаряваше от избуялата трева, върху която лежеше. На бузата ѝ се бяха отпечатали смачкани маргаритки, цветчетата им се бяха пречупили под деликатното ѝ лице.

Дребна мравка пробяга по ръката ѝ. Пеперуда кацна върху разчорлените ѝ черни къдрици, а после отлетя към една азалия. А изпод нея се надигаше силният и омаен мирис на пръст.

Минаха няколко секунди, докато Саломе де Рибейро осъзнае, че не е умряла и не се е озовала в рая. Не сънуваше, не халюцинираше. Вече беше свободна. Затворът бе на километри от мястото, където лежеше.

Бяха я свалили в някакъв парк. Изхвърлиха я от пикап с маска на очите, цялата в рани, безплътна като сянка. Падна на земята почти безшумно, защото бе твърде лека, за да произведе звук. Стотина фини кости, побрани под деликатната, осеяна със синини кожа. Земята я посрещна радушно, а мократа пръст хлътна под падналото ѝ тяло. Часове наред ту идваше в съзнание, ту отново изпадаше в несвяст, преди изгревът да я събуди. А сега чу първите звуци на заобикалящия я живот. Камбанен звън от катедралата, шум от профучаващи по улиците коли. Сантяго се събуждаше, също като нея, и тя се наслаждаваше на звуците и миризмите на живота.

Толкова беше свикнала с мрака, затова ѝ отне няколко минути да осъзнае, че все още вижда само черно, макар сетивата ѝ да бяха пробудени.

Опита да свали силно стегнатата превръзка върху очите си. Утринното слънце тъкмо се показваше и Саломе присви зеници, за да види долината, където светлините на града още проблясваха в маранята.

Пръстите ѝ се отпуснаха върху пръстта. Коленете, разтреперани и изранени, се огънаха под изнемощялото ѝ тяло. Насили се да се стегне, да не обръща внимание на синините и пукнатите кости, да прекоси града в ранното утро и на почти петнайсет километра оттук да намери пътя до дома си, където съпругът и децата ѝ спяха в леглата си.

Мина през желязната порта, изцедила и последните си сили. Когато ръката ѝ натисна дръжката на входната врата, тялото се огъна като кошница, омекнала от дъжда. Звукът от падането ѝ наподоби шепот.

Октавио се втурна да провери какво става на верандата, притеснен, че някой е дошъл да навреди на него и децата му. Щом отвори вратата и видя жена си просната отпред, се свлече на колене.

Докато я притискаше към гърдите си, усети острите очертания на плешките, изпъкналите ѝ ребра. Беше толкова слаба, че не посмя да я премести, за да не я нарани. Така че тя остана да лежи в ръцете му като умиращо цвете, откъснато и оставено без вода.

Октавио нямаше време да измие жена си и да се погрижи за нея – децата се появиха на вратата и я видяха. Едва разпознаха майка си. Косата ѝ беше разрошена и мърлява. Роклята ѝ беше прокъсана и лявата гърда се подаваше наполовина от раздраното деколте.

Беше много по-слаба отпреди похищението. И тогава не беше едра, имаше дребна фигура, но с приятни извивки. А сега изглеждаше почти като дете. Като изгладняло сираче, покрито с мръсотия и кървящи рани.

Октавио отведе жена си в кухнята и я настани на стол до масата за хранене. Децата се изправиха пред нея. Тя ги виждаше, ала не бе в състояние да произнесе и звук. Искаше да им каже колко много са ѝ липсвали, как ги е сънувала всяка нощ, откакто са се разделили, но от гърлото ѝ не излизаше глас. Не можеше да говори. Просто седеше на стола, пръстите ѝ трепереха в скута, а широко отворените ѝ очи се взираха в децата.

Саломе не искаше да ги изплаши. Можеше да си представи как изглежда в очите им. Не помнеше кога последно се е къпала, кога последно е ресала дългата си коса. Единственото ѝ желание беше да спи и да ги прегърне тези тримата, които така ѝ бяха липсвали.

Големият ѝ син все пак събра смелост да я прегърне, за което тя отчаяно копнееше. Рафаел не се поколеба. Доближи се до майка си и я прегърна.

Саломе не мигна, когато синът ѝ я притисна към себе си, макар прегръдката му да бе толкова силна, че тя едва не изпищя от болка. Той отмахна косата от лицето ѝ, без да обръща внимание на въшките и заплетените къдрици, и я целуна по бузата.

- Добре дошла, мамо – прошепна Рафаел и се завъртя, за да се увери, че по-малките му сестри са видели как няма нищо страшно и също ще поздравят майка си.

Първо към нея пристъпи средната, после и най-малката. И двете се постараха да не реагират на ужасната миризма и се усмихнаха.

Саломе заплака. Не заради физическата болка, защото с нея беше вече свикнала. Заплака, защото Октавио, децата, домът им изглеждаха същите, каквито ги бе оставила. Но тя се беше завърнала толкова променена.

Това бе измамно впечатление, понеже и те се бяха променили през двата месеца. А дори и преди това. От началото на преврата идиличният свят на семейство Рибейро-Ерера бе прекратил съществуването си. Ефектът от преврата и последствията от действията на Октавио все още се проявяваха в пълна мяра пред тях.

Докато Саломе напрягаше сили да прегърне децата си, майка ѝ се прибра вкъщи. Доня Оливия влезе в кухнята с два хляба в ръце. Октавио не я беше молил за това, но тя беше станала рано, както често ѝ се случваше. Беше свикнала с безсънието и се стараеше поне да е полезна в часовете на будуване. Изобщо не очакваше да види детето си на влизане в къщата. Но ето че дъщеря ѝ седеше на един стол, а притесненият Октавио бе коленичил до нея.

Доня Оливия изтърва хлябовете и се втурна да прегърне детето си. Взе кърпата от Октавио и притисна дланите на дъщеря си към страните си, заплака, докосвайки лицето ѝ, и занарежда проклятия срещу чудовищата, отговорни за това отвратително престъпление

През следващата седмица майката се грижеше за Саломе като за новородена. Всяка сутрин и всяка вечер доня Оливия решеше косата на дъщеря си, за да ѝ помогне да възвърне обичайния си блясък. Парфюмираше я със спрей, ухаещ на гардении, и я мажеше с пчелен балсам, навиваше кичурите на ситни къдрици, като ги усукваше около пръста си.

Външно съпругата на Октавио изглеждаше като ранена кралица. Царствените ѝ скули бяха още по-изпъкнали отпреди, бадемовата кожа постепенно възвръщаше вида си и синините избледняваха.

Но си оставаше много крехка. Отказваше да издаде подробности за отвличането си и Октавио не настояваше. Просто беше благодарен, че се е върнала. Знаеше, че вече са извадили по-голям късмет от мнозина други. Тъй като и в двете отвличания похитителите в крайна сметка бяха освободили Саломе. Ако имаше трети път, може би късметът щеше да им изневери.

На осмата нощ след завръщането ѝ Октавио прегърна жена си и каза, че трябва да напуснат Чили.

- Тук вече не е безопасно за нас – прошепна, докато лежаха на голямата си спалня с балдахин. – Швеция удовлетвори молбата ни за политическо убежище.

Саломе го чу, ала не отговори. Но на следващия ден стана от леглото и започна да събира багажа. Докато залепяше етикетите на петте сандъка, които трябваше да заминат за Швеция, Октавио забеляза, че жена му не е сложила в багажа стария им грамофон с фуния. Стори му се странно, обаче реши да не я пита. Помисли си, че по-късно може да съжали, задето не го е взела, макар сега да не го искаше. Така че отвори единия сандък, който беше наполовина пълен, и пъхна грамофона вътре, убеден, че някой ден Саломе ще му благодари за далновидността.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: