Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

#Протестът

Колектив

Протестът от юни досега не е просто протест за оставката на правителството. През призмата на Протеста бяха дадени редица важни диагнози на съвременното състояние на българското общество. „Протестът“ се превърна във фокус на съдържателна публична битка между различни социални актьори и групи. Битката „за“ и „против“ Протеста предполагаше мобилизация на дискурси и на други ресурси, на ангажираност и въвлеченост, на ограничаване и на опити за разширяване на обществена подкрепа за всяка от страните. Битката за „Протеста“ е публична битка за това: какво да е обществото, в коeто искаме да живеем? Сборникът представя основните анализи, граждански и политически позиции в периода юни-септември 2013 г.

  • Корица: Твърда
  • Страници: 568
  • Тегло: 0.650 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

ПРЕДГОВОР

Настоящият сборник представлява опит да бъдат обхванати ключови анализи и позиции в българската преса от лятото на 2013 г., които засягат протеста, започнал на 14 юни като спонтанно недоволство срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Протест, който прерасна в искане за оставка на правителството на Орешарски и на 42-то Народно събрание. Това искане, при всички дебати около неговото значение и смисъл, продължава да бъде водеща рамка на неспиращи протестни действия до днес. Продължават да излизат анализи, да се артикулират нови граждански и политически позиции. Като съставители знаем, че книгата няма да може да обхване случващото се в пълнота, защото то е в процес на развитие и изменение, а и краят му все още не е ясен. Но също така решихме, че е важно тя да излезе сега, преди да има „развръзка“ и преди политическата пропаганда или историческата дистанция да са обективирали една или друга картина на събитията. Задачата на този сборник е да създаде прегледност относно структурните позиции и актьорите, които ги произвеждат и заемат, в българското публично пространство. Средството, чрез което артикулираме позициите, е „даването на думата“ на самите актьори – но така, че гласовете им вече не са разпръснати сред множество медии, а са събрани на едно място, в една книга. Постигането на прегледност в „мътни времена“ е рефлексивно усилие да разберем по-добре себе си, собственото си общество, сега.

Все пак решихме да „спрем“ сборника времево – до началото на септември 2013 г. Това са първите месеци на #Протеста (юни-септември), в които все още Протестната мрежа като неформална организация на активисти беше в начален стадий на разработване на собствени медийни канали (вестник #Протест, www.noresharski.com, www.protestnamreja.bg). Също така това е времето, в което нямаше студентска окупация с център Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, нямаше я групата на раннобудните студенти, нито тази на преподавателите в подкре- па на раннобудните студенти. Затова и анализите в нашата книга не могат „да предвидят“ нито случилото се от септември до днес, нито това, което предстои да се случи.

Въпреки времевото ограничение водещата ни идея е, че през призмата на Протеста бяха дадени редица важни диагнози на съвременното състояние на българското общество. Протестът се превърна във фокус на съдържателна публична битка между различни социални актьори и групи. Битката „за“ и „против“ Протеста предполагаше мобилизация на дискурси и на други ресурси, на ангажираност и въвлеченост, на ограничаване и на опити за разширяване на обществена подкрепа за всяка от страните. Важното обаче е, че битката за Протеста се превърна в съдържателна публична битка за това: Какво да е обществото, в което искаме да живеем? Различните отговори на този въпрос съжителстват в книгата като различни позиции, които често са в пряк сблъсък помежду си. Въпросът обаче все още не е слязъл от актуалния ни дневен ред и затова прегледът на позициите би трябвало да подпомогне и по-ясната и задълбочена артикулация на неговите отговори в настоящето и близкото бъдеще.

Подбрахме текстове от водещи вестници и информационни сайтове. Анализите са от в. Дневник, в. Капитал, в. Труд, в. 24 часа, портал Култура, в. Култура, www.offnews.bg, www.mediapool.bg, www.dw.de, в. Преса, в. Дума и др. Препубликуваме ги с изричното съгласие както на медиите, така и на авторите – при това правата за тях ни бяха предоставени безвъзмездно, за което сърдечно благодарим. Публикуваме също текстове от някои блогове, както и няколко текста, които бяха специално предоставени от техните автори за настоящото издание (те са разгърнати варианти на „постове“ или „интервюта“ от съответния период). С голямо съжаление трябва да кажем, че в. Сега не можа да ни предостави безвъзмездно правата за подбраните от нас статии, което, разбира се, е лишение за читателите. Съображението ни да включим широк спектър от издания е и следствие на това, че дисперсирането на медийната среда по отношение на протеста беше и е част от специфичното напрежение и недоволство в рамките на самия протест.

От друга страна, традиционните медии бяха централно място на битка около посланията от първите месеци. Това е така, защото основна грижа беше формирането на общественото мнение. Затова при цялата значимост на социалната мрежа Фейсбук нашата книга не отразява случващото се в този специфичен медиен канал. Изключение правят фотографиите, които основно бяха разпространявани там, и които също формират по специфичен визуален начин съдържание. Но трябва да се има предвид, че за периода, върху който сме се спряли, Фейсбук представляваше за по-широката публика информационно средство, но не и дискусионно пространство. Изключения правят кратките дебати в рамките на личните профили на отделни потребители, част от които са автори в книгата. Едва по-късно Фейсбук започна да се употребява особено интензивно като място за по-сериозни дискусии – от активистите на Протестната мрежа, от преподавателите в подкрепа на раннобудните, но и от техните критици. Разбира се, живите срещи на площада, както и разговорите в знакови заведения и места, трудно могат да бъдат пресъздадени. По разбираеми причини от сборника отпадат и редица значими анализи и позиции, излъчени в различни телевизии и радиа. Една книга не може да обхване всичко, но се надяваме, че сме успели да хванем щрихите на основното.

Бихме искали да изразим и своята благодарност към Институт „Отворено общество“–София, с чиято частична финансова подкрепа се реализира настоящият некомерсиален проект. Също така и към Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София и издателство „Изток-Запад“, които в лицето на Димитър Вацов и Любен Козарев се ангажираха с подготовката и издаването на сборника. Не на последно място благодарим и на художника Лъчезар Бояджиев, който пое оформлението на корицата и на визуалния архив в книгата.

 

Протестът в съвременната демокрация (ангажирано)

Протестът е съществен елемент от демократичната политика. Той е и симптом, че нещо в нея е проблематично, и път към възможно решение. Правото на протест е твърдо закрепено от нормите на съвременния конституционализъм. Хората могат да се събират мирно и без оръжие, както и да изразяват свободно собственото си мнение. Доколкото съчетава присъствие и идейна ангажираност, протестът е винаги телесен – той изисква готовност да застанеш с тялото си в подкрепа на идея. В този смисъл, с протеста виртуалността и формализмът на съвременната демократична политика намира картезианското онтологическо доказателство за съществуването на своята човешка основа: протестирам, следователно съществувам (като гражданин).

Протестът е и ключово измерение на театралността на съвременната демокрация. Тук той си съперничи с другите форуми на представителност, с другите обществени тела, които претендират да представляват части от народа или народа като цяло: профсъюзи, партии, общински съвети, парламент и т.н. Силата на протеста е в неговата масовост, в заявката му, че изразява по-добре обществените настроения от формално-легитимните изборни органи. Силата му е и в представата за реалното присъствие на народа: затова протестът е и физическо доказателство за съществуването на суверена в съвременната демокрация.

И тук възниква една потенциална амбивалентност: доколкото протестът може да се тълкува и като изражение на волята на индивиди и групи, и като изражение на волята на народа като цяло. Първата интерпретация на протеста го прави инструмент за обратна връзка, за корекция на някоя от политиките на съвременната държава. Втората интерпретация превръща протеста в своеобразен конкурент на изборите и структурите на представителната демокрация за легитимно представителство на волята на суверена.

Има ли място втората интерпретация в рамките на съвременната либерална демокрация? В крайна сметка нали изборите и формалните демократични процедури са единственият начин, по който назначаваме управници и определяме основните политики на държавата. 2013 г. постави тези въпроси с особена острота в българската политика. Масовите протести започнаха още в началото на годината и доведоха до падането на правителството на ГЕРБ. Протестите продължиха и по времето на мандата на служебното правителство, като утихнаха едва с приближаването на изборите от месец май. Почти веднага след това се случи злополучното назначение на шеф на ДАНС, което отключи нова протестна вълна за оставка на правителството „Орешарски“, продължаваща и до настоящия момент. В резултат, 2013 г. роди протести, които не просто изразяват интересите на отделни групи на българското общество, а претендират да са рефлексия на народната, общата воля срещу формално легитимно избрани институции. С други думи, това са протести, заявяващи, че чрез тях говори суверенът.

Суверенисткото разбиране за протеста – като изразител на волята на народа – не може да бъде елиминирано от съвременната политика. Това е така по теоретически и по практически причини. От гледна точка на теорията има ситуации, в които формално легитимно избрани правителства започват грубо да нарушават принципите и правилата на демокрацията. Тогава протестът остава последна форма на защита и натиск върху управляващите да подадат оставка. От практическа гледна точка съвременната демокрация ни дава много примери, в които масови протести са сваляли несправедливи и нелегитимни управления. Ако се върнем малко назад в нашата най-нова история, ще открием подобни събития в огромните митинги от началото на 90-те години на XX в., както и в „обасадите“ на парламента през 1996–1997 г.

Вярно е обаче, че суверенистката интерпретация на протеста е потенциално опасна, особено ако той не се мисли като изключение, а като рутинна демократична политика. Подобна грешка е допуснал в теорията си Карл Шмит, като е твърдял, че истински представителен лидер не е този, който е избран в рамките на демократичния процес, а този, който е акламиран от масите. Тази теория получава зловещата си реализация в нацисткия режим на Хитлер. Филмът на Лени Рифенщал „Триумф на волята“ нагледно показва „истинската“ база за легитимността на фюрера: огромните строени маси хора, които като един скандират името му и лозунгите на неговата партия.

Българската ситуация е, разбира се, на светлинни години далеч от политиката в тоталитарните режими, където акламацията, организирането на огромни маси от хора се превръща в заместител на реалната, изборна демокрация. Суверенистката перспектива за протеста и физическото събиране на хората може да бъде опасна и в не толкова радикална интерпретация, обаче. Ако допуснем, че в една държава стане практика избрани правителства да падат под натиска на улицата, неустойчивостта и нестабилността на подобен модел ще са проблем сами по себе си. От тази гледна точка, суверенистката интерпретация на протестите трябва да бъде прилагана внимателно, след прецизен анализ на ролята на излизането на хората на площада в конкретен политически режим.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: