Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Първа помощ за душата

Гай Уинч

Уникален наръчник за лекуване на емоционалните болки!

Всички имаме аптечки с медикаменти срещу простуда или физически наранявания. Но разполагаме ли с лекарства за многобройните психологически рани от неуспехите ни, от отхвърлянето, накърненото самочувствие, самотата или загубата на близък човек? Ако не се вземат спешни мерки, тези рани могат да се влошат.

Световният бестселър на Гай Уинч представя ефикасни методи за облекчаване на най-често срещаните душевни страдания. Като използва примери от практиката си на психотерапевт, разказва интересни житейски истории и описва научни експерименти, доктор Уинч предлага конкретни техники и лесни упражнения за възстановяване и поддържане на психическото ни здраве.  

  • Корица: Мека
  • Страници: 336
  • Тегло: 0.320 кг
  • Издадена: 08.10.2015 г
  • Издателство: Обсидиан
  • Виж още от Гай Уинч
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Гай Уинч е лицензиран психолог с практика в Манхатън и популярен TED лектор. Има докторска степен по психология от New York University. Член е на American Psychological Association. Автор е на две книги, преведени на 16 езика.

Според Уинч можеш да си заобиколен от много хора на работа или вкъщи и пак да се чувстваш самотен, защото не се отваряш към тях.  По думите му все по-често чувстваме емоционална болка в социалните мрежи, защото все по-често поддържаме отношения там.

Провалът може да се превърне в най-доброто средство за израстване, ако не гледаме на него като на нещо разочароващо, а го възприемем като ключ към решаване на проблемите ни.

Откъс от книгата

Накърнено самочувствие: как ритаме сами себе си, след като вече сме повалени

Преживяването на значимо или повтарящо се отхвърляне е изключително пагубно за самоуважението ни. Всъщност дори само бегло припомняне за предишно отхвърляне е достатъчно да причини временен спад на самочувствието. За съжаление ударите по самоуважението ни рядко спират дотук. Често притуряме към преживяното отхвърляне, като ставаме прекалено самокритични – в общи линии подритваме сами себе си, след като вече сме повалени. Подобна реакция е често срещана, но тя лесно може да накара психологическите порязвания и драскотини от отхвърлянето да се „инфектират“ и впоследствие да окажат пагубен ефект върху душевното ни здраве.

Анджело изгубил работата си във фирма за превоз на стоки, защото целият му отдел бил закрит с цел съкращаване на разходите, и все пак той възприел станалото като лично отхвърляне. („Тези хора ми бяха приятели. Как можаха да постъпят така с мен?“) Персонализирането на отхвърлянето накарало Анджело да се чувства нежелан от приятелите си и изоставен от дългогодишните си колеги. Избягвал контакт с когото и да било от старата му фирма, тъй като бил убеден, че комуникирането с тях само би го изложило на неодобрението, разочарованието или неуважението, което изпитват към него, въпреки че подобни страхове били напълно неоснователни.

Когато приятели и колеги потърсили връзка с него (което те, разбира се, действително направили), той избягвал да отговаря на имейлите им и гласовите съобщения дори когато те съдържали насоки за друго работно място. След няколко месеца приятелите му напълно спрели да търсят контакт. В главата на Анджело последвалото мълчание в крайна сметка само потвърдило опасението му, че поначало никога не са държали на него.

Анджело не е единичен случай. Всички проявяваме тенденция да приемаме твърде лично отхвърлянето и да си вадим заключения за свои недостатъци, когато няма доказателства подобни допускания да са оправдани. Върнете се назад (дори, ако се налага, много назад), когато сте били отблъснати от някого в сферата на любовните чувства. Оказахте ли се в положението да съставяте списък на всичко, което може да не ви е наред? Обвинявахте ли се, че не сте достатъчно привлекателни, или изтънчени, или умни, или богати, или млади, или пък всичко изброено? Казахте ли си: „Винаги ми се случва така!“ или „Никой никога няма да ме обикне!“ или „Никога няма да си намеря половинка!“?

Личното отхвърляне рядко е така лично, колкото ни се струва, и дори когато е, далеч невинаги е свързано с подобна остра критика на недостатъците ни. Като добавка към ненужното персонализиране на отблъскването също така сме склонни да го обобщаваме в твърде висока степен, дори да нямаме база за такова нещо (например като си казваме „Винаги ми се случва така!“ или „Никога няма да си намеря половинка!“), или да се впускаме в ненужна самокритика, като приемаме, че сме били в състояние да предотвратим отхвърлянето, ако бяхме постъпили по различен начин.

Самокритиката е особено проблематична след любовно отхвърляне, тъй като мнозина от нас прекарват часове да анализират всичко изречено и сторено в отчаяно издирване на така неуловимия „фатално погрешен ход“ (например „Защо отлагах толкова дълго, преди да ѝ позвъня?“, „Не биваше да пия това последно питие!“ или „Може би беше твърде рано да ѝ покажа колекцията ми бельо с анимационни герои“).

В действителност фатално погрешните ходове са извънредно редки (макар истината да е, че никога няма правилен момент да покажете на жена колекцията си бельо с анимационни герои). Най-честата причина да бъдем отблъсквани като интимен партньор (или като кандидат за конкретна работа) е липсата на цялостна химия, защото в този момент не пасваме на конкретните потребности на човека или фирмата или защото не се вписваме в тясната дефиниция за това кого търсят – не заради някакви критични погрешни стъпки, които може да сме направили, нито заради фатални недостатъци на характера ни.

Няма полза от подобни погрешни разсъждения, напротив, те само задълбочават болката, която изпитваме, като ненужно добавят крайно неточни самообвинения, които накърняват допълнително вече пострадалото ни самочувствие. Отхвърлянето боли достатъчно – със сигурност не ни трябва да ръсим сол в собствените си рани или да се посритваме, когато вече и бездруго сме на земята.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: