Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Първите петнайсет живота на Хари Август

Клер Норт

Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път. Той чака да умре, както обикновено, в обятията на ласкавия морфинов унес, за да се прероди и да започне живота си отново.

В традицията на Скитникът евреин на Йожен Сю, Първите петнайсет живота на Хари Август е вълнуващ роман за силата на духа, за приятелите и враговете и за това какво бихме направили, ако знаехме какво ни предстои.

  • Корица: Мека
  • Страници: 472
  • Тегло: 0.420 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

16,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път. Той чака да умре, както обикновено, в обятията на ласкавия морфинов унес, за да се прероди и да започне живота си отново.

Независимо какво се случва и какви решения взема, Хари винаги се озовава точно там, откъдето е започнал: дете, родено в началото на XX век, което пази спомените от всичките си предишни животи.

Но не и този път. Този път е различно.

„Едва не ви изпуснах, д-р Август.“ Малко момиче се появява до болничното му легло. „Светът свършва и ние не можем да предотвратим края му. Сега всичко е във вашите ръце.“

В традицията на Скитникът евреин на Йожен Сю, Първите петнайсет живота на Хари Август е вълнуващ роман за силата на духа, за приятелите и враговете и за това какво бихме направили, ако знаехме какво ни предстои.

Откъс от книгата

Глава 30

Трудно е да убиеш уроборос, но аз твърдя, че в много случаи е по-трудно да убиеш простосмъртен, защото не можеш просто да осуетиш раждането му в един живот и така да му причиниш смърт веднъж завинаги. Убийството трябва да се извършва във всеки живот, рутинна задача като миенето на зъби и правенето на маникюр. Ключът към успеха е постоянството.

Беше 1951 година и аз живеех в Лондон.

Тя се казваше Розмари Досет, беше на двайсет и една и обичаше парите. Аз се чувствах самотен и я харесвах. Няма да се преструвам, че връзката ни беше дълбока, но по свой начин бе донякъде почтена. Не изисквах от нея да обича само мен, а тя не се опитваше да ме изнудва, макар да виждаше, че съм сравнително богат джентълмен.

Един ден Розмари не дойде на срещата ни, затова отидох до квартирата ѝ и я открих във ваната с прерязани вени на китките. Полицаите определиха случая като самоубийство и презряха Розмари като поредната мъртва проститутка, но аз внимателно огледах наоколо и видях истината. Острието на бръснача беше проникнало прекалено дълбоко в дясната ѝ китка и бе прерязало множество сухожилия; при това положение Розмари нямаше как да е имала достатъчно сили да държи бръснача, за да среже и лявата, освен това не открих следи от колебание, нито признаци за съмнение, нито предсмъртна бележка, нито доказателства, че се е въртяла в опит да нагласи тялото си под определен ъгъл или да събере смелост. Като експерт в изкуството на самоубийството, разпознах убийството от пръв поглед.

Полицията отказа да разследва случая, затова с разплитането му се заех аз. Уликите бяха убийствено очевидни, стига човек да си отваря очите. Открих пръстови отпечатъци, включително един в кръвта на жертвата, а съдържателката на публичния дом, която живееше на долния етаж, разполагаше със списък на всички редовни клиенти на Розмари и смяташе, че е видяла някой си Ричард Лайл да си тръгва, когато се прибирала. Да науча адреса му, бе въпрос на няколко любезни телефонни разговора, а с отпечатъците му се сдобих, след като го заговорих в една кръчма, почерпих го няколко бири и изслушах брътвежите му, които варираха от беседа върху изящното изкуство, заимствана от учебник, до шумни и грубо аплодирани от останалите посетители коментари за проклетите пакистанци и араби. В гласа му се долавяше твърде фалшивия акцент на висшата класа, усвоен от амбициозен представител на средната класа, който взема уроци по дикция. След трийсет години комиците щяха да си служат с този акцент под формата на пародия, за да представят тъжното клише за самотника, който вярва, че конните надбягвания в Аскот са свещени, но така и не успява да се сдобие с билет за тях. Ако бях по-милостиво настроен, може би щях да изпитам жалост към този човечец – той отчаяно се стремеше към одобрението на една част от обществото, която не само го пренебрегваше, но дори не забелязваше усилията му. След разговора отнесох бирената му чаша у дома и проверих отпечатъците му, които съвпаднаха с кървавия отпечатък по ваната, при което първоначалното ми съчувствие към него се изпари.

Сетне изпратих уликите, а именно бирената чаша, анализа на кръвните проби и кървавия отпечатък, в Скотланд Ярд, на детектив на име Кътър, прочут с въображението и здравия си разум. Два дни по-късно детективът разпита Лайл и според мен това сложи край на усилията му. След още два дни се обеси друга проститутка. Разследващите установиха белези от самозащита по китките и ръцете ѝ, а в кръвта ѝ откриха хлоралхидрат. Този път обаче, предупреден от полицейското посещение, Лайл прояви предпазливост и не остави отпечатък на местопрестъплението.

По онова време аз не бях извършвал предумишлено убийство, макар че бях убивал. Знаех, че до този момент съм убил пряко седем души, шест от които във Втората световна война, и един при самозащита. Освен това пресметнах, че съм допринесъл за гибелта на още стотици с помощта на прозаични действия, като поправката на колесника на Боинг B-52 и разработването на по-надежден брояч, който впоследствие послужи за направата на бомба. Разсъждавах дали имам смелостта да извърша истинско, хладнокръвно убийство, и с леко съжаление стигнах до извода, че имам. Разбрах, че притежавам нужното приличие да се засрамя, но това се оказа нищожна утеха на фона на убедеността, че ще извърша този акт. Щях да убия Ричард Лайл.

Грижливо се подготвих за действие. С пари в брой купих корабче под чуждо име, капризна тенекиена бракма, чиято долна палуба вонеше на хлъзгавата бяла плесен, покрила стените. Купих бензин, храна, солна киселина и ножовка, като се постарах да разпръсна покупките ми върху колкото се може по-широка територия. Купих ръкавици и гумен гащеризон, проучих приливите на Темза и наблюдавах нощното движение по реката. Снабдих се с известно количество бензодиазепин и наех стая срещу кръчмата, в която се бях сдобил с отпечатъците на Ричард Лайл. Дебнех го и една вечер – беше вторник и гъстият зеленикав смог висеше над улиците – той влезе да пийне в кръчмата. Присъединих към него, припомних му старото ни познанство и го попитах как я кара. Той изглеждаше весел и щастлив, лицето му лъщеше от пот и говореше на висок глас, което незабавно отключи тревога в съзнанието ми. Какво бе направил, за да изпитва такова удоволствие? Изучавах го внимателно, за да открия признаци за нещо нередно, и долових свежото ухание на сапун в косите му, добре поддържаните му нокти и колко благоуханни и чисти са дрехите му въпреки късния час. Тогава осъзнах с ирационалната част от съзнанието си, която разумът винаги отхвърля, че съм се озовал при него с няколко часа закъснение. Гневът пламна в душата ми и аз набързо забравих план си, моя изкусен, добре обмислен план. Въпреки това не спрях да се усмихвам и след затварянето на кръчмата двамата се заклатушкахме навън, в пропития с миризма на въглища въздух; не се отделяхме един от друг, като най-близки приятели. Докато се отдалечавахме с олюляване по улицата, една от онези безкрайни, терасовидни улици с малки къщички, които все още се гушеха зад бомбените кратери в Ийст Енд, Ричард вдигна поглед към небето и се разсмя, а аз го ударих, после го ударих повторно и когато той се строполи, го възседнах, сграбчих го за гърлото и изкрещях:

– Къде е тя? Коя уби този път? – и отново го ударих.

В прилив на адреналин и в изблик на гняв, задушен от смога и скрит от мрака, аз забравих всичките си планове, всичките си грижливо обмислени планове, и докато забивах юмруци в черепа му, изобщо не усещах напрежението в кокалчетата ми. До съзнанието ми не достигна и джобното ножче, което той прокара през корема ми и заби в основата на левия ми бял дроб; докато поемах дъх, за да нанеса поредния си удар, осъзнах, че изобщо нямам дъх. Бях направил лицето му на пихтия, но вече бях мъртъв. Той ме отблъсна от себе си и аз се сринах като клисав пудинг в канавката, а мръсната вода оставяше петна по лицето ми. Той припълзя до мен с хриптене; от крайчеца на раздробения му нос извираше и бълбукаше кръв. Осъзнах наличието на нож в ръката му и това ми помогна да осъзная какво е извършил с него, ето защо почувствах следващите три удара, с които го заби в гърдите ми. Оттам насетне не усещах нищо.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: