Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Престъпен експеримент

Мери Хигинс Кларк

Напрежение и шеметна развръзка – истински шедьовър в жанра.

Прокурор Кейти де Мейо попада в болница след лека катастрофа. През нощта, в полусънно състояние, тя зърва през прозореца как някакъв мъж слага труп на жена в багажника на кола. В мъртвата Кейти разпознава бременната съседка на сестра си.

И тогава започва кошмарът.

 

Наличност: Да

13,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Напрежение и шеметна развръзка – истински шедьовър в жанра.

Прокурор Кейти де Мейо попада в болница след лека катастрофа. През нощта, в полусънно състояние, тя зърва през прозореца как някакъв мъж слага труп на жена в багажника на кола. В мъртвата Кейти разпознава бременната съседка на сестра си.

И тогава започва кошмарът.

Зад плътно затворените врати на изследователските лаборатории в престижната болница „Уестлейк” доктор Хайли, прочут акушер-гинеколог, работи върху нов проект за лечение на безплодие, който е спорен и потенциално опасен.

А след броени дни Кейти трябва да се върне там, за да се подложи на малка операция…

Биография и факти за автора

Мери Хигинс КларкМери Хигинс Кларк е американска писателка, която и до ден днешен не спира да създава бестселъри в жанра на трилъра. Не е случайност фактът, че я наричат „Кралицата на съспенса“. Още след първия си публикуван разказ през 1956 година тя набира популярност и съвсем скоро след това името ѝ се превръща в емблема на цялото ѝ дотогавашно и предстоящо творчество. В началото пише сценарии за радиопредавания, а по-късно продължава с издаването на книги. Историите ѝ са обгърнати с мистерии и неизестност, а героите ѝ - дишащи.

До момента читателите могат да се радват на 50 публикувани нейни книги, сред които най-известни са „Смъртта носи маска за красота“, „Убийството на Пепеляшка“, „Под кожата ми“, „Безбожен час“, „Сама срещу всички“, „Не плачи, любима“, „Престъпен експеримент“, „Сърце назаем“, „Къщата на спомените“, „Черни рози“ и още много, много други. По пет от творбите ѝ са направени филмови адаптации. През 2001 в Америка излизат и нейни мемоари.

Откъс от книгата

Ако мисълта не беше ангажирана с делото, което беше спечелила, Кейти вероятно нямаше да вземе завоя толкова рязко, но удовлетворението от присъдата "виновен" беше обсебило съзнанието є. Беше трудна победа. Рой О'Конър беше един от най-добрите адвокати в Ню Джърси. Самопризнанията на подсъдимия не бяха представени в съда и това беше тежък удар за обвинението. Но все пак тя успя да убеди съдебните заседатели, че при опит за кражба с взлом именно Теди Коупланд по най-жесток начин бе отнел живота на осемдесетгодишната Абигейл Ролингс.

Маргарет, сестрата на госпожица Ролингс, бе дошла, за да чуе присъдата. След това отиде при Кейти.

- Бяхте чудесна, госпожице Де Мейо - каза є тя. - Приличате на колежанка. Не се надявах, че ще успеете, но докато говорехте, вие доказвахте всяко твърдение в своята теза. Накарахте ги да почувстват какво е причинил той на Аби. А сега какво ще стане?

- При това негово досие, да се надяваме, че съдията ще го прати зад решетките до края на живота му - отвърна Кейти.

- Слава Богу! - възкликна тогава Маргарет Ролингс. Очите є, влажни и избледнели от възрастта, се напълниха със сълзи. Тя мълчаливо ги изтри и каза:

- Аби така ми липсва. Бяхме останали само двете. Непрекъснато си мисля, че сигурно е била ужасно изплашена. Щеше да бъде непростимо, ако се беше измъкнал безнаказано.

Но той не се беше измъкнал безнаказано! При мисълта за това Кейти неволно натисна по-силно педала на газта. От внезапното ускорение точно на завоя колата поднесе върху покритото с лапавица шосе.

- О... не!

Тя сграбчи волана. Междуградският път тънеше в мрак. Колата връхлетя в другото платно и се завъртя. В далечината пред себе си Кейти забеляза фарове, които бързо се приближаваха.

Изви волана докрай, но не можа да овладее положението. Колата се понесе по банкета, но той също беше заледен. В един миг, като скиор преди скок, тя замръзна с вирнати колела на ръба на банкета, после се стовари на стръмния скат, полетя надолу и продължи напред по залесената равнинна площ.

Отпред се мярна тъмен силует. Дърво. Колата се разтресе. Кейти почувства ужасното хрущене от забиване на метал в кора. Тялото є политна, блъсна се във волана и ударът го отпрати отново назад. Предното стъкло експлодира и тя вдигна ръце, за да предпази лицето си от летящите парчета. Остра, мъчителна болка проряза китките и коленете є. Фаровете и светлините на контролното табло изчезнаха. Тя бавно потъваше в мек, кадифен мрак, когато, сякаш някъде отдалеч, дочу сирена.

Звукът от отварянето на вратата и силна струя мразовит въздух.

- Боже мой, това е Кейти де Мейо!

Познат глас. Том Кофлин, онзи симпатичен млад полицай. Миналата седмица даде показания по едно дело.

- В безсъзнание е.

Кейти се опита да възрази, но устните є не успяха да изрекат нито дума. Не можеше да отвори очи.

- Ръката є кърви. Изглежда си е срязала артерия.

Някой хвана ръката є; нещо здраво я пристегна.

Друг глас:

- Том, може да има вътрешни наранявания. "Уестлейк" е ей там, надолу по шосето. Ще повикам линейка. Ти остани тук с нея.

Плува. Носи се. Добре съм. Просто не мога да те достигна.

Нечии ръце я вдигат и я поставят на носилка; покриват я с одеяло. Суграшицата бие в лицето є.

Носеха я. Някаква кола. Движеше се. Не, беше линейка. Отваряне и затваряне на врати. Само ако можеше да ги накара да разберат. Чувам ви. Не съм в безсъзнание.

Том съобщаваше името є.

- Кейти де Мейо, местожителство - Абингтън. Помощник-прокурор. Не, не е омъжена. Вдовица е. Вдовицата на съдия Де Мейо.

Вдовицата на Джон. Ужасно чувство за самота. Мракът почваше да се разсейва. Светлина в очите є.

- Идва на себе си. На колко години сте, госпожо Де Мейо?

Толкова обикновен, банален въпрос. Най-накрая можеше да говори.

- На двадесет и осем.

Махнаха турникета, с който Том бе пристегнал ръката є. Шиеха раната. Кейти се опитваше да не се мръщи от болка при всяко убождане.

Рентген. Докторът от спешното отделение.

- Имате голям късмет, госпожо Де Мейо. Няколко сериозни натъртвания. Никакви счупвания. Наредих да ви направят кръвопреливане. Налягането ви е доста ниско. Не се плашете. Скоро ще се оправите.

- Аз просто... - Тя прехапа устни. Вече започваше да вижда и успя да се овладее, преди да изкаже този ужасен, абсурден, детински страх от болници.

- Искате ли да се обадим на сестра ви? - попита Том. - Тази нощ ще ви оставят тук.

- Не. Моли се съвзема след тежък грип. Всички у тях го изкараха. - Гласът є звучеше толкова слабо. Том трябваше да се наведе над нея, за да я чуе.

- Добре, Кейти. Не се тревожи за нищо. Ще се погрижа да вдигнат колата ти.

Откараха я в една отделена със завеса част на спешното. През някаква тръбичка, която прикрепиха с игла към дясната є ръка, закапа кръв. Главата є започна да се прояснява.

Лявата ръка и лявото коляно я боляха ужасно. Всичко я болеше. Беше в болница. Съвсем сама.

Една сестра я погали по челото и приглади косите є назад.

- Ще се оправите, госпожо Де Мейо. Защо плачете?

- Аз не плача. - Но по лицето є се стичаха сълзи. Откараха я в някаква стая. Сестрата є подаде картонена чашка с вода и хапче.

- Това ще ви помогне да се отпуснете, госпожо Де Мейо.

Кейти беше сигурна, че е приспивателно. Не го искаше. Щеше да є причини кошмари. Но беше толкова по-лесно да не спори.

Сестрата угаси осветлението и с тихи стъпки излезе от стаята. Тук, вътре, беше хладно. Завивките бяха студени и груби. Такива ли са болничните чаршафи? Кейти потъна в сън с ясното съзнание, че кошмарът е неизбежен.

Само че този беше различен. Тя се возеше на увеселително влакче. То пълзеше нагоре, където ставаше все по-стръмно, и тя вече не можеше да го управлява. Правеше отчаяни усилия, но напразно. Влакчето зави, изхвърча от релсите и започна да пропада. Събуди се трепереща точно преди да се блъсне в земята.

Мокрият сняг биеше в стъклото. Кейти се изправи, като се олюляваше. Прозорецът беше открехнат и транспарантът леко потракваше. Затова в стаята се усещаше такова течение. Тя щеше да затвори прозореца, да вдигне транспаранта и тогава може би щеше да заспи. А на сутринта вече щеше да се прибере у дома. Мразеше болниците.

Залитайки, отиде до прозореца. Нощницата, която є бяха дали, едва стигаше до коленете є. Краката є бяха замръзнали. И тази суграшица! Сега снегът беше примесен с още повече дъжд. Тя се облегна на прозореца и погледна навън.

Паркингът се превръщаше в буен мътен порой.

Кейти се вкопчи в транспаранта и се втренчи в площадката два етажа по-надолу.

Капакът на един багажник бавно се вдигаше. Така є се виеше свят! Залитна, пусна транспаранта и той с рязък звук се прибра нагоре. Тя се вкопчи в перваза на прозореца. Отново впери поглед в багажника долу. Вътре не се ли спускаше нещо бяло? Някакво одеяло? Голям вързоп?

Трябва да съм сънувала, помисли си тя и после затисна с ръка устата си, за да заглуши вика, който заседна в гърлото є. Взираше се в багажника на колата. Сега лампичката вътре светеше. През талазите дъжд, примесен със сняг, които биеха в стъклото, тя видя как бялото нещо се раздели. Точно когато капакът се затваряше, отдолу се мярна лице - лице на жена, гротеска в суровата самота на смъртта.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: