Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Развод

Даниел Стийл

В търсене на изгубения мъж...

“Искам развод” - заявява категорично съпругът на Парис и захвърля в кошчето двайсет и четири годишен брак. Парис трябва да реши как ще изживее остатъка от живота си. Затова казва сбогом на света, който познава, и се отправя на запад, към Сан Франциско. Там я очаква един свят, пълен с мъже, които са или прекалено млади, или прекалено стари, чаровни или грубияни. След доста срещи и връзки - някои опасни, други отчайващи - Парис решава, че повече не очаква нищо от любовта.

Докато не открива един ден тайна, която ще преосмисли живота й...

  • Корица: Мека
  • Страници: 368
  • Тегло: 0.390 кг
  • Издадена: 2004 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

РАЗВОД -Даниел Стийл

Глава 1

Беше прекрасна, мека майска вечер, само няколко дни след като пролетта пристигна и се настани на Източното крайбрежие с безапелационна категоричност. Времето беше идеално. Зимата си бе събрала багажа и си бе отишла буквално за една нощ. Птиците пееха, та се късаха, слънцето топло грееше, а всичко в градината на семейство Армстронг в Кънектикът беше буйно разцъфтяло. Прекрасното време се задържа цяла седмица и накара хората да се отпуснат и да забавят темпото, дори и нюйоркчаните. По улиците се разхождаха прегърнати двойки, часовете за обяд се проточваха повече от обикновено. Хората се усмихваха. Затова тази вечер в градчето Грийнуич Парис Армстронг реши да сервира вечерята навън, в патиото, покрито с каменни плочи, което съвсем наскоро направиха близо до басейна. Тя и Питър бяха поканили приятели на вечеря в петък, което беше рядко изключение. Обикновено канеха гостите си в събота, за да не се налага Питър да бърза да се прибере у дома от града. Но този път се наложи партито да е в петък, защото службата за кетъринг беше свободна само този ден. Отсега нататък всяка съботна вечер щяха да бъдат заети със сватбени тържества. И така цялото лято. За Питър щеше да е малко неудобно, но той не се разсърди, когато му съобщи. През повечето време, всъщност винаги, беше снизходителен към приумиците й и й позволяваше всичко. Обичаше да я глези, да й угажда и да прави живота й лесен и приятен. Това бе едно от милиардите неща, които Парис обичаше у него. През март тази година бяха отпразнували двадесет и четвъртата годишнина от сватбата си. Човек трудно можеше да повярва колко много дни и нощи са се изнизали и колко пълни и прекрасни са били те. Мегън, тяхната по-голяма дъщеря, преди година се дипломира във "Васар" и сега работеше в Ел Ей. Тя се интересуваше от кино и си бе намерила работа като асистент на една продукция в Холивуд. Както бе обяснила на всички, не била нищо повече от момиче за всичко, но бе очарована от факта, че работи точно това, и искаше някой ден да стане продуцент. Синът им Уилям току-що бе отпразнувал осемнадесетгодишния си рожден ден и през юни щеше да завърши гимназия. Наесен отиваше в университета в Бъркли.

Господи, колко бързо пораснаха децата й! Трудно беше да го повярва. Сякаш преди минути бе ставала нощем, сменяла памперси и хранила с лъжичка, беше водила Мегън на балет, а Уим на хокей, беше гледала болни деца и бе учила заедно с тях математика. А ето че само след три месеца малкото й момченце щеше да я напусне. Трябваше да бъде в Бъркли една седмица преди Деня на труда.

Парис беше сигурна, че масата е подредена безупречно. Можеше да разчита на служителите от кетъринговата фирма, които бяха надеждни и имаха вкус. Те познаваха много добре кухнята и изискванията й. Двамата с Питър обичаха да посрещат гости, така че Парис доста често използваше услугите им. Семейство Армстронг се забавляваха и наслаждаваха на светския живот и през годините бяха събрали около себе си доста разнороден антураж от интересни приятели.

Тя постави цветята, които сама бе аранжирала, върху масата. Букетът представляваше щедро изобилие от многоцветни божури. Покривката беше безупречна и трептеше от белота, а кристалът и среброто блестяха. Питър вероятно нямаше да забележи тези подробности, особено ако се прибереше уморен, но той повече усещаше, отколкото виждаше дома, който тя му бе осигурила. Домът, който поддържаше и за който се грижеше толкова години. Парис имаше безпогрешен усет за детайлите. Създаваше около себе си атмосфера на топлота и елегантност и хората с удоволствие се потапяха в нея. И го правеше не само заради съпруга и приятелите си, но и за самата себе си.

Питър също се грижеше много за нея. Беше щедър към цялото си семейство. Работеше като партньор в една правна кантора, специализирана в корпоративно счетоводство, и на петдесет и една година беше управител. Можеше да се каже, че бе богат и преуспял човек. Къщата, която купи преди десет години, беше голяма и красива, в едно от най-луксозните предградия на Грийнуич, Кънектикът. Първоначално мислеха да наемат архитект декоратор, който да се заеме с вътрешното обзавеждане, но накрая Парис реши да свърши тази работа сама. И беше доволна, че го направи. Питър дори бе очарован от резултата. Те имаха и една от най-красивите градини в Грийнуич. Парис бе свършила толкова добра работа по обзавеждането на къщата, та съпругът й често я подкачаше, че е сбъркала професията си и е трябвало да стане декоратор. А повечето от хората, които виждаха дома им, се съгласяваха с него. Но въпреки че бе доста артистична натура, интересите й бяха винаги в съзвучие с интересите на Питър.

Парис уважаваше света на бизнеса и се опитваше да го разбере. Омъжи се за Питър скоро след като завърши колежа и отиде в бизнес училището, което завърши с диплома на магистър по бизнес администрация. Искаше да започне свой малък бизнес, но забременя на втората година и предпочете да си остане вкъщи, за да отгледа децата си. И никога през живота си не съжали за това свое решение. Питър я подкрепяше напълно и печелеше достатъчно, така че нямаше нужда тя да работи. През изминалите двадесет и четири години се бе чувствала пълноценна и удовлетворена, посветена изцяло на съпруга и на децата си. Печеше кейкове и сладкиши, организираше училищни тържества, ръководеше училищната разпродажба всяка година, шиеше костюми за Хелоуин, прекарваше безкрайни часове при зъболекаря заедно с децата и правеше онова, което хиляди други съпруги и майки вършеха. За тази работа не й трябваха степен и диплома, но задълбоченото й разбиране на света на бизнеса и живият интерес към него правеха по-лесни разговорите с Питър късно през нощите, когато той споделяше с нея случаите, над които работеше. Тя беше добър и деен слушател и това, ако не друго, ги сближаваше още повече.

За Питър Парис беше и си оставаше идеалната жена. Той се гордееше с нея и я уважаваше за начина, по който бе възпитала децата им. Съпругата му се бе превърнала във всичко, което бе очаквал от нея. А и самата Парис беше доволна от това постижение. Не се чувстваше като изостанала и затъпяла домакиня без кариера или като смотана провинциалистка.

И до ден днешен те се смееха в неделя сутрин, докато се гушкаха под завивките още половин час в студените зимни дни. А Парис все така ставаше в ранни зори, за да го закара до гарата, след което се връщаше, за да вземе децата и да ги заведе до училището, докато не станаха достатъчно големи, за да шофират сами, което според нея стана много бързо. Единствената дилема, която стоеше сега пред нея, бе да открие какво ще прави, след като Уим замине за Бъркли през август. Не можеше да си представи, че повече няма да има тийнейджъри, пляскащи във водата на басейна през лятото, огласящи двора със смеховете си или обръщащи къщата с главата надолу през уикендите, когато стаите за гости бяха пълни с приятели на Мег и Уим. През тези двадесет и четири години брак животът й се бе въртял единствено и само около тях. И макар да знаеше, че тези дни са отлетели безвъзвратно и това е за тяхно добро, й беше тъжно.

Даваше си сметка, че след като Уим напусне дома и отиде в колежа, животът, който бе водила от толкова време, щеше да свърши. Момчето й щеше да се връща вкъщи от време на време - през някой случаен уикенд или през ваканциите, както правеше и Мег, когато отиде във "Васар", но много по-рядко, защото той щеше да пътува отдалеч, чак от западния бряг. Дъщеря й, след като завърши, просто изчезна. Първо отиде в Ню Йорк, където живя шест месеца с три свои приятелки, а после се премести в Калифорния веднага след като си намери работата, която искаше. Оттогава, ако имаха късмет, я виждаха само на Деня на благодарността и на Коледа и един господ знаеше какво щеше да стане, когато се омъжи. Не че тя имаше такива намерения.

Парис бе наясно само, че през август, когато Уим замине, животът й щеше да се промени завинаги.

След двадесет и четири години отсъствие от пазара на работната сила тя не можеше просто да отиде в Ню Йорк и да си потърси работа. Беше пекла кейкове и бутала детски колички прекалено дълго. Единствената й работа извън дома бе като доброволка в Стамфорд с бавноразвиващи се деца и по една обучаваща програма, която нейна приятелка бе започнала в местното общинско училище, с изоставени и безпризорни, които едва сричаха. Освен това нямаше никаква идея какво щеше да прави със себе си и със свободното си време. Преди години Питър й бе казал, че когато децата пораснат и напуснат домашното гнездо, ще могат да пътуват и да направят всички онези неща, за които са мечтали преди. Но през последната година работното му време се бе удължило и тя сериозно се съмняваше, че съпругът й ще може дори за една седмица да се откъсне от работата си. От което можеше да съди, поне за момента, че децата и Питър водят продуктивен и ползотворен живот за разлика от нея самата. Знаеше, че трябва да се захване с нещо, при това съвсем скоро. Перспективата за огромното количество свободно време, което я очакваше, започваше да я плаши. Беше говорила по този въпрос с Питър няколко пъти, но той нямаше никакво полезно и разумно предложение. Успокои я, че рано или късно все ще измисли нещо, и тя знаеше, че е прав. На четиридесет и шест години Парис Армстронг бе достатъчно млада, за да започне да гради кариера, ако пожелае. Проблемът обаче беше в това, че не знаеше какво точно иска да прави. Харесваше й начинът, по който бе подреден животът й досега. Допадаше й да се грижи за децата и за съпруга си и да задоволява всяка тяхна нужда и прищевка, особено през уикендите и особено на Питър. За разлика от някои нейни приятелки, в чиито бракове се бяха настанили умората и изхабените чувства - сигурен признак за скорошен разпад, Парис все още беше влюбена в мъжа си. Сега й се струваше по-любезен, по-мил, по-загрижен, по-интелигентен и по-отракан, че дори и по-хубав, отколкото когато се ожениха. Той казваше същото за нея.

Парис беше слаба, гъвкава и атлетична. След като децата поотраснаха, имаше повече свободно време и почти всеки ден играеше тенис. Беше в страхотна форма. Правата й руса коса беше дълга почти до кръста и през повечето време тя я носеше сплетена на плитка. Имаше класическите черти на Грейс Кели и ясни, зелени очи. Фигурата й беше съвършена, без дефекти, смехът - нежен и искрен, а чувството й за хумор - на висота. Беше остроумна и мозъкът й щракаше бързо, винаги казваше нещата на място, което доставяше удоволствие на приятелите й. Обичаше да се шегува и винаги разсмиваше децата. Питър беше доста по-тих и кротък по природа. Можеше да се каже, че е дори малко скучен. Такъв си беше открай време. Когато след дългия работен ден се връщаше късно през нощта, обикновено беше така изморен, че само я слушаше, докато тя му разказваше как е протекъл денят. Кимаше от време на време и понякога вметваше по някоя реплика. През уикендите малко се оживяваше, но пак беше мълчалив и кой знае защо резервиран. А през последната година бе така погълнат от работата си, че тя почти не го виждаше. Това всъщност беше първата вечеря с приятели, която семейство Армстронг даваше от три месеца насам. Питър работеше в петък до късно и дори понякога ходеше в кантората си и в събота, за да довърши нещо или да се срещне с клиенти. Но Парис беше изключително търпелива. Никога не се сърдеше, нито му правеше забележки, уважаваше отдадеността му към работата и всячески се опитваше да му бъде от полза. Според нея тези негови качества го бяха издигнали до поста, който заемаше, а освен това в бизнес средите и кръговете, в които се движеха, всички го уважаваха и му се възхищаваха. Не можеше да го обвини за това, че е прекалено добросъвестен, въпреки че й липсваше и й се щеше да прекарват повече време заедно. Особено сега, когато Мег вече от шест месеца живееше далеч, а през последната си година в училище Уим бе зает със своя живот и приятелите си. Натоварената работна програма на Питър през последните месеци й напомни отново, че през септември, когато остане сама, ще трябва да намери нещо, с което да запълва времето си. Беше мислила да започне да предлага кетърингови услуги или да инвестира в градинарството, защото много обичаше да се занимава с цветя. Но кетъринговата дейност щеше да отнеме главно уикендите й, а това беше времето, в което Питър бе свободен, и Парис искаше да си бъде вкъщи с него, което напоследък се случваше все по-рядко.

Тя се изкъпа и започна да се облича, след като провери как е подредена масата и мина през кухнята, за да се увери, че всичко е както трябва. Бяха поканили пет двойки на вечеря, все стари и добри приятели. Парис чакаше с нетърпение гостите и се надяваше, че Питър ще се прибере навреме, преди да са пристигнали. Мислеше за него, когато Уим надникна в спалнята. Искаше да й съобщи какво смята да прави тази вечер и къде ще ходи. Това беше правило, на което Парис стриктно държеше, дори и на неговата възраст. Искаше да знае къде и с кого са децата й всеки момент. Беше отговорна майка и предана съпруга. Всичко в живота й беше в идеален ред и под относително добър контрол.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: