Анотация на книгата
Подробности
Неповторимият роман на Оскар Уайлд и днес искри със завладяващ сюжет, великолепни герои, както и с най-силното оръжие на писателя – неговото остроумие. "Портретът на Дориан Грей" е единственият роман на Оскар Уайлд, публикуван за първи път в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г. В самостоятелно издание излиза през следващата 1891 г. Това е блестящо написана книга и веднага се превръща в бестселър. Вече трето столетие тя не излиза от европейския канон, привлича вниманието на читателите и на изследователите.
Книгата стои уединено в дългата поредица на европейските романови шедьоври поради жанровата си неопределеност. Признават му качествата на роман, но някои добавят не без основание, че в него има и нещо от романса и драмата. Защо да не предположим, намесвам се и аз, че той е фантастичен роман, предшественик на толкова популярното напоследък фентъзи.
Уайлд гради сюжета върху традиционния мотив за сделка между човека и дявола. Гениалното в разработката му е в активното присъствие/отсъствие на картината фетиш. Следвайки парадоксалната идея на самия писател от есето му "Упадъкът на лъжата", че животът подражава на изкуството, а не обратното, "живият" Дориан Грей от романа "подражава" на оня от портрета и успява в продължение на години да се съхрани млад и прекрасен, какъвто е бил на платното.
Художникът му подарява портрета, но зловещата тайна остава скрита за хората – "живият" Дориан не остарява, но постепенната му духовна и нравствена деградация се отпечатва с всеки изминал ден върху платното. На портрета се вижда истинският Дориан – все по-грозен, все по-отвратителен, защото чрез магиката на фентъзито картината се е превърнала в "огледало" на нравствения му облик.
Портретът на Дориан, укриван грижливо от притежателя му, е "огледало" на душата му и той го намразва, спускайки се по мрачните кръгове на падението, порока и престъплението. Независимо от фантастичния елемент, като цяло "Портретът на Дориан Грей" е светски и психологически, а в по-широкия смисъл на думата и символистичен роман за терзанията и погубването на душата, лишена от морален ориентир и водач.
Лорд Хенри и Дориан Грей общуват помежду си чрез парадокси, а до голяма степен същото се отнася и за останалите персонажи. Ако някой критик си е направил труда да изброи парадоксите и афоризмите на страниците на този кратък роман, вероятно те ще се окажат стотици. Повечето от тях са изключително находчиви. Нещо повече, те елегантно и насмешливо изобличават недостатъците на тогавашното британско общество. В този смисъл Уайлдовият денди е антиконформист, който не приема установените социални и културни конвенции.
При последната среща между двамата герои Дориан припомня на приятеля си с горчивина, че някога му е подарил книга, чрез която го е развратил. Това е романът на Юисманс "Наопаки". Подобно на Дез Есент и той е алиениран и антиконформист, "емблема на неприспособимостта". И в своята неприспособимост е повярвал на думите на наставника си, че "думите придават реалност на нещата", т. е. отново познатата Уайлдова теза, че изкуството стои по-високо от живота.
Биография и факти за автора
Оскар Уайлд е ирландски и британски драматург, писател и поет. Безспорно е един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време. „Портретът на Дориан Грей” е най-известният му роман, но името му още е познато с творбите му „Щастливият принц”, „Рибарят и неговата душа”, „Къщата на наровете”.
„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”
Оскар Уайлд е роден на 17 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.
През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.
След 1882 г. в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в списание „Женски свят“. Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета, романи.
„Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе”
Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Оскар бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 г. се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.
„Днес висшето общество изцяло се състои от красиви глупаци и остроумни психопати. Точно както подобава на едно общество.”
Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси, сред които най-популярни са „Колко е важно да бъдеш сериозен”, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър”, „Идеалният мъж”, „Жена без значение”.
„Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.”
Но успехът го съпровожда за кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ и поемата „Балада за Редингската тъмница“.
Забравен от всички Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г.
„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.