Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях." Пърл Бък

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

Ритъмът на спомените

Алисън Ричман

Саломе произхожда от заможно лекарско семейство. Тя се влюбва в бедния студент Октавио, който обожава поезията и й посвещава пламенни стихове. Въпреки неодобрението на родителите си, Саломе се омъжва за него.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

14,95 лв.

 

Истината за волята ще ви накара да забравите всичко, което сте си мислили, че знаете за нея...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Саломе произхожда от заможно лекарско семейство. Тя се влюбва в бедния студент Октавио, който обожава поезията и й посвещава пламенни стихове. Въпреки неодобрението на родителите си, Саломе се омъжва за него.

Филмов агент забелязва Октавио и решава, че лицето му е създадено за големия екран. Той се явява на пробни снимки и скоро се превръща в най-голямата звезда на чилийското кино. С хонорара от първия си филм купува огромна къща за съпругата си и трите им деца.

Един ден на прага на дома им се появява известният поет Пабло Неруда. Той споделя с младия актьор, че е голям негов почитател, и го моли за услуга. Октавио не е в състояние да откаже на своя кумир. Той се съгласява да помогне на кандидат-президента на социалистическата партия Салвадор Алиенде в предизборната му кампания. На 11 септември 1973 г. в Чили е извършен военен преврат и Алиенде е убит. Начело на страната застава генерал Пиночет.

Противниците на Алиенде отвличат Саломе заради съпруга й. След два месеца в плен тя се завръща у дома и се затваря в себе си. Измъчван от чувство за вина, Октавио осигурява политическо убежище на семейството си в Швеция.

Ще успее ли Саломе да се отърси от болезнените спомени и да прости на съпруга си?

Биография и факти за автора

Алисън Ричман е родена в Ню Йорк в семейство на художници. Завършва история на изкуството в престижния Уеслиански дамски колеж в щата Масачузетс. Двайсет и пет годишна, амбициозната Алисън си съставя план да се омъжи, да има деца и да напише първата си книга, преди да навърши трийсет. Две години по-късно на пазара се появява дебютният й роман, но истинският успех идва с четвъртата й книга - "Изгубената съпруга". Историята на Ленка и Йозеф за няколко месеца се превръща в международен бестселър, преведен на четиринадесет езика.

"Изгубената съпруга" печели ежегодната награда на читателите за най-добър роман на автор от Ню Йорк за 2012 година. Алисън живее в  Ню Йорк със съпруга си и двете им деца. В свободното си време обича да готви, да кара колело, да танцува балет и да пътува.

Откъс от книгата

Сантяго, Чили

февруари 1974-та

 

Събуди се от птичите песни. Утринната роса се изпаряваше от избуялата трева, върху която лежеше. На бузата ѝ се бяха отпечатали смачкани маргаритки, цветчетата им се бяха пречупили под деликатното ѝ лице.

Дребна мравка пробяга по ръката ѝ. Пеперуда кацна върху разчорлените ѝ черни къдрици, а после отлетя към една азалия. А изпод нея се надигаше силният и омаен мирис на пръст.

Минаха няколко секунди, докато Саломе де Рибейро осъзнае, че не е умряла и не се е озовала в рая. Не сънуваше, не халюцинираше. Вече беше свободна. Затворът бе на километри от мястото, където лежеше.

Бяха я свалили в някакъв парк. Изхвърлиха я от пикап с маска на очите, цялата в рани, безплътна като сянка. Падна на земята почти безшумно, защото бе твърде лека, за да произведе звук. Стотина фини кости, побрани под деликатната, осеяна със синини кожа. Земята я посрещна радушно, а мократа пръст хлътна под падналото ѝ тяло. Часове наред ту идваше в съзнание, ту отново изпадаше в несвяст, преди изгревът да я събуди. А сега чу първите звуци на заобикалящия я живот. Камбанен звън от катедралата, шум от профучаващи по улиците коли. Сантяго се събуждаше, също като нея, и тя се наслаждаваше на звуците и миризмите на живота.

Толкова беше свикнала с мрака, затова ѝ отне няколко минути да осъзнае, че все още вижда само черно, макар сетивата ѝ да бяха пробудени.

Опита да свали силно стегнатата превръзка върху очите си. Утринното слънце тъкмо се показваше и Саломе присви зеници, за да види долината, където светлините на града още проблясваха в маранята.

Пръстите ѝ се отпуснаха върху пръстта. Коленете, разтреперани и изранени, се огънаха под изнемощялото ѝ тяло. Насили се да се стегне, да не обръща внимание на синините и пукнатите кости, да прекоси града в ранното утро и на почти петнайсет километра оттук да намери пътя до дома си, където съпругът и децата ѝ спяха в леглата си.

Мина през желязната порта, изцедила и последните си сили. Когато ръката ѝ натисна дръжката на входната врата, тялото се огъна като кошница, омекнала от дъжда. Звукът от падането ѝ наподоби шепот.

Октавио се втурна да провери какво става на верандата, притеснен, че някой е дошъл да навреди на него и децата му. Щом отвори вратата и видя жена си просната отпред, се свлече на колене.

Докато я притискаше към гърдите си, усети острите очертания на плешките, изпъкналите ѝ ребра. Беше толкова слаба, че не посмя да я премести, за да не я нарани. Така че тя остана да лежи в ръцете му като умиращо цвете, откъснато и оставено без вода.

Октавио нямаше време да измие жена си и да се погрижи за нея – децата се появиха на вратата и я видяха. Едва разпознаха майка си. Косата ѝ беше разрошена и мърлява. Роклята ѝ беше прокъсана и лявата гърда се подаваше наполовина от раздраното деколте.

Беше много по-слаба отпреди похищението. И тогава не беше едра, имаше дребна фигура, но с приятни извивки. А сега изглеждаше почти като дете. Като изгладняло сираче, покрито с мръсотия и кървящи рани.

Октавио отведе жена си в кухнята и я настани на стол до масата за хранене. Децата се изправиха пред нея. Тя ги виждаше, ала не бе в състояние да произнесе и звук. Искаше да им каже колко много са ѝ липсвали, как ги е сънувала всяка нощ, откакто са се разделили, но от гърлото ѝ не излизаше глас. Не можеше да говори. Просто седеше на стола, пръстите ѝ трепереха в скута, а широко отворените ѝ очи се взираха в децата.

Саломе не искаше да ги изплаши. Можеше да си представи как изглежда в очите им. Не помнеше кога последно се е къпала, кога последно е ресала дългата си коса. Единственото ѝ желание беше да спи и да ги прегърне тези тримата, които така ѝ бяха липсвали.

Големият ѝ син все пак събра смелост да я прегърне, за което тя отчаяно копнееше. Рафаел не се поколеба. Доближи се до майка си и я прегърна.

Саломе не мигна, когато синът ѝ я притисна към себе си, макар прегръдката му да бе толкова силна, че тя едва не изпищя от болка. Той отмахна косата от лицето ѝ, без да обръща внимание на въшките и заплетените къдрици, и я целуна по бузата.

- Добре дошла, мамо – прошепна Рафаел и се завъртя, за да се увери, че по-малките му сестри са видели как няма нищо страшно и също ще поздравят майка си.

Първо към нея пристъпи средната, после и най-малката. И двете се постараха да не реагират на ужасната миризма и се усмихнаха.

Саломе заплака. Не заради физическата болка, защото с нея беше вече свикнала. Заплака, защото Октавио, децата, домът им изглеждаха същите, каквито ги бе оставила. Но тя се беше завърнала толкова променена.

Това бе измамно впечатление, понеже и те се бяха променили през двата месеца. А дори и преди това. От началото на преврата идиличният свят на семейство Рибейро-Ерера бе прекратил съществуването си. Ефектът от преврата и последствията от действията на Октавио все още се проявяваха в пълна мяра пред тях.

Докато Саломе напрягаше сили да прегърне децата си, майка ѝ се прибра вкъщи. Доня Оливия влезе в кухнята с два хляба в ръце. Октавио не я беше молил за това, но тя беше станала рано, както често ѝ се случваше. Беше свикнала с безсънието и се стараеше поне да е полезна в часовете на будуване. Изобщо не очакваше да види детето си на влизане в къщата. Но ето че дъщеря ѝ седеше на един стол, а притесненият Октавио бе коленичил до нея.

Доня Оливия изтърва хлябовете и се втурна да прегърне детето си. Взе кърпата от Октавио и притисна дланите на дъщеря си към страните си, заплака, докосвайки лицето ѝ, и занарежда проклятия срещу чудовищата, отговорни за това отвратително престъпление

През следващата седмица майката се грижеше за Саломе като за новородена. Всяка сутрин и всяка вечер доня Оливия решеше косата на дъщеря си, за да ѝ помогне да възвърне обичайния си блясък. Парфюмираше я със спрей, ухаещ на гардении, и я мажеше с пчелен балсам, навиваше кичурите на ситни къдрици, като ги усукваше около пръста си.

Външно съпругата на Октавио изглеждаше като ранена кралица. Царствените ѝ скули бяха още по-изпъкнали отпреди, бадемовата кожа постепенно възвръщаше вида си и синините избледняваха.

Но си оставаше много крехка. Отказваше да издаде подробности за отвличането си и Октавио не настояваше. Просто беше благодарен, че се е върнала. Знаеше, че вече са извадили по-голям късмет от мнозина други. Тъй като и в двете отвличания похитителите в крайна сметка бяха освободили Саломе. Ако имаше трети път, може би късметът щеше да им изневери.

На осмата нощ след завръщането ѝ Октавио прегърна жена си и каза, че трябва да напуснат Чили.

- Тук вече не е безопасно за нас – прошепна, докато лежаха на голямата си спалня с балдахин. – Швеция удовлетвори молбата ни за политическо убежище.

Саломе го чу, ала не отговори. Но на следващия ден стана от леглото и започна да събира багажа. Докато залепяше етикетите на петте сандъка, които трябваше да заминат за Швеция, Октавио забеляза, че жена му не е сложила в багажа стария им грамофон с фуния. Стори му се странно, обаче реши да не я пита. Помисли си, че по-късно може да съжали, задето не го е взела, макар сега да не го искаше. Така че отвори единия сандък, който беше наполовина пълен, и пъхна грамофона вътре, убеден, че някой ден Саломе ще му благодари за далновидността.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.