Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Приказна Древна Тракия

Димитър Попов

Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските легендарни и митологични първообрази.

 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Димитър Петров Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците (в частност на траките). Книгата обобщава неговите изследвания върху редица проблеми на историята и на културата на Древна Гърция. Написана увлекателно, тя ще е интересна за повечето хуманитаристи и за всички любознателни, които се интересуват от древността.

Откъс от книгата

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази книга е посветена на древнотракийските легенди и митове. Трудностите да се проследят те действително са големи. На първо място трябва да отбележа, че в повечето случаи литературните сведения за различните местни божества и герои са твърде недостатъчни. При тази оскъдица не бива да се забравя, че писмените документи са предимно гръцки и римски и не е останало нищо пряко от самите траки. Нещо повече, от устния фолклор не може да се долови ясно какво точно елините вземат от тях и какво добавят от себе си или изтълкуват поради рационализма и стремежа си към симетрия по свой начин.

Не по-маловажен е въпросът какъв е начинът да се отдели старото от новото в гръцката традиция, понеже както култовете, така и митовете се обогатяват с течение на годините и на вековете, допълват се откъм мотиви и идеи, развиват се и се усложняват смислово или иконографски. Сега проблемът не е за търсенето на еталони или на модели за сравнение, за възклицания пред изкуствено обявени за „чудеса“ феномени, а за прецизен анализ на наличната информация.

В този смисъл задължителната интегралност на тракийските култове и митове с елинските, където собствената изява е силно заличена, явно е априорна и методологически погрешна констатация, която не може да се приеме, защото просто ги превръща в съставна част на гръцката религия и митология. Този е пътят, по който небето на Древна Тракия силом се населява със същите божества, обитаващи планината Олимп, макар и под променени имена.

По този начин изведнъж се пренебрегва възможността легендите да са наистина тракийски и именно местните култове и митове да са усвоени по-късно от южните им съседи. Предложеното решение е много по-вероятно, още повече че в процеса на приемането и на преосмислянето на едно наследство и на традиции и на пречупването им през собствения идеологически поглед те загубват първоначалната си същност и се променят до неузнаваемост, както впрочем гърците постъпват и с приспособяването на идеи, влияния, заемки и умения от цялото Източно средиземноморие. Следователно да се разграничи древният фонд на чисто тракийските вярвания и изповед към определен култ, или да се отдели собствената характеристика на отделните митологични персонажи са доста сложна, често пъти дори непосилна задача.

Трябва да се има предвид още, че мисленето на тези хора не може да се диференцира като елинското. Това ще рече, че разчленяването на космогония, митология и религия е непознато за тракийските предели, където всичко е слято, и не бива да се говори за митове отделно от легендите и за култове отделно от божествата, след като представите за света са единни и споени в неразчленима амалгама.

Следващото препятствие за преодоляване е, че по принцип сравненията между двете общности се правят през призмата на класическата гръцка религия и митология, т.е. спрямо завършения и усложнен краен образ на елинското мислене. Древна Тракия обаче притежава едновременно много лица. В нея могат да се различат чертите на минойския и на ахейския свят, но тя има и успоредици с историко-типологическите модели от ирано-кавказкия и от малоазийско-анатолийския етнокултурен кръг, а в дадени моменти прилича дори на гръцката класика.

В тази обстановка съпоставките с нея най-малко са грешка, защото полисната социалнополитическа организация съвсем не съответства на тракийската. Поради тези причини, ако и занапред продължават да се търсят паралели и да се сравняват елементи от духовния живот на траки и елини, това е некоректно да се прави по отношение на крайните достижения на последните. Сходствата могат да се открият в по-ранните идеологически форми, т.е. съотнасянето между тях да се извършва не толкова синхронно, а по-скоро диахронно.

По този начин много вярвания и безименни персонификации, които проникват в Източното средиземноморие, ще се преосмислят в атмосферата на тази общност, а впоследствие ще се наследят от гърците, за да изградят те своя подреден и неанонимен пантеон, кодифициран едва през V в.пр.Хр., и за да утвърдят митовете за своите герои.

Обстоятелството, че тези реалности принадлежат и се вписват в една или друга социално-икономическа, държавнополитическа или етнокултурна среда показва, че те не престават да са исторически, винаги са във връзка с историята, а самото им изследване в крайна сметка се свежда до изучаването на култовите и на митологичните факти в техните исторически отношения.

Точно, за да направя опит да отделя тракийското от елинското, съзирам основанието да напиша настоящата монография, където в контекста на живата действителност на преден план са изведени местните легендарни и митологични първообрази.

София, март 2012 г

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: