Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 


 

Промоцията продължава до 24 декември 2017 г. /неделя/

Проблемът с емпатията

Гавин Екстенс

Рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея?

Два свята. Светът на ултрабогатите и светът на обикновените хора. Едните протестират в двора на катедралата „Свети Павел“, а другите ги наблюдават от върха на стъклените кули в Лондонското сити. 1 процент жонглират с политическите и финансови проблеми на света и решават съдбата на останалите 99 процента – хората, за които остават трохите и социалното напрежение от световната финансова криза.

Могат ли да се срещнат тези два толкова различни свята? С провокативния и топъл глас на романа „Проблемът с емпатията“ Гавин Екстенс ни кани в тези два свята и ни разказва една затрогваща и увлекателна история на живота в 21 век.

Гейбриъл Вон има всичко, което един 32-годишен мъж може да желае. Дяволски красив и неимоверно богат, мениджър на мултимилиарден хедж фонд, Гейбриъл принадлежи към онзи 1 процент, който управлява парите на света. А останалите 99 процента за него са нищожни и глупави хора.

Проправяйки си път от средната класа до най-високите етажи на финансовата върхушка в Лондон, той се превръща в арогантен, безсърдечен и циничен егоист, за когото чувствата и проблемите на другите нямат никакво значение. Между него и баща му има емоционална пропаст, а в живота му има място единствено за 12-часов работен ден, кратки срещи с луксозни проститутки и любимото му ферари.

Но един ден приказният живот на Гейбриъл е помрачен от „дребно неудобство“ – мозъчен тумор, който разбърква съставките на сложния коктейл от емоции в главата му. Млада и „невзрачна“ цигуларка се изпречва на пътя му и егоцентричният милионер се чувства странно привлечен от нейната музика. И от нея.

Какво се случва с него? Защо изведнъж започва да забелязва другите и да се вълнува от съдбата им? Ще успее ли да компенсира поне малко последствията от предишния си начин на живот? Възможно ли е и той да има душа, която да се опита да откупи от жестокия и примамлив свят на парите? Твърде късно ли е да промени живота си?

Отговорът е някъде там, в сърцето на всеки човек. Защото рано или късно всички се изправяме пред въпроса: Това ли е животът, който си струва да живея?

               

Мнения и отзиви за романа може да намерите тук: www.goodreads.com

               

„С типичното си остроумие и сърдечност Гавин Екстенс хвърля светлина върху една от най-трудните и тежки теми на нашето съвремие.” Съндей Експрес

 „Роман, който ще се запечата в съзнанието ви.” Джаспър Форд, автор

„Бях омагьосан. Не можах да я оставя, докато не затворих и последната страница.” Литературният клуб на Саймън Майо 

 

 

Наличност: Да

Редовен Цена: 16,90 лв.

Специална цена: 11,83 лв.

ДАЛАЙ ЛАМА И АРХИЕПИСКОП ТУТУ ЗА ПРИРОДАТА НА ИСТИНСКАТА РАДОСТ – ОНАЗИ, НЕЗАВИСЕЩА ОТ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА СЪДБАТА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА...

••••••

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Младият английски писател Гавин Екстенс е автор на три романа. Дебютът му, The Universe versus Alex Woods, е сред най-обсъжданите романи на 2013 г. и с него той печели няколко награди, сред които са Награда на писателската гилдия за най-добра книга и наградата „Уейвъртън”, а също е номиниран в краткия списък за наградата „Дезмънд Елиът”.

Вторият му роман, The Mirror World of Melody Black, също печели одобрението и на публиката, и на критиката, и е избран за любима книга на Литературния клуб на Би Би Си Радио 2.

Проблемът с емпатията е неговият трети роман, който излиза през 2016 г. Това е и първата му книга, издадена в България (издателство "Гнездото").

Гавин живее в Шефилд със съпругата си, децата си.

 

Откъс от книгата

1

Злокачествен

Беше с размера на топка за голф и се бе настанил дълбоко в нещо, наречено „преден инсуларен кортекс“. Неговото нещо. И сега всичко би трябвало да си дойде на мястото; такова е клишето. Малките неудобства, обичайните закъснения, незначителните дразнещи проблеми от ежедневието – нищо от това не би трябвало вече да има значение. Задръстванията не би трябвало да му правят впечатление. Но реалността да имаш злокачествен мозъчен тумор, установи Гейбриъл, изобщо не се оказа толкова просветляваща.

Незначителните проблеми бяха по-дразнещи от всякога, а кисненето за по-дълго в задръстванията бе лукс, който не можеше да си позволи.

При нормални обстоятелства – обстоятелствата преди тумора – би уплътнил това време ефективно. Щеше да провери на айпада си новините от изминалата нощ за нещо, което би могло да повлияе на борсата, когато тя отвори след деветдесет минути. В продължение на десет години всеки негов работен ден започваше по този начин. Но сега се улови, че просто седи и изчислява каква част от живота, който му остава, се пропилява в тази редица от неподвижни коли.

Отговорът бе: една седемнайсетохилядна. Според неговия консултант в клиниката на Харли стрийт – Армстронг или Андертън, или както там му бе името – Гейбриъл Вон можеше да има разумни очаквания за още шест месеца живот. И тази сутрин той прекарваше неприемливо голяма част от тях в задръстването.

Не възнамеряваше да предприема нещо. Всъщност дори не осъзнаваше, че го прави, докато пръстът му не осъществи контакт с лявото рамо на шофьора – и когато това стана, бе трудно да се каже кой е по-изненадан. През последните три години, откакто Гейбриъл получи личен шофьор, пътуването до работа следваше един неизменен режим и протичаше в пълна тишина. Всяка сутрин, точно в шест часа, автомобилът – металносив Мерцедес-Бенц S класа – го чакаше пред неговата жилищна сграда. Шофьорът отваряше вратата, измърморваше любезно „Добро утро, сър“ и, ако имаше късмет, Вон му отвръщаше с кратко кимване. Никога не се  осъществяваше физически контакт. Сега допирът накара и двамата мъже да трепнат като ударени от лек токов удар.

Гейбриъл се съвзе пръв. Отпусна се назад и погледна в притеснените, откъснати от тялото очи в огледалото за обратно виждане.

– Пусни ме.

– Сър?

– Искам да сляза.

– Ъъъ... тук? – Шофьорът махна към заобикалящия ги трафик – беше несигурен, колеблив жест на човек, опитващ да се държи на повърхността на водата в средата на обширно езеро.

– Няма къде да...

– Няма значение. Просто ме пусни да сляза.

Мъжът отпред се поколеба, огледа се припряно, после стисна по-здраво волана. Намираха се точно пред сградата на Дойче Банк, приклещени от вътрешната страна на двулентовия път между едно такси, две беемвета и едно бентли.

– Искате да... ви отворя вратата?

Честно казано, на Гейбриъл не му бе хрумнало, че има алтернатива на това действие. Не бе обмислял възможността да съкрати посредника и просто да си отвори вратата сам. Все пак никога преди не го бе правил. И, като се замисли, и сега не бе възнамерявал да се случва. Предвид обстоятелствата обаче не виждаше как може да оттегли искането си, без да изглежда глупаво. Не желаеше да показва слабост пред шофьора.

– Ще вървя пеша оттук – каза той. – Ще бъде по-бързо.

Думите му прозвучаха като укор, а не като обяснение – сякаш водачът му бе лично отговорен за състоянието на пътищата тази сутрин.

Имаше само секунда колебание. В следващия момент спирачките бяха натиснати и сляпото подчинение взе връх. Сред хор от оглушителни клаксони шофьорът излезе и отвори задната пасажерска врата.

– Приятен ден, сър.

Гейбриъл не отговори. Дори не кимна. Грабна куфарчето си от задната седалка и изчезна в появилата се за кратко дупка в трафика.

 

2

Лагерът

Всъщност Гейбриъл не винеше шофьора. Обвиняваше лагера. Защото нямаше друга основателна причина Ситито да бъде толкова оживено в понеделник сутрин. Да, разбира се, финансовият сектор отиваше на работа два-три часа по-рано от всички други, така че се предполагаше да има някакъв трафик. Съществуваше и известна вероятност нещо друго да е причината за това ужасно задръстване: голяма катастрофа, запушване в тясна част на пътя или самоубийство по Централната линия на метрото. Но дълбоко в себе си Гейбриъл знаеше, че не е това. Причината бе някакъв целенасочен разрушителен акт – готов бе да заложи живота на шофьора си, че е така.

До „Свети Павел“ имаше само десетина минути пеша, но тези десетина минути бяха повече, отколкото би избрал да изхаби в крачене по тротоара. Не че имаше нещо против упражненията; прекарваше поне четиресет минути дневно във фитнеса, в басейна, на тежестите или на гребния тренажор. Гол, пред огледалото, мускулите му съвсем честно можеха да бъдат описани като „изваяни“, въпреки че рядко ги използваше за някакви практически дейности. Те имаха по-скоро козметична функция.

Независимо от това минималното усилие за придвижване на тялото му в продължение на километър през центъра на Лондон не би трябвало да е проблем. Само дето той мразеше да се озовава извън зоната си на комфорт, по-специално – в неклиматизирани пространства. Усещането за потене под ризата и дългото есенно палто му бе крайно неприятно. Когато Гейбриъл Вон се потеше, искаше да бъде сигурен, че ще отмие потта от тялото си в рамките на един час.

Към физическия дискомфорт се добавяше и психическият стрес, че закъснява за работа. Гейбриъл беше мъж, който преуспяваше в рутината, но не поради някаква вродена психологическа склонност, а по-скоро защото се нуждаеше от много стегнат график, за да уплътни максимално деня си. Затова трябваше да е зад бюрото си преди двайсет минути, не по-късно от шест и двайсет. А преди десет минути трябваше да е влязъл в кабинета на Мейсън за първата среща за деня (срещата преди истинската първа среща). Разбира се, напълно възможно бе Мейсън също да се е забавил, в зависимост от нивото на хаоса, който тези протестиращи бяха успели да създадат. Но не това беше важно.

Гейбриъл не получаваше заплата от 3,4 милиона годишно, за да се появява в службата, когато му скимне.

Близо до Чийпсайд вече бе възвърнал голяма част от самообладанието си. Все още нямаше признак за нещо необичайно, никакви ранносутрешни маршове или манифестации, никакви барикади по улиците. Но това не го разубеди относно причината за днешното задръстване. Същевременно, докато приближаваше западната страна на катедралата, затвърди убеждението си, че повечето протестиращи са прекалено мързеливи, за да се организират и да станат толкова рано. При нормални обстоятелства това очевидно противоречие би могло да е проблематично.

Но щом ставаше дума за лагера, Гейбриъл бе готов да снижи в значителна степен обичайните си стандарти по отношение на логиката и рационалните решения.

Бяха се появили преди десет дни, в една ясна и на пръв поглед абсолютно незабележителна съботна сутрин, въоръжени до зъби с плакати, палатки и дъждобрани. За пръв път разбра за тях от есемеса на Мейсън:

Пусни шибаните новини.

Нищо друго. Гейбриъл не бе получавал подобно съобщение след краха на „Лемън Брадърс“ през 2008-а. Това, което видя този път, бе разбунтувано море на стъпалата на „Свети Павел“. Хората имаха бради, татуировки, пиърсинги и мегафони. Носеха плакати с надписи като НИЕ СМЕ 99% и ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТЯХНАТА КРИЗА?.

Според Би Би Си бяха няколко хиляди. Възнамерявали да окупират площад Патерностер, седалището на Лондонската фондова борса, но в последния момент били възпрепятствани от съдебна заповед и полицейска блокада. Заемащ голяма част от централен Лондон, площад Патерностер прилича на обществено пространство, но всъщност е частна собственост. Принадлежи на корпорация „Мицубиши“.

Гейбриъл никога не се бе радвал толкова на откритието, че половин акър от неговата родна земя е придобита от японски конгломерат. Единственият недостатък беше, че всички тези хора трябваше да се настанят някъде другаде. И те се бяха озовали зад ъгъла, точно на неговия праг.

Така че в продължение на шест последователни работни дни Гейбриъл трябваше да минава през тях, за да се добере до кабинета си. Нямаше как да го избегне. „Мейсън Уолъс Кепитъл Мениджмънт“ се помещаваше в „Стантън Хаус“, чийто вход гледаше точно към двора на „Свети Павел“. Точно към лагера.

И тъй като цялата зона е пешеходна, това бе една от малкото ситуации, в които да имаш личен шофьор не можеше да се нарече предимство. Задръстване или не, последните петдесет метра от своето придвижване Гейбриъл изминаваше сам.

 

3

Активи и пасиви

Днес успя да се промъкне по периферията на лагера без значителни инциденти. Жена с лице на жертва на ловен инцидент – с метални, неравномерно стърчащи зъби – му изръмжа нещо, но през изминалата седмица бе свикнал с това. Дори когато не излизаше от лъскавия мерцедес, каран от личния му шофьор, никой не можеше да сметне Гейбриъл Вон за нещо различно от това, което беше. Човек, който за последните шест месеца е направил повече пари, отколкото някой в този лагер би спечелил за целия си живот.

За да влоши допълнително положението, той бе сравнително млад – на трийсет и две – и невероятно красив, въпреки че през изминалата седмица бе започнал да осъзнава, че богатството, младостта и външният вид може да са не само актив, но и пасив. Но какво можеше да направи? В гардероба си имаше само скъпи костюми, а и дори да пожелаеше да снижи стандартите си и да си осигуреше подобаващо долнопробно облекло, това не би решило проблема с изключителното му лице. Бе роден красив и освен ако не сложеше маска балаклава на главата си, от това спасение нямаше. Просто трябваше да приеме недоволството, което визията му понякога предизвикваше.

Както обикновено, във фоайето на „Стантън Хаус“ стояха двама охранители и Гейбриъл успя да наподоби ведро махване, когато минаваше покрай тях на път към асансьора. Не му беше лесно, но усилието му се струваше необходимо, предвид ситуацията отвън. Обикновено делеше останалата част от човечеството на две категории: хора, от които има полза, и хора, които са без значение. Излишно е да се споменава, че втората група бе хилядократно по-голяма от първата и преминаването от едната в другата изглеждаше почти невъзможно. Но през последните десет дни пазачите бяха постигнали точно това. Когато варварите блъскат по портите, искаш да си дяволски сигурен, че мъжете, които ги охраняват, се чувстват оценени.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Икигай

Икигай

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 12,90 лв.

Специална цена: 9,03 лв.

Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!

Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,00 лв.

Специална цена: 9,80 лв.

Как работи щастието

Как работи щастието

Редовен Цена: 14,90 лв.

Специална цена: 10,43 лв.

Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота

Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота

5 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,00 лв.

Специална цена: 9,80 лв.

Как работи животът

Как работи животът

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 14,90 лв.

Специална цена: 10,43 лв.