Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Последната игра: Ключ небе

Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън

Последната игра е тук. Светът започва да рухва, да се разпада, да полудява. Но Играчите все още играят.

Ключ Земя е намерен. Остават два ключа и деветима Играчи. Kлючовете трябва да бъдат открити и само един Играч може да спечели. Ключ Небе – където и да е, каквото и да е – е следващ. И всички деветима играчи няма да се спрат пред нищо, за да го получат. Последната игра е тук.

 

Наличност: Да

19,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Малката Алис Чопра

Домът на Чопра, Гангток. Сиким, Индия

– Тарки, Тарки, Тарки…

Над върховете на Хималаите се носят облаци, слънцето се отразява от снега по склоновете. Кангчендзьонга, третият по височина връх в света, се извисява над града. Жителите му се занимават с ежедневните си дела – работят, пазаруват, хранят се, пият, обучават другите или се учат, смеят се или се усмихват. Сто хиляди мирни, нищо неподозиращи, души.

Малката Алис наперено пристъпва по моравата в задния двор на дома си. Стръкчетата трева гъделичкат пръстчетата й. От долината се носи мирисът на запалени храсти. Тя е сложила юмручета на кръста си, разперила e лакти настрани, подобно на криле. Коленете й са леко приведени и тя разтваря лактите си настрани, след което ги прибира към тялото, крякайки като паун. Вика „Тарки, Тарки, Тарки“ – така наричат стария паун, който живее със семейството им през последните тринайсет години. Тарки наблюдава момиченцето, обръща се леко настрани, наежва яркочервените пера на шията си и изкряква в отговор. Малката Алис започва да танцува от радост. Тя се затичва към Тарки. Той разперва опашката си като ветрило и полита. Малката Алис  се втурва след него.

В далечината се виждат острите очертания на Кангчендзьонга, под чиито замръзнали склонове се крие Долината на вечния живот, а някъде на върха му се намират петте съкровищници на Бога.

Малката Алис не знае нищо за тях, въпреки че майка й, Шари, познава скритата долина в най- големи подробности и едната от съкровищниците принадлежи на нейното родословие.

Малката Алис следва Тарки през храсталака на рододендрона. Тя е само на крачка от ярката птица, когато паунът навежда глава, премигва и започва да човърка нещо на земята, под храстите. Птицата разбутва листата. Малката Алис се навежда, за да види.

– Какво е това, Тарки?

Птицата започва да рови в пръстта.

– Какво е?

Птицата замръзва като статуя. Главата й е наведена, но нащрек и широко отвореното й око гледа втренчено към земята. Малката Алис проточва шия напред, за да може и тя да го види.

Там има нещо. Нещо малко, тъмно и кръгло. Птицата издава ужасен звук – „Кряяяяяяяяяк“ – и се втурва към къщата. Малката Алис се стряска, но не тръгва след пауна. Тя протяга ръце и разтваря настрани покритите сякаш с восък листа и извивайки тяло, се напъхва в храсталака, коленичи, опира ръчички в земята и го намира.

Тъмно, полузаровено топче. Идеално кръгло. С издълбани върху него странни знаци. Тя го докосва.

По-студено е от лед. Започва да рови с пръсти около него, изравя малка купчинка пръст и освобождава сферата. Взема я с дясната си ръка, повдига я, завърта я от всички страни и се намръщва. Процеждащата се над главата й светлина от небето се променя, после внезапно става ярка, невъзможно ярка. След няколко секунди всичко става бяло, земята започва да се тресе и над склоновете избухва невероятен грохот, който се понася нагоре по стръмните скали на планините, отразява се във всяко дърво, стрък трева и камъче в потока. Звукът изпълва всичко.

Малката Алис иска да побегне, но не може. Тя също замръзва, сякаш малкото топче я е замразило на мястото, на което стои. През светлината, звука и хаоса тя вижда към нея, подобно на дух, да се носи една фигура. Май е жена. Млада. Дребничка.

Фигурата се приближава все по-близо. Плътта е бледозеленикава, очите са хлътнали, а устните разкривени. Труп на жив мъртвец. Малката Алис пуска топчето, но нищо не се променя – човекът се приближава дотолкова, че момиченцето може да помирише дъха му, който вони на изпражнения, горяща гума и сяра. Въздухът е изгарящ и съществото протяга ръка към Малката Алис. Тя иска да изкрещи, да повика майка си, която може да я спаси, да извика за помощ, за да може някоя да я предпази и спаси, но от устата й не излиза никакъв, съвсем никакъв звук.

Тя внезапно отваря очи и наистина крещи. Вече е будна. Обляно в пот, четиригодишно момиче. А Майка й е там, прегръща я и я люлее, успокоявайки я:

– Всичко е наред, Мери Джан, всичко е наред. Това е само онзи сън. Отново е онзи сън.

Сънят, който Малката Алис сънува отново и отново всяка нощ, откакто е намерен Ключа Земя.

Малката Алис плаче и Шари я гушва и я повдига от завивките.

– Всичко е наред, скъпа моя. Никой няма да те нарани.

Никога няма да позволя някой да те нарани – и макар да го повтаря всеки път, когато Малката Алис сънува онзи сън, Шари не знае дали това наистина е така.

– Никой, мило момиче. Нито сега, нито когато и да било. 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: