Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Разговор с непознат

Ън Хикьон

Сборникът съдържа разказите "Кутиите на жена ми", "Мъж номер три", "Разговор с непознат", "Ключ".

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Ън Хикьон е родена в гр. Кочханг, Република Корея. От малка се пристрастява към книгите. Писателите, които оказват най-голямо влияние върху нейното творчество, са Кафка и Кундера. Ън учи корейска литература в университите Сукмьонг и Йонсе. Излиза на литературната сцена с произведението си "И Чунг-чу" през 1995 г. и същата година получава първа награда за романа си "Подаръкът на птицата". През 1997 г. излиза първият сборник с разкази "Разговор с непознат", за който получава литературната награда "Тонгсо". Печели награда и за повестта си "Кутиите на жена ми". Следват Наградата за корейска проза, Наградата за литература на вестник "Хангук илбо", литературната награда "Исан", наградата "Тонин" и др. От 2005 г. досега е председател на Дружеството за корейска култура и изкуство.

Откъс от книгата

КУТИИТЕ НА ЖЕНА МИ

Влизам да хвърля последен поглед на стаята на жена ми.

Сред стените с потъмнели сини тапети, от обърнатото към стената бюро в немски стил и креслото до прозореца се разнася някакъв неясен аромат. А и тези кутии...

Жена ми имаше много кутии. В едната лежи избродирана покривка за маса, която жена ми цял един сезон си боде пръстите да направи. В друга пък стои сноп писма. Всички те са толкова стари, че листата им са пожълтели, а мастилото вече се е размазало. Напоследък нито веднъж не съм виждал да идва писмо за нея. Има и кутия с пенетчогори , което една лекомислена приятелка и купи веднага щом разбра, че е забременяла. Тя пометна три месеца по-късно и не можа да зачене отново. Въпреки това жена ми пазеше тези неща. В кутиите бяха раните, белязали миналото и. Хората помнят раната по белега, който остава, след като тя зарасне. Жена ми трупаше кутии в ъглите на стаята, за да съхрани белезите.

Отварям една от кутиите. Вътре има обикновен гердан от мидени черупки. Помня, че го купихме от един крайбрежен магазин за сувенири по време на сватбеното ни пътешествие. Спомням си ослепителното море в очите на съпругата ми, нейния смях, който се стичаше на капки, отправени към морската шир, толкова бистри, че да ти се прииска да ги задържиш в дланта си.

Обаче жена ми вече я няма. Както капакът на бюрото в немски стил е неминуемо захлупен, а жълтият и молив с гумичка, който стоеше винаги върху бюрото, е погребан завинаги в мрака, така и съществото, наречено моя съпруга, е изтрито напълно.

Утре ще дойдат служителите от фирмата за пренасяне, ще сложат цялата стая в една по-голяма кутия и ще я отнесат. Така стаята на жена ми ще изчезне напълно.

- Остават няколко месеца от периода, за който сте платили наема. Защо се местите? Напоследък наемите растат главоломно, а вие дори се изнасяте на загуба. Нещо хубаво ли ви се е случило? - запита хазяинът, а на мен не ми дойде нищо наум да му отговоря.

Едва сега разбирам защо. Реших да замина, когато разбрах колко тежко ще ми бъде да чакам жена ми да се върне в стаята си.

Значи ли това, че ако стаята и изчезне, и аз ще спра да я чакам? Не! Но не мога ей така да стоя и да я чакам.

Ако трябва да направя нещо... то първото ще е да я прокълна. Трябва да наточа гнева си на точиларски камък като ръждясал нож, без изобщо да съм предполагал, че ще го използвам за съпругата си, за да не оставя ни най-малка прошка. Трябва ясно да видя как от ножа бавно се стича тъмна вода, мокри сивия точиларски камък, после прониква в почвата и я напоява, а след като излея чиста вода, ще видя как върху точилото блесва сребърното острие на ножа. Как мога да и простя?

Приближавам се бавно до прозореца. Усещам странната миризма, която витае из стаята, да докосва ноздрите ми. Сякаш е от сложен отдавна в чекмедже и вече развалил се инсектицид, или пък от някакъв непознат аромат, наръсен върху изсушените цветя. Но очевидно не е мирисът на жена ми.

До прозореца стои креслото и. Освен бюрото това е единствената мебел в стаята. Жена ми често се свиваше във него и спеше там през деня. Казваше, че креслото е дълбоко и удобно като гроб. Присвила колена към гърдите си, тя приличаше на буба, свита на кълбо под някое листо.

Спомням си нощите, когато се мъчех да проникна в здраво свитото и тяло. „Ние сме семейство. Това е нещо естествено, което носи наслада“ - казвах аз, а тя доближаваше устни до бузата ми и въпреки че прошепваше „Така е, искам да правя най-доброто за теб“, тялото и оставаше все така студено. Трябваше да галя леко и търпеливо онова подобно на планинка място в центъра на тялото и, за да се появи влага по сухата и кожа. Когато влизах в едва разтворената и плът, тя обгръщаше здраво раменете ми и промълвяваше без сила: „Обичам те.“ И всеки път очите и бяха влажни. Какво ми стори тя!

Започвам да се разхождам из тясната стая. Стъпвам тежко върху линолеума на пода, сякаш за да покрия цялата стая с моите следи. Миналата седмица аз я захвърлих там. Бях решил да не я убивам, но все едно съм я убил.

Излизам от стаята. Едва когато протягам ръка към дръжката на вратата, откривам източника на лошата миризма. Отвътрешната страна вратата е украсена с тъмночервен венец, а мирисът се носи от изсушените ароматни треви, от които беше направен. Тъмна сянка на времето, което крепи образа, докато е жив - до оня момент, когато душата изчезне. Изсушени цветя.

Гроб, в който се носи лек мирис на консерванти. Излизам от стаята, жена ми я няма. Няма ги дори изсушените и цветни венци.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: