Портретът на Дориан Грей

Оскар Уайлд е ирландски и британски драматург, писател и поет. Безспорно е един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време. „Портретът на Дориан Грей” е най-известният му роман, но името му още е познато с творбите му „Щастливият принц”, „Рибарят и неговата душа”, „Къщата на наровете”.

„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”

Оскар Уайлд е роден на 17 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в списание „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета, романи.

„Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе”

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

„Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.”

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси, сред които най-популярни са „Колко е важно да бъдеш сериозен”, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, „Идеалният мъж”, „Жена без значение”.

 „Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.”

Но успехът го съпровожда за кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ и поемата „Балада за Редингската тъмница“.

Забравен от всички Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г.

„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”