Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
„Пропуснатият шанс“ по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и „писателски“ компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр. Състезанието по находчивост между човек и машина ражда история след история в различни жанрове с всекидневни и митологични съюжети, които разсмиват и натъжават. Те са писани във времена, в които новите технологии все още не са навлезли с пълна сила във всекидневието, и са доказателство за това как и тогава, и днес въображението и творчеството не могат да бъдат изместени от машините.
„Един електронен мозък, убеден съм, никога не ще има нужда от лицемерието ни, защото и никога не ще достигне съвършенството на човешки ум“, пише авторът. С шеговито-ироничен стил Любен Дилов насочва вниманието към психологията и поведението на човека, маскирани в неизчерпаемите възможности на фантастиката.
„Аз не съм от онези автори, които поради сантименталност или суеверие се привързват към една машина и цял живот си служат само с нея. Работил съм с писателски компютри от всичките досегашни поколения и не се боя, че смяната на компютъра – както твърдят някои – означавала и смяна на стила, защото не мога и да приема, че собствен стил означава цял живот да се пише в едни жанрове, в една тоналност, с един и същи език. За мен самия би бил скучен такъв начин на писане. И все пак седя сега пред новия си компютър с доста смесени чувства, като се мъча да си внуша, че неувереността ми произтича от чисто техническите проблеми“, пише Любен Дилов, а големият парадокс е, че писателят никога през живота си не е написал и един ред на компютър.
„Към края на 90-те приятели му написаха специална програма, която – докато пишеш в word – произвежда същите звуци като от пишеща машина. Дори прочутото „рррр-т“, когато сменяш новия ред с десния лост. Той се забавляваше с техните усилия да го научат да пише на компютър, приемаше всички предимства на запаметяването, копи-пейст и т.н., но така и не прие това „писане“. Обичаше да казва: „Компютрите дават много отговори, но не могат да зададат въпросите...“, спомня си Любен Дилов-син.
Биография и факти за автора
Любен Дилов (25.12.1927 – 10.06.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“.
Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма.
Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
