Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Работата за мен е забавление

Керъл Лумис

Работата за мен е забавление” ще ви даде възможност да видите най-важното от пътя на Уорън Бъфет в бизнеса. Малцина са наясно за темповете на развитие на „Бъркшър Хатауей“. Когато през 1965 г. Уорън поема контрол върху нея, „Бъркшър“ е текстилна фабрика в Нова Англия, прекалено малка, за да влезе в класацията „Форчън 500“. Е, през 2011 г. „Бъркшър“ е №7 от 500-те. И всичко това – в рамките на един живот, който продължава да е активен!

Керъл Лумис

 

Наличност: Да

29,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Работата за мен е забавление” ще ви даде възможност да видите най-важното от пътя на Уорън Бъфет в бизнеса. Първият материал, в който изобщо се среща името му, е от 1966 г. Не стига, че го споменавах мимоходом в статия за инвестирането, посветена на Алфред Уинслоу Джоунс, но и „Бъфет“ бе изписано погрешно. Извинявайки се смирено, ще отбележа, че през 1966 г. извън Омаха (където някои инвеститори го познаваха, защото ги бе направил богати) той бе напълно неизвестен. В началото на 80-те той все още е господин Никой. Когато през 1983 г. „Форчън“ нае работещия на свободна практика Андрю Тобиас да напише статия за посланията на Бъфет до акционерите, Тобиас дори не бе чувал за него. Частта от книгата, започваща с написания от мен през 1988 г. биографичен очерк „Уорън Бъфет. Поглед отвътре“, описва как той усвоява втора професия – бизнес мениджмънт, след първата си – на инвеститор, и как след това прави от „Бъркшър Хатауей“ огромна сила в корпоративна Америка. Малцина са наясно за темповете на развитие на тази компания. Когато през 1965 г. Уорън поема контрол върху нея, „Бъркшър“ е текстилна фабрика в Нова Англия, прекалено малка, за да влезе в класацията „Форчън 500“. Е, през 2011 г. „Бъркшър“ е №7 от 500-те. И всичко това – в рамките на един живот, който продължава да е активен! Съставителството на тази книга бе дълго и мъчително пътуване през цялата ми кариера във „Форчън“ (от 1954 г. досега) (повече никога не сбърках името му). По-важното е, че то бе и едно про­странно, но щедро отплащащо се напомняне за инвестиционния и предприемаческия гений на Бъфет, за неговата креативност, и не на последно място – за последователността на неговото мислене. Приятел на известния писател Уилям Бъкли казва за него нещо, което аз ще използвам: И „Форчън“, и аз сме щастливи, че бяхме до Уорън Бъфет, докато той ставаше Уорън Бъфет.

Керъл Лумис

Откъс от книгата

Предговор

Тъй като от много години съм водещият автор относно Уорън Бъфет във „Форчън“ – списание, което в продължение на десетилетия проследяваше кариерата му много по-внимателно, отколкото което и да е друго издание за бизнес, често са ме питали дали възнамерявам да напиша и биография на Бъфет. Винаги съм отговаряла с „не“, сигурна отвъд всякакво съмнение, че писател, който е добър приятел на описвания обект, не може да бъде и негов добър биограф. Повече от 40 години съм близка приятелка на Бъфет. Почти толкова време съм и акционерка в компанията му „Бъркшър Хатауей“ (Berkshire Hathaway), а от 35 години съм и доброволен редактор на годишните му послания до акционерите. Всички тези факти може да откриете в статиите ми за Бъфет във „Форчън“, защото вече съм информирала читателите за тях. Но те не са достатъчно основание за една широкопрофилна лична и професионална биография, за каквато би трябвало да има значителна дистанция между писателя и неговия обект. В моя случай липсата решаваше въпроса.

После ми хрумна, че множеството статии за Бъфет, публикувани във „Форчън“, сами по себе си са бизнес биография, напълно подходяща за една книга. И ето я „Работата за мен е забавление“ – за заглавието е използван изразът, с който Бъфет от дълго време насам описва любовта, с която ръководи „Бъркшър“. Книгата е сборник от всички големи статии за Уорън в списанието (плюс някои по-кратки и непретециозни като „Роднини ли са Джими и Уорън Бъфет?“), подредени в по-голямата си част в хронологичен ред. Към всеки от големите материали написах въведение или коментар – общо около четиридесет. Тези абзаци разясняват какво например е най-важното в статията; какво от това, което Уорън е предсказвал, се е сбъднало, и какво – не; какво мисли той днес за обсъждания в статията основен проблем. Книгата обхваща голям период от време – 46 години, важен не само за Бъфет, но и за американската икономика, в която той така успешно оперира. („Хмм... 46 години – би казал Бъфет. – Това е много време, почти една пета от това на съществуването на САЩ.“)

По-голямата част от статиите и откъсите в тази книга са написани от мен и още 40 журналисти на „Форчън“ (включително Джон Хюи, Рик Къркланд и Анди Сюърър, които се издигнаха до отговорни редактори, а впоследствие Джон отиде още по-високо, ставайки главен редактор на „Тайм“). Сред авторите е и самият Бъфет, който написа два материала специално за нас и добави „раздели за размисъл“ в годишните послания, които ние обработихме и превърнахме в статии. Представен е и добре познатият бизнес автор Бил Гейтс. Както по отношение на съдържанието, така и на авторите книгата предлага огромно многообразие. В процеса на създаването проявихме здрав разум да не се повтаряме твърде често. Когато това се случваше, аз обикновено изхвърлях повторението. Всъщност, беше ни доста лесно да не се повтаряме, тъй като Уорън непрекъснато прави нови неща.

Когато прочетете книгата, вече ще сте разбрали главното от живота на Уорън в бизнеса. Първият материал, в който той се споменава, е от 1966 г. Това беше едно изречение в статия за инвестирането, която написах за друг човек – Алфред Уинслоу Джоунс, и в която изписах погрешно името Бъфет (Buffett бе изписано само с едно „t“). Извинявайки се смирено, ще отбележа, че през 1966 г. извън Омаха (където някои инвеститори го познаваха, тъй като ги беше направил богати) той бе напълно неизвестен. Прехвърляме се в началото на 80-те, но и тогава той все още не бе направил име. Когато през 1983 г. „Форчън“ нае работещия на свободна практика Андрю Тобиас да напише статия за посланията на Бъфет до акционерите, Тобиас никога не беше чувал за него. Уви, това означава, че той е пропуснал голямата статия за инфлацията, която Уорън написа за списанието през 1977 г. и за която все още получава писма.

Частта от книгата, започваща с написания от мен през 1988 г. биографичен очерк „Уорън Бъфет. Поглед отвътре“, описва как той прибавя втора професия – бизнес мениджмънт, към първата си – на инвеститор, и как след това прави от „Бъркшър Хатауей“ огромна сила в корпоративна Америка. Малцина са наясно за темповете на развитие на тази компания. Когато през 1965 г. Уорън поема контрол върху нея, „Бъркшър“ е текстилна фабрика в Нова Англия, прекалено малка, за да влезе в класацията „Форчън 500“. Е, през 2011 г. „Бъркшър“ е №7 от 500-те. Главният критерий са приходите, а според пазарната си стойност – един по-значим за Бъфет показател – „Бъркшър“ е №9.

И всичко това в рамките на един живот, който продължава да е активен!

Последните отразени в книгата години завършват сюжетната арка, пренасяща Уорън от инвестирането и бизнеса към филантропията. Предприемането на тази стъпка не изискваше от него изнамирането на нова философия. Той никога не е вярвал в големите наследства и почти всичките му пари твърдо са били предопределени за благотворителност. Той самият винаги е смятал, че съпругата му Сузи, с две години по-млада от него, ще го надживее и че тя ще е тази, която ще дарява парите. Сузи почина през 2004 г. от инсулт и благотворителният „хомот“, при това съвсем не лек, отново бе нахлузен на Уорън. Така се стигна до декларацията му от 2006 г., че започва да дарява парите си веднага и до инициативата от 2010 г., съвместно с Бил и Мелинда Гейтс, за учредяването на „Обет за дарителство“. В тези случаи „Форчън“ отрази новините чрез водещите статии, които са към края на тази книга.

Сигурно можете да си представите инвестирането без този човек, но не можете да си представите него без инвестирането. Последната статия в книгата е адаптация на годишното послание-отчет на Уорън за 2011 г., обясняващо трите типа инвестиции и предпочитания от Бъфет такъв. Не че изборът му е голяма изненада, но въобще не е лошо, дочитайки книгата, да се заредите с нова доза инвестиционни съвети на Бъфет.

Съставителството на тази книга бе едно дълго и мъчително пътуване през цялата ми кариера във „Форчън“ (от 1954 г. досега) (повече никога не сбърках името му). По-важното е, че то бе и едно пространно, но щедро отплащащо се напомняне за инвестиционния и предприемаческия гений на Бъфет, за неговата креативност, и не на последно място – за последователността на неговото мислене.

Приятел на известния писател Уилям Бъкли казва за него нещо, което аз ще използвам: И „Форчън“, и аз сме щастливи, че бяхме до Уорън Бъфет, докато той ставаше Уорън Бъфет.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: