Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Пътепис

Евлия Челеби

Няма да е пресилено, ако се каже, че Евлия Челеби е най-известният османски автор, живял и работил през ХVІІ век. Никой друг автор не ни е направил достояние толкова неща от своята епоха, не ни е разказал така увлекателно за своето време, както този неуморим и словоохотлив човек. Десетте обемисти тома на неговия пътепис внушават респект дори когато стоят на библиотечната лавица. А разтворят ли се, от техните страници излиза наблюдателният и любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на общирната империя, какво става в съседните ù страни, как живеят хората в по-далечните държави.

 

Наличност: Да

17,00 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Няма да е пресилено, ако се каже, че Евлия Челеби е най-известният османски автор, живял и работил през ХVІІ век. Никой друг автор не ни е направил достояние толкова неща от своята епоха, не ни е разказал така увлекателно за своето време, както този неуморим и словоохотлив човек. Десетте обемисти тома на неговия пътепис внушават респект дори когато стоят на библиотечната лавица. А разтворят ли се, от техните страници излиза наблюдателният и любознателен източен човек, сладкодумният разказвач, прекарал живота си в търсене да види какво се крие във всяко кътче на общирната империя, какво става в съседните ѝ страни, как живеят хората в по-далечните държави. Той не може да бъде сравнен с географите от онова време и е далеч от овладялата Европа страст да се търсят нови земи, да се изследват и опишат непознатите острови и материци, да се съставят все по-нови и по-точни карти на света за улесняване на сухоземните и презморските пътувания. Той не носи секстанти, астролабии или други изследователски апарати на своя век, не се занимава с определяне на географски ширини и дължини. Евлия Челеби не прокарва нови маршрути, не прави пътеводители, не се занимава с описания на най-кратките и удобни военни или търговски пътища. Той е пътешественик, носен от представилия се случай да пропътува всяко непознато му още място, за да разкаже после какво е видял и преживял там.

И тъкмо затова неговият пътепис представлява една необятна панорама на живота в Османската империя през средата на ХVІІ век. Към него може да се обърнат и историкът, и езиковедът, и етнографът, и географът, и литературоведът, и всеки ще намери нещо интересно и ценно, което не може да бъде попълнено от други източници. А всеки любознателен читател ще открие едно интересно и оригинално четиво, обвеяно от колорита на епохата.

Откъс от книгата

1.

Пътуване през Северна Македония, София, Чирпан и Елхово за Одрин и Цариград

През пролетта на 1661 г. Евлия Челеби потегля заедно със своя вуйчо и покровител Мелек Ахмед паша на поход в Унгария. След като описва хода на военната кампания, по време на която посещава Унгария, Словакия и Трансилвания, той завършва разказа с получения през средата на февруари 1662 г. в Белград ферман от султана, с който се нарежда на Мелек Ахмед паша да отиде в Цариград и да заеме поста каймакампаша, т.е. заместник на великия везир. Евлия Челеби не тръгва с него по най-прекия път, а се отправя да посети Албания и Адриатическото крайбрежие. Това пътуване той започва на 19 февруари 1662 г. След като посещава и разглежда Леши, Шкодра, Подгорица, Улчин и други градове, се отправя на изток през Северна Македония. През ранната пролет на 1662 г. пристига в Щип (из том VІ на „Пътеписа“).

 

Крепостта на Щип била завладяна по времето на султан Мурад І

Как е била завладяна крепостта на Щип. Синът на Гази Михал бей, Двусърцият Али бей обсадил тази крепост с двадесет и пет хиляди войници, но през годината не му се удало да я завладее. Той бил принуден да се оттегли и да участва в други походи, след които възнамерил да се върне. Една сутрин на зазоряване мюсюлманските завоеватели, които се намирали в един ров на западната страна на реката, дошли до брега на реката и видели, че изпод крепостта излезли шест ловни патици, прокрякали весело нагоре-нодолу, след което отново се гмурнали под скалите и изчезнали. Храбреците наблюдавали един-два дни поведението на тези патици и съобщили заключенията си на главнокомандващия.

Една сутрин по божия промисъл завоевателите пак застанали в засада на едно място и наблюдавали. От дупките, през които забелязали да влизат и излизат патиците, излезли сред водата няколко души от защитниците на крепостта, голи, но с оръжие, напълнено в мехове. Те идвали да заловят „език“ (пленник) от войските. Газиите веднага ги заловили, завързали ги и ги оковали. Така тези, които казвали „ще заловим език“, сами станали „езици“. Главнокомандващият Али бей ги заставил да му посочат пътя и с три хиляди доброволци, калени в битки храбри и отбрани газии, влязъл в крепостта през водните дупки, през които влизали-излизали патиците. Те се понесли незабавно с викове „Аллах, Аллах“ и бързо завзели крепостта, без да оказват пощада никому. Името на тази крепост и на сръбски, и на български е „Ленадиб“.

Управителите ѝ. Отначало тя била в територията на румелийския еялет, Кюстендилски санджак, била хас на кюстендилския бей и неговият войвода със сто души [войници] я администрирал и управлявал. Има шейх юл-ислям и старейшина на благородниците. Тя е една почтена каза със заплата на кадията от сто и петдесет акчета. Околията ѝ обхваща всичко сто и пет покорни и спокойни села. Има спахийски местен старейшина, еничарски началник, надзорник на пазара, митничар, градски старейшина и бирник по хараджа. Почтените хора и първенците ѝ са безгранично и безподобно много. Има домовити, обкръжени със свита хора. Сред тях са Кючюк Заим, Челебиите, Ахмед ага, Халим заде Мехмед ага, Яхйя ага, Земеберекчи баши Мехмед ага, кюстендилският бей Осман бей, Балтаджи Мехмед ага, Мурад ага, Копанли Мустафа ага, Кьосе сердар Ахмед ага, Берхам ага, Мустафа ефенди, син на шейх Бали ефенди, Ваиз Реджеб ефенди, кадията Омер ефенди, бележитият учен Мевлеви Мустафа ефенди. Понеже е вътрешно място, няма началник на крепостта и войници.

Описание на крепостта на Щип. Тази стара крепост е построена на западната страна на града, на висока скалиста планина, има петоъгълна форма, с яки и гладки стени. Това е силна крепост. В старо време е била много здраво укрепена, но тъй като е във вътрешна област и с течение на времето не е била поддържана, се е разрушила на много места. В нея не са останали никакви бележити строежи. През зимата вътре в крепостта зимуват овце и кози.

Варошът е на изток от крепостта на Щип, между две рекички и хълмове, в едно широко гърло, с градини и лозя. Препълнен е с двуетажни, оживени и украсени каменни постройки. Има 2140 къщи, отдолу догоре каменни, покрити с плочи. Само дворецът на Ахмед ага е построена нова сграда, покрита с керемиди. Има 24 мюсюлмански махали, от които прочути са: „Кара кадъ махалеси“, махалата „Синан бей“, махалата „Улуклу“ [Ени кьой]. На източната страна на града извън него е местността Каваклъ (Тополите), която от ден на ден се култивира и украсява с високи дворци и водоскоци и е едно приятно място за разходки.

Джамиите му имат 24 михраба. Джамиите, в които се извършва петъчна молитва, са следните: под крепостта е джамията „Фетхие“ (Завоевателната). По време на завоюването на града Двусърцият Али бей заповядал да ѝ се постави михраб и я превърнал от църква в джамия. Много стара е Джамията на Мурад хан завоевателят, всъщност се именува „Средната джамия“. Тя има много посетители. Има направен от дъски четириъгълен купол, покрит със специално олово. В този град няма друга такава лична и пресветла джамия, с изградени от камък минарета.

Джамията „Хисам паша“ е с каменни минарета, покрити с олово, построена на един хълм. Джамията „Долното теке“ е сборище на бедните. Джамията „Адли ефенди“ е украсено молитвено място. Джамията „Ахмед паша“ е духовновъзвисяваща джамия. Джамията „Шехре-кюсди“ е рудник на благочестивите. Джамията „Ана кадън“ е много кокетна, украсена джамия, има много посетители, които са много набожни и са посветили на джамийската сграда много имоти.

Параклиси. Има 24 михраба на параклиси. Между тях са известни: параклисът в чаршията, украсен и с много посетители; параклисът „Табакхане“, параклисът в хана, средният параклис, параклисът „Седжах“, параклисът „Кара кадъ“, параклисът „Синан бей“.

Учебни заведения. Има едно оживено медресе, което се намира при джамията на завоевателя на областта Гази Мурад Худавендигяр, и се нарича „Мурадие“.

Училища за четене на „Корана“. При джамията „Хисам паша“, при джамията „Ана кадън“ и при джамията в чаршията. Веднъж в седмицата старейшини по четенето провеждат обучение по четене на Корана. В медресето „Мурадие“ особено се изучават свещените предания и има специални общи уроци.

Начални училища. Има 11 училища за обучаване на децата. По-известни са училищата „Кара кадъ“, училището в махалата „Джумая“ и училището „Синан бей“.

Текета. На седем места има сборище на хора от сектите. Сред всички тях са известни текето на софиянеца Бали ефенди от сектата на байрамитите, текето на Адли ефенди, текето на Емир челеби султан, Горното теке, Долното теке – близо до джамията „Хисам паша“, текето„Ана кадън“ и текето в „Улук махала“.

Кервансараи. Има само една заслужаваща внимание страноприемница, но тя струва колкото хиляда. Тя е изградена подобно на крепост, от долу до горе с камъни, покрита е с олово, на долния етаж има 50 и на горния етаж 50 стаи. В средата ѝ има един широк площад, сред който има басейн, а до него – молитвен дом. Оборите ѝ поемат до хиляда камили, коне и мулета. Строителството на тази постройка е дело на Малкия Емир султан. Някои казват, че бил Големият Емир.

Ханища. Има седем хана. Прочути са ханът „Синан бей“, ханът „Кара кадъ“, ханът „Чомлекчи-заде“.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: