Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
Критиката светкавично реагира: „Името на Уайлд стана синоним на всичко нездраво“, а английската публика е шокирана от суровата присъда на младия ирландец над нравствените и естетически възгледи, претърпяващи дълбока криза в „края на века“. Чрез блестящите си парадокси, вплетени в динамични диалози и проникновени есеистични разсъждения, Уайлд критикува както артистичните претенции, така и обществения морал на пуританска Англия. Той поставя огледало пред лицето на своите съвременници и реакцията е ужас и отхвърляне.
Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като „истински жив“. Самият Уайлд споменава: „Знам само, че „Дориан Грей“ е класика...“, и като всяка класика романът има своите класически предходници. В едно интервю от 1895 г. Оскар Уайлд признава: „Ако оставим настрана прозата и поезията на авторите от древногръцката и латинската литература, писателите, които са оказали влияние върху мен, са Кийтс, Флобер и Уолтър Пейтър“.
От висотата на своя антиреалистически индивидуализъм Оскар Уайлд твърди: „Животът е отрова, която погубва изкуството“.
И все пак животът и смъртта на героите в „Портретът на Дориан Грей“ доказват, че пътят на самопознанието е най-трудният път, който всеки от нас изминава.
Макар в своя роман, замислен като апология на хедонизма, Оскар Уайлд да заема позата на естет и културен историк, той преди всичко си остава голям майстор на разказа. И ето че повече от век новите поколения читатели продължават да се вълнуват от вечната дилема, поставена от Уайлд в този роман: „Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?“
Биография и факти за автора
Оскар Уайлд е ирландски и британски драматург, писател и поет. Безспорно е един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време. „Портретът на Дориан Грей” е най-известният му роман, но името му още е познато с творбите му „Щастливият принц”, „Рибарят и неговата душа”, „Къщата на наровете”.
„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”
Оскар Уайлд е роден на 17 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.
През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.
След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в списание „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета, романи.
„Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе”
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.
„Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.”
Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси, сред които най-популярни са „Колко е важно да бъдеш сериозен”, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, „Идеалният мъж”, „Жена без значение”.
„Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.”
Но успехът го съпровожда за кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ и поемата „Балада за Редингската тъмница“.
Забравен от всички Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г.
„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
