Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Последното писмо от любимия

Джоджо Мойс

Дженифър Стърлинг се събужда в болнично легло след тежка автомобилна катастрофа. Получила амнезия, тя няма представа коя е и как се е озовала там. С помощта на богатия си съпруг Лорънс и приятелите им от лондонския елит Дженифър си припомня предишния живот. Младата жена обаче не може да се отърси от натрапчивото чувство, че нещо й липсва. Един ден, докато подрежда дрехите си, Дженифър открива адресирано до нея любовно писмо. Постепенно тя си спомня любимия, заради когото е била готова да рискува всичко.

  • Корица: Мека
  • Страници: 432
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Джоджо Мойс
 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Романът „Последното писмо от любимия“ е преведен на 27 езика. Любопитно е, че всяка глава от книгата започва с нечие последно писмо, имейл или друга форма на кореспонденция от истинския живот.

Дженифър Стърлинг се събужда в болнично легло след тежка автомобилна катастрофа. Получила амнезия, тя няма представа коя е и как се е озовала там. С помощта на богатия си съпруг Лорънс и приятелите им от лондонския елит Дженифър си припомня предишния живот. Младата жена обаче не може да се отърси от натрапчивото чувство, че нещо й липсва. Един ден, докато подрежда дрехите си, Дженифър открива адресирано до нея любовно писмо. Постепенно тя си спомня любимия, заради когото е била готова да рискува всичко.

Четиридесет години по-късно. Журналистката Ели Хоуърт има всички основания да се счита за успяла и щастлива. Страхотната й работа, малък апартамент в Лондон и срещите с интересни хора предизвикват завистта на познатите й. Ели обаче не е щастлива в любовта. Има връзка с женения Джон, който няма никакво намерение да изостави семейството си заради нея.

В архива на вестника Ели случайно попада на покрити с прах любовни писма. Обсебена от необикновената история, тя решава да научи повече за съдбата на тайнствената двойка. И да поеме контрол върху собствения си живот.

Биография и факти за автора

Джоджо МойсДжоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година в семейството на илюстраторка на детски книжки и собственик на транспортна фирма за превоз на произведения на изкуството. Завършва английска литература в Лондонския университет и спечелва стипендия за магистърска степен на вестник „Индипендънт“, където работи като редактор и кореспондент в продължение на десет години.

Именно там среща и бъдещия си съпруг - технически редактор, в когото се влюбва от пръв поглед. Двамата искат да създадат семейство и да се наслаждават на тихия спокоен живот в провинцията, далеч от шума на големия град. Въпреки успешната журналистическа кариера, Джоджо мечтае да стане професионална писателка. Тя пише денем, след уморителни нощни дежурства във вестника, но първите й три ръкописа са отхвърлени от издателите. Неуспехът не я обезкуражава, а само я амбицира да подобри стила си и да опита отново.

В крайна сметка търпението и усилията на Джоджо биват възнаградени. Дебютният й роман се радва на топъл читателски прием и положителни отзиви на критиката. Големият пробив за авторката идва с появата на пазара на деветия й роман – „Аз преди теб“, през януари 2012 година. За кратко книгата се превръща в истинска сензация, оглавява класациите за бестселъри, задържайки се в тях рекордно дълго време, и e номинирана за роман на годината.

Джоджо Мойс е сред малцината британски авторки, печелили наградата на Асоциацията на романтичните писателки за роман на годината два пъти – през 2004-а и 2011-а. Днес четиридесет и три годишната Джоджо живее в къща във викториански стил в Есекс със съпруга си, трите им деца, два коня, две кучета и котка.

 

Откъс от книгата

Целият площад бе залят от коледни светлини, идващи от големите бели крушки с форма на лале, окачени между викторианските стълбове и увити в неравномерни спирали  около крайните дървета в градския парк.

-    Все по-рано всяка година – отбеляза госпожа Кордоза, като се извърна от големия еркерен прозорец в дневната, когато Дженифър влезе вътре. Тъкмо се канеше да дръпне завесите. – Дори не е декември.

-    Но е много красиво. – Дженифър си слагаше обецата. – Госпожо Кордоза, бихте ли закопчали копчето отзад на врата ми? Не мога да го стигна. – Ръката й вече беше много по-добре, но все още й липсваше достатъчно гъвкавост.

Възрастната жена вдигна яката, закопча синьото, облечено в коприна копче, и отстъпи в очакване Дженифър да се обърне.

-    В тази рокля винаги изглеждате прекрасно – отбеляза тя.

Дженифър бе свикнала с подобни моменти, в които ужасно й се щеше да попита: “Нима? Кога съм я обличала преди?”. Но успяваше да се овладее и да убеди света около себе си, че знае къде е мястото й в него.

-    Не помня кога съм я носила за последен път – призна замислено след миг колебание.

-    На рождения си ден. Отидохте на ресторант в Челси.

Дженифър се надяваше, че това ще опресни паметта й. Но не се получи нищо.

-    О, да – потвърди с бърза усмивка, - и изкарахме чудесно.

-    Някакъв специален случай ли има тази вечер, мадам?

Дженифър погледна отражението си в огледалото над камината. Косата й бе подредена в меки руси вълни, очите й – очертани с умело положен черен грим.

-    О, не, не. Семейство Монкрийф ни поканиха на ресторант. Вечеря и танци. Нищо особено.

-    Ще остана още един час, ако не възразявате. Има чаршафи за колосване.

-    Плащаме ви за извънредната работа, нали? – изрече, без да помисли.

-    О, да – увери я госпожа Кордоза. – И двамата със съпруга ви сте много щедри.

Лорънс – тя все още не можеше да свикне с умалителното Лари, без значение как го наричаха всички – я беше предупредил, че няма да успее да излезе по-рано от работа, затова тя предложи да го вземе с такси от офиса му. Той не беше във възторг от идеята, но Дженифър настоя. През последните няколко седмици правеше опити да излиза от къщи по-често, за да възвърне независимостта си. Обиколи магазините, веднъж с госпожа Кордоза, а веднъж сама, като се разхождаше бавно по Кенсингтън Стрийт и се опитваше да свикне с потока от хора, постоянния шум и суетене. Преди два дни си бе купила наметка от един универсален магазин, не защото особено я искаше или се нуждаеше от нея, а за да се върне у дома с изпълнена мисия.

-    Да ви помогна ли, мадам?

Икономката държеше сапфиреносиньо разкроено манто от брокат. Хвана го за раменете, за да може Дженифър да пъхне едновременно и двете си ръце в ръкавите. Подплатата беше копринена, брокатът тежеше приятно върху тялото й. Тя се извърна, докато оправяше яката.

-    Какво правите? След като си тръгнете оттук?

Икономката примигна, леко изненадана.

-    Какво правя?

-    Искам да кажа, къде отивате?

-    У дома – отвърна тя.

-    При… семейството си? – “Прекарвам твърде много време с тази жена - помисли си Дженифър, - а не знам нищо за нея.”

-    Семейството ми е в Южна Африка. Дъщерите ми са пораснали. Имам две внучета.

-    Разбира се. Извинявайте, но още не мога да си спомня някои неща. Не говорите за съпруга си…

Жената сведе поглед.

-    Той почина преди осем години, мадам. – Когато Дженифър не каза нищо, додаде: - Беше управител в мината в Трансваал. Вашият съпруг ми предложи тази работа, за да мога да издържам семейството си.

На Дженифър й стана неловко.

-    Простете ми. Както казах, в момента не мога да разчитам на паметта си. Моля ви, не си мислете, че…

Госпожа Кордоза поклати глава.

Дженифър бе станала аленочервена.

-    Сигурна съм, че при нормални обстоятелства щях да…

-    Моля ви, мадам. Разбирам… - Икономката се поколеба, преди да продължи: - Че е необходимо време да се възстановите.

Стояха и се гледаха, възрастната жена изглеждаше ужасена от прекалената си фамилиарност.

Но Дженифър не го прие така.

-    Госпожо Кордоза -  попита тя, - много ли съм променена след катастрофата? – Видя как очите на жената пробягаха по лицето й за миг, преди да й отговори. – Госпожо Кордоза?

-    Може би малко.

-    Какво имате предвид под “малко”?

Икономката изглеждаше притеснена, явно се боеше да й отговори откровено. Но вече не можеше да спре.

-    Нищо сериозно, уверявам ви. Просто аз… Нещата са малко странни, откакто…  И на мен ми е нужно време да свикна.

Ръцете й бяха стиснати плътно пред тялото.

-    Може би сте по-тиха. Не толкова… общителна.

-    По-щастлива ли бях преди?

-    Мадам, моля ви… - Икономката попипа смутено гердана си. – Аз не… наистина трябва да вървя. Може да оставя спалното бельо за утре, ако не възразявате.

Преди Дженифър да успее да каже нещо, жената бе изчезнала.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: