Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Project Dostoevski

Радослав Парушев

Началото на 21 век, малко преди да удари Кризата: в антиутопичната Санта София, бизнес столицата на Източна Европа, хората масово полудяват по новооткрития ръкопис, съдържащ изчезналия Втори том на „Братя Карамазови”.

Отскоро безработният банков служител Алексей К. чувства, че нещо съвсем не е както трябва, че някой си прави доста неприятна шега с Историята. И е решен да разнищи случая.

Края на 19 век, Санкт Петербург: писателят Достоевски няма представа, че изобщо някога е писал Втори том на „Братя Карамазови”, но пък ни най-малко не се притеснява, когато го навестяват поклонници от Паралелни измерения, стига да има горещ чай, или нещо друго, с което да ги почерпи.

 

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Началото на 21 век, малко преди да удари Кризата: в антиутопичната Санта София, бизнес столицата на Източна Европа, хората масово полудяват по новооткрития ръкопис, съдържащ изчезналия Втори том на „Братя Карамазови”.

Отскоро безработният банков служител Алексей К. чувства, че нещо съвсем не е както трябва, че някой си прави доста неприятна шега с Историята. И е решен да разнищи случая.

Края на 19 век, Санкт Петербург: писателят Достоевски няма представа, че изобщо някога е писал Втори том на „Братя Карамазови”, но пък ни най-малко не се притеснява, когато го навестяват поклонници от Паралелни измерения, стига да има горещ чай, или нещо друго, с което да ги почерпи.

Същевременно, агентът на зловещата царска „Охранка” Достоевски доволно потрива ръце в своите мрачни подземия. Посред огнените пустини на планетата Набу една цивилизация от високоинтелигентни газове се готви да щурмува Космоса с благородна цел. Кое обединява горните плоскости в една забързан, задъхан Сюжет? Поразителното въобръжение на Радослав Парушев, как кое.

С привидно лековат, лесносмилаем стил авторът на „Никоганебъдинещастен”, „Преследване” и „Project Gigamono” поднася своята най-сериозната и зряла творба – един роман за, малко или повече, Смисъла, както в Системата, така и извън нея.

Биография и факти за автора

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София.

Пише разкази от средата на 90-те години на миналия век.

Става популярен сред интересуващите се от модерна българска проза след 2001 г., когато специализираното издание на в-к “Капитал” “Капитал Лайт” (публикува над 15 негови къси разказа.

Успорендо с това се зареждат десетки публикации в “Литературен вестник”, вестник “Сега”, списанията “Егоист”, “Едно”, “Плейбой”, “Интро”, “Една седмица в София”, “Хъслър”, “Списанието на М-тел”, “Мъжът”. 

През 2001 г. измежду 600 участника спечелва конкурса за разказ на списание “Егоист” “Бъди писател”.

През 2003 г. спечелва националния конкурс за къс разказ “Рашко Сугарев”.

През пролетта на 2003 г. списание “Егоист” (бр. 73) обявява Парушев  за “най-добрия писател на своето поколение”, при това, без автора да е издал все още книга.

През есента на 2003 г., след проведен конкурс, спечелва участие в съвместния българо-британски литературен фестивал, провеждан от Британския съвет в София, но след като се запознава отблизо с “демагогията и с ретроградните подходи” (определението е на Парушев) на организаторите, отказва участието си във фестивала, както и полагащата му се паричната награда.

През 2004 (декември) е издаден сборникът с разкази “Никоганебъдинещастен”.

През 2005 г. (май) е издаден романът му “Преследване”.

И двете издадени книги предизвикват сериозен интерес и  дискусия в специализираната преса и в Internet-пространството.   

2007 – Project Gigamono (сборник с разкази).

2009 – Project Dostoevski. (роман) , донесъл на автора си най-широка популярност, преиздаван и номиниран за най-рестижните литературни награди.

2011 – Животът не е за всеки (сборник с разкази) превърнал се, поради нестандартната си премиера в канала на автора в youtube в бестселър (за българските стандарти) и буквално разграбен от книжарниците за няколко дни.

Заедно с Тома Марков, Богдан Русев и др. млади автори Парушев е член на неформалния литературен клуб “Бърза литература” още от основаването му през 2004 г.. От тогава заедно с “Бърза литература” Парушев участва в десетки публични четения и литературни пърформанси в много български градове.

Парушев признава, че изграждайки се като прозаик е претърпял сериозни влияния от прозата на  Г.Г. Маркес, Х.Л. Борхес и Умберто Еко. Въпреки това, като свой безспорен фаворит сред всички световни писатели посочва  Фьодор Достоевски.

През 2010 г., на учредителното събрание на Асоциацията на писателите в България Парушев е избран за първи Председател на Управителния съвет на организацията.

Парушев завършва юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”  през 2000 г.

От 2002 г. е член на Софийска адвокатска колегия, като от тогава работи като адвокат в областта на защитата на интелектуалната собственост и на правната уредба на телекомуникациите и новите технологии.

Живее в София. Неженен.

Откъс от книгата

Сензацията гръмна в първите дни на януари, след коледния бум на книжния пазар, някъде около годишнината от смъртта на писателя.

Могъщите издатели от "Хипнос/Танатос" заляха всички електронни и печатни медии с всевъзможни интерпретации на новината за невероятното разкритие – потомъкът на руски белоемигранти Дмитрий Тимофеев, около седемдесетгодишен плешив и белобрад дядка с хлътнали страни и жълтеникави, зли очета, всепроникващо изгря по всички възможни екрани и билбордове, стиснал в сякаш восъчните си пръсти един много дебел, подвързан в изгризана от Мишките на Времето кожа ръкопис.

Тимофеев, гласяха пресрилийзите, този скромен дългогодишен счетоводител от столичния Градски транспорт ("35 години зад сметалото и нито едно закъснение за работа за всичките тези години") в заника на своя скромен, ала достоен живот, се заел да подреди семейния архив на три поколения Тимофееви, преди Мишките да проникнат в утробата на Времето и там вътре да се възцарят пипалата на Забравата, каквото и да трябваше да означава Това.

Там именно (Къде там? Някъде измежду възцаряващите се пипала?) Дмитрий Тимофеев открил една почти незасегната от тлението кожена папка. Каква била изненадата му (Каква наистина?), когато на титулната страница видял, че пише "Братя Карамазови", Часть вторая. Ф.М.Д.".

Тогава отгърнал на втора страница, невярващ на очите си, божегосподибожегосподи, да не е някаква грешка, да не е, господипомилуй някой ръкопис на всеизвестния Първи том, но там вместо всеизвестното и банално начало на първата книга - "Начевайки животоописанието на моя герой, Алексей Фьодорович Карамазов, се намирам в известно недоумение" - стояло неизмеримо по-оригиналното, по-зряло и мъдро "Времето никога не се обърква само, най-напред се объркват нещата в него".

Така Тимофеев разбрал какво безценно нещо е гнило в мрачното подземие толкова години. Предположил, че неговите предци, избягали през 1920 г. от революционна Русия заедно с разгромените пълчища на Черния барон, по някакъв начин са се сдобили с това съкровище и в последвалата залисия покрай установяването в новата родина са го оставили, нали, тук долу да си гние.

На последната страница на ръкописа с изнемощелия почерк на умиращия, с последните сили на един угасващ гений, било изписано "На моя верен и последен другар, личния ми лекар М.Д. Тимофеев (Дядото на нашия Тимофеев! Ето значи, какво било...) оставям този ръкопис, за който човешкият род още не е готов и който трябва да се публикува поне век и половина след смъртта ми, която чувствам как настъпва неумолимо, или пък, най-добре, въобще никога да не бъде публикуван, защото ще преобърне света с краката нагоре, Ф. М. Дост-ий".

Ето как пророческата книга сякаш сама беше накарала Тимофеев да слезе да си чисти мазето! Тогава без грам колебание Тимофеев се обадил в най-реномираното издателство в цяла Източна Европа и така нататък, пресрилийзите в онези последни дни от Епохата на Кали Юга не блестяха с безгранична художествена стойност.

За издателите беше ясно, че с PR-а на нещо от калибъра на никога неиздавания Втори том на "Братя Карамазови" трябва да се пипа изтънко и много внимателно. Спецификата на случая го налагаше. Защото, съгласете се, едно е: да се опитваш да популяризираш в публичното пространство "наскоро завърналата се в родината известна в близкото минало красавица и светска лъвица Нина Шундалийски, която с бляскаво парти, уважено от не един и двама нашумели представители на родния елит, отбеляза своето триумфално завръщане в публичното пространство, само че този път в съвсем ново, още по-бляскаво амплоа – амплоато на модна дизайнерка, на поп певица, но и на грижовна, любяща майка, "С бащата на Джанлука - сподели специално за читателите на tsialataistina.com Нина – се разделихме като истински приятели.

За мен Джованибатиста означаваше много и като съпруг, и като баща, и като по-голям брат – продължава изповедта си родната красавица, а в очите й проблясва не една сълза – той, Джованибатиста, беше човекът, който ми помогна да пробия на модния подиум в Пиза, Бергамо и Тревизо, той ми отвори дверите на безкрайните възможности. Разбира се, след като забременях, трябваше да "сляза" от модния подиум – изминалите две години прекарах в една от вилите на Джованибатиста в много красивото и живописно селце на име Санта Мария Кон Спиначи, разположено точно между Алпите и Швейцария – породиха се усложнения, оказа се, че моят принц е отдавна женен за друга жена и така нататък, но животът, разбира се, продължава.

Все пак шоуто трябва да продължи, както се пееше в една песен на времето, мъдро завършва Нина..." Сега обаче красавицата, по-бляскава от всякога, е твърдо решена да отстоява своето име на родна почва, за което ние най-сърдечно й пожелаваме успех, и никак не е чудно, че именно изпълнителният директор на един от най-големите мобилни оператори прояви интерес..." и така нататък,

и съвсем, ама Съвсем друго е:да трябва да промотираш на, в общи линии, същата аудитория като читателите на tsialataistina.com, сензационно престоялия повече от сто години в едно мазе последен ръкопис на Фьодор Михайлович Достоевски.

Поради непреходните особености на човешката душа хората някак иманентно и неистово се нуждаят от наскоро завърнали се бивши кралици на красотата, обаче от руска класическа литература, горе-долу никой нормален човек не се нуждае. Давайки си сметка именно за тези характеристики на човешката натура, тънките сърцеведи от PR отдела на "Хипнос/Танатос" се постараха да придадат на откриването на ръкописа ако не – нотка на героизъм, то поне – привкус на мистика и легендарност.

Много от плакатите, с които в онези последни дни бяха облепени повечето големи градове на Източна Европа, изобразяваха дядката Тимофеев, с орловия му профил и с щръкналата му брада, приличен на Кашчей Безсмъртни, в едно тъмно подземие, огряван единствено от несигурния пламък на свещта (в някои от версиите – от несигурния пламък на допотопно газениче) как леко зяпнал и с треперещи пръсти измъква нещо от дъното на някакъв огромен, обкован с железни обръчи скрин... Общото усещане беше за тайнствена, съдбовна развръзка, чакала там долу с векове.

Да, съдраха се направо да разнасят Тимофеев по телевизионни участия и светски партита, на които той или говореше нещо несвързано, или само се напиваше, сгушен в едно свое, на пръв поглед, не много интелигентно безмълвие. Издателите бутнаха по някое и друго евро на прегладнелите литературоведи от Мариенбургския университет, заведоха ги на фризьор и на зъболекар, взеха им спортни сака под наем и наводниха с тях сутрешните блокове и следобедни токшоута на ефирните телевизии.

Поразителните и пикантни разкрития от живота на Фьодор Достоевски, саморазрушителната му страст към рулетката и към женските стъпала, се превърнаха в търсена и престижна тема на тлъстите съботни приложения на вестниците. Оказа се, че и в книгоиздателския бизнес, както и във всеки друг, няма забранени похвати. И ето ти на теб кампания, на която и самата Шундалийски-Кон Спиначи можеше зелено да завиди.

За щастие, тъкмо докато се започваше кампанията, един от най-популярните плейбек изпълнители в страната се оказа натирен от своя доскорошен спонсор-скъперник, една верига месокомбинати. Пазарните хиени от Хипнос/Танатос надушиха тази работа, развяха под прашасалото носле на плейбек изпълнителя една нереалистична пачка с евра, и момчето радостно завърши албума си и го пусна на пазара вместо под предварително анонсираното работно заглавие "Колбасите на Любовта", под името "Свобода за Митя Карамазов". Компактдискът се продаваше безплатно заедно с книгата. Фланелки и надписи със същия слоган и с образа, разбира се, на певеца, за няколко дни заляха столицата и повечето окръжни градове. Хората пощуряха по тях.

Оказа се, че хората в Източна Европа действително са имали огромна и неосъзната пазарна нужда от изгубения предсмъртен ръкопис на Достоевски, ама, на, кой да се сети първи... От месокомбината усетиха грешката си и предложиха на Хипнос/Танатос заедно с книгата да се продава безплатно и по един прекрасен, първокласен суджук, но издателите не бяха вчерашни и отхвърлиха идеята като просташка.

За сметка на това, когато обявиха в медиите, че поради неописуемия читателски интерес, много по-рано от предвиденото, преди още да се е състояла официалната премиера, се налага да допечатват петдесетхиляден допълнителен тираж, в Хипнос/Танатос получиха неустоимата оферта заедно с този втори тираж да се предлага и пакет с безплатни минути, предоставен от мобилния монополист "Мегател". И освен това, казваше се в офертата, предлагаме допълнителния тираж да не е петдесет хиляди, ами петстотин хиляди.

Допълнителните разходи по издаването се поемаха изцяло от "Мегател". От издателството бавиха положителния си отговор цели три напрегнати дни – през това време финализираха преговорите с една банка. Накрая, освен безплатните минути, феновете на нашумелия, на култовия Федя Достоевски абсолютно безплатно получаваха и талон за 0 % лихва през първоначалния едномесечен гратисен период за кредитите от Първа Източноевропейска Банка, член на голямото семейство на банковата и животозастрахователна група "Манафиотис-Лихтенщайн".

В деня, в който пред жадните за събитийност камери на повечето централни медии издателите заведоха Тимофеев да осинови една бяла мечка в зоологическата градина и да я преименува от Мара на Катерина Ивановна, до самия вход на зоопарка самата Нина Шундалийски, без предварителен ангажимент с издателството, по изцяло собствена инициатива проведе заедно с няколко други позахабени, печални курви ревю на най-новата си колекция под надслов "Достоевски Форевър" само за да получи достъп до новинарските обективи.

На излизане от зоопарка Тимофеев ентусиазирано се присъедини към скромния кетъринг на ревюто, а един позабравен бивш състезател по модерен петобой и бивш народен представител се снима за спомен с него. Господата от Хипнос/Танатос не реагираха на невинната провокация, все пак името на най-известния европейки писател за всички времена е достояние на цялото културно човечество, и всеки културен човек може да използва името на Достоевски за своите лични културни цели.

Сутринта на следващия вторник, спомням си без нужда как валеше, напълно закономерно магазинната мрежа на Санта София беше наводнена от напълно новия прах за пране "Федя До.", произвеждан от фирма "Федя До и Ко" ЕООД. Следващия понеделник отидох да ми прогорят половите брадавици с течен азот, а списание "Glory Halelujah" излезе с почти голата Шундалийски на корицата. Всъщност, беше съвсем гола, като гърдите и другите й срамотии частично се прикриваха от един голям портрет на Фьодор Достоевски, а около красивата й в близкото минало глава по един по-скоро украински, отколкото руски маниер, се увиваше една огромна изкуствена плитка.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: