Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Доставката на територията на България се извършва от фирма Спиди и е на цена от 2,90 лв., независимо от теглото.

 

Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота

съставител: Калина Петрова

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там. Бог е запалил искрата на любовта у нас в мига, в който сме се родили. Бог ни е дал това висше благо и най-голяма ценност, за да го браним и да не забравяме за него.

А любовта е навсякъде около нас. Тя е и в целувката на майката, и в погледа на влюбения, и в усмивката, и в подадената ръка, и в прошката, и в сълзите на учителя... Тя изпълва студения дом с топлина, а живота прави пълен и смислен.

В първите два сборника с притчи – Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на животаи Попитай мъдреца. 150 притчи за великата тайна на живота, ви разказахме притчи от целия свят, от различни култури и народи, които са създадени преди векове. В тази книга подбрахме 150 малки и топли истории, повечето от които са така наречените съвременни притчи. Техните сюжети са от нашето съвремие, а някои дори са по действителни случаи. Тези кратки истории също се предават от уста на уста, но са създадени в наше време и се разпространяват благодарение на съвременните технологии. Но всички те споделят мъдрост, подсказват решение, успокояват и вдъхват надежда. И предават своето послание: 

Не позволявайте огънят на любовта в сърцето ви да загасне. Той ще осветява пътя ви и ще бъде като здрава скала под краката ви в трудни моменти. Раздавайте щедро от този огън на хората около вас. Не прекъсвайте веригата на доброто...

Предавайте нататък любовта!

 

ВИЖТЕ ОЩЕ: 3 КНИГИ! 450 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! 

 

  • Корица: Мека
  • Страници: 344
  • Тегло: 0.450 кг
  • Издадена: 20 май 2021 г. 
  • Издателство: Гнездото
 

Наличност: Да

Редовен Цена: 15,95 лв.

Специална цена: 11,17 лв.

150 съвременни притчи!

Промоцията е валидна при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Калина Петрова е един от създателите на Гнездото - сайт за личностно развитие и духовно израстване. В него ще намерите вдъхновяващи истории, ще се докоснете до мъдрост, трупана през вековете, ще се срещнете с брилянтите умове на човечеството, ще откриете любима книга, ще се забавлявате. В гнездото е топло и уютно, никога не e скучно и винаги ще има още едно място...

Откъс от книгата

1.

Предай нататък любовта 

Не е важно колко дни има в живота ти, важно е колко живот има в дните ти... Не е важно какво имаш в живота си, важно е кого имаш в него... Не е важно какво си получил в живота, важно е какво и на кого си дал... Не всичко се плаща с пари. За най-важните неща плащаме с късчета от душата си! Арт Бухвалд 

 

Почернената старица

Свечерявало се. Било ранна зимна вечер. Офисите затваряли един по един и по централните улици се изливали монотонни реки от хора – всеки потънал в мислите си, забързан към собствения си малък свят. После потъвали в метрото.

Под високия купол на една от метростанциите тази човешка река поспирала за малко, сякаш за да набере сила, и на равни интервали от време, щом наоколо затрещявал наближаващият влак, се разделяла на вълни и щурмувала мотрисите.

Само една невзрачна и дребна фигурка не помръдвала от мястото си в края на металните пейки. Облечена в черно старица седяла неподвижно с помръкнал, невиждащ поглед, събрал цялата мъка на този свят. Единствено устните ѝ помръдвали леко, сякаш мълвели беззвучна молитва. Очите ѝ били притворени, а ръцете със сключени костеливи пръсти лежали в скута.

В един момент до нея седнали майка и двете ѝ деца, момченце и момиченце на около две и три години. Децата не спирали да бърборят, да се въртят, да се побутват и невъздържано да се смеят. Майката им се скарала и те най-сетне се укротили и започнали да се оглеждат наоколо. В този миг забелязали седналата до тях старица и я загледали с нескрит интерес. След малко момченцето протегнало ръчица и я докоснало по лакътя. Възрастната жена се сепнала, отворила очи и видяла детето. В погледа ѝ просветнала радост, тя се усмихнала и погалила детето по главата. Трогната от радостта на старицата, младата жена се обърнала към нея и я заговорила:

– Боже мой, каква навалица е по това време! А вие чакате ли някого?

– Не, дъще. Аз няма повече кого да чакам.

– Но защо говорите така? Какво ви се е случило?

– Най-тежкото, дъще, най-тежкото… Синът ми… моята едничка радост и утеха, единственият светъл лъч в живота ми… отиде си. Няма го вече. Господ прибра него, а остави мен, старата жена, безполезна и никому ненужна. Вече няма живот за мен. Нямам си никого.

И старицата тихо заридала.

– Не плачете, майко, моля ви… Сърцето ми се къса да ви гледам така. – В този миг тя се сетила за нещо и попитала: – Кажете ми, защо стоите тук? Защо не сте на топло, у дома?

– У дома… Моето „у дома“ беше една квартира, която синът ми плащаше. Вчера изтече последният месец, за който беше платил, и днес трябваше да напусна. И сега… сега няма къде да отида…

Младата жена едва сдържала сълзите си, докато слушала разказа на бедната старица. Тежка буца заседнала в гърлото ѝ, като си помислила колко много ѝ напомня за покойната ѝ майка. Имала същото мило и скромно излъчване, в погледа ѝ греела същата топлота, щом поглеждала към двете деца. Така мечтаните внучета, които скъпата ѝ майчица не дочакала да види.

– Грешите – отронила с пресипнал от мъка глас. После се прокашляла и добавила твърдо: – Има къде да отидете. От днес ще ми бъдете майка, а аз ще съм ваша дъщеря. Вече не сте сама и имате за какво да живеете. Погледнете тези деца. Те ще растат щастливи, защото ще имат баба.

В забързания ни живот ние често не забелязваме хората, които най-много се нуждаят от помощ и внимание: възрастните, самотните, страдащите. А колко малко е нужно, за да сгреем нечия самотна душа, да дарим любов и надежда...

 

Четирите сини лентички

На една своя лекция в университета преподавателка по психология решила да проведе интересен експеримент със своите студенти първокурсници. Преди да започне да им обяснява условията, тя помолила всички да се отнесат напълно сериозно и отговорно към задачата.

Преподавателката раздала на всички младежи по четири сини лентички, на всяка от които пишело: „Ти си много важен човек за мен!“. След това им обяснила:

– Най-напред „връчете“ първата лентичка на самите себе си. Тя ще ви напомня, че вие сте значими и ценни личности. След това помислете за един човек, на когото да закачите втората лентичка – това може да е ваш родител, брат, приятел, любим,  колега, ментор... няма значение. Просто човек, който е важен за вас, който ви е повлиял или помогнал в някакъв период от живота, когото обичате и цените.

– А какво да правим с останалите две лентички? – попитал някой.

– Не бързайте, сега ще ви обясня. Когато закачите втората лентичка на вашия избраник, трябва да му обясните правилата на нашия малък експеримент и да му дадете останалите две. Съответно той трябва да направи същото и след като закачи лентичка на своя най-важен човек, да му остави последната. Ако никой по веригата не омаловажи задачата и не я прекъсне, може да се получи една неочаквана вълна от любов, която да промени живота на много хора.

Студентите приели експеримента с въодушевление и се разпръснали в двора на университета, размишлявайки кого да удостоят със званието „Ти си много важен човек за мен!“.

Един от младежите много се затруднил със задачата. Той все още нямал много приятели и значими познанства на новото място, а родният му град, където живеели всички негови близки и роднини, бил далече. В един момент се сетил за приятел на по-големия си брат, който му оказвал неоценима помощ, откакто дошъл да учи в големия град – намерил му чудесна квартира, помогнал му да започне почасова работа, с която да облек­чи бюджета си, и често го канел вкъщи на вечеря и му давал ценни съвети и препоръки. „Ето на кого ще закача лентичката“, казал си младежът и след последната лекция се запътил към офиса на своя „наставник“.

– Да не се е случило нещо? Проблеми ли имаш? – изненадал се мъжът, когато видял „братчето“ на своя приятел. Той никога не идвал в офиса му току-така.

– О, не, всичко е наред – казал младежът, извинил се за внезапното си посещение и разказал на младия мъж за експеримента. След което извадил три сини лентички и закачил едната на ревера му. – Аз сега съм далеч от дома и в този голям и непознат за мен град ти си моят най-близък човек. Пък и никога досега не съм ти благодарил за всичко, което правиш за мен. Реших, че това е чудесен повод да ти го кажа.

Трогнат от искреното признание на момчето, мъжът взел другите две лентички и му обещал непременно да продължи веригата, а после да му разкаже за резултата. И когато се върнал на работното си място, веднага се заел да мисли кой да бъде неговият „важен човек“.

„Като ще е експеримент, нека бъде експеримент докрай“, казал си той и взел решение да даде лентичка на своя шеф. Това било донякъде рисковано начинание – шефът му, достолепен възрастен мъж, освен че бил страшно зает човек, бил много сериозен, строг и взискателен към своите подчинени, заради което често го наричали деспот. Така че имало вероятност да приеме „званието“ като някаква шега, глупост или, не дай боже, като подигравка.

Когато почукал плахо на вратата на своя началник и чул силният му строг глас да казва: „Влез!“, краката на мъжа се подкосили от притеснение и за секунда си помислил, че всъщност идеята не е никак добра. Но нямало връщане назад.

Вече било към края на работния ден, но шефът му все още бил затрупан с работа, а на бюрото му имало купища документи.

– Слушам те – казал той сухо и делово. – Искаш да довършим сутрешния разговор за новия проект ли?

– Не, за друго идвам – отговорил служителят и разказал за експеримента, като през цялото време нервно мачкал в ръцете си двете сини лентички.

– И защо решихте да връчите своята лентичка именно на мен?

Младият мъж, вече малко по-уверен, казал на своя началник всичко, което мислел за него – че се възхищава на професионализма и отдадеността му, на неговия бизнес нюх и на начина, по който развива компанията. След което допълнил, че тук се е изградил като специалист, че е научил много именно от него и че дори и в бъдеще да работи на друго място, той винаги ще остане най-важният човек в професионалния му живот.

– Благодаря ти за думите – казал възрастният мъж и сдържано взел лентичките, без да прояви никаква емоция. – Пожелавам ти приятна вечер.

Когато подчиненият му си тръгнал, той бавно станал от бюрото си и отишъл до прозореца. И докато наблюдавал потока от служители, излизащи от сградата, се замислил колко отдавна не е чувал подобни думи на благодарност и възхищение. После закачил на ревера си малката синя лентичка, а другата мушнал в джоба на сакото си. И за пръв път от много време решил да не работи до късно.

Когато се прибрал вкъщи в необичайното за него време, съпругата му притеснено го попитала:

– Какво се случило? Да не би да се чувстваш зле?

– Не, добре съм. Просто исках да си дойда по-рано и да вечерям заедно с теб – казал мъжът и се усмихнал топло. – А сега извади две хубави кристални чаши. Искам да отворим бутилка скъпо вино, защото имам да ти кажа нещо много важно.

Жената бързо сложила масата, все още озадачена, тъй като мъжът ѝ обикновено се прибирал от работа в лошо настроение.

Той ѝ разказал за експеримента и за срещата с младия служител в края на деня. След което извадил малката синя лентичка от джоба си и нежно хванал ръката на съпругата си.

– Прости ми, че толкова дълго те пренебрегвах, че непрекъснато отсъствах и закъснявах, че те лишавах от вниманието си и от всичко, което заслужаваш. Искам да знаеш, че ти си най-важният човек в живота ми. И че без твоята подкрепа, нежност и търпение, нямаше да бъда това, което съм. 

Ако запалиш светлина за някой друг, тя ще озари и твоя път. Буда

 

Тетрадката

От години работя в старчески дом и всеки ден общувам с хора, които изживяват последните си дни. Всички те са много различни – и като професия, и като възраст, и като характер. Но има едно нещо, по което тези хора си приличат, нещо, което откривам във всеки от тях. Това е смирението. Не искат нищо и не очакват нищо. Лицата им са някак умиротворени, а очите им са топли и добри.

В дома имаше една много мила и интелигентна възрастна жена, с която често разговаряхме. Беше запазила бистрия си ум и се оказа изключителен събеседник. Тя беше от онези специални хора, които излъчват особена светлина и чийто богат вът­решен свят не може да остане скрит за околния свят. Понякога я виждах да пише нещо в една малка ученическа тетрадка, която винаги стоеше на нощното ѝ шкафче.

Един ден тази възхитителна жена ми каза:

– Мило момиче, краят ми наближава и искам да ти оставя тази тетрадка. Не я изхвърляй... Тя пази частица от душата ми. Пък може написаното в нея да послужи... на теб или на някой друг човек.

Когато старицата една вечер издъхна в съня си, взех тетрадката и я разлистих. В нея имаше много мъдри и вдъхновяващи мисли, но прочетох нещо, което ме порази до дъното на душата ми и което не забравих до края на живота си.

„С времето започва да ми се струва, че никога не съм съществувала. Животът ми сякаш мина като миг. Знам, че вече всичко хубаво е зад гърба ми. Сега имам само спомените си и... много време за размисъл.

Често мисля за грешките, които направих през живота си. Помня колко бързо се обиждах и как с години носех тези обиди в душата си. И си давам сметка колко много съм изгубила заради тази глупава гордост, заради егото си.

За съжаление, тези прозрения получаваме, когато вече е много късно и когато нищо не можем да променим. Не ни остава нищо друго, освен да се смирим.

Аз вече нямам бъдеще. Дните ми са преброени. Но пишейки тези думи, се надявам те да останат след мен и да помогнат на някого да не прави грешки като моите.

Обидата е най-страшното, което се случва в душата на човек. Тя е като коварен вирус, който постепенно заразява всичките ни мисли и трови цялото ни същество. За съжаление, този вирус няма външни белези и понякога дълго време се спотайва в нас, оставайки незабележим. Обидата винаги ни изглежда оправдана и я маскираме с какви ли не имена – справедливост, принципи, морал... Но тя не е нищо повече от камък в сърцето, който малко по малко разрушава здравето ни, нарушава съня ни. И в края на краищата прогонва любовта от живота ни.

Но когато един ден бурните емоции утихнат и останем сами с мислите си, когато започнем отчетливо да чуваме ударите на сърцето си, пред очите ни изникват образите на хората, които сме отблъснали. Тогава бихме дали всичко, за да си върнем изгубената любов. Но най-често е много късно. При мен беше безвъзвратно късно.

Но може би за теб все още има шанс. Затова ти, който четеш това, моля те, намери сили в себе си и изтръгни обидата от своята душа. Прости и продължи напред. Избери любовта. Ще видиш, животът ти ще се промени. Започни още днес...“ 

Не търси любовта, тя е навсякъде. Търси вътре в себе си покривалото, с което сам си я забулил... Руми

Съдържание

Въведение

 

1. Предай нататък любовта

Веригата на доброто

Подаръкът

Синът на фермера

Почернената старица

Подарък от татко

Ангел хранител

Прозорецът

Доброто е заразително

Четирите сини лентички

Колекционерът

Бедният неудачник

Тетрадката

Чаша горещ шоколад

Умиращият баща

На границата на два свята

 

2. Вкусът на живота

Бизнесменът и рибарят

Буря

Остаряването е неизбежно. Израстването е въпрос на избор

Чаша кафе

Специален повод

Обувките на щастливия човек

Представлението

Стъклените топчета

Наслаждавай се на живота

Среща под дъжда

Самотната жена

Мечта

На ръба на пропастта

 

3. Почитай родителите си

Вечерята

Неочакван престой

Цветя за мама

Да имаш дъщеря

 

4. Човекът до теб

Най-ценното в живота

Невидимият портиер

Нощен курс

Спешната операция

Урок в автобуса

Среща в парка

Смъртта на столетницата

Напомняне

Обяд с Бог

История във влака

Законът си е закон

Какъв ужасен баща!

 

5. Просто любов...

Истинската любов

Ще те нося на ръце до края на живота си

Слепият мъж

Просто любов

Неочакван обрат

Не бих откъснал тези цветя за теб

Богинята до теб

Семеен летопис

Ще се омъжиш ли за мен?

Жена за цял живот

Експериментът

Какъв съпруг искаш за дъщеря си?

Една мъдра жена

Сън

Болното сърце

Вярващата жена

Гласът на сърцето

 

6. Ангелите, наречени майки

Ръката на мама

Прощална целувка

Затворен кръг

Ако оцелееш, помни...

Отворена врата

 

7. Нарисувай живота си

Неслучайни срещи

Урок по щастие

Какво чуваме

Излез от кръга

Приоритетите в живота

Човекът, който искаше да промени света

Колко тежат проблемите

Внимавай за какво си мечтаеш

Друга гледна точка

Предприемач и престъпник

Как търсим любовта

Хората, които променят света

Дървото на проблемите

Само един въпрос

Най-нещастният човек на света

Кръстът, който носим

Букет с рози

Милионерът

За щастието в бъдеще време

Старото писалище

Двамата лечители

Имейл

Продължавай, не спирай

 

8. Когато възпитаваме децата... и когато те учат нас

Двамата градинари

Геният

Перфектното семейство

Какво искат децата

И мен ме има

Двете ябълки

Коледен подарък

Дупка в леда

Перлената огърлица

Никой не ме обича

Едно необичайно и тъжно детско желание

Продават се кученца

Благодаря ти, татко, че ми показа...

Лакомата майка

 

9. Къде е бог?

Вяра

Съществува ли злото?

Животът никога не свършва

Винаги ще бъда до теб

Гост за празника

Той ще те намери

Жената на Бог

Праведник

 

10. Животът е чудо

Седемте чудеса на света

Да срещнеш богиня

Можем ли да вярваме на очите си?

Силата на прегръдката

Искам да купя чудо

Изгубената майка

 

11. На учителя с любов

Поклон пред учителя

Урок

Старият учител

В навечерието на изпитите

Малка детска рисунка

Един особен списък

Най-доброто училище

Трудните деца

Никога забравени

 

12. Малки житейски уроци

Търговците на обувки

Малката тайна на добрите отношения

В търсене на идеала

Цената на знанието

Трите жаби на брега

Роклята

Как пише моливът

Стойността на парите

Покана за сватба

Галош или кристална пантофка

Истинската Роза

Атестация

Отражение

Как Мравката изгуби своята работа

Укротяването на тигъра

Завещанието

Щедрият бакшиш

Лошата домакиня

Фермерът

Тайната на успеха

Нерешимата задача

Правилото

Важна среща

Предпочитан гост

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Победа на ума над медицината

Победа на ума над медицината

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 17,95 лв.

Специална цена: 12,57 лв.

Вселената срещу Алекс Удс

Вселената срещу Алекс Удс

2 Мнение(я)

Редовен Цена: 16,90 лв.

Специална цена: 11,83 лв.

Изкуството да бъдеш несъвършена

Изкуството да бъдеш несъвършена

Редовен Цена: 13,95 лв.

Специална цена: 9,77 лв.

Автобиография

Автобиография

Редовен Цена: 29,95 лв.

Специална цена: 20,97 лв.

Ако ти знаеше...

Ако ти знаеше...

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.