Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Радикална честност: Да променим живота си, като казваме истината

Брад Блантън

Днес мнозина от нас са се изолирали от истинското преживяване, замествайки реалността с интерпретация за нея – въз основа на втълпените ни от околните и от обществото „истини“ ние сме си приели удобни базисни лъжи, към които прибягваме всеки път, когато трябва да „обясним“ какъв (не) трябва да бъде животът ни и съответно – какъв (не) е.

Но кой в действителност дефинира истината? Не е ли тя многозначно понятие?

Или за да избегнем двусмислици е най-добре просто да препредаваме точно и ясно това, което сме чули, видели, разбрали…?

Дали не грешим, създавайки правила с едничката цел да се подсигурим, като вкарваме в удобни за нас рамки околните чрез тях?

В „Радикална честност“ Блантън говори за трудния път към откриването, приемането и осъзнаване на истината. Нашата реална истина. Разбираме колко променлива и кратковременна може да бъде тя. Показва ни как Радикалната честност може да промени драстично живота ни.

 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Да променим живота си като казваме истината

Ние сами сме се изолирали от преживяванията, замествайки реалността с интерпретация за нея. Изобретили сме базисни лъжи относно това какъв трябва или не трябва да е животът, и всичко това въз основа на втълпени ни от други критерии, за които не може да се говори... Компенсираме отегчението си от живота и дълбокото усещане, че нещо ни липсва - а именно неподправените, реални и питателни за душата преживявания - с френетична, компулсивна употреба на храна, алкохол и наркотици. Чрез тях се опитваме да постигнем временно облекчение от затворническия живот между бетонните стени, които собственият ни ум е изградил.

Всички знаят интуитивно, че морализаторските предписания и правилата за добро поведение на религията нямат нищо общо с духовното преживяване, върху което е основана. Как трябва да се държим е въпрос, за който няма готов отговор. Евентуалното доближаване би била идеята да живеем със стръв и охота, пък да видим какво ще стане. Създаваме си правила и ги пробутваме на околните, на децата и близките си, главно за да подсигурим самите себе си.

Биография и факти за автора

Брад Блантън

Д-р Брад Блантън (1940) е известен американски психолог, обучавал се в школата на Фриц Пърлс – основателят на гещалт психологията.

Лектор и автор на няколко книги – най-известната от които е „Радикална честност“, името на Блантън се ползва с авторитет в Американска психиатрична асоциация, както и в Американската психологична асоциация. Двукратен независим кандидат е в Камарата на представителите на американския Сенат.

  

Откъс от книгата

... Най-смъртоносното лъгане е премълчаването на нещата, или скриването на информация от човек, на когото мислим, че тя ще се отрази неблагоприятно. Най-тежките психологически заболявания са резултат от този тип лъжа.

Психологическото оздравяване е възможно единствено при наличието на свободата – когато престанем да таим нещо в себе си. Пазенето на тайни и потулването на факти пред другите е капан.

Юношите прекарват по-голяма част от времето си в игра на тази криеница.

Колкото по-добри сте били като юноши в умението да минавате между капките с тази игра, толкова по-трудно става да пораснете по-късно в живота. „Важните“ тайни и всичките кроежи и мислене, свързани с тях, са пълни глупотевини. Умът е затвор, изграден от глупотевини...

Когато спестяваме неща, когато не казваме на другите какво чувстваме или мислим, оставаме заключени в този затвор. Колкото по-дълго време прекарваме там, толкова по-бързо западаме. Образно казано или ще избягаме от този затвор, или ще умрем в него. Спасението е в това, да се научим да казваме истината ...

...

Откъде идва стресът?

Хората твърдят, че съвременният живот е много стресов. Стресът не е характеристика на живота и времената, а на хората. Стресът не идва от околната среда, той идва от ума на ст- ресирания човек и се дължи на факта, че правим определени презумпции за света и се вкопчваме на живот и смърт в тях. Страдаме от собственото си мислене. Положили сме прекалено големи усилия, за да заучим идеите си за света, че да се откажем лесно от тях. Подобно на играчи на покер, които вече са загубили прекалено много, ние отчаяно удвояваме залога с надеждата да принудим съдбата да ни отреди добра карта. Мислим за нещата прекалено много, приемаме всичко прекалено сериозно и страдаме от опитите си да напаснем света към собственото си мислене. Оплакваме се от това как той не отговаря на очакванията ни. Мислим за това как животът не си струва, как е длъжен да ни предлага много повече, колко е гаден, че не се и как трябва да се съобразява с нас или с това, което считаме за правилно. Много хора се самоубиват чрез мислене.

За да оцелеем, трябва да приложим наученото от опита - т.е. от непосредствените си преживявания. Но също така е вярно, че за да процъфтяваме - за да запазим жизнеността си - трябва постоянно да преодоляваме това, което сме научили от опит. Ако не се спасим по някакъв начин от собствените си презумпции за живота, те ще ни видят сметката. Част от спасението е да признаем, че презумпциите, в които сме се вкопчили сякаш са свята истина, са просто нашето решение какво трябва да е истина. Атова решение сме взели въз основа на миналия си опит.

Истината се променя

Бидейки изгубени в собствения си ум, ние оставаме слепи за факта, че истината се променя. Когато истината се промени и ние не го регистрираме, а останем здраво вкопчени за представата си за това, което е било истина, ставаме лъжци, които се самоубиват. Ако в 8 сутринта ти се ядосам и ти го кажа, след което нещата ескалират - ти също се ядосаш, а след това поговорим по въпроса и се ангажираме сериозно с разговора, вярвайки, че можем да се справим с гнева си, има доста голяма вероятност към 8:45 вече да се смеем заедно и да си пием кафето, без да таим яд един към друг. Истина е, че в 8:00 те мразех. Някъде между 8:20 и 8:45 това вече не бе съвсем вярно. За разлика от това хората, които живеят според непоклатими принципи, като например „тъй като те мразех тогава, ще те мразя и сега“, не могат да преодолеят нещата и да продължат нататък. Това е логично, но глупаво. През живота си съм виждал много хора глупави, но напълно логични.

Факт е, че животът тече и истината се мени. Това, което е било вярно някога, често малко след това вече не е вярно. Вчерашната истина днес се превръща в глупост. Дори вчера нещо да е било освобождаващо прозрение, днес то се превръща в затвор - затвора на отживялото тълкувание.

Ролите и правилата са също и мисли, които, възприети като принципи, е трудно да бъдат преодолени - трудно се променят или надрастват. Хората задушават жизнеността си, като се вкопчват в избрана от тях представа за самите себе си. Много възрастни остават завинаги в състоянието на юноши, „защитени“ зад стените на ограничен брой роли и правила. Тази защита е смъртоносна. Според едно изследване, проведено от Центъра за контрол над заболяванията в Атланта, смъртта на 53% от хората, които умират под 65-годишна възраст, се дължи на „причини, директно свързани с начина на живот“1. С други думи половината от хората, които умират по-рано, се самоубиват чрез начина си на живот. Моята теза е, че те се самоубиват чрез опити да компенсират гладуването на своето същество; то гладува, защото е лишено от питателните ежедневни непосредствени преживявания. Тези хора пушат, пият, взимат наркотици, ядат тлъсто месо, дрогират се с телевизия и не се движат. Те работят от сутрин до вечер, за да оцелеят в грижи за себе си и семействата си. Опитват се да прекарат времето си добре и правят всичко по силите си. Постоянно правят всичко по силите си и то все не е достатъчно добро. Те се убиват със същите социално приемливи отрови, които използват и техните приятели; всички някога са имали контакт с живота, но после постепенно са го прекъснали, залутвайки се в дебрите на ума си. Те чувстват, че им липсва нещо, към което някак не могат да се върнат. Знаят, че възвръщането на любовта към живота по някакъв начин е свързано с това да избягат от ума си - а също и от ситуациите и начина на живот, създадени от този ум. Ала сякаш просто не могат да го направят. Убива ги морализмът - болестта да живееш постоянно в ума си, без да си поемеш глътка въздух. Те умират, сякаш зациклили в някоя популярна песен - правейки най-доброто, на което се способни и опитвайки се поне малко да се забавляват, но никога не успяват да задоволят достатъчно когото и да е, най-вече себе си. Не успяват и да се забавляват достатъчно - поне дотолкова, че да компенсират подобаващо напрежението и положените усилия.

Освобождението от такъв „живот“ е психологическо постижение. Свободата, постигната от хората, които успяват да пораснат и да прекрачат ограниченията на психологическите настройки, придобити по време на детството, е свобода от собствения ум или свобода да творим. Ала за да имаме думата в съзиданието на живота, трябва да сме готови да казваме истината. Казването на истината ни освобождава от клопката на ума.

Каква е алтернативата на свободата? Животът - превърнат в пиеса по сценарий, диктуван от интернализирани, предварително фиксирани морализаторски постановки. Този начин на съществуване поетапно задушава изворите на виталността, в резултат на което ставаме все по-големи сухари, все по-без- жизнени и отчаяни.

Лекът за всички психични разстройства, причинени от стрес, е творчеството - а именно да използваш ума, не той да използва теб. Готовността, желанието да казваш истината, за да разчупиш оковите на тайно съдещия, оценъчен, трупащ тайни ум, дава възможност да го използваш, градейки бъдеще на творец, а не на жертва.

Тъпотии

В тази книга думата „тъпотия“ е строго научен термин. Заех го от Фриц Пърлз, бащата на гещалттерапията. Смесването на настоящите преживявания с неща, извлечени от миналия ни опит, е основната дезориентираща грешка на обикновения невротик. „Двайсет години съм с теб - би трябвало да ти е станало ясно, че те обичам.“ Събитията от миналото не доказват нищо за това, което преживяваме в момента. Ние, невротиците, сме хора, които правим големи обобщения, за да покрием дълги периоди от време. Казваме неща като „Ти винаги.“ и „Ти никога..“. Приписваме цялата си сила или липса на сила на обстоятелствата и твърдим, че „Това ме кара да...“ Говорейки така, обикновено изобщо не си даваме сметка, че живеем във въображаем свят, създаден от самите нас. Фриц Пърлз дефинира три степени на приписване на оценъчна стойност: глупост, тъпотия и върховна простотия. Пример за глупост са обичайните поздрави, лишени от истинското си значение - например: „Здравей, как си?“ „Добре, а ти?“ Пример за тъпотия са обичайните разговори, в които хората просто убиват времето с безсмислени абстракции и обобщения. Пример за върховна простотия може да е дискутирането на гещалт теорията или радикалната честност.

Използвам такива провокативни думи (като „тъпотия“), за да предам пейоративното значение на оценките на ума. Искам да накарам хората да се замислят дали това, което ценят най- много, всъщност е толкова ценно. Искам хората да поставят под въпрос собствената си ценност. (Както казва Ницше това, което побърква хората, не е съмнението, а сигурността.2) Тъй че с цел избягване на излишно усложняване ще използвам думата „тъпотия“ като основен термин за всички извлечени от миналото откъслеци от преживявания, които умът използва, за да придава на житейския ни опит или на реалността оценъчен характер или да прави обобщения.

„Тъпотия“ е всяка част от личните ни преживявания, която умът изолира от цялостното изживяване, на която гледа оценъчно и която интерпретира. „Ти не ме обичаш“ или „Тези хора са ядосани“ или „Това е грозно (красиво, добро, лошо, важно и т.н.)“ са все интерпретации на реалността. „Тъпотия“ е дума, чрез която лаконично обозначавам интерпретациите на реалността. Всички интерпретации на реалността са тъпотии. Да си свободен означава да не бъдеш подвластен на собствените си интерпретации.

Ние силно вярваме в своите интерпретации на реалността и искаме другите също да повярват в тях - това сякаш ни създава по-голямо чувство за сигурност. Считаме, че тези интерпретации на реалността са самата реалност и ако спечелим достатъчно поддръжници, като че ще успеем да убедим в това самите себе си.

От време на време се появяват хора, които успяват да избягат от „тъпия“ затвор на ума. Повечето обаче умират, затворени в него. Всички ние многократно сме имали възможността да излезем от затвора на собствения си ум. Първата стъпка към свободата е да се усъмним в него. Преминавайки през човешкия ум, истината се превръща в тъпотия, точно както преминавайки през тялото, храната се превръща в изпражнение. Умът ни функционира по начин, подобен на стомашно-чревната система - преработва добрата, питателна истина, като поема това, което може, а останалото превръща в отпадъчен продукт от дейността сиА. За съжаление умът не може като стомаха да изхвърля автоматично отпадните вещества от своята дейност. Ето защо се налага ние да правим това съзнателно.

СпоредХю Томас, автор на книгата „История на света“, най- големият напредък в историята на медицината е настъпил със събирането на боклука. Днес сме на косъм от най-големия напредък в психологията на човека, който също ще е свързан с почистване. Напоследък все повече се говори за разчистване на лъжите и изваждане на заметеното под килима. Някой ден ще погледнем назад към годините, през които човечеството се е задушавало от смрадта на всевъзможни тъпотии и ще реагираме по същия начин, по който реагираме на годините, в които хората са тънели в мръсотия до шия и са умирали, заринати в нея.

Лъжата

Изложението в тази книга преминава през няколко основни момента. В началото се разказва за начина, по който се развива ума - как той започва от нищото и стига до състоянието, в което е в юношеството. Основното послание на тази книга е, че ние, човешките същества, се залутваме в умовете си в процеса на израстване; и че ако не намерим изходния път, умът ни ни убива.

Всички имаме ум и всички се сдобиваме с него по естествен път. От момента, в който се раждаме, започваме да се учим на оцеляване. В началото като основно средство за ориентация в света разчитаме на сетивата си; накрая се превръщаме в същества на ума, които се ориентират съгласно принципи. Постепенно съкращаваме притока на информация, която ползваме от сетивата си, и изграждаме умовете си, а след известно време се увличаме дотам, че съвсем прекъсваме връзката със сетивата и започваме едно лутане в ума. Той се формира от интерпретациите на реалността, направени на базата на повторяеми преживявания. След като бебето преживее многократно процеса на хранене, то започва да очаква да го хранят въз основа на усещането за глад и мъничката си памет - тогава плаче за още мляко. Щом млякото пристига бързо, в отговор на неговия плач, в съзнанието му се появява зачатък на концепцията за време. Бебето създава интерпретация: „Ако плача, ще получа мляко.“ Тази интерпретация съдържа в себе си памет и очаквания за бъдещето.

В процеса на израстване се научаваме да тълкуваме преживяванията си, за да оцеляваме. Накрая ставаме способни да се грижим сами за себе си, но техниките ни за оцеляване могат и да ни убият и често правят точно това. Убива ни силната ни привързаност към нашите интерпретации и неспособността да направим разграничение между тях и сетивната реалност. Аз наричам този процес на учене - да категоризираш преживяванията и след това да забравяш разликата между категориите и самото преживяване - заучаване на лъжата.

Да се учиш как да се преструваш, интерпретираш, оценяваш и представяш пред другите е естествен процес за всяко човешко същество. Това е забавно. По-голяма част от ученето в ранното детство, предучилищната възраст и началното училище представлява доразвиване и задълбочаване на тези способности. Усвояването на умението да се преструваш присъства в израстването на децата във всяка култура на света.

Дългият процес на заучаването на лъжата кулминира в юношеска възраст. Юношите се изгубват във фантазиите си за това кои са те. Ерик Ериксън казва, че въпросът, който си задават тогава, е „Кой съм аз?“ Обикновено отговорът, до който достигат, е или откъслечен (объркване на ролите) или синтезиран (егото). За да съзреят и надраснат етапа на вживяване в роли или преструвки, въпросът „Кой съм аз?“ трябва да получи някакъв синтезиран отговор (множеството игри, които децата изпробват и с които експериментират дали ще им паснат, трябва да бъдат интегрирани в една последователна идентичност, която остава дори след въз- приемането на нови роли). Тази уникално синтезирана личност трябва да вземе връх над изискванията на различните роли, демонстрирани от кумирите на младежите или идеалната според тях роля. Трябва да има нещо специфично, индивидуално в начина, по който младата жена играе ролята на дъщеря, любовница и сервитьорка, например. То трябва да присъства винаги - докато говори с майка си, докато е с любовника си или докато сервира. Тази индивидуалност трябва да се откроява независимо дали майката, любовникът или клиентите са наоколо и независимо от това как младата жена е видяла да се играят тези роли по телевизията.

Продължителността на този етап от развитието - на етапа на експериментирането с роли, за да установиш или изобретиш кой си ти - зависи от културата, в която живее човек. Колко- то по-технологична е културата, толкова по-дълъг е периодът. Бушмените имат една година - от 11 до 12 години - за формиране на своята идентичност. На 12 те са избрали занятието си, оженили са се, започнали са да правят деца и изпълняват ролите на възрастните. В нашата култура юношеството трае от 11 до около 30-35-годишна възраст.

Това удължаване на времето за избор на професионална, сексуална и социална идентичност във високотехнологичните култури е нож с две остриета. В момента в нашето общество най-бързо расте смъртността сред хората на възраст между 15 и 24-годишна възраст. Списъкът с причините за това се оглавява от самоубийствата, свръхдозите, катастрофите и убийствата. Имаме по-дълго време да изобретим себе си, но даваме по-големи жертви в течение на този процес.

Дори да оцелеят през годините на юношеството, мнозинството от оцелелите никога не надрастват ролите, типични за тази възраст. Те се губят в преструвките си и това им причинява огромно страдание. Положението се влошава още повече, ко- гато някои „професионалисти“ им препоръчат още по-голямо вживяване в роли, или вживяване в по-конвенционални роли, тъй като не разбират, че целта на психотерапията всъщност е да приземи отново хората в света на преживяванията.

Стресът, който уврежда или директно убива по-голяма част от населението, се дължи на това, че хората са прекадено безмилостни към себе си, ако не живеят съобразно начина, който си въобразяват, че другите очакват от тях. Ние не знаем кои сме и се опитваме да познаем кои трябва да бъдем, за да можем да постъпваме правилно и да сме щастливи. В течение на процеса се лутаме и тормозим до смърт - чак тогава усещаме, че нещо не е наред. Няма никакъв смисъл да променяме представите си за това какво искат другите от нас. Трябва да възстановим способността си да обръщаме внимание на нещо съвсем друго, а не на водовъртежа от въпроси и съмнения какво се очаква от нас, за да ни приемат. Ние сме загубили тази способност да внимаваме в битието - да живеем извън сбора от презумпции, които съставляват ума. Единственото, останало ни като ориентир, са ролите, които сме изпробвали върху себе си. Без да усетим, животът ни преминава в лутане в рамките на ума в опити да живеем съобразно стандартите, които си въобразяваме, че другите са поставили пред нас. Същевременно умираме от глад, лишени от питателната сила на най-обикновени, ежедневни и непосредствени преживявания. Ситуацията наподобява човек, който се опитва да изяде менюто вместо храната. Независимо колко красиви са картинките в менюто, то няма нито вкус, нито хранителна стойност - точно както и изпражненията („тъпотиите“).

Когато станем юноши, започва да ни липсва сигурността на детството. Юношите трудно понасят несигурността, типична за този период между дете и възрастен. Тревогата и нетърпимостта им към неяснотата ги кара да се вкопчват в роли или фиксирани стандарти, за да си създадат чувство за идентичност и да избягат от нескончаемите опити да си намерят мястото. Те стават християни, кришнари, хипита, включват се в банди или сключват брак с любимия/любимата от гимназията - просто за да осигурят някакво място за себе си. Те приемат стандартите и принципите на въпросните групи и живеят според тях. Общото между всички стандарти и принципи, на които подчиняваме живота си, е следното: те са абстракции на ума, обобщения на минали преживявания, а не самите преживявания.

Колкото по-несигурни се чувстват юношите, толкова по-рев- ностно се идентифицират с определени принципи и идеали.

 

радикална честност - pdfМоже да разгледате в pdf формат:  мнения, съдържание, предговор към първото издание от Мерилин Фъргюсън, предговор на автора, въведение;

 

Съдържание


Предговор към първото издание от Мерилин Фъргюсън

Предговор на автора към първото издание

Въведение


Част първа. Съществото

1. Морализмът

2. Първата истина


Част втора. Умът

3. Умът взима връх над съществото

4. Нива на казване на истината


Част трета. Освобождение на съществото от неговия ум

5. Да си ненормално честен

6. Табута по отношение на възбудата

7. Какво да правим с гнева

8. Да говорим истината в интимните взаимоотношения

9. Психотерапията – от морализаторство към казване на истината


Част четвърта. Какво научих от противоборството между съществото и ума

10. Промяната

11. Истината се променя

12. Песента на Синия еднорог

13. Свобода

14. Да теглим чертата


Как можете да получи безплатна електронна книга

За автора

Бележки

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: