Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Принцът и просякът. Приключенията на Хъкълбери Фин

Марк Твен

Приключенията на Хъкълбери Фин често е смятан за един от Великите американски романи; Ърнест Хемингуей казва години по-късно, че цялата съвременна американска литература произхожда именно от тази книга на Марк Твен.

Интересен факт е, че макар днес историята на Принцът и просякът да е световноизвестна и да е послужила за вдъхновение на не един и двама литературни и кино творци през годините, когато творбата излиза за първи път не се радва на особено добър прием сред съвременниците.

 

Наличност: Да

22,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Марк Твен Марк Твен е името, което стои под един от Великите американски романи „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“ . Човекът зад името пък е Самюъл Лангхорн Клемънс, писател, журналист и хуморист.

В началото на 20 век Твен е смятан за „най-големият американски хуморист на своето време“, а Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“. Години по-късно Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин.

„По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения“

Самюъл Лангхорн Клемънс е роден във Флорида, малко градче в щата Мисури, на 30 ноември 1835 година като шестото от общо седем деца. Твен се ражда две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята.

Животът му е бурен и изпълнен с премеждия, приключения и пътувания.

През 1868 година Марк Твен среща Оливия Лангдън, влюбват се и година по-късно се сгодяват, а през февруари 1870 година се женят. Съпругата му произхожда от „богато, но либерално семейство“ и чрез нея Твен се запознава с аболиционисти, „социалисти, принципни атеисти и борци за правата на жените и за социално равенство“. Сред тях са писателката Хариет Бичър Стоу, която е негова съседка в Хартфорд, общественикът Фредерик Дъглас и утопистът Уилям Дийн Хоуелс, с когото стават приятели за цял живот.

През 1869-1871 семейството живее в Бъфало, щата Ню Йорк, където Марк Твен е съсобственик в местния вестник Бъфало Експрес и работи там като редактор и журналист. Първото им дете Лангдън умира на 19 месеца от дифтерия. През 1871 година Твен се мести със семейството си в Хартфорд, където през 1873 г. започва строежа на собствената си къща (сега музей в памет на писателя). Докато живеят там, Оливия ражда три дъщери: Сузи, Клара и Джийн. Бракът на Твен и Оливия трае до смъртта ѝ през 1904 година.

„Когато с жена ми сме на различни мнения, обикновено постъпваме така, както тя иска. Тя нарича това „компромис“.“

По време на 17-годишния си престой в Хартфорд Твен създава и публикува най-известните си произведения, сред които „Приключенията на Том Сойер“, „Принцът и просякът“, „Животът по Мисисипи“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ и “Един янки в двора на крал Артур”.

„Човекът, който не чете книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете.“

Твен е очарован от науката и научните изследвания. Той става близък приятел на Никола Тесла и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла. Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото - историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки - изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят.

Книгата му "Един янки в двора на крал Артур" разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур. Този тип истории по-късно става шаблонен за научно-фантастичния поджанр Алтернативна история.

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно".

Предсказанието му се сбъдва - Твен умира от сърдечен удар на 21 април 1910 г. в Рединг, Кънектикът един ден след най-близкото разстояние на кометата до Земята. На 4 декември 1985г, Американската пощенска служба издава пликове "Марк Твен и Халеевата комета".

Когато научава за смъртта му, президентът Тафт казва: "Марк Твен даде радост - истинска интелектуална наслада - на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговият хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните, и от хората от други страни, както и от своите сънародници. Той е неразделна част от американската литература".

„Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно.“

 

Откъс от книгата

Глава първа

Как научих за моисей и тръстиките

Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгата за приключенията на Том Сойер; но това не е важно. Тази книга е от мистър Марк Твен и е горе-долу вярно написана. Някои работи той е поизмислил, но изобщо казва истината. Както и да е. Не съм видял още човек, който да не послъгва сегиз-тогиз, освен леля Поли, Вдовицата, а може и Мери. За леля Поли – Томовата леля Поли, – за Мери и за Вдовицата Дъглас се разказва подробно в същата книжка; всичко там е, кажи-речи, вярно, само тук-там има и по някоя измислица.

Сега да ви кажа как завършва тази книжка: ние с Том намерихме парите, дето бяха скрити от крадците в пещерата, и забогатяхме. Паднаха ни се по шест хиляди долара – все златни. Такъв куп пари – просто да те е страх да го погледнеш! Както и да е! Съдията Течър ги прибра всичките и ги даде в банката, а на нас ни даваха всеки божи ден по един долар лихва – просто да не знаеш какво да правиш толкова пари! Вдовицата Дъглас ме осинови и се зае да ме възпитава; страшно тежко беше да живея в нейната къща, защото Вдовицата беше свикнала на ред и приличие; и като не можах да изтърпя, взех, че офейках. Навлякох вехтите си парцали, наврях се пак в сандъка от захар и си заживях на воля и свобода. Ама не щеш ли, Том Сойер дойде да ми каже, че събира разбойническа шайка, само че ако искам да вляза в нея, ще трябва да се върна при Вдовицата и да се държа прилично. И аз, ща не ща, се върнах.

Вдовицата се разплака, нарече ме клето заблудено агънце, и прочее, и прочее, ама и през ум не ѝ мина да ме нахока. Облече ме пак в новите дрехи, а пък аз се потях и стоях като вързан. Както и да е, всичко си тръгна по старому. Вдовицата звънеше за вечеря и човек трябваше да отива навреме. Като седнеш на трапезата, не биваше да започнеш направо лапането, а трябваше да чакаш, додето Вдовицата наведе глава и помърмори нещо на яденето, макар че нищо му нямаше – хубаво си беше то, само едно му беше лошото: че всяко нещо беше варено поотделно. (В помийната кофа е друго: всичко е размесено, объркано със сос и по-лесно се лапа.)

След вечеря тя вземаше книгата си и ме учеше за Моисей и за тръстиките, а пък аз се мъчех да разбера какво ще стане с него; но накрая тя ми каза, че Моисей отдавна, отдавна е умрял; и престанах да мисля – много ми са дотрябвали умрелите.

По едно време ми се допуши и аз поисках от Вдовицата позволение да запуша. Ама тя не позволи. Каза, че било лошо, че ще мърся и че трябва да отвикна. Има едни хора – корят работи, от които нищо не отбират. Такава е и Вдовицата: грижи се за Моисей, дето не ѝ е никакъв, нито е дотрябвал някому, защото, както знаем, отдавна е на оня свят, а мене ме съди, дето съм вършил нещо не чак толкова лошо. Пък и самата тя смърка енфие; но то е позволено, разбира се, щом го върши тя.

Сестра ѝ, мис Уотсън, е малко по-свястна. Тя е една суха стара мома с очила. Щом дойде да живее при сестра си, веднага ме пипна – да ме учи да чета. Цял час ме мъчи да сричам, дорде най-сетне Вдовицата ѝ каза да ме остави на мира. Не можех да изтрая повече. Цял час подир това се чудех де да се дяна. Мис Уотсън току повтаряше: „Не туряй краката си там, Хъклбери“; „Не скърцай така, Хъклбери, стой мирно“; подир малко ще се обади: „Не се прозявай и не се протягай така, Хъклбери... Защо не се държиш прилично?“ После започна да ми разправя за пъкъла и като казах, че ще е чудесно да съм там, тя побесня – макар че не го казах напук. Само ми се искаше да се махна оттук; просто за разнообразие. Инак бях доволен. Но мис Уотсън каза, че е срамота да се приказва така; тя за нищо на света нямало да каже такова нещо; и щяла да живее, както трябва, за да попадне в рая. Добре, ама аз не виждах някаква полза да попадна там, дето ще бъде и тя, затова реших да не се опитвам да попадна. Само че не ѝ го казах, защото и от това нямаше да има полза, а вреда – сигурно.

Като започна веднъж, не млъкна, додето не ми разказа всичко, каквото знаеше за рая. Каза, че човек там няма какво да прави, по цял ден ще се разхожда с арфа и во веки веков ще си пее. Това не ми се хареса кой знае колко, ама не се издадох. Попитах я как мисли – дали Том Сойер ще отиде там; тя каза, че сигурно няма. И аз се зарадвах, защото исках да бъдем заедно.

Мис Уотсън все гледаше да ме клъвне, додето най-после ми дотегна. По едно време събраха негрите в стаята, четоха молитви, после всички се прибраха, да спят. И аз се качих в стаята си с угарка от свещ и я оставих на масата. После седнах на стол до прозореца и се опитах да мисля за нещо весело. Ама без полза. Бях толкова самотен, че по-добре да бях умрял. Звездите светеха, листата в горичката шумоляха страшно тъжно; отдалеко някъде дочух кукумявка: сигурно оплакваше някой мъртвец. Козодой и куче виеха на умряло, вятърът се опитваше да ми нашепне нещо, ама като не можех да разбера какво, по гърба ми пропълзяха студени тръпки. После откъм горичката чух стенание, сякаш някой призрак искаше да разкаже какво му тежи на душата, а не можеше. Затова не си лежи спокойно в гроба, ами всяка нощ скита и се оплаква. Толкова се нажалих и уплаших, че ми се искаше да има някой при мене. След малко по рамото ми пропълзя паяк; пернах го и той полетя право в свещта. Додето се опомня, изгоря. Нямаше нужда някой да ми казва, че това е лошо знамение. Толкова се уплаших, че ще ме сполети беда, та душа не ми остана. Станах, завъртях се три пъти на пета, прекръстих се, после вързах с конец няколко косъма от косата си, да прогоня магесниците, ама пак не се успокоих. Това може да ти помогне, ако си загубил намерена подкова, вместо да я заковеш над вратата си. Ама не съм чувал да се спасиш по тоя начин от беда, когато си убил паяк.

Седнах си пак на стола, продължих да треперя и извадих лулата да запуша; защото цялата къща беше сега тиха като гроб и Вдовицата нямаше да научи. Мина доста време, после чух как градският часовник удари някъде – бум... бум... бум... – дванайсет пъти; а наоколо една тишина – по-тихо от всяка друга нощ. След малко чух, че една вейка изшумоля в тъмнината – нещо се движеше нататък. Не мърдах, само се ослушвах. Право пред мене някой едва-едва се обади „мя-у! мя-у!“ Чудесно! И аз отговорих „мя-у! мя-у!“, колкото можех по-тихо, после угасих свещта и се прехвърлих през прозореца върху навеса. Оттам скочих на земята, пропълзях между дърветата и гледам – Том Сойер ме чака.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: