Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
19 в. в Торино, Палермо и Париж се запознаваме с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до тромболи,
с фалшивата записка на Драйфус за германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта,
с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби,
с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии.
Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател.
Като се изключи една особеност. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора.
Можете да разгледате откъс от книгата в pdf формат.
Биография и факти за автора
Умберто Еко е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета.
Той е роден през 1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години.
По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. През 1956 публикува първата си книга „Естетическата проблематика на Тома от Аквино“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.
През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.
Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века.
„Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже“ - Умберто Еко
Умберто Еко е бил отличен с над 30 титли от различни академични институции по света като Университета в Одеса, Нова Сорбона , Софийски университет "Св. Климент Охридски" , Буенос Айрес , Санта Клара , Москва, Берлин ,Квебек , Йерусалим и Сиена.
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
