Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях." Пърл Бък

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

Преди края на света

Анжел Вагенщайн

Роман на един живот, разпнат между тъгата и смеха, надеждите и крушенията, възходите и паденията. В „драскулките“ си авторът споделя съкровени спомени от неолита на епохата – един свят, изпълнен с вярност и предателства, с насилие и светли пориви. Читателят ще разлисти непознати страници за Съпротивата, за парадоксите на времето и забавни епизоди от кухнята на киното.

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

14,00 лв.

 

Истината за волята ще ви накара да забравите всичко, което сте си мислили, че знаете за нея...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Роман на един живот, разпнат между тъгата и смеха, надеждите и крушенията, възходите и паденията. В „драскулките“ си авторът споделя съкровени спомени от неолита на епохата – един свят, изпълнен с вярност и предателства, с насилие и светли пориви. Читателят ще разлисти непознати страници за Съпротивата, за парадоксите на времето и забавни епизоди от кухнята на киното.

Както самият писател отбелязва, „Преди края на света“ не е автобиография, спретната като за юбилей - в нея няма точни дати, семейни фотографии, факсимилета. Не очаквайте тривиална колекция от протяжно-сълзливи спомени.

Преди края на света“ прилича на онзи „мъничък нефритен Буда на връвчица с червено мънисто“, накарал душата на писателя да трепне. И ако прочетете тази книга, засмяното божество, стиснало риба в ръцете си, вероятно ще се озове в собствената ви библиотека. Нека. Ще ви служи като амулет за здраве, срещу лошо око или... нещо подобно.

Биография и факти за автора

Анжел Раймонд Вагенщайн е роден през 1922 г. в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Ранното си детство прекарва в Париж, където родителите му емигрирали по политически причини.

Във връзка с една амнистия семейството се завръща в София и Анжел Вагенщайн завършва строителен техникум. След влизането на България във войната на страната на хитлерова Германия той е изпратен в еврейски лагер за принудителен труд, откъдето избягва и се включва в съпротивителното движение срещу фашизма. Предаден при една акция в София и инквизиран жестоко, Анжел Вагенщайн е осъден на смърт. Присъдата му остава неизпълнена поради бързото навлизане на Червената армия в България.

Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови театър „Народна естрада“.

След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия /ВГИК/ и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията. Във връзка с предстоящата 90-годишнина от учредяването на първата в света филмова академия, ръководството й е уведомило съответните български власти в Москва за намерението си да присъди на Вагенщайн званието Доктор хонорис кауза.

Автор е на сценариите за над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания. Филми по негови сценарии са носители на редица големи национални и международни филмови награди.

Анжел Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата, през януари 1989 г. За участието си в борбата срещу фашизма и тоталитаризма той е удостоен с офицерската степен на френския орден „За заслуги“, а по-късно френското правителство го обявява и за офицер на Ордена на изкуствата и литературата. Депутат в VІІ Велико народно събрание, 1990 г., приело новата демократична Конституция на страната.

Неговите романи, освен в България, са публикувани в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. Книгите от знаменитата трилогия „Петокнижие Исааково”, „Далеч от Толедо” и „Сбогом, Шанхай” са посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война и представляват виртуозна сплав от ерудиция, съкровеност, мъдрост и мощна повествователна енергия. През 2013 година се състоя представяне на руското им издание в том със заглавие „Двадесети век. Изгнаници”. Тези литературни творби са удостоени с най-високи международни награди, в това число Европейската награда за литература „Жан Моне“ и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.

През 2002 г. Президентът на Република България удостои Анжел Вагенщайн с най-високия български орден „Стара планина“ – I ст. за заслугите си към българската култура.

През 2011 г. издателство „Колибри” публикува книгата му „Преди края на света. Драскулки от неолита”. Един ироничен и мъдър роман равносметка, побрал съкровени спомени от „неолита” на епохата, забавни епизоди от кухнята на киното, непознати страници за Съпротивата и за парадоксите на времето, в което живеем.

Въз основа на „Съновидение за св. Борис I”, един дълбоко емоционален и проникновен текст с привкус на старинна хроника, е създаден сценарият на емблематичния игрален филм „Борис I” на режисьора Борислав Шаралиев с участието на Стефан Данаилов в ролята на големия български владетел.

Откъс от книгата

Анжел Вагенщайн „Преди края на света“

Сега седни удобно, приятелю, и разгърни тази книжка. Може би ще ти стане интересно, ще научиш от нея нещо, което не си знаел, а може би и не – възможно е плочата да ти се стори отдавна просвирена и изтъркана, стар шлагер от годежа на баба ти. Ако е така и четенето ти доскучае, не се колебай да хлопнеш страниците ѝ, налей си една ракийка и се разположи срещу телевизора. Там все има нещо за гледане.

Ако все пак си предпочел книжката, благодаря за вниманието, но не очаквай да прочетеш една спретната като за юбилей автобиография, с точни дати, семейни фотографии, цитати и факсимилета, а нещо като оцелели късчета от накъсан групов портрет, с част от дамска шапка с перо или два разперени пръста върху нечия отрязана наполовина плешива глава. Или да кажем – един свят, отразен в остатъци от счупено огледало. Възможно е някоя незначителна дреболия да се е отразила в тях, мравчица някаква или тревичка, а нещо, което считаш за особено важно, да отсъства.

Така е най-често със света, отразен в счупени огледала. Защото какво е изтеклият ни живот, онова, което вече се е случило и няма отново да се случи, ако не подметени и изхвърлени в кофата за боклук парчета спомени, които твърде често не интересуват никого и от тях едва ли ще налепиш една цялостна картина на времето. Пък и възможна ли е въобще такава картина, щом упорито ни се повтаря, че знаем толкова за времето, в което живеем, колкото рибите знаят за реката, която обитават. Но може би те знаят най-важното, което ние трудно усвояваме – че реката тече и вчерашната ѝ вода не е днешната.

Впрочем нека оставим реките на рибите, а времето, ако се съди по някои политически възгледи, яростно защитавани в парламента, на отдавна спрелия ни градски часовник. Но по повод подметените спомени се сетих за случка в крайните квартали на Шанхай, която по-късно описах в един роман. Там някъде, отвъд железния мост над Уанг-Пу, сред сокаците на сиромашкия Хонкю, попаднах на един стар вехтошар. Казвам вехтошар, а не антиквар – не от онези, които ще ти предложат настолна лампа в стил виенски сецесион, старинна китайска миниатюра или сребърна кутийка за енфие. О, не – човечецът бе прострял една скъсана рогозка направо върху прашното улично платно и там изложил стоката си – телени очила с пукнато стъкло, неработещ будилник с една стрелка, употребени автомобилни свещи, зъбната протеза на незнаен покойник, всякакви пружинки с неведомо предназначение и ръждясали ключове за имагинерни ключалки. Спрях, зазяпах се в тази странна колекция от непотребни вехтории, озадачен кой ли ще ги купи. Но сред тях, сред ръждясалите винтове и железца зърнах един мъничък нефритен Буда на връвчица с червено мънисто – може би амулет за здраве, срещу лошо око или нещо подобно, много стар и минал през толкова ръце, че беше протрит от употреба. Хареса ми това малко, дебело и засмяно божество, стиснало една риба в ръцете си, и след задължителния в Китай шумен и напоителен пазарлък с приливи и отливи на добра воля го купих на цена, която за европееца е нищожна. Но старецът не скри радостта си, че ме е надхитрил в успешната сделка, с която очевидно бе изпълнил седмичния си финансов план. Ако ме посетиш някога, ще го видиш, малкия Буда с рибата, да виси с мънистото си на ключев моята библиотека. Но не за него искам да разкажа, а за това, че се боя да не заприличам на оня вехтошар, а моите мисли и спомени да ти напомнят ненужните му вехтории – будилника с една стрелка, чуждото чене или очилата с пукнато стъкло. За мен все пак ще е утешително, ако сред тях – сред може би никому ненужните мои драскулки, зърнеш и някой засмян Буда с червено мънисто!

Сега, за да приключа с темата, ще те попитам дали си имал случай да разчетеш някое ситно накъсано любовно писмо, с оцелели думички и може би – за да прозвучи по-старовремски и сантиментално – дори с размит белег от сълза? Защото това, което съм ти написал, а някои редове после старателно зачеркнал, е закодирано признание в привързаност и дори обич – към теб, към всички хора с добра воля и към онзи непоносим, но скъп на сърцето ни нахалник, живота, който ни досажда непрекъснато, докато милостивата случайност един ден не го изрита.

Обещавам ти да бъда ведър и спокоен: когато споменът за някоя секунда от отминалото време ме стисне за гушата, няма да крещя, а ще шепна. И ако очакваш, че ей сегичка ще заплача, много ще сгрешиш – по стара еврейска традиция тъкмо тогава ще опитам да те разсмея. Така че няма да видиш очите ми просълзени – макар и знайно да е, че преглътнатите сълзи капят в сърцето.

А ако в нещо не си съгласен с мен, излишно е да спорим – предварително отстъпвам и ти заявявам, че правият ще си ти. Като равина Лев Соломонович Розенблат от Бердичев, когото попитали каква е формата на Земята. Земята е кълбо, отвърнал равинът. А евреите, по природа люде скептични и сприхави, го засипали с въпроси: „Защо кълбо? Как така кълбо? Можеш ли да го докажеш?“ „Е, добре де, нека е куб – миролюбиво отвърнал Льова Соломонович. – Аз споря ли?“

С това ти намеквам, че нямам намерение да се карам с теб, и нека е тъй, както кажеш – аз споря ли?

А ако нещо от моите деяния или мисли ти се стори греховно, моля те, не ме прокуждай на покаяние в манастир – не вярвам в Бога, казвал съм Му го в лицето.

В такъв случай помоли се ти за мен – може би Онзи, който е на небето и също отдавна е загубил вяра в себе Си, безпомощен да тури ред в сътворената от самия Него бъркотия, сиреч Главният атеист на Всемира, ще ми прости, че съм живял, а значи и грешал.

И тъй, отстрани се от пътя ми – потеглям!

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.