Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Пътища на трансценденталния схематизъм

Валентин Канавров

Феноменът е ключ към разбиране тайната на човешкия свят. Ако формата на чистото мислене е фундаментално априоризираната устойчивост на онтологизиращото познание, то феноменът овъзможностява онтологизирането на терена на опита и го превръща в осмислен, но свободно устроен човешки свят. Всеки друг свят е отчуждено битие.

 

Наличност: Да

22,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Пътищата на трансценденталния схематизъм отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на Портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през Портала, продукт на самия Портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През Портала, но на терена на опита феноменът „пречупва“ онтологизиращата дейност на мисленето и така препятства неговото догматизиране и идеологизиране. Без свободната игра на феномените мисленето се превръща в терор. Но без дейностно мислене няма човешки свят.

Феноменът е ключ към разбиране тайната на човешкия свят. Ако формата на чистото мислене е фундаментално априоризираната устойчивост на онтологизиращото познание, то феноменът овъзможностява онтологизирането на терена на опита и го превръща в осмислен, но свободно устроен човешки свят. Всеки друг свят е отчуждено битие.

Откъс от книгата

Предговор.

Философията като критическа метафизика

 

Европейската философия е метафизика по генезис, развитие, същност и необходимост. Ако не би била такава, тя би се ограничила до резониращо всекидневно разсъждаване, тривиално предметоописание или проста абстрактна дейност, не би се диференцирала от предхождащите я митопоезия и житейската мъдрост, не би се въздигнала над нароилите се от корпуса ѝ по-общи и по-частни, по-фундаментални и по-приложни науки. В своите рефлексии по метафизика Кант записва кратко и експресивно: „Във всяка философия собствено философското е метафизиката на науката.“ Метафизическата философия е науката per se, т.е. не наука за нещо, не и наука за или на науката, а самата научност като такава, рефлектираната в себе си рационална форма на научността.

Европейската философия проблематизира и изследва отсамното, тукашното, днешното, съществуващото, актуалното, крайното, но само и единствено откъм другото, чистото, принципа, формата, основанието, битието, безкрайното, Другия. Днес тя вече не може да има претенциите да бъде царица на науките, нито пък може да си позволи да се самозатвори в недостъпни кристални кули. Напротив, европейската философия мисли съществуващото. Но за разлика от всички останали науки тя го мисли като ек-зистенциална онтологизация, т.е. като смислова трансформация на онтичното откъм и по силата на автономната чиста форма на мисленето. Ето защо тя е познавателна метафизика, значи, принципирано и концептуализирано априорно мислене „преди“ предмета, „преди“ конкретното познание на предмета, „преди“ включването на предмета в обхвата на човешкия опит и човешкия свят.

Метафизичният път от a priori към a posteriori е жива философия, защото необходимо стига до опита и се вкоренява в него. Пътят от a posteriori към a priori ражда мъртва философия, създава призраци, фантоми, миражи, химери и пр., защото леко-мислено напуска здраво-словните територии на опита, или конформистки резигнира в тях, отдавайки се на нездраво-словно отчаяние, „мъдро“ мълчание, страстно бърборене или залудо нищоправене (Machenschaft, по Хайдегер). Велика философска заслуга на Кантовата метафизика е не отдръпването и отдалечаването от съществуващото в опита, а насочването и вкопаването в опита – разбира се, не откъм самия него, не и откъм онтоса или съществуващото, а откъм твърдата, здрава основа на чистата форма на мисленето като единственото свръхчовешко човешко. Кант начева своето трансцендентално философстване с и откъм чистата форма на мисленето, но не остава при нея и не я обявява за единствен критерий на истината подобно на рационалистите (Декарт, Спиноза, Лайбниц, Волф и мн.др.). Той настоява за формален мисловен трансфер към опита и схваща последния като познание, но не го смята за единствен маркер на истината подобно на емпириците (Лок, Хюм, Крузий и мн.др.). Кант мисли по трансцендентален начин основаването на опита и в това се изразява парадигмалната отправност на неговата критика. Тя не е застинала оценка, не е изказано мнение, не е непоколебима позиция, а е път на формализираното синтетично мислене, което преодолява априорно-апостериорната граница, като по този начин извършва скок от чистотата на собствената си форма към многообразието на опита, като така го форматира, познава и онтологизира.

Метафизиката е принципиращо трансцендентално мислене. Именно то определя типиката на философското познание като такова. Затова по своята същност философията е трансцендентална, т.е. тя инкорпорира и осъществява прехода от a priori към a posteriori, за да форматира и онтологизира по свой образ опита. Другото „име“ на този тип метафизическо философстване е спекулация. Как точно се разбират метафизика, принцип, трансцендентално, априори, апостериори, чисто, същност, безкрайно и пр. и как точно се провежда спекулацията, е въпрос на самото многообразно европейско философстване in concreto в лицето на плеяда мъдри мъже и жени, които въплъщават чистото априорно мислене в онтологически конститутивна дейност.

Трансцендентализирането е процесуално чисто мислене, което осъществява и претърпява опосредстване. И самата философия е дейностно чисто мислене с акцент върху проблематизирането на основанията на познанието във формален и съдържателен аспект, вкл. като изведено и проведено езиково схематизиране, а оттам и осъществено теоретично методологизиране. Следователно трансценденталната философия е мислене като път, път на метафизично мислене. А доколкото трансценденталното е винаги активно пре-формиране и транс-формиране на натурата откъм a priori, респ. съзидателна светоустройствена динамика, която прескача същностни граници, то така разбираната философия е конститутивно мислене и съграждащо трансцендентализиране, работещи като продуктивно истинно онтологизиране, като идеализационно домостроителство.

Тогава централните философски въпроси се свеждат основно до пет групи. Първо, що е чисто, априорно основание на мисленето, що е чиста форма на мисленето, що е чисто мислене? Второ, що е философско мислене и що е философско познание; какво е отношението между тях? Трето, самодостатъчно ли е философското мислене; автономно ли е, или е проекция на външни (вероятно дори чужди) спрямо него основания, влияния и зададености; с други думи: философското мислене самостойно и автаркично (Декарт) ли е, или е опосредствано, медиирано, захвърлено (Хайдегер)? Четвърто, откъде произтича и накъде води трансценденталният път, как води той, как и какво постига философското познание като онтологично конститутивна езикова дейност? Пето, що е то критическо формално опосредстване, защо трансценденталното философстване не е резониращо мислене, не е непосредствен отзвук, не е пряк диа-лог(ос), не е анализа на факти, положения, пропозиции и изречения?

Така осмислена и провеждана, европейската философия е фундаментална. Това не означава абсолютна, единствена, тотална, всеобща, политически глобална и пр. – през XIX век тя болезнено се разделя с тези си претенции в процес на иманентно плурализиране, започнал и окончателно завършил поради концептуалното изчерпване и самонихилизиране на нейните моноформи, – а насочва към търсене на здрави и устойчиви трансцендентални основания (принципи) и към рационално прескачане (трансцендентализиране) на същностни граници. Хайдегер много добре обобщава ситуацията: Abgrund е безосновното основание, което не е непосредствено дадено на съществуващото, не ечи гръмовно със собствен, цепещ тишината и нетърпящ възражения глас, не се въздига феноменално, субектно или субстанциално в подръчната на човека среда или в някакъв отвъден спрямо нея свят, а е изначалната началност на началото в неговата устойчивост и истинно претрайване като разкриваща се скритост. Същинската метафизическа философия не е подвластна на трансцендентни същности, лица и ипостаси, не е елемент на хаоса, не се ограничава със съществуващото, природното, даденото, контингентното, не се оттласква от тях, не ги надстроява по някакъв абстрахиращ или обобщаващ начин. Тя не е наблюдение на света, експеримент или постановка, нечие преживяване, абстрактна анализа на предмет, резониращо разсъждение, езиков изказ на самодостатъчен, явен или таен смисъл, базисен комуникативен акт, искрено вярване или непосредствен социален експликат. Напротив, европейската философия е път на фундаменталното човешко мислене, което търси и методологизира принципиращите основания на процеса на познание на съществуващото. Затова философското познание носи типиката на проведено откъм формата на чистото мислене и осъществено чрез априорно-апостериорен преход екзистенциално и социално домостроителство (онтология, светоустройство, ойкономия). Това домостроителство е резултат на познанието, на познавателно форматирания опит, на онтологизирания опит. Познавателната форма не е мантра, не е фиксирана идеална субстанция, а трансцендентален продукт – продукт на процеса девиртуализиращо трансцендентализиране на чистата форма на мисленето накъм непосредствения опит на човека. Познавателната форма е феноменологизираната под трансцендентално условие чиста форма на мисленето, и по-точно: тя е чистата форма на мисленето, която трансцендентално е осъществила априорно-апостериорния скок по схематичен път и през феноменологичното опосредстване е заработила в обхвата на опита като категориален (понятиен) формат.

Трансцендентализирането се осъществява по концептуален, специфично схематизиран път посредством процеси на овременяване, геометризиране, топологизиране, освобождаване, назоваване, именуване и пр. Но само и единствено във връзка с ек-зистенциализирането на човека, с неговото онтологично утвърждаване като самоцел. Защото човекът е алфата и омегата на процеса на трансцендентализиране, респ. на самото философстване. Пътят на трансцендентализиране на чистата форма на човешкото мислене накъм опита като тип негова същностна онтологизация провокира пътя на обожението на човека (theosis в мистическото богословие). Единството и цялото на тези два фундаментални метафизични пътя е фугата за човека като единствена самоцел в света на крайното.

* * *

Монографията Пътища на трансценденталния схематизъм е систематично продължение на моите досегашни изследвания, които могат да се резюмират като парадигмална критическа метафизика. В три последователни монографии (Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм (2003), Критически онтологеми на духовността (2006) и Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер (2011) целя едно неконсервативно преосмисляне, продължение и разширение на Кантовата трансцендентална философия. Тя е върхово постижение на европейската метафизика като Philosophia perennis et universalis. За първи път Кант изцяло елиминира обектността във философстването, като свежда предметността на познанието до формулата „възможен опит“. Той принципира по спекулативен начин чистото безобектно мислене и го теоретизира като идеално основание при концептуализирането на необходимото единство на познанието в търсене истинността на опита. Това единство няма и не може да има емпиричен характер. Затова Кант тематизира проблематиката по чист метафизичен начин, като трансцендентализира метафизиката в критически познавателен и систематичен проект, който и досега е адекватно наукоучение, ефективно работеща философска методология на научното познание и възвишен екзистенциален дом на критическата философска мисъл.

На основата на концепта виртуалистки трансцендентализъм аз правя опит да изградя една нова систематична критическа метафизика на основата на Кантовия критически трансцендентализъм.

Виртуалисткият трансцендентализъм метафизира по априорен начин чистата форма на мисленето (нус, логос, разум). Той е формално философстване. То не е нито стъписване, нито учудване, нито преклонение пред чистата форма на мисленето; още по-малко е нейно съзерцание или венцехвалене. Напротив, единствената задача е рефлексията върху нейното девиртуализиране, което се осъществява в трансценденталния преход от a priori към a posteriori. Виртуалисткият трансцендентализъм е философски проект на девиртуализирането (трансцендентализирането, деметафизирането) на чистата форма на мисленето като опосредствано основаване на необходимото единство на опита. Това единство е пътят за търсене на истината, респ. пътят на онтологичния конструктивизъм. Той минава през две дедукции: на категориите и на трансценденталните схеми (трансценденталните феномени).

Архитектонично монографията е изградена от две глави: Трансцендентален схематизъм и Трансцендентални схематизации. Първият параграф на първа глава е посветен на анализа на Кантовото решение на проблема за схематизма на категориите. Тази анализа е важна, защото очертава концептуалната рамка и конкретната реализация на автентичното Кантово схващане, но и разкрива някои негови проблемни моменти. Вторият и третият параграф предлагат интерпретацията на виртуалисткия трансцендентализъм на проблема за дедукцията на категориите като несхематизирано (неопосредствано) девиртуализиране на чистата форма на мисленето при изграждането на критически онтологии и на проблема за експликацията (дедукцията) на трансценденталния схематизъм като път на опосредствано девиртуализиране на чистата форма на мисленето при основаването на необходимото единство на опита. Втората глава има за предмет критическото теоретизиране на три модуса трансцендентален схематизъм, които представят съответните пътища на априорно-апостериорния преход, респ. трансценденталните условия и форми на опита при изграждането на критически онтологии, разбирани като систематично и цялостно осмислен опит на човека и неговия свят. Въпросът за изследване на други модуси трансцендентален схематизъм, респ. други пътища за конституиране на критически онтологии е открит. С това категорично подчертавам, че предлаганата интерпретация не изчерпва всички възможни видове трансцендентален схематизъм.

Разкриването на пътищата на трансценденталния схематизъм, респ. на трансценденталните условия на априорно-апостериорния преход, е подстъп към критическото теоретизиране на една нова трансцендентална феноменология от формално-познавателен тип. Тя се основава на метафизичния формално-познавателен концепт виртуалистки трансцендентализъм и съставлява структурата на играта на феномените в качеството им на чисти, формални и динамични експликати на трансценденталния трансфер на чистата форма на мисленето в чиста форма на познанието. Този трансфер разкрива как логическата функция на категориите основава критическото познавателно значение в опита посредством играта на феномените. Дискурсивната работа на категориите и играта на феномените са двете фундаментални основания на действителната конституция на плуралистичната критическа онтология (множеството критически онтологии) при дейността на трансценденталната синтеза в опита.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: